Решение № 4491 от 09.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4491 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря АСЯ В. Г.А като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20231110170299 по описа за 2023 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

09.03.2026 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На тридесети октомври две хиляди двадесет и пета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Ася Г.а

1

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 70299 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М. Г. К., с ЕГН **********, от гр.

...., против „....“ ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ....., за установяване по отношение на ответника, че Договор за потребителски кредит № .... от 23.01.2018 г. е нищожен поради противоречие със закона, а при условие на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 7.1 от договора поради противоречие със закона и като неравноправна, претендира направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 23.01.2018 г. сключил с „....“ ЕАД Договор за потребителски кредит № .... в размер на 4000 лв. В чл. 7 от процесния договор била договорена застраховка при премия в размер от 1 279,87 лв., за което било издадено Застрахователно удостоверение № ....2018 по Групова застрахователна полица № 81001NLB2011 и Групова застрахователна полица № 1300586А001, като застраховката била сключена между ЗК „Уника живот“ АД и ответника като посредник. Срокът по договора за застраховка съвпадал със срока по договора за кредит. Твърди, че на ищеца не било представено доказателство за превод на застрахователната премия от 1 279,87 лв. от ответника на застрахователя, но застрахователната премия била включена в общия размер на кредита. Също така твърди, че по силата на чл. 7.1 от договора ищецът дължал и еднократна такса за оценка на риска, включена в общия размер на кредита от 638,58 лв., като общият размер на кредита възлизал на 5 913,45 лв. Посоченият в договора лихвен процент възлизал на 31,84 %, а ГПР – в размер на 46,89 %. Общо дължимата сума по кредита възлизала на 10 526,03 лв. и следвало да бъде върната на 48 месечни погасителни вноски, 47 от които били в размер на 219,30 лв., а последната – 218,93 лв. Срокът за връщане на кредита по договора бил 25.01.2022 г. Оспорва клаузата на чл. 7 от договора, като сключена в нарушение на чл.

10а от ЗПК, като договорената еднократна такса за оценка на риска била включена към размера на кредита. Оспорва договорената такса като дължима в противоречие на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, както и като заобикаляща разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Оспорва клаузата на чл. 7.1 от договора и като неравноправна, препятстваща възможността ищецът да прецени икономическите последици от сключване на договора. Излага твърдения, че застрахователната премия по договора е включена като разход по кредита в противоречия с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което и договорът бил недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК. Излага подробни съображения за нарушение на чл. 19 и чл. 11, ал.

1, т. 1 от ЗПК, позовава се на съдебна практика. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла 2 на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „....“ ЕАД, с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Оспорва изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19 от ЗПК, като твърди, че процесният договор е сключен в съответствие с изискванията на закона. Излага подробни съображения относно формиране на ГПР в съответствие с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и Приложение № 2 към ЗПК. Позовава се на чл. 9 от процесния договор относно размера на приложимия лихвен процент, както и на практиката на СЕС. Твърди, че предлага застрахователна програма на ЗК „Уника“ като допълнителна услуга при кандидатстване за отпускане на потребителски кредит, като в процесния случай ищецът дал предварително съгласие със Заявление – декларация за установяване на договорни отношения, както и че цената на застраховката била включена в стандартния европейски формуляр. Сочи, че застрахователната премия осигурявала покритие на застрахованите рискове за периода на кредита. Излага подробни съображения относно действителността на сключения между страните договор. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции като неоснователни и недоказани, претендира направените по делото разноски, прави възражения по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 22 от ЗПК, чл.

21, ал. 1 от ЗПК. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл.

78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за потребителски кредит № .... от 23.01.2018 г. се установява, че същият е сключен между „....“ ЕАД и М. Г. К., по силата на който „....“ ЕАД е предоставило на ищеца кредит в размер на 4 000 лв. за срок до 25.01.2022 г., при договорен годишен лихвен процент от 31,84 % и годишен процент на разходите от 46,89 %, като договорът е сключен при общи условия.

