Решение № 570 от 15.12.2017, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 570

ПЛОВДИВ 15.12.2017

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ – XXIII-ти състав, в откритото заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

ГРЕТА ЧАКАЛОВА при секретаря ИЛИЯНА КУЦЕВА – ГИЧЕВА разгледа докладваното от Съдията Чакалова т.д. 56 по о писа за 2016 година и констатира следното:

Предявен е иск от „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК *********, София, пл.”Св. неделя” 7, със съдебен адрес:*** – адв. Ж.Д. против Й.Я.П., ЕГН ********** и В.В.П., ЕГН ********** *** с правна квалификация чл.422 ГПК.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 19.03.2008 г. е сключен договор, по силата на който „Уникредит Булбанк” АД предоставя на ответниците – на Й.П. - като кредитополучател и на В.П. - като солидарен длъжник, ипотечен кредит в размер на 60 000 лв. Съгласно договора кредитът се усвоява чрез превод на сумата по посочена в договора сметка. На 28.03.2008 г. кредитът е усвоен от кредитополучателите. По силата на договора кредитополучателят и солидарният длъжник са се задължили да погасяват задължението си на месечни вноски, дължими на 19-то число от всеки месец, като крайният срок за погасяване на задължението е 19.03.2033 г. С Анекс от 15.07.2009 г. страните са променили част от условията, като се запазва крайният срок за погасяване на задължението. С Анекс от 31.03.2010 г. страните променят датата на месечната погасителна вноска – от деветнадесето число на месеца на двадесет и седмо число на месеца. С Анекс от 22.10.2010 г. страните се съгласяват, считано от момента на сключването на анекса, отношенията между тях, възникнали във връзка с Договор за банков кредит TR71328139/19.03.2008 г., да се уреждат от този анекс – от 22.10.2010 г., като редовният дълг, формиран от редовна главница по т.2.4 от анекса, неиздължена, просрочена и изискуема част от главницата по т.2.5 от анекса, начислена, но неизискуема лихва по т.2.6 от анекса и начислена просрочена и изискуема лихва по т.2.7 от анекса да е в размер на 61 877.90 лв, като падежът на последната вноска е 19.03.2033 г., а за обезпечаване на вземането вече е сключен договор за ипотека върху недвижим имот, находящ се в гр.****, представляващо самостоятелно жилище с площ от 58.68 кв.м. Ответниците са погасявали задължението нередовно, като са извършвали вноски не на падежа и не в необходимия размер. От 27.10.2014 г. са изпаднали в забава, като не са изпълнили задължението си за погасяване на месечните вноски. Поради това ищецът е пристъпил към принудително събиране на вземането си и е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК пред Районен съд – Пловдив. Със Заповед 5152/31.07.2015 г. Съдът е разпоредил Й.П. и В.П. солидарно да заплатя на „Уникредит Булбанк” АД сумата 58 067.18 лв главница, ведно с обезщетение за забава от 29.07.2015 г. до окончателното изплащане, сумата 1972.70 лв, лихви по Договор за кредит за периода

27.10.2014 г. – 27.07.2015 г., както и разноските по делото в размер на 1200.80 лв заплатена държавна такса и 1716.72 лв дължимо адвокатско възнаграждение. В срока по чл.414, ал.2 ГПК ответниците са подали възражение, получено от ищеца на 06.01.2016 г.

Ето защо е предявен искът за установяване на вземането на „Уникредит Булбанк” АД по отношение на В.П. и Й.П., произтичащо от Договор за банков кредит TR71328139/19.03.2008 г. и анексите към него, както следва: сумата 58 067.18 лв, главница, ведно с обезщетение за забава от 29.07.2015 г. до окончателното изплащане, сумата 1972.70 лв, лихви по Договор за кредит за периода

27.10.2014 г. – 27.07.2015 г., както и разноските по делото в размер на 1200.80 лв заплатена държавна такса и 1716.72 лв дължимо адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.

