Решение № 980 от 20.10.2016, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1025/2012
- Вид
- Решение № 980
- Подписан
- 20.10.2016
- В сила
- 24.07.2018
- Състав
- МАРИАНА ГЕОРГИЕВА КАРАСТАНЧЕВА, ПЛАМЕНА КОСТАДИНОВА ВЪРБАНОВА, ТОДОР ДИМИТРОВ МИТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 196 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 165 · Закон за културното наследство
- чл. 83 · Закон за културното наследство
- чл. 84 · Закон за културното наследство
- чл. 69 ал. 2 · Закон за наследството
- чл.142 · Закон за устройство на територията
- чл. 142 ал. 8 · Закон за устройство на територията
- чл. 146 · Закон за устройство на територията
- чл. 185 · Закон за устройство на територията
- чл. 203 · Закон за устройство на територията
- чл. 203 ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 203 ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 229 · Закон за устройство на територията
- чл. 230 · Закон за устройство на територията
- чл. 38 ал. 3 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И
Е № І-80 град Бургас
,20.10. 2016 година
Бургаският окръжен съд , гражданска колегия , в публично заседание на
.................двадесет и първи септември………..през две хиляди и шестнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова мл.с. Тодор Митев при секретаря А.Цветанова като разгледа докладваното от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 1025 по описа за
2012 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 196 и сл. ГПК/отм./ и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на С.Е. ,В.Е.,Д.Е. и
Р.Е. – ищци по гр.д. № 2627/2007 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 1624/16.04.2012 год. постановено по същото дело в частта ,с която е извършена делбата между страните по отношение на съсобствените им имоти и в частта относно претенциите по сметки .
Въззивниците изразяват недоволство от решението , като считат същото за неправилно и необосновано ,постановено в нарушение на съдопроизводствените правила . Сочи се на първо място ,че необоснован и в противоречие със събраните доказателства е изводът на съда ,че имотът е неподеляем по смисъла на чл. 288 ал. 5 вр. ал. 2 от ГПК/отм./,тъй като от представения проект /който е елиминиран от съда / става ясно ,че имотът е поделяем.На второ място се навеждат съображения относно липсата на съответната квалификация , компетенция и правоспособност на вещите лица по назначените по делото експертизи /напр. представената в съда съдебно-техническа експертиза била от вещо лице-техник ,което няма необходимата квалификация за проектиране на сгради –недвижими културни ценности ,каквато е процесната сграда ,нито пък може да се произнася компетентно по тази материя/,при което съдебното решение е постановено въз основа на експертизи
,изготвени от некомпетентни вещи лица.Всъщност предложеният инвестиционен проект /който е извървял по-голямата част от процедурния си ход по съгласуване и одобряване и е въз основа на решение на общото събрание / в най-голяма степен се доближава до притежаваните проценти идеални части ,изведени към съответните жилища ,докато с решението ответницата е облагодетелствана с по-голяма площ при по-малък процент ид.части и с по-добро местоположение..Не е изпълнено и условието на чл. 203 от ЗУТ съдебната делба да се извършва с инвестиционен проект.В хода на производството пред настоящата инстанция представят инвестиционен проект ,като настояват делбата да бъде извършена съобразно него.
Установено е било по делото ,че ответницата е променила самоволно предназначението на таванския етаж ,изградила е санитарен възел и е внесла проект за одобрение в Общината на извършеното преустройство и смяна на предназначението в жилищна функция на таванските помещения.
Оспорва се позоваването в решението на невъзможността за разделяне на таванския етаж поради инвалидизацията на съпруга на ответницата .Напротив –от архитектурното заснемане на всички етажи ставало ясно ,че не се преминава през сервизното помещение на ответницата /което серизво помещение има вход и от апартамента /.
Подчертава се и обстоятелството ,че са представени по делото официални писма от оправомощени органи ,от които става ясно ,че извършените от ответницата ремонти в помещенията на тавана са незаконни и е необходимо отстраняването им .
Атакува се решението по сметки в частта над присъдените 86,02 лв. –обезщетение за лишаване от правото на ползване на ищците от таванския етаж ,общо 318,45 лв. ,като се претендира уважаване на претенцията в размер на 15 000 лв. – главница за времето от
01.08.2007 г. до 28.01.2011 г.Със съдебното решение освен върху таванския и избен етажи ,недопустимо се постановява собственост на З. върху общи части по същество в сградата ,каквито са стълбището и покрива и се узаконява самоуправство.
