Решение № 107 от 10.05.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Кюстендил, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20231500500422 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл- ГПК.

С решение №565/15.06.2023г. постановено по гр.д.№1450/2022г. по описа на Кюстендилския районен съд, по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, предявен от „Теленор България „ ЕАД, ЕИК 13046-0283 срещу Г. А. К., ЕГН ********** е признато за установено в отношенията на страните, че Г.

А. К., ЕГН ********** дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“***“, Бизнес парк София,сграда 6, представлявано от *** и ***, сума в размер на 454.78 лева, от които 326.16 лв, - лизингови вноски за периода 24.10.2019г.- 24.09.2021г. относно предоставен мобилен апарат марка „Huawei“, МОДЕЛ „y5 209 Brown“, на основание Договор за лизинг от 24.10.2019г. ; 121.76 лвнеизплатени месечни абонаментни такси за периода 24.10.2019г.- 04.01.2020г. по Договор за мобилни услуги от 24.10.2019г. за номер ***, както и 6.98 лв- две такси за застраховка, относно Договор за мобилни услуги от 24.10.2019г. за номер ***, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 1

01.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.

№343/2022г. по описа на Районен съд – Кюстендил. Със същото решение са отхвърлени исковете на "Йеттел България" ЕАД ( с предишно наименование "Теленор България" ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к."***" 4, Бизнес Парк, София, сграда 6, представлявано от *** и ***, срещу Г. А. К., ЕГН ********** , адрес гр.Кюстендил, *** за признаване за установено, че К. дължи сума, възлизаща на 49.27 лв, дължима неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси по Договор за мобилни услуги от 24.10.2019г. за номер ***, както и за сума 38.96 лв, представляваща отстъпка в цената на мобилен апарат марка "Huawei" модел "Y5 2019 Brown" по силата на Договор за лизинг от 24.10.2019г. като неоснователен. Съдът е присъдил и разноски.

В срока за обжалване на решението, определен в чл.259, ал.1 ГПК по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от ядв.А. И., АК – Кюстендил особен представител на ответника .В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост...Оспорва се доказаност на обуславящия заплащане на търсената сума факт – реално доставени телекомуникационни услуги.Представените, съставени от ищеца фактури са оспорени като негодно доказателство, съставено от ползвателя им за установяване на изгодни за същия обстоятелства. В съответствие с изложеното е формулирано искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна.В предоставения срок по делото е постъпил писмен отговор подаден от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *** чрез адв.Л. Г..В отговора се съдържа оспорване на жалбата, като бланкетна и без обосноваване на въведените оплаквания.С оглед представените фактури

№7296279421/05.11.2019г.,

№72097502454/05.12.2019г.

,

№7298896517/05.01.2020г.,

№7300220130/05.02.2020г. се твърди, реално потребление на телекомуникационни услуги, формиращи задължение за месечни и еднократни такси( абонаменти, допълнителни пакети) и потребление на мобилни услуги.Консумирането на тези услуги не би било възможно без достъп до "мрежа“.Сочи се отсъствие на аргументи за опровергаване 2 доказателствената тежест на фактурите.В съответствие с изложеното в отговора се съдържа искане за оставяне на жалбата без уважение съотв. обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендират се разноски.

Жалбата е допустима, подадена в срок, от надлежна страна в процеса, насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

В подкрепа на искането си за заплащане на неустойка, дружеството релевира, като значими следните факти

На 24.10.2019г. между страните е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359897230-495, както и Договор за лизинг на устройство „Huawei Y5 2019 Dual Brown “, на преференциална цена.Двата договора са представени, като доказателство по делото и с тях се потвърждават по категоричен начин изложените твърдения.Както е посочено в исковата молба, видно от Договорите посочените мобилни услуги са предоставени срещу заплащане на месечен абонамент за първоначалния срок на договора 13.99 лв на месец, 16.99 лв. на месец, след изтичане на първоначалния срок на Договора.Договорът е със срок на действие от 2 години, за периода 24.10.2019г.- 24.10.2021г.Договорът е подписан от абонат Г. К..В т.7 от Договора е отразено, че на абоната се предоставя мобилен апарат“ HUAWEI, модел V5 2019 Dual Brоwn“, цена в брой или обща лизингова цена с абонаментен план 326.16 лв, стандартна цена на устройството / в брой / без абонамент 379.00 лв, отстъпка от стандартна цена 53.74 лв.

Договорът за лизинг, обективира съгласие между страните по делото, относно предоставяне на посочената вещ, с телефонен номер 359897230495 за временно и възмездно ползване при лизингова цена 312.57 лв с ДДС.В чл.1, ал.2 от Договора е предвидено, че лизингодателят може да придобие собствеността върху предоставеното устройство, като подпише договор за изкупуване на устройството с лизингодателя, най – малко 10 дни преди изтичане на срока на договора за лизинг, след изпълнение на условията за придобиване на собствеността на устройството, посочени в Общите условия и след като заплати допълнителна сума 13.59 лв, начислена във фактурата за ползвани мобилни услуги, като фиксирана услуга за посочения номер, сим карта.

В делото са налични Общи условия на договор за лизинг, за предоставяне на преносим компютър, за Сonnect Centar, телефонен апарат или друго устройство от Лизингодателя на Лизингополучателя, при условията на Договор за лизинг, при условията посочени по – долу.

Ищецът още в исковата молба твърди, че поради неизпълнение от ответника Договорите са прекратени едностранно, от „Йеттел България“ЕАД на 03.03.2020г., при условията на чл.19б от Общите условия и останали неизплатени горепосочените суми.

Вземанията за заплащане на неустойки са отхвърлени от първоинстанционния съд по съображения, че по делото не е установено прекратяване на Договора с едностранно предизвестие.Останалите суми е 3 приел за дължими, в отсъствие на възражения , че достъп до мобилната мрежа не е бил осигурен, като за потвърждение на този факт е посочил, съставени по делото фактури.Жалбата е допустима, подадена в срок, от надлежна страна в процеса , срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.Преценена по същество жалбата е неоснователна.Съображения:

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда е разбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Постановено е решение при наличие на изискванията, при които делото може да се реши по същество - по надлежно предявен иск, чрез отговарящи на изискванията по чл.127 и чл.128 ГПК искова молба, при отсъствие на процесуални пречки за правото на иск и в съответствие с търсената с исковата молба защита – решението е допустимо.

Приема се, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на IV г. о) .

По оплакванията в жалбата – не се установява нарушение на съдопроизводствените правила, при разглеждане на постъпилата искова молба и постановяване на решението.След постъпване на исковата молба, внасяне след дадени указания на дължимита държавна такса, и назначаване на особен представител на ответника – адв.И.,преписи от исковата молба са връчени на ответника, който е представил отговор на исковата молба, съдържащ становище за допустимост и неоснователност на същата, както и възражение за погасяване на вземанията за лихви поради изтекла давност.С определение №324/15-03.2023г. съдът е извършил проекто- доклад по спора,допуснал събиране на пруедставените с исковата молба писмени доказателства, на 23.05.2023г. са проведени устни състезания, след което е постановено решението по делото.

Единствения довод на който се основава искането за отмяна на обжалваното решение е обстоятелството, че не било доказано реално доставени телекомуникационно услуги при оспорване на съставените за това фактури.

Този довод не може да бъде отнесен към вземането за лизингови вноски.В отсъствие на други твърдения, извън предмета на настоящото проверка са останалите изводи на съда, обуславящи уважаване на вземането 4 за лизингови вноски.

По начало, представените фактури, едностранно съставени са непротивопоставими на оспорващата страна, във водения съдебен процес.На основание чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения.Оспорване на фактурите обаче в първоинстанционното производство липсва, както не е направено възражение за неоказан достъп до мобилната мрежа на абоната.

Преценено по доводите в жалбата, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, в това число и в частта за разноските..

Водим от горното и на основание чл.271 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение №565/15.06.2023г. постановено по гр.д.№1450/2022г. по описа на Кюстендилския районен съд в обжалваната част, в която на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК е признато за установено, че Г. А. К., ЕГН ********** с адрес гр.Кюстендил, ул.“***№2 дължи на Йеттел България „ЕАД с предишно наименование „Теленор България „ ЕАД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“***“, „Бизнес парк“ София , сграда 6 , представлявано от *** и ***, сума в размер 454.78 лв , от която 326.16 лв - лизингови вноски за периода 24.10.2019г.- 24.09.2021г., относно предоставен мобилен апарат , марка „Huawei“, МОДЕЛ „y5 2019 Dual Brown“ по силата на Договор за лизинг от 24.10.2019г.; 121.76 лв- незаплатени месечни абонаментни такси за периода 24.10.2019г.- 04.01.2020г. по Договор за мобилни услуги от 24.10.2019г. за номер ***, както и 6.98 лв- две такси за застраховка, относно Договора за мобилни услуги от 24.10.2019г. за номер ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 01.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№343/2022г. по описа на Районен съд Кюстендил, както и в частта за разноските..

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението не подлежи на обжалване - чл.280, ал.3 т.1 ГПК..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6