От представения заверен препис от застрахователно удостоверение се установява, че между ЗК „Уника живот“ АД и „....“ ЕАД е била сключена групова застраховка по Групова застрахователна полица № 81001NLB2011 и по Групова застрахователна полица № 1300586A00, по силата на които е било застраховано вземането на „....“ ЕАД към М. Г. К. по процесния договор.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че отпуснатия кредит е в размер на 4 000 лв., а сумарните разходи са в размер на 6 526,03 лв., от които: договорна лихва в размер на 4 612,58 лв., Банк комбо живот – 633,60 лв., Банк комбо безработица – 646,27 лв., такса за оценка на риска – 633,58 лв., или общият размер на дължимите плащания възлиза на 10 526,03 лв. Вещото лице дава четири 3 варианта на ГПР, както следва: първи вариант, включващ само главница и договорна лихва, при който действителният размер на ГПР е 54,69 %, втори вариант, включващ главница, договорна лихва и такса за оценка на риска, при който действителният размер на ГПР е 62,40 %, трети вариант, включващ главница, договорна лихва, такса за оценка на риска и застраховки, при който действителният размер на ГПР е 78,38 %, и четвърти вариант, включващ главница, договорна лихва и такса за оценка на риска, удържана авансово, при който действителният размер на ГПР е 84,28 %. Вещото лице преви заключение, че и в четирите варианта ГПР надхвърля законовия максимум от 50 %, като ГПР е чувствителен към паричните потоци /вноските/, като всяка промяна в размера на вноските води до различен резултат; точността на периода между плащанията, при която различията в броя на дните между вноските могат да повлияят на крайния резултат, и таксите и комисионите, при които ако в изчисленията са включени допълнителни такси или разходи, това ще повиши ГПР. Вещото лице също така установява, че кредиторът е начислявал лихвата върху увеличената база 5 913,45 лв., включваща главницата, застрахователните премии и таксата за оценка на риска, а не само върху чистата стойност на кредита от 4 000 лв. При изчисление върху чистата главница от 4 000 лв. лихвата следва да е около 3 120 лв., а не както е по договора 4 612,58 лв. Изплатената сума от ищеца по процесния договор е в общ размер от 899,27 лв. и е разпределено, както следва: погасена главница в размер на 259,68 лв., погасена договорна лихва в размер на 630,60 лв. и погасена наказателна лихва в размер на 8,99 лв.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че между ищеца и „....“ ЕАД е бил сключен Договор за потребителски кредит № .... от 23.01.2018 г., който намира правното си основание в чл. 9, ал. 1 от ЗПК, който е сключен при общи условия. Спори се относно валидността на договора, а в условие на евентуалност относно валидността на клаузата на чл. 7.1 от договора.

По делото се претендира нищожност на сключения между страните договор поради противоречие със закона.

От представения по делото договор се установява, че същият е сключен при договорен в чл. 9.1 от процесния договор годишен лихвен процент от 31,84 % и договорен в чл. 10 от процесния договор ГПР от 46,89 % при обща сума, дължима от потребителя, от 10 526,03 лв. Не се спори, че екземпляр от договора е бил предоставен на ищеца, както и че договорът е сключен в изискуемата от закона писмена форма.

По отношение на предвиденото в чл. 22 от ЗПК основание неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът намира следното:

В чл. 9.1 от процесния договор страните са договорили фиксиран лихвен процент по кредита от 31,84 %, а в чл. 10 – ГПР в размер на 46,89 %. Съдът намира, че в случая не е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в договора е посочен годишният процент на разходите. Спори се относно действителния размер на ГПР.

4

По отношение на предявеното основание за нищожност на договора, като противоречащ на чл. 19 от ЗПК, съдът намира следното:

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съобразно с член единствен, ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи януари, съответно от първи юли на текущата година плюс десет процентни пункта. За периода на договора от 23.01.2018 г. до 25.01.2022 г. основният лихвен процент на БНБ е 0,00 на сто. Следователно уговореният в договора годишен процент на разходите от 46,89 % към момента на сключване на договора е под предвидения в закона петкратен размер на законната лихва. В чл. 10 от договора е посочена и общата сума по договора от 10 526,03 лв.

От приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общият размер на дължимите плащания възлиза на 10 526,03 лв. и включва: отпуснатия кредит в размер на 4 000 лв., и сумарните разходи в размер на 6 526,03 лв., от които: договорна лихва в размер на 4 612,58 лв., Банк комбо живот – 633,60 лв., Банк комбо безработица – 646,27 лв. и такса за оценка на риска – 633,58 лв. Вещото лице също така установява, че кредиторът е начислявал лихвата върху увеличената база 5 913,45 лв., включваща главницата, застрахователните премии и таксата за оценка на риска, а не само върху чистата стойност на кредита от 4 000 лв., като при начисляване на лихва само върху чистата главница от 4 000 лв. същата следва да е около 3 120 лв., а не както е по договора 4 612,58 лв. Отделно от това в заключението вещото лице е дало четири варианта на ГПР, при нито един от които посоченият размер в процесния договор не е 46,89 %, като и в четирите варианта действителният ГПР надхвърля законовия максимум от 50 %. Ето защо за съда се налага извод, че ГПР в процесния договор, макар и с посочен размер под законовия минимум, не отговаря на действителния и противоречи на закона. В допълнение следва да се добави, че договореният лихвен процент неправилно е бил начислен върху главницата, застрахователните премии и таксата за оценка на риска. Това е довело не само до дължимост на по-висока лихва, но и ГПР, чийто действителен размер е по-висок от договорения.