Разпореждане № 5292 от 24.10.2025, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5292 гр. Кюстендил, 24.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Частно гражданско дело № 20251520103247 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 от ГПК.

Инициирано е въз основа на заявление, подадено от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление в гр.

С., представлявано от Х. М. и П. В., чрез пълномощника юрк. П. Ц.. Със заявлението се иска да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Е. П. Е., ЕГН **********, с адрес в гр. С., за следните суми: 500,00 лева главница по Договор за потребителски кредит № ***, сключен на ***г. между „Сити Кеш“ ООД и Е. П. Е., вземането по който е прехвърлено с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022г. на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, 25,03 лева – дължима договорна лихва за периода от ***г. до 19.11.2020г., 262,97 лева - дължима договорна неустойка по чл.6.2 от договора за кредит, 193,15 лева - законна лихва за забава, начислена за периода от 20.11.2020 г. до 06.10.2025 г., 336,78 лева разходи за събиране на вземането поради забава в плащането съгласно тарифа за таксите, събирани от „Сити Кеш“ ООД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда (23.10.2025 г.) до окончателното изплащане на сумата.

Настоява се да бъдат присъдени и сторените от заявителя съдебни разходи в заповедното производство, а именно: 22,40 лева - платена държавна такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е допустимо - с него се иска присъждане на сума, не поголяма от 25000 лева, внесена е дължимата държавна такса, представено е пълномощно в полза на процесуалния представител на заявителя.

1

Заявлението по чл. 410 от ГПК е попълнено надлежно - посочени са индивидуализиращите белези на кредитора и длъжника, посочени са дължимите суми и основанията, въз основа на които всяка една от тях се претендира. Към заявлението са приложени преписи от Договор за паричен заем № ***, сключен на ***г., Общи условия на „Сити Кеш“ ООД и Тарифа за такси и разходи, събирани от „Сити Кеш“ ООД. Приложено е и пълномощно в полза на юрисконсулта.

Настоящият съдебен състав счита, че е основателно искането за издаване на заповед за изпълнение за следните суми: 500 лева главница по договора за паричен заем, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, 25,03 лева – дължима договорна лихва за периода от ***г. до 19.11.2020г., 193,15 лева - законна лихва за забава, начислена за периода от 20.11.2020 г. до 06.10.2025 г.

По отношение на тези суми Районен съд - Кюстендил счита, че същите не се основат на неравноправни клаузи, съдържащи се в договора или общите условия и че искането не е в противоречие със закона и добрите нрави.

Относно претенцията, представляващи 262,97 лева договорна неустойка и 336,78 лева разходи за събиране на вземането поради забава в плащането, съдебният състав приема, че те се основават на неравноправни клаузи и че искането длъжникът да бъде задължен да ги плати е в противоречие със закона и с добрите нрави, поради което не следва да се издава заповед за изпълнение за тях.

Съображенията за това са следните:

Същността на производството по чл. 410 от ГПК е да се установи дали едно вземане е спорно или не. Затова проверката, която съдът извършва на заявлението, се ограничава до неговата редовност. С текста на чл. 410, ал. 3 от ГПК се предвиди, в изключение от общото правило, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението по чл. 410 от ГПК задължително да се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК бе разписано, че съдът отказва издаване на заповед за изпълнение и в случаите, когато искането се основава на неравноправни клаузи или на клаузи, за които съществува обоснована вероятност да са неравноправни. По този начин законодателят вменява в задължение на съда в хода на заповедното производство да следи не само за редовност на заявлението, но и за наличието на неравноправни клаузи. Това задължението произтича и от общия принцип за служебно начало, тъй като в чл. 7, ал. 3 от ГПК се въвежда изрично задължение съдът служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Предвид изложеното по-горе, заповедният съд трябва да извърши преценка, на базата на представените към заявлението доказателства, дали всички или част от претендирани суми от длъжника, който в материалните отношения има 2 качеството на потребител, произтичат от неравноправни клаузи и ако произтичат от такива - да откаже издаването на заповед за изпълнение за тях.

