Решение № 129 от 04.10.2022, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Свиленград, 04.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20225620200548 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №21-0351-000398 от 12.05.2021година на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград , с което на С. Г. Д. с ЕГН ********** от гр.***********, ул.**********, №** , за нарушение на чл.25,ал.1 от ЗДвП на основание чл.179,ал.2 вр.с ал.1,т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева , за нарушение на чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1,т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 150лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА

УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 3месеца и за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1,т.1,предл.1 и 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 10лева .

Жалбоподателят С. Г. Д. ,чрез пълномощника си адв.Г. обжалва горе цитираното НП. Твърди се в жалбата,че същото не било правилно и законосъобразно. Оспорва се извършеното нарушение от страна на жалбоподателя,а също така се твърди,че липсвали обективните и субективни признаци на адм.състави. Отделно от това счита наложените наказания за несправедливи. С оглед на изложеното моли съда за пълна отмяна на обжалвания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява . От пълномощника му а д в . Г. е постъпила писмена молба,в която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Развива допълнителни доводи в подкрепа на жалбата,а именно,че АУАН не бил съставен съобразно 1 изискванията на ЗАНН в присъствието на две лица,доколкото липсвали очевидци на извършеното,отделно се сочат множество нарушения в това число и недоказаност на твърдените нарушения .

Претендира присъждане на направените по делото разноски ,като представя и списък на същите.

Административнонаказващият орган/АНО/- Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград , не изпраща представител и не взема становище.

В придружителното писмо до съда, отправя възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение в случай ,че съдът уважи жалбата.

Страна Районна прокуратура – Хасково ,ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на Б. П. Б. се установява, че на 24.04.2021 година по разпореждане на оперативния дежурен на РУ – Свиленград свидетеля Б. бил изпратен в град Любимец, на бул. „Одрин“ относно настъпило ПТП.

Пристигайки на място,свидетеля заварил единият от участниците, водача на лек автомобил с рег. № Х 5591 ВА – М.М.,като от последния ,свидетеля разбрал,че другият участник е бил с лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ****** и след удара водача напуснал местопроизшествието. Въпросния лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ****** бил открит по-надолу в улицата, на паркинга пред стадиона, но водача не бил в автомобила.

От участника в инцидента разбрал,че другият водач било лице от женски пол,като колегите му от полицейският участък в гр.Любимец,след като разбрали номера на автомобила и марката му, заявили,че познават водача и я потърсили , както в дома й ,така и по телефона , но лицето не било открито.

По-късно жалбоподателят се явил в РУ – Свиленград, където пред св. Б.

П. Б. си признала,че тя била управлявала автомобила.

Полицейският служител приел,че има извършени нарушения от страна на жалбоподателят по чл.25,ал.1 от ЗДвП,чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП и по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП,поради което на 24.04.2021год. съставил в присъствието на свидетеля К. Г. П. , акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя,като Акта бил предявен и връчен лично на жалбоподателя, който не е вписал ,че има възражения по акта.

Срещу Акта в законно установения 3-дневен срок/срокът важащ преди измененията на ЗАНН / не е постъпило писмено възражение.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

По административно наказателната преписка има и приложена справка за нарушител/водач.

2

На съдът е служебно известна Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, с която същият определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.

По преписката е приложена и справки за собствеността на процесното МПС и неговата регистрация.

НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 09.08.2022 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –датирана и подписана лично от нарушителя. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Изложената по горе фактическа обстановка, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Б. П. Б., така също и от приетите писмени доказателства –Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач, справки за собствеността на процесното МПС и неговата регистрация, последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.

Свидетелят Б. П. Б., възпроизвежда пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията му са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посоченият свидетел да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на ОД на МВР Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за констатираното от него през процесният ден,но следва да се отбележи,че актосъставителя,така и свидетеля по акта не са свидетели очевидци,а само са възпроизвели изложеното от другият участник в ПТП.

Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр и тези представени по делото, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните 3 възпроизведени в тях.

Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, не се оспорва по делото, последната и се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок 14дневен срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер.

Същественото в административно-наказателното производство е да се установи: има ли административно нарушение; извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител; дали това лице го е извършило виновно (умишлено или по непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН , непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидени случаи).

За да бъде едно деяние административно нарушение, са необходими три предпоставки (съгласно чл. 6 от ЗАНН ): 1) това деяние да нарушава установения ред на държавно управление; 2) да е извършено виновно; 3) да е обявено за наказуемо с административно наказание. Липсата на която и да било от тези предпоставки означава липса на административно нарушение, което би довело до отмяна на издаденото НП, като неправилно.

Същевременно, следва да бъдат спазени и всички изисквания относно процедурата по издаване на акта и на наказателното постановление.

Неспазването на съответните процесуални изисквания би довело до отмяна на НП, като незаконосъобразно.

От съществена важност е актът и НП да са съставени и издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за чието спазване съдът следи служебно.

Когато в хода на административно-наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта, реквизитите на същия и тези на НП или не са спазени сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност, то НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Когато обаче не са допуснати такива нарушения и самото НП е издадено при спазване на процесуалните правила, в предвидената форма и срокове, съдържа съответните реквизити и е издадено от надлежен орган, следва да се провери неговата правилност, т. е. дали изложеното в НП отговаря на 4 действителното положение на нещата. Само при наличието на законосъобразно (издадено при спазване на всички правила и срокове и съдържащо всички необходими реквизити) и правилно (т. е. изложеното в него бъде доказано и в съдебното производство) НП, може да бъде коментирана справедливостта на размера на наложеното наказание.

Настоящият съдебен състав, приема, че в хода на проведеното административно наказателно производство са допуснати нарушение на процесуалните правила, които са достатъчно основание за отмяна на обжалваното НП и прави безпредметно разглеждането на въпросите по съществото на делото .

В този смисъл необходимо е да се отбележи най – напред, че АУАН е съставен в драстично нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН . Посочената правна норма императивно предвижда, че актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, т. е. изисква се да се състави в присъствието на свидетелиочевидци на самото извършване на нарушението, а ако няма такива - на неговото установяване.

Изключение от това изискване се съдържа в разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, където е разписано, че само при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в акта.

В конкретния казус се установи безспорно, че актосъставителят – св. Б. и неговият колега К. Г. П. , вписан като свидетел по АУАН, не са били свидетели на извършване на вмененото административно нарушение.

Установи се категорично, че на мястото на настъпилото ПТП са били само двамата участници в него – жалбоподателят и подал ият впоследствие сигнал за инцидента – А. М.М..

Полицейските служители са посетили местопроизшествието след неговото настъпване и след като жалбоподателят вече го е бил напуснал.

При това положение актосъставителят Б. е имал задължението да състави акта и да впише като свидетел в него не неговия колега П., а свидетелят очевидец – М.М.. Вместо това обаче той е вписал като свидетел в акта колегата си и то без да са били налице условията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН .