Решение № 302 от 14.12.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Шумен, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20233600500380 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №506 от 27.06.2023г. постановено по гр.д.№2717/2022г. по описа на ШРС, съдът е уважил частично, предявената от М. М. Е. срещу ДП "Национална компания "Железопътна инфраструктура" Секция Шумен" искова претенция по чл.200, ал.1 от КТ, като е осъдил ответника да заплати на ищцата сумата от 11179,85 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на трудова злополука, претърпяна от ищеца на 14.10.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на настъпване на злополуката – 14.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, като отхвърлил иска за сумата над 11179,85 лв. до пълния му предявен размер от 30000 лв., като неоснователен и недоказан. С решението ответника е осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 621,60 лева, представляваща дължима държавна такса по уважените искове и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от исковете. На ищцовата страна са присъдени деловодни разноски в размер на 559 лева, а на ответната - 156,83 лева.

Недоволни от така постановеното решение останали и двете страни, като ищеца обжалва решението на районния съд в частта, с която е отхвърлена исковата му претенция, а ответника в частта, с която е уважена предявената от ищеца искова претенция за размера над 2000 лева до уважената част, като сочат доводи за неправилност на съдебния акт, по подробно изложени съображения. Ищеца моли решението да бъде отменено в атакуваната 1 отхвърлителна част, и да бъде постановено ново, с което иска да се уважи изцяло, а ответника моли решението да бъде отменено в осъдителна част за разликата над 2000 лв., и постановено друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена над този размер.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите страни са депозирали отговори на жалбите на насрещната страна, в които оборват доводите на насрещния жалбоподател.

Въззивните жалби са подадени в срок, редовни и процесуално допустими.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата на ищцовата страна за основателна, а жалбата на ответника за неоснователна.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция по чл.200, ал.1 от КТ от М.

М. Е. срещу ДП "Национална компания "Железопътна инфраструктура" Секция Шумен".

Ищеца излага, че работи като машинист на СЖМ към „Национална компания железопътна инфраструктура“ от 12.06.1991г. На 14.10.2019г. около 19.20 ч. изпълнявал задълженията си на ЖП гара Каспичан четвърти коловоз. Моторния влекач, управляван от него бил в покой, като чакал закачането на вагони към него. В кабината на локомотива се намирал колегата му С.С., като ищецът бил в задната част на платформата. Машинистът на другия локомотив 07065, който трябвало да извърши маневра и да закачи вагоните, не успял да намали скоростта и се блъснал в локомотива на ищеца. Ищецът изхвръкнал от удара и паднал на релсите, като нямал спомен за инцидента. Бил свестен от колегите си, като изпитвал силни болки в гръдния кош и имал задух. С линейка бил откаран в МБАЛ Шумен, където поради тежко политравматично състояние бил оставен на лечение в Хирургично отделение на болницата.

В резултат на злополуката получил множество наранявания, а именно: „Контузия на главата, изразяваща се в разкъсно – контузна рана и сътресение на мозъка. Контузия на гръдния кош, изразяваща се във фрактура на първа ребрена дъга вдясно, фрактури на V и VI леви ребра, предимно с разместване. Контузия на паренхима в долния дял на левия бял дроб.

Хемопневмоторекс в лява гръдна половина. Подкожен емфизем в ляво. Контузия на крайниците, а именно фрактура на горната фаланга на палеца на дясната ръка в областта на основата. Изкълчване на лявата акромиоклавикуларна става.“ Посочените травми довели до трайно затрудняване в движението на снагата, обусловено от счупените ребра с разместване за срок по-голям от един месец, а именно средно два месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес; разстройство на здравето временно опасно за живота, обусловено от развилия се пневмо и хемоторакс, протекъл със задух и изискващ оперативно лечение; трайно затрудняване в движението на десния горен крайник, обусловено от счупване на фаланга на десния палец за срок по-голям от един месец, средно за месец и половина при благоприятно протичане на оздравителния процес; трайно затрудняване в движението на левия горен крайник, обусловено от изкълчване на лявата ключично-лопаткова става за срок 2 по-голям от един месец, средно за два месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес. По време на оздравителния процес търпял непрестанни болки, периодични прегледи, операция и манипулация на засегнатите части от тялото му. Не можел да става без чужда помощ първите месеци, трябвало да бъде обездвижен, не можел да спи от болки и приемал обезболяващи. Чувствал се безполезен, депресиран и безсилен. След проведените рехабилитации се възстановил, но продължавал да изпитва билки и неприятни изтръпвания.

Ответника оспорва иска и моли да бъде отхвърлен. Не оспорва обстоятелството, че са били налице валидни трудовоправни отношения между страните и че инцидентът е трудова злополука. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, като посочва, че докато чакал прикачването с локомотива ищецът при грубо нарушаване на правилата за безопасност, установени с инструкция на работодателя /чл.36, ал.1 вр. чл.33, ал.1 от инструкцията/, вместо да се намира в кабината на влекача, се намирал в задната част на платформата, без да е налице необходимост от това, именно защото маневрата се извършвала в тази част на влекача. Налице било съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като при осъществяване на трудовите си задължения, същият е допуснал груба небрежност. В условията на евентуалност се сочи, че искът е частично основателен, като размерът му е прекомерно завишен. Излага и, че ищецът е получил застрахователно обезщетение за вредите, настъпили в резултат на злополуката, както и обезщетение от НОИ, като следва да се присъди разликата между полученото и определеното от съда.

Безспорно установени по делото са следните обстоятелства: Страните по делото са били в трудово правоотношение считано от 11.06.1991 год., като със сключено Допълнително споразумение № II-610/30.05.2019г., ищеца бил назначен в ответното дружество и изпълнявал длъжността „машинист, СМЖ/влекач (началник влак), с място за работа Железопътна секция – Шумен. На 14.10.2019г. ищецът изпълнявал служебните си задължения, като заедно с колегата му – свид. С.С. управлявали моторен влекач ДГКУ 33 по направление Горна Оряховица – Синдел. На гара Каспичан им било наредено да изчакат на четвърти коловоз, с цел извършване на маневра, с която към техния моторен влекач следвало да се прикачи друга машина – Локомотив 07-065 и след това да отпътуват към гара Синдел. По време на извършване на маневрата моторния влекач ДГКУ 33 бил в покой, като свид. С. се намирал в кабината на влекача, а ищецът след започване на маневрата застанал върху задната част на платформата, извън кабината на моторния влекач. Приближавайки към моторния влекач обаче локомотив 07-065 не намалил своята скорост, и се ударил във влекача. При удара ищецът паднал от платформата на земята, отстрани на четвърти коловоз.

На помощ му се притекли свид. С. и още няколко служители, намиращи се в района и го пренесли в района на гаровия площад. Извикан бил екип на Спешна помощ и двамата машинисти били откарани с линейка в МБАЛ – Шумен. След преглед свид. С. бил освободен, а ищецът настанен на лечение в болницата. За злополуката била подадена Декларация за трудова злополука с Вх.№ 5101-27-86 от 21.10.2019г. от ответника до НОИ като в нея били отразени нараняванията на ищеца – четири счупени ребра, счупен палец на дясна ръка, контузия в областта на главата, вследствие на удара при падането на земята. С 3

