Решение № 102 от 05.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Пазарджик, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20245200900024 по описа за 2024 година

Производството е образувано след изпращане на делото по реда на чл.

118, ал. 2 от ГПК с влязло в сила протоколно определение от 25.01.2024 г. по гр. д. № 3702/2022 г. на РС – П. след допуснато увеличение в размера на предявен иск, на основание чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.

Подадена е искова молба вх. № 23831/23.11.2022 г. от В. С. К., ЕГН **********, с адрес: с. Д., област П., ул. „**“ № **, и К. Г. К., ЕГН **********, починала на ** г. заместена на основание чл. 227 ГПК от своите правоприемници и наследници по закон В. С. К., ЕГН ********** – син и П.

С. Д., ЕГН ********** – дъщеря, последната с адрес: гр. Р., бул. „А.“ № **, вх.

**, ет**, ап. **, всички чрез адв. Д . Т. от **, срещу „ЗД Бул инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, за заплащане на ищеца К. на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 35 000 лева, частично от 70 000 лева /след допуснато увеличение на иска по размер, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК/, както и за заплащане на правоприемниците на починалата ищца К. К. – В. К. и П. Д. на обезщетение в размер на 3 000 лева, частично от 7 000 лева, за претърпените от К. К. имуществени вреди /претърпяна загуба/ от увредени части и системи на собственото й МПС – л. а.

Н. ***, рег. № ***** (подробно описани на л. 238 от делото пред РС - П.), всички вреди настъпили от пътно-транспортно произшествие от *** г. по вина на застрахован при ответното дружество водач Д. Е. Д., управлявал л. а. Ш. К., 1 рег. № ***, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.03.2022 г. до окончателното плащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Претендира се и адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАДв.

Исковете се основават на следните фактически твърдения:

На *** г., около **** ч., на път Трети клас – ***, на кръстовище с път Втори клас – ***, обл. П., е настъпило ПТП с участието на л. а. Ш. К., рег. № ***, собственост на „О.“ ООД, управляван от Д. Е. Д. и л. а. Н. ***, рег. № *****, собственост на К. Г. К., управляван от сина й В. С. К.. От инцидента пострадал ищецът В. К., който получил редица травматични увреждания по главата и тялото, подробно описани. Сериозно увредени били частите и системите на притежавания от К. К. лек автомобил. Съставен бил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, видно от който виновен за инцидента е водачът Д. Д., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество. Излага се, че ищците са отправили претенция до ответника за заплащане на обезщетения, получена от последния на 14.03.2022 г., но липсва произнасяне по нея от негова страна. Подробно се описват търпяните неимуществени вреди от ищеца В. К., вкл. като се акцентира на причинена от инцидента загуба на слуха двустранно. Моли се за уважаване на исковете с присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез адв. А. И., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на исковете.

Излага, че за водача Д. събитието е случайно (чл. 15 от НК), тъй като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Счита, че размерът на претендираните неимуществени вреди не отговаря на икономическата конюнктура. След анализ на медицинската документация приема, че ищецът В. К. е получил само повърхностни наранявания, навяхване на шията и остра стресова реакция. Цитира фиш от спешна медицинска помощ, видно от който К. е бил без оплаквания по време на прегледа. Излага, че твърдяната загуба на слух двустранно не може да се приеме за доказана вследствие на повърхностна травма на главата. Излага подробни съображения. Навежда се (бланкетно) възражение за съпричиняване на вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от страна на В. К., като акцентът е върху указанията на ВС, дадени с ППВС № 17/63 г., но твърдения в какво точно се изразява съпричинителното поведение на ищеца няма изложени. Оспорва се и твърдяната имуществена вреда по автомобила на ищцата К. К., като се твърди, че стойността на вредата не е в 2 претендирания размер от 3 000 лева. Евентуално се касае до „тотална щета“, но и такава претенция се явява неоснователна, тъй като не са представени доказателства за снемане на автомобила от отчет. Моли се за отхвърляне на исковете, евентуално за уважаване на претенцията за неимуществени вреди за сумата от 3 000 лева без отчитане на съпричиняването.

По направено в срок искане на ответника съдът е конституирал Д. Е.

Д., като трето лице помагач на негова страна с оглед наведени доводи за регресни права спрямо него, предвид отклоняването от проверка за алкохол, наркотици или упойващи вещества.

Подпомагащата страна е представила становище по предявените искове, като оспорва същите само по размер с подробно изложени доводи.

Признава вината си за настъпилото ПТП. Счита, че дължимото застрахователно обезщетение за имуществената вреда следва да се определи според Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите към Наредба № 49 от 16.10.2014 г., последната отменяща Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС, с изключение на чл. 15, ал. 4 и Приложение 1-6 към нея.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищците за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквент при ответника-застрахователно дружество.

На основание чл. 227 от ГПК съдът е конституирал правоприемниците на починалата в хода на процеса ищца К. Г. К.. Съдебната практика признава при смърт на увредения правото на наследниците да продължат производството по присъждане на суми за обезщетение, защото осъществяват материализираните вече претенции на наследодателя. В случая доколкото ищцата К. К. приживе е предявила иск за имуществени вреди, то е допустимо наследниците да продължат делото по присъждане на сумите за обезщетение.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.

В случая претенциите за присъждане на законната лихва за забава представлява материалноправна последица от евентуалното уважаване на исковете за обезщетения и не се предявяват като самостоятелни искове по чл.