Моли се за отмяна на решението и вместо него
–постановяване на ново ,с което делбата бъде извършена по предложения за одобрение инвестиционен проект за делба на процесните помещения ,а претенциите по сметки против ответницата да се уважат изцяло .
В отговор на въззивната жалба ответната страна счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните в нея нарушения. Оспорва се и частната жалба ,като се счита ,че определението е съобразено с начина на извършване на делбата ,постановен с него .
Съдът
,като взе предвид ,че производството е по отменения ГПК и като съобрази подробните становища на страните ,счита за установено следното :
Делото е за делба във фазата по извършването й. С влязлото в сила решение от 18.02.2010 г. по в.гр.д. № 103/2009 г. по описа на Бургаския окръжен съд е било допуснато извършването на съдебната делба между съделителите по отношение на следните обекти ,находящи се в сградата на административен адрес гр.Б. ,ул.“О.“ № ** , построена в УПИ !-1664 в кв. 95 по рлана на Бургас –ЦГЧ,отразени на скиците към заключението на вещите лица по тройната техническа експертиза /л.76 и
77 от въззивното дело ,обявени за неразделна част от решението /,а именно :в сутерена на сградата –мазе №2 по скицата към заключението ,с площ от 12,40 кв.м. ;мазе № 3 с площ от 14,69 кв.м. ,мазе № 4-санитарен възел с площ от 7,79 кв.м. ,мазе № 5 от 15,76 кв.м. и мазе №
6 от 13,28 кв.м. –всички обекти защриховани в синьо на скицата ,а мазе № 5-в жълт цвят ,с обща площ възлизаща на 63,92 кв.м. ;а в тавана на сградата – склад № 2 по скицата /л.77 от въззивното дело
/ с площ от 15,20 кв.м. ,склад № 3 с площ от 18,92 кв.м. ,склад № 1 ,с площ от 9,07 кв.м. ,складове № 4,5,6,7 с обща площ от 50,98 кв.м.-или общо 94,17 кв.м. ,защриховани в син цвят ;при квоти на страните : за С.Е. – в лична собственост 11,28 %,за С. и В. Е. в режим на СИО-общо 30,48 %,за Д. и Р. Е. – по 7,62 % и за А.З. -43 от обслужващите части на сградата ,представляващи тавански и избен етажи в нея.
В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата първоинстанционният съд е приел направеното искане от ищците – въззивници за поставяне в общ дял на делбените имоти ,както и предявените от тях претенции по сметки за осъждане на ответницата З. да им заплати обезщетение за лишаване от правото на ползване върху делбените имоти за периода от 18.12.1997 г. до 28.01.2011 г.,като впоследствие пред настоящата инстанция се поддържа искането за присъждане на обезщетение само за срока на водене на съдебния процес от 2007 г. до 2016 г. и само за частта от тавана ,която им се полага съобразно квотите им в общите имоти.
Ответницата
/п. в хода на производството и заместена от своя наследник И.З./ е настоявала делбата да бъде извършена с оглед на фактическото ползване на таванския и избен етажи .
В хода на производството по делото с оглед поделяемостта на така допуснатите обекти от сочената сграда са били назначени няколко експертизи ,както и е представен от ищцовата страна инвестиционен проект за преустройство с цел обособяване на самостоятелни обекти в полуподземния и тавански етажи на сграда .Първоинстанционният съд ,чието решение се атакува е извършил делбата по реда на чл. 292 от ГПК /отм./,разпределяйки допуснатите до делба обекти между съделителите съобразно един от вариантите ,предложени от в.л. Великова по назначената съдебно-техническа експертиза,съобразен с установения начин на фактическо ползване на обектите .Отчетено е било ,че ответницата е извършила ремонт и подобрения в таванския етаж и фактически използва складово помещение № 7 като жилище , считано от 2008 г. и че достъпът до таванския етаж се осъществява посредство общо стълбище , на което е разположена банята и тоалетната на жилището на ответницата и за осигуряване достъп до тавана се преминава през това сервизво помещение .
Районният съд е счел за неоснователно искането на ищците да изпрати за одобряване представения по делото инвестиционен проект за съгласуване по реда на чл. 203 от ЗУТ,тъй като с този проект се целяло промяна в предназначението на общия имот и било необходимо съгласието на всички съсобственици ,каквото в случая нямало .
Решението е неправилно .
