Определение № 4045 от 21.03.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4045 гр. София, 20.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Колев

Членове:

Никола Чомпалов

Гергана Ж. Троянова при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Въззивно гражданско дело № 20231100506534 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на В. К. Н., ЕГН **********, и И. В. Н., ЕГН **********, срещу Разпореждане от 09.05.2023г., с което е оставено без разглеждане искането на жалбоподателите за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. № 20239230400012 година на ЧСИ Г. Н., рег. № 923 на КЧСИ, по което дело имат качеството на длъжници.

Жалбоподателите твърдят, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен. Излагат съображения, че към датата на постановяването му са били налице основанията, предвидени в чл.433, ал.2 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело, поради пълно плащане на вземането на взискателя и погасяване на разноските по изпълнението, като дори са надвнесли дължимото. Поясняват, че изпълнителното дело е било образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за суми по договор за банков кредит, като в производството по иск по чл.422 ГПК съдът е установил по-нисък размер на вземанията по пера, поради което и с оглед обстоятелството, че в отхвърлителната част решението на въззивния съд – САС, е влязло в сила, като необжалвано, то заплатените от тях суми и събраните при публичната продан на имота, служил за обезпечение на дълга, са покрили всички дължими на взискателя суми и разноските по изпълнението.

Правят искане обжалваният акт да бъде отменен, а изпълнителното дело - прекратено.

Взискателят по изпълнението „Ю.Б.“ АД оспорва частната жалба. Счита, че не са били налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като към датата на постановяване на разпореждането на съдебния изпълнител исковото производство, образувано по иска по чл.422 ГПК за вземанията по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, не е било решено с краен акт на съда, тъй като решението на САС е било обжалвано пред ВКС и делото е висящо.

В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител Г. Н. е посочил, че жалбата е недопустима, евентуално неоснователна. Аргументите за недопустимост се основават на твърдението, че с молбата си от 21.04.2023г. за прекратяване на делото длъжниците са му вменили правораздавателни функции каквито няма, като са поискали преизчисление на дълга, съобразно решението на САС. Неоснователността 1 обосновава с факта, че размерът на вземанията не е бил съдебно установен към датата на искането, тъй като спорът за тях е бил висящ пред ВКС. Излага съображения, че изпълнителното дело е било спряно, поради което не е било възможно да се произнесе по молбата на длъжниците по същество.

При изясняване на делото, съдът съобрази следното:

Установява се, че изпълнителното производство е било образувано въз основа на изпълнителен лист от 21.03.2012г., издаден по ч.гр.д.3479/2012г. на СРС, 73 състав, за вземания на „Ю.Б.“ АД срещу жалбоподателите по договор за банков кредит за закупуване на недвижим имот от 19.09.2007г. Изпълнителният лист е бил издаден по заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката, а първоначално образуваното изп.дело е с № 6225/2012г. на ЧСИ Н.М.. Не се спори и се установява, че в хода на това производство са събирани суми за погасяване на кредита. Видно е, че впоследствие делото е било изпратено на ЧСИ Г. Н., където е образувано с № 12/2023г.

Не се спори и се установява, че поради подадено в срок възражение по чл.414 ГПК от длъжниците по заповедта, заявителят е предявил иск по чл.422 ГПК.

Образувано е било гр.д.№ 9498/2013г. на СГС, с което исковата претенция е била частично уважена. По депозирани от двете страни по спора въззивни жалби е било образувано в.гр.д.№ 3829/2020г. на САС, който с решение № 1030/11.07.2022г. е изменил решението на първоинстанционния съд и е приел, че дължими са следните суми: 213618.81 лева – главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от 03.11.2021г., договорна лихва в размер на 15335.07 лева за периода 28.02.2011г.19.01.2012г. и 936.71 лева такси по договора, като дължимите по заповедното дело разноски, които се обективират в заповедта по чл.417 ГПК, са 6469.40 лева. За горницата до пълния предявен размер на вземанията, за които е била издадена заповедта за изпълнение, съдът е отхвърлил исковата претенция. Срещу отхвърлителното решение не е постъпила касационна жалба от банката. Решението на САС е било обжалвано от ответниците само в частта, с която искът е бил уважен. Като последица от това, решението на въззивния съд е влязло в сила на 26.08.2022г. в отхвърлителната си част, което е отразено и с печат на съда и подпис на съдията докладчик. Решението е било представено по изп.дело. Датата на влизане в сила на решението предхожда датата на подаване на молбата на жалбоподателите до ЧСИ Н., с която искат прекратяване на производството, поради пълно погасяване на дълга към взискателя и разноските по изпълнението.

В хода на настоящото производство е прието Определение от 17.11.2023г. на ВКС по т.д.№ 2595/2022г., с което не е било допуснато касационно обжалване на въззивното решение, както и постановление на ЧСИ Г. Н. от 09.12.2023г. по изп.д.№ 12/2023г., с което изпълнителното производство е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК – по искане на взискателя. Искането е приложено по делото.

От него е видно, че банката е приела, че е налице пълно погасяване на дълга. Тези обстоятелства, като настъпили в хода на делото, следва да се съобразят от съда по чл.235, ал.3 ГПК.

