Решение № 821 от 20.04.2021, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -

ПЛОВДИВ

РЕШЕНИЕ

№ 821 гр. Пловдив, 20.04.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. КАСАБОВ при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2468 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І.

Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

2. Образувано е по жалба на Н.А.Д. с

ЕГН ********** и П.М.Д. с ЕГН **********, заместен в хода на производството от наследниците М.П.Д. с ЕГН ********** и Н. П.Д. с ЕГН **********, всички с адрес: ***, срещу заповед № 20-1030-002308/26.08.2020 г. на началник на група при сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която спрямо П.М.Д. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил Крайслер „ПТ Круизер“ с рег. № ***, за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че процесният автомобил е придобит по време на брака и е в режим на съпружеска имуществена общност, поради което с прекратяване на регистрацията му неправомерно се ограничава правото на оспорващите да го ползват. Отделно спрямо П.М. Даскалов била наложена и ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП – отнемане на СУМПС, поради което прекратяването на регистрацията на пътно превозно средство се явявало в противоречие с принципа за съразмерност. Твърди се също и наличие на допуснати съществени процесуалния, тъй като органът не посочил правните основания за издаване на акта и не индивидуализирал регистрационния номер на моторното превозно средство.

3. Ответникът - началник на група при сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив при ОДМВР – Пловдив, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

4. Жалбата е подадена в рамките на установения преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. Фактите по делото:

5. Съставен е АУАН № АА816860/26.08.2020 г. от Атанас Иванов Вълчев - на длъжност младши автоконтрольор към ОДМВР – Пловдив, в който е отразена следната фактическа обстановка:

На 26.08.2020 г., около 14:48 часа, в гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ - пред № 90, локално платно, П.М.Д. като водач на лек автомобил Крайслер „ПТ Круизер“ с рег. № *** /лична собственост/ управлява под въздействие на алкохол, изпробван с техническо средство „Дрегер Алкотес

7510“, с фабр. № ARBA 007, който отчел 2,6 % в издишания въздух, за което е издаден талон за медицинско изследване № 089972.

Според лист за преглед на пациент от дата 26.08.2020г., 15:15 часа П.М.Д. е изпълнил предписанието за медицински изследване като е предоставил кръвна проба.

6. Въз основа на така установеното е издадена заповед № 20-1030-002308/26.08.2020 г., с която административният орган, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 вр. чл. 171, т.2а, б. „Б“ от ЗДвП, е приложил спрямо П.М.Д. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, лек автомобил Крайскел „ПТ Круизер“ с рег. № ***, до решаване на въпроса за отговорността, но за не по – малко от 18 – месеца..

7. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на 3аповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на групи сектор „Пътна полиция“, в качеството им на длъжностни лица от ОДМВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП.

IV. По съществото на спора:

8. Описаните в АУАН №

АА816860/26.08.2020 г. фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящото производство фактът на нарушението не се оспорва от жалбоподателите. Спорът е правен и се концентрира относно тълкуването и прилагането на материалноправните и процесуалноправни разпоредби.

Според чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като т.2 "а" предвижда: "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство … употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда … , както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година".

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

Принудителната административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, без съмнение ограничава конституционно гарантираното право на собственост и право на свободно придвижване.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.

146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма.

Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата /виж. http://parliament.bg/bills/43/653-19-3.pdf и http://parliament.bg/bills/43/554-01-162.pdf/, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ.

Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство. Свалянето на регистрационната табела на МПС има много по-голям ефект в тези случаи.

Цитираната нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл. 171, т. 2а ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред.

9. При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че процесната принудителна административна мярка е наложена от материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма и ред, при спазване на административно- производствените правила и материалноправните разпоредби.

Възраженията на оспорващите относно наличието на непълнота в съдържанието на заповедта са неоснователни. Административният орган е посочил фактическите основания за издаване на акта, като законосъобразно ги е подвел под приложимата материално правна норма. Мярката правилно е насочена към собственика и водач на индивидуализираното с регистрационен номер моторно превозно средство.

Не е налице и противоречие с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Несъстоятелни се явяват и възраженията, че мярката по чл. 171, т.2а от ЗДвП е приложима, само когато моторното превозно средство е еднолична собственост на нарушителя. Репресивният характер на административната принуда не изисква прилагането й да е обосновано винаги с ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя.

Административното наказване и административната принуда преследват различни цели, поради което кумулативното им реализиране, макар и изхождащо от един и същ правопораждащ факт, не е предпоставка за процесуалната и материалната им законосъобразност. Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Това въздействие върху субекта, е преценено от законодателят като превенция срещу извършването на определен вид правонарушения. Крайният резултат от мярката по чл.171, т.2а от ЗДвП е временно "отнемане" на средството за извършване на нарушението, тъй като макар ППС да остава под властта на неговия собственик/собственици, прекратяването на регистрацията, чрез сваляне на регистрационните табели, препятства възможността за движението му по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Противното би означавало, МПС да запази регистрацията си и да бъде годно за участие в движението, при което без съмнение се губи възпиращият ефект на мярката.

От друга страна, това че правото на лична собственост е конституционно гарантирано, не означава, че по изключение не би могло да бъде законодателно ограничавано в случаите, когато следва да бъдат охранени особено важни обществени интереси – каквито без съмнение са животът и здравето на всички участници в движението. Възможността за ограничаване на правото на собственост и правото на свободно придвижване е залегнала в чл. 17, ал. 5 и чл. 35, ал. 1 от Конституцията и е приложима, когато следва да бъдат защитени: националната сигурност, народното здраве, правата и свободите на други граждани, респ. да бъдат задоволени особено важни държавни или общински интереси. Иначе казано, в случая законодателно установеният превес на обществените интерес спрямо личните не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. Съдът намира, че не следва да бъде даван превес, с цел охрана личния интерес на оспорващите, спрямо обществения интерес, тъй като последният несъмнено е с по-висок интензитет, а съразмерността винаги следва да се претегля спрямо основната цел на закона.

Отношенията между съсобствениците, свързани с ограниченията в ползването на съсобствената вещ като последица от поведението на един от съсобствениците и евентуалните щети /материални вреди, загуба или пропуснати ползи/, нанесени от един съсобственик на друг, следва да се уреждат по общия гражданско правен ред.