Разпореждане №87/29.10.2019г. на НОИ ТП - Шумен, на основание чл.60, ал.1 КСО, декларираната злополука станала с ищеца била приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО. Било извършено и вътрешно разследване от работодателя, приключило с Окончателен доклад на специализираното звено за разследване на произшествия и инциденти в железопътния транспорт към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията от 31.01.2020г.. В представения Окончателен доклад от проверката, извършена от специализирано звено за разследване на произшествия и инциденти в железопътния транспорт се сочи, че основната непосредствена причината за възникване на злополуката е управлението на локомотива със задна кабина със скорост на движение 21 км/ч. Основна причина за удара бил неспирането на локомотива, който се движел срещу влекача, на който е бил ищеца. Като съпътстващи причини, довели до основната, са посочени - неосъществена комуникация между отделните длъжностни лица, осигуряващи оперативното управление движението на влаковете в двете железопътни предприятия, както и неспазването на технологията за извършване на маневра от страна на локомотивните машинисти на локомотив 07065 и на втория машинист на РССМ ДГку-33. Преди извода за горните причини, проверяващите служители са посочили още и, че персоналът, обслужващ РССМ ДГку-33 е допуснал пропуски в изпълнение на чл.36, ал.1 вр. чл.33, ал.1 от Инструкцията за работа на машиниста на РССМ.

Видно от представеното по делото

Удостоверение № 27-00158323 от 10.03.2023г. на НОИ ищецът бил в отпуск по временна нетрудоспособност за периода от 14.10.2019г. до 26.01.2020г., като му било изплатено обезщетение в размер на общо 3387.05 лв. Постъпило е и Заявление от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, за обстоятелството, че за претърпяната трудова злополука на ищецът е изплатено обезщетение в размер на 433.10 лв., като е приложено и преводно нареждане от 09.04.2020г. Представени са копие на страница от книга за периодичен инструктаж на двамата машинисти, които удостоверяват с подписите си, че такъв е проведен на 07.10.2019г. На 14.10.2019г. служителите С. и Е. са попълнили и подписали инструктаж за конкретните задачи и действия, които извършват този ден, включително и „да се внимава при качване и слизане от машината, при извършване на маневрени дейности в района на гарите и при движение между гарите“. По делото са приложени и Длъжностна характеристика за длъжността, заемана от машиниста, връчена му лично на 03.06.2019г., както и Работна процедура РП 2.62 - Инструкция за работа на машиниста на РССМ и Работна процедура РП 2.55 – 08 – Инструкция за техническите изисквания, експлоатация и поддръжка на релсовите самоходни специализирани машини. В първоинстанционното производство е изготвена съдебно-медицинска експертиза, съобразно която, ищецът е получил следните травматични увреждания, а именно съчетана травма на главата, гръден кош и крайници. Вещото лице е описало поотделно контузиите, както следва: 1. Контузия на главата - една разкъсноконтузна рана на главата, както и сътресение на мозъка; 2. Контузия на гръдния кош – Фрактура на първа ребрена дъга в дясно. Фрактури на V и VI леви ребра, предно, с разместване. Контузия на паренхима в долния дял на левия бял дроб.

Хемопневмоторакс в лява гръдна половина. Подкожен емфизем в ляво. 3. Контузия на крайниците – фрактура на горната фаланга на палеца на дясната ръка в областта на основата.

4

Изкълчване на лявата ключично[1]лопаткова (акромиоклавикуларна) става. Контузиите са получени по механизма на удар или натиск, причинени от действието на твърди предмети и е възможно да бъдат получени по начина отразен в исковата молба. Посочени са отделните граници на възстановителния период за всяка контузия поотделно и като цяло в резултат на получените травми ищецът е бил временно нетрудоспособен в продължение на 75 дни, като болката е била най-силна през първите две-три седмици от травмата. Към настоящия момент ищецът бил клинично здрав, като неблагоприятни последици за здравето му за в бъдеще, свързани с травмата, не се очаквали. Отчита се в експертизата, че е възможна понякога поява на непостоянна болезненост или дискомфорт в лявата гръдна половина или в увредените крайници при промяна на времето, прекомерно физическо натоварване на крайника и др. От разпитаните в първоинстанционното производство свидетели се установява, че след инцидента ищецът изпитвал много силна болка. Приемал дълго време обезболяващи. През следващите инцидента 2 месеца ищеца имал нужда ежедневно да се полагат непосредствени грижи за него.