Няма спор ,че принцип на извършването на делбата съгласно чл. 69 ал. 2 от ЗН вр.чл. 34 ал. 2 ЗС е всеки съдебител да получи дял в натура ,доколкото това е възможно.За да се извърши делбата по законосъобразен способ /дори и при липса на възлагателни претенции / съдът следва да установи дали делбените имоти са поделяеми и в зависимост от самостоятелните обекти ,които могат да се обособят ,да прецени дали е възможно извършването на делбата чрез жребие или разпределяне на имотите /чл. 348,чл. 353 ГПК/.Преценката за поделяемостта на сгради и на самостоятелни обекти в тях следва да се извърши по критериите и при предпоставките ,съдържащи се в чл. 203 от ЗУТ,като делбеният съд има задължение служебно да назначи вещо лице ,което да даде заключение дали делбените имоти са поделяеми .Това задължение има и въззивният съд ,при направен довод за приложимостта на способ за извършване на делбата ,обусловен от поделяемостта на имотите и когато този въпрос е останал неизяснен при разглеждане на делото от районния съд /реш.на ВКС ,първо г.о. № 39/13.02.2015 г. по гр.д. № 4890/2014 г.
,постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
Всъщност при разпределението на таванския и избен етажи между съделителите според фактическото им ползване районният съд не е съобразил мотивите на влязлото в сила решение от 18.02.2010 г. на БОС по делбеното дело и определението от 01.12.2010 г. на ВКС по гр.д. 637/2010 г. / с което е оставено в сила решението по допускане на делбата /,с които е прието ,че макар апартаментите на първия и втория етаж от сградата да са продадени с принадлежащи избени помещения ,такива не са съществували към момента на продажбите ,избените и таванските помещения са били обособени впоследствие ,както е прието и в решенията по делото ,водени от съсобствениците против Общината .Прието е ,че делбата на обектите в таванския и избения етаж е допустима ,тъй като с изграждането им таванът и избата са загубили характера си на общи части по предназначение , а отделните помещения могат да бъдат придадени посредством делбата като принадлежност към отделните етажи
.С други думи ,към датата на постановяване на решението е прието владението на полуподземния и таванския етажи в съсобственост ,като по делото се съдържат заснемания и скици на процесните етажи ,от които е видно ,че няма ограничено такова помещение от таванския етаж ,обособено и ползвано като жилищно от ответницата ,каквито са били нейните твърдения .Междувременно няма спор по делото ,че в хода на производството по делото ответницата действително е извършила редица преустройства в таванския етаж ,без одобрени проекти и без разрешение за строеж –поставила е метални решетки към общото стълбище и е заковала вратата ,в североизточната част над стълбището е обособен нов санитарен възел и т.н. и по този начин е завладява целия етаж ,без да допуска останалите съсобственици до него . Установено е било по делото обаче ,че тези преустройства са незаконни ,което е било констатирано многократно от оторизираните органи –НИПК,община Бургас ,РДНСК-Бургас и МКултурата .В тази връзка са представени по делото множество актове
,издадени от тези органи ,с които е констатирано незаконното преустройство и е дадено предписание на ответницата за премахването му /вж. приложените писмо на Община Бургас от 18.07.2008 г. ,писмо от 08.09.2009 г. на ТД“Приморие „-Община Бургас ,констативен акт от 20.10.2009 г. на Община Бургас ,писмо от 20.10.2009 г. на Община Бургас , писмо от 30.09.2009 г. на ТД“Приморие“,заповед № 3400/05.11.2009 г. на Общината ,писмо от 27.12.2011 г. на Министерството на културата .Незаконните намеси в таванския етаж от ответницата са констатирани и от назначените от съда технически експертизи :така тройната експертиза на вещите лица арх. Семова-Колева,арх.Петров и арх.Николов сочи ,че „на таванския етаж има направени многобройни промени ,които значително са изменили първоначалното пространство ….като можем да повторим по-ранни констатации ,третиращи незаконността на тези промени ,както и че те не отговарят на Наредба № 2 за ППСТН“.Пак в това заключение се сочи ,че „достъпът на обитателите на първия етаж в стълбищното пространство в момента е ограничен неправомерно от вторично направена метална решетка и заключваща се врата ,в разрез с етажната собственост ,противопожарните и строително-техническите изисквания „ Че извършеното преустройство от ответницата е незаконно се установява и от представеното писмо на Общината по повод внесените от нея две молби –с вх. № И-94-А-374/01.07.2009 г. и вх. № 94-А-374/09.07.2009 г. ,с които тя представя проект за узаконяване на извършеното от нея незаконно преустройство ,с което писмо й се отказва разглеждане на нейния проект за преустройство и смяна на предназначението .С цитираното по-горе писмо на Министерството на културата от 27.12.2011 г. до ответницата й е определен срок до