В срока по чл.367 ГПК от ответниците е постъпил писмен отговор, с която се заявява следното:

- прави се възражение за нередовност на представеното към заявлението извлечение от счетоводни книги.

- дава се становище за неоснователност на иска, като се твърди, че за да е предсрочно изискуемо вземането, ищецът е необходимо да заяви, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до знанието на длъжника. Ищецът не е представил доказателства към заявлението си за издаване на заповед за изпълнение, че е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Законните представители на ищеца са упълномощили К.И. да сключва договори с адвокатски дружества, имащи за предмет събиране на вземания, като предметът на договора е извършването на правни и фактически действия. От своя страна И. е преупълномощил адвокатско дружество да изготвя, изпраща и подписва уведомления за предсрочна изискуемост до длъжниците, но такива права не са му предоставени от ищеца. Това е така, защото със Заповед № 0911-44-002548 от 22.04.2014 г. законните представители на Банката изрично са определили лицата, които имат право да подписват покани за доброволно изпълнение и уведомления.

Представеното със заявлението уведомление за предсрочна изискуемост не е подписано от тези лица, а от адв.Д., на когото не са му предоставени такива правомощия.

-прави се възражение за унищожаемост на сключените анекси към договора за банков кредит поради грешка и измама, която обосновават с обстоятелството, че Банката е предоставила неверни данни за размера на лихвата и главницата към момента на сключване на всеки един от Анексите. Невярното предоставяне на информацията произтича от неправилното отнасяне на направените плащания към съответните елементи на задължението. Твърди се също, че основанията за грешка на ответниците при сключване на съответните Анекси са им станали известни след издаване на Заповедта за изпълнение.

-прави се възражение за нищожност на Анекс № 2 и Анекс № 3, тъй като към момента на сключване на Анекс № 2 е в сила ЗЗП ДВ 18/05.03.2010 г., а към момента на сключване на Анекс № 3 е в сила ЗЗП ДВ 58/30.07.2010 г. Посочените анекси са сключени в нарушение на чл.5 и чл.6 от Закона за потребителския кредит, тъй като на ответниците не е предоставена по подходящ начин преддоговорната информация за потребителския кредит – не им е разяснено доколко предлаганите нови условия по договора за кредит съответстват на техните потребности и финансово състояние, както и последиците в случай на просрочено плащане. Информацията по чл.5 ЗПК е следвало да бъде предоставена под формата на стандартен европейски формуляр, подписан от ответниците. С оглед на това се прави искане да се отхвърли предявения иск. Претендират разноски.

В срока по чл.372 ГПК от ищеца е постъпила допълнителна искова молба, с която се дава следното становище: посочва се, че длъжникът е изпаднал в забава от 27.10.2014 г.

Подробно са описани вноските, в това число дължимата главница и лихви. Изложени са и твърдения във връзка с неизпълнението на договорните задължения на ответниците по договора за кредит. Твърди се, че поради забава на кредитополучателя и солидарния длъжник за плащане на повече от шест последователни месеца, на основание чл.15 т.4 от Анекс № 3, целият кредит е станал предсрочно изискуем на 29.04.2015 г., като вземането се счита за изискуемо в пълен размер преди настъпването на падежа. Ответниците са уведомени за упражненото от кредитора право да направи кредита изцяло предсрочно изискуем, като съобщенията са им връчени на 26.06.2015 г. – преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, като им е дадена възможност за доброволно погасяване на задълженията. Ответниците са обжалвали разпореждането, с което се постановяване незабавно изпълнение, но това обжалване не засяга заповедта за изпълнение на парично задължение.

Оспорва се възражението на ответниците, че не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита с аргумента, че кредиторът не е оспорил действията на лицето, изпратило уведомлението до длъжниците, а напротив впоследствие е подало заявление за издаване на заповед по чл.417 ГПК. Също така на адвокатското дружество е заплатено и адвокатско възнаграждение за действията по заповедното производство. Именно на ищеца принадлежи правото да оспори или да потвърди извършените действия без представителна власт. Доколкото това не е сторено от кредитора, възражението на ответниците се явява неоснователно.

В срока по чл.373 ГПК от ответниците е постъпил допълнителен отговор, с който се правят следните възражения:

-твърди се, че договорът за банков кредит е нищожен на основание чл.146 във връзка с чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като са налице неравноправни клаузи в договора, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Клаузите по т.11.2 от общите условия са неравноправни.

- прави се възражение за нищожност на клаузите за неустойка като противоречаща на добрите нрави. Това е така, тъй като размерът на неустойката е значителен и несправедлив. Размерът на неустойката е прекомерно висок в сравнение с претърпените от неизпълнението вреди. Неправилно се уговаря при забава неустойката да се начислява не върху остатъка от задължението, а върху цялото задължение.

Предвид доказателствата Съдът намира за установено:

С Договор TR71328139/19.03.2008 г. „Уникредит

Булбанк” АД предоставя на ответниците – на Й.П. като кредитополучател и на В.П.

– като солидарен длъжник ипотечен кредит в размер на 60 000 лв. Страните са се съгласили кредитополучателят и солидарният длъжник да погасяват задължението си на месечни вноски, дължими на 19-то число от всеки месец, като крайният срок за погасяване на задължението е 19.03.2033 г.; уговорени са с договора, чл.4.1а, чл.4.2 и чл.4.3, договорни лихва по редовен дълг в размер на 9,70 % годишен лихвен процент, надбавка върху лихва за редовен дълг при просрочие на главница или лихва от 5 пункта и надбавка върху лихва за просрочена главница при просрочие на главница и/или лихва и главница от 2 пункта.

С Анекс от

15.07.2009 г. страните са променили лихвени и други условия, като се запазва крайният срок за погасяване на задължението; предоговорени са размерът на кредита, както и размерът на договорените лихви. Така, съгласно договореното, страните приемат, че размерът на кредита към датата на анекса възлиза на 60 333.87 лв, от които редовна главница в размер на 59 133.21 лв, начислена и неизискуема лихва в размер на 1 150.69 лв и неиздължена, просрочена и изискуема част от главницата в размер на 49.97 лв.

Видно от приложения към анекса Погасителен план е договорен и гратисен едногодишен период (19.07.2009 г. – 19.07.2010 г.), през който длъжникът няма да погасява главница, а ще заплаща само възнаградителна лихва, договорена с анекса в намален размер (2,40 % годишно). Променени са и размерите на лихвите по кредита, съгласно чл.4.1а, чл.4.2 и чл.4.3 от анекса: възнаградителната лихва, след изтичането на гратисния период, е в размер на 11,210% годишен лихвен процент, лихвата върху просрочената главница е в размер на 13,210 % годишен лихвен процент, а наказателната лихва – която се начислява независимо от другите две, върху текущия дълг, при просрочие на главница и/ или лихва, за срока на просрочието, е в размер на 5 % годишно. По силата на §6 от Анекс № 1 се прилагат Общите условия, при които „Уникредит

Булбанк“ АД предоставя ипотечни кредити на физически лица, приложени към анекса. Съгласно тези общи условия (т.9.8., т.9.9. и т.9.10) при неплащане в срок на главницата за срока на забавата просрочената част от главницата се олихвява с лихва за просрочие, определена в договора за кредит, а при неплащане в срок на главница и/ или лихва, за срока на забавата върху цялата неиздължена част от кредита (редовен дълг по главницата и неиздължената просрочена и изискуема част от нея) се начислява допълнителна лихва, определена в договора за кредит, като лихвите се начисляват върху дълга от главницата при база реален брой дни, разделено на 360. Лихвите за редовен дълг се издължават ежемесечно, лихвите за просрочие са незабавно изискуеми.