86 от ЗЗД, поради което ищците не са длъжни да сочат размер на търсената 3 лихва (в този смисъл е и Решение № 193 от 26.06.2012 г. по гр. д. № 611/2011 г., I г. о., Определение № 406 от 15.07.2009 г. по ч. т. д. № 300/2009 г., I т. о.).

Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищците са провели описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като са го сезирали на 14.03.2022 г. с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент, респ. няма произнасяне на застрахователя в тримесечния срок.

Исковете са предявени на 23.11.2022 г. и са допустими.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

По делото е приет Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен след посещение на място от мл. автоконтрольор, дежурен ПТП при ОДМВР – П., в който е налично описание на видимите щети по ППС, пострадалите лица, обстоятелствата относно причините за ПТП, относно проверките за алкохол на участниците в инцидента и т. н.

Приетата по делото медицинска документация е изследвана от вещите лица /съдебни лекари/ в заключенията им по допуснатите от съда експертизи, респ. съдът ще съобразява същите по съществото на спора след отчитане изводите на експертите в тях.

От приетото по делото свидетелство за регистрация, част І, на процесния л. а. Н. ***, рег. № *****, е видно, че същият е собственост на К. Г.

К., обстоятелство, по което не се спори между страните.

От събраните по делото гласни доказателства се установи следното:

Свидетелят А. Г. К., първа братовчедка на ищеца, дава показания, че е посетила мястото на ПТП веднага след узнаването. Колата на ищеца била неузнаваема, а той целият бил в кръв, в стъкла и неадекватен. Споделил й, че бил изгубил съзнание за кратко. На следващия ден ищецът отишъл на изследвания понеже постоянно му се гадело и повръщал. Около 3-4 седмици след инцидента бил на легло. Психически изживял инцидента тежко, често говорел за него. Свидетелката твърди, че ищецът не чувал добре.

Свидетелят Д. Й. С. дава показания, че бил очевидец на процесното ПТП. Ищецът имал видими наранявания, но след преглед от медиците на място не се установили нещо сериозно. Не е изпадал в безсъзнание, но определено бил в шок. Когато му задавали въпроси, бил комуникативен. И двата автомобила, участвали в инцидента били с много сериозни щети.

Твърди, че ищецът се подложил на тест за алкохол, бил отрицателен, но другият участник отказал да даде проба.

4

От изслушаното по делото заключение по допуснатата Комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза с вещи лица д-р Б. П. и д-р В.

Д. /психиатър/ се установява, че от процесното ПТП ищецът В. К. е получил контузия на главата, кръвонасядания в тилната област на главата, по дясната челно-теменна област към дясната вежда и дясното слепоочие, три разкъсноконтузни рани по дясното слепоочие, кръвонасядания по клепача на дясното око, охлузвания по лявата вежда, контузия на дясната ушна мида и десния външен слухов канал с кръвонасядане на същата по вътрешната и по външната й повърхност, неврит на нерви акустици двустранно със смесена компонента в дясно ухо, смесена загуба на слуха от невросензорен тип на дясно ухо 55 децибела и на ляво ухо 51 децибела, кръвонасядания по врата, тялото и крайниците. Всички описани травматични увреждания са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Според заключението, възстановяването на ищеца е продължило около 25 дни от датата на травмата.

Вещото лице д-р П. излага, че без лечение преходния оток на двата слухови нерви, което е съпроводено с намаление на слуха на двете уши, е отзвучало за около десетина дни. Останалите разкъсно-контузни рани са оздравели без налагане на хирургично лечение също за около 10 дни, а травматичните отоци за около 3-6 дни.

В психиатричната част д-р Д. излага, че до няколко дни след произшествието ищецът е преживял остра стресова реакция с богата гама от вегетативни прояви на фона на мисловни преработки на психотравмиращата ситуация и безсъние с кошмарни съновидения. Тези прояви са изчезнали с изключение на редки спорадични прояви на безсъние, които са недостатъчни за оформяне на диагноза. Проведено е лечение с *** за около месец. В обобщение психичното и емоционално състояние на ищеца към датата на прегледа е напълно възстановено.

От изслушаното заключение на вещото лице инж. В. Ф. по допуснатата съдебноавтотехническата експертиза, прието от съда за пълно, обосновано и компетентно изготвено, се установява следното:

ПТП е настъпило към **** часа на *** г. в тъмната част на деня в условия на намалена видимост от светлините на фаровете на автомобилите при валеж от дъжд, мокра и с ниско сцепление пътна настилка. Автомобилът Ш. К., управляван от Д. Д., се движел по път *** в посока от с. Д. към с. Г. на разклона за гр. П. и гр. П. на гл. път ***, с неопределена скорост към наличния лек десен завой. По същото време в насрещната лента за движение и в обратната посока към с. Д. се движел л. а. Н. ***, управляван от ищеца В. К..

5

След кривата на завоя, л. а. Ш., в резултат на действие или бездействие, допуснато от водача Д., навлиза в лентата за насрещно движение, където в този момент се намирал л. а. Н., в резултат на което настъпил челен удар между двата автомобила със значителни материални щети и по двата автомобила. Непосредствените причини от техническа гледна точка за настъпване на удара е допуснатата загуба на контрол при управлението на автомобила от водача Д., същият не е реагирал своевременно за намаляване на скоростта и адекватното му овладяване, като е допуснал навлизане в насрещната лента за движение.

Разпечатката съдържа 45 от 125 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/48e22b9c-b8b3-41bd-8817-69e81a0a173c