За изясняване на спора между страните дали към 09.05.2023г. дългът по изп.дело е бил изцяло погасен към взискателя, съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на изпълнителните дела при ЧСИ М. и при ЧСИ Н. и сравняване на записванията за постъпилите в изпълнение суми, е обосновал извод, че по решение на САС вземанията на банката са, както следва:

213 618.81 лева - задължение за главница, ведно със законната лихва, считано от 03.11.2021г.; 15 335.07 лева възнаградителна лихва, 936.71 лева такси управление и 6 469.40 лв. разноски за заповедното производство. В тези рамки се простира и премета на изпълнителното производство. Видно от заключението събраните в изпълнението суми покриват таксите, разноските и договорната лихва изцяло, както и частично търсената главница. В изпълнителното производство пред ЧСИ Н.М. са събрани: от Длъжника И. Н. - сума в общ размер от 28 880.41 лева, като от тях са разпределени и платени на взискателя 24 800.43 лева, на ЧСИ такси – 868.53 лева, на НАП – 160 лева и са възстановени 3051.45 лв.; от длъжника В. Н. - 34 169.98 лева, като от тях са 2 разпределени и платени на взискателя 33 091.85 лева, на ЧСИ такси – 1 078.13 лева; от извършена публична продан на имоти на длъжниците /апартамент и гараж/ са постъпили 182 849.19 лева, от които на взискателя Ю.Б. АД са разпределени 176 911.67 лева, за такси на ЧСИ М. – 4 363.15 лева, на НАП – 78.47 лева, за МДТ на район Лозенец – 1 495. 90 лева. Сумите са погасили задълженията от 6 469.40 лева разноски за заповедното производство, 936.71 лева такси управление, 15 335.07 лева възнаградителна лихва и 212 062.77 лева главница. Останали са задължения за главница в размер на 1 556.04 лева, като от тях би следвало да продължи да се начислява и законна лихва. След образуване на новото изпълнително производство пред ЧСИ Г. Н. задължението по изпълнителния лист, съобразно установеното с решението на САС, е за главница в размер на 1 556.04 лева и за законна лихва върху главницата, която възлиза на 217. 33 лева към 10.03.2023г. (така в заключението). По изп.дело пред ЧСИ Н. общата събрана сума е 13 600 лева и е била разпределена, както следва : на „Ю.Б. АД“ -12 008.81 лева, на ЧСИ Г.Н. – 1 192.57 лева, на НАП -18.63 лева. Неразпределена е останала сумата от 380.63 лева. От изплатените на „Ю.Б.“ АД суми от 12 008.81 лева са погасени задълженията от 1556.04 лева главница и 217.33 лева законна лихва и остава надвнесена сума от 10 616.07 лева.

От изложеното следва извода, че вземанията по изп.лист, сложил началото на изпълнението, размера на които е определен с решението на САС от 11.07.2022г., в сила от 26.08.2022г., са били погасени към 10.03.2023г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че частната жалба следва да се остави без разглеждане, поради липса на правен интерес за жалбоподателите да искат отмяна на разпореждането от 09.05.2023г., с което е оставено без разглеждане искането им за прекратяване на изп.дело на основание чл.433, ал.2 ГПК, което по същество е отказ да се прекрати производството. Правният им интерес е отпаднал с прекратяване на това дело с постановлението от 09.12.2023г., което обстоятелство е настъпило след подаване на жалбата им, но като релевантен факт следва да се зачете на основание чл.235, ал.3 ГПК. Такъв интерес не може да се изведе от факта, че жалбоподателите са поискали прекратяване на основание чл.433, ал.2 ГПК, а с постановлението съдебния изпълнител е прекратил делото на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК, тъй като крайният резултат е един.

Независимо от това, съдът намира, че с оглед установените по делото факти и извода, че към 21.04.2023г., когато е било направено искане до съдебния изпълнител да прекрати делото, съответно към 09.05.2023г. – датата на обжалваното разпореждане, са били налице основания за уважаване на искането, поради пълно погасяване на дълга, „Ю.Б.“ АД следва да понесе разноските на жалбоподателите в производството.

Разноските на В. Н. и И. Н. възлизат на 2500.00 лева, от които 1600.00 лева реално заплатено адвокатско възнаграждение и 900.00 лева депозит за вещо лице.

Адвокатското възнаграждение не се явява прекомерно с оглед характера на делото, процесуалното поведение на пълномощника и фактическата и правна сложност, поради което не се намалява от съда по възражението на насрещната страна по чл.78, ал.5 ГПК.

Уместно е да се посочи, че макар отговорността за разноски да е обективна то не винаги прекратяването на делото, поради недопустимост на жалбата на длъжниците по изпълнението, предпоставя право на разноски за взискателя или освобождаването му от разноски по съдебното дело. Това право държи сметка за поведението на взискателя, който е поддържал, че не следва да се прекрати делото, поради непълно плащане на задълженията от страна на длъжниците и едва след приемане на заключението на вещото лице е отправил искане до съдебния изпълнител да го прекрати по чл.433, ал.2 ГПК.

Неоснователно е възражението на взискателя, че не става ясно какво е било погасено със събраните от жалбоподателите суми, поради което спорът не е изяснен и изпълнителното дело не е следвало да се прекрати. Обстоятелството е било изяснено с приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, срещу която не е постъпило възражение от страните. Твърдението му, че суми са отишли за погасяване на задължения на същите лица по друго изпълнително производство, не са подкрепени с 3 доказателства. Твърдението се отрича и от самия взискател, който сам е депозирал молба пред съдебния изпълнител за прекратяване на изп.дело, направено с молба след определението на ВКС и приетата експертиза по настоящото дело, с която признава, че дългът е погасен.

Неоснователно е възражението, че жалбоподателите дължат суми по изпълнението, с оглед присъдените в исковото дело разноски. Същите не са предмет на изпълнението.

Така мотивиран, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. К. Н., ЕГН **********, и И. В.

Н., ЕГН **********, срещу Разпореждане от 09.05.2023г., с което е оставено без разглеждане искането на жалбоподателите за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. № 20239230400012 на ЧСИ Г. Н., рег. № 923 на КЧСИ, по което дело имат качеството на длъжници, поради липса на правен интерес.