Съгласно § 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от договора за кредит се установява, че кредитополучателят има качеството на потребител в договорното правоотношение, по което кредитодател е „СИТИ КЕШ“ ООД.

Неустойка в размер на 262,97 лева (съобразно чл.6, т.2 от договора) се явява неоснователна поради противоречие със закона и добрите нрави.

Съгласно чл. 92, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Предвид този законов текст и съобразявайки нормата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, където е разписано, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, районният съдебен състав приема, че процесната клауза за неустойка, съдържаща се в настоящия договор е нищожна. Това е така, понеже тази неустойка е уговорена за неосигуряване на обезпечение/поръчителство или банкова гаранция/ и като такава излиза извън типичната й функция да е дължима при неизпълнение на поетите насрещни задължения.

Нещо повече, дори при изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума, ведно със съответната възнаградителна лихва, отново ще се дължи неустойка за неосигуряване на обезпечение. Именно поради тези съображения тази неустойка се явява уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, което обосновава извод, че същата е в противоречие със закона, а и с добрите нрави.

Спрямо сумата от 336,78 лева - дължима такса, се установи, че същата се дължи „при забава на плащане, във връзка с което кредитодателят прави разходи относно действия за извънсъдебно събиране на вземането“. Съгласно чл. 10а от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, само ако видът, размерът и действието, за което се събират, са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Всички действия, насочени към извънсъдебно или съдебно събиране на кредита, не могат и не следва да се 3 квалифицират като допълнителна услуга по чл. 10, ал. 1 от ЗПК, с която на потребителя се предоставя конкретно полезна за него услуга, съответна на индивидуалния му интерес. Напротив, действията на служителите на кредитни институции по събиране на просрочен дълг представляват типична за този търговец (кредитодател) дейност по предотвратяване и намаляване на вреди от длъжникова забава. В този смисъл следва да се посочи, че въведените от кредитора „такси“ за събиране на кредита се явяват недължими, тъй като същите не попадат в приложното поле на чл. 10а от ЗПК.

По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, настоящият съдебен състав приема, че същото следва да бъде намалено до 80 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Съобразно уважената част от претенцията, заявителят има право и на държавна такса в размер на 12,21 лева - държавна такса.

Мотивиран от горното,

РАЗПОРЕДИ:

УВАЖАВА подаденото заявление от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление в гр. С., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника Е. П. Е., ЕГН **********, с адрес в гр. С., за следните суми: 500,00 лева главница по Договор за потребителски кредит № ***, сключен на ***г. между „Сити Кеш“ ООД и Е. П. Е., вземането по който е прехвърлено с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022г. на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, 25,03 лева – дължима договорна лихва за периода от ***г. до 19.11.2020г., 193,15 лева - законна лихва за забава, начислена за периода от 20.11.2020 г. до 06.10.2025 г., , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда (23.10.2025 г.) до окончателното изплащане на сумата, 12,21 лева държавна такса и 80,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление в гр. С., в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника Е. П. Е., ЕГН **********, с адрес в гр. С., за следните суми: 262,97 лева - дължима договорна неустойка по чл.6.2 от договора за кредит и 336,78 лева разходи за събиране на вземането поради забава в плащането съгласно тарифа за таксите, събирани от „Сити Кеш“ ООД.

ПОСТАНОВЯВА да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по отношение на сумите, за които заявлението е уважено.

УКАЗВА препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника.

4

УКАЗВА препис от настоящото разпореждане да се връчи на заявителя.

УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 422, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може в едномесечен срок от съобщението да предяви осъдителен иск за вземанията, по отношение на които е отказано издаване на заповед за изпълнение.

Разпореждане, с което не са уважени част от претенциите за съдебни разноски (юрисконсултско възнаграждение и държавна такса) подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му.

Разпореждането, в частта, с която е отхвърлено заявлението, подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил, която частна жалба може да бъде подадена в едноседмичен срок от връчването на препис от разпореждането на заявителя.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 5