Решение № 488 от 23.05.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. Бургас, 23.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20222100500294 по описа за 2022 година

Производството по делото е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№25328/24.11.2021г., подадена от К. М. М., ЕГН **********, чрез адв.Елена Ставрева - БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, к/с ,,Братя Миладинови“ бл.65, вх.4, ет.6, ап.12, срещу Решение №1327/08.11.2021г., постановено по гр.д.№1991/2021г. по описа на Районен съд- Бургас.

С посоченото решение, съдът е отхвърлил предявения от М. против Професионална гимназия по туризъм ,,Проф. д-р Асен Златаров“, Булстат 000044203, с адрес: гр.Бургас, бул.,,Стефан Стамболов“ №53, искове за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на ищцата, извършено със Заповед №ЛС-07-114/14.01.2021г., както и възстановянане на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност ,,административен секретар“.

Съдът е осъдил М., да заплати на Професионална гимназия по туризъм ,,Проф.д.р Асен Златаров“, сумата от 1040 лева, представлявалаща направените от ответника по делото разноски.

С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение, Жалбоподателката счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

На първо място се посочва, че районният съд не обсъдил направените от ищцовата страна 1 възражения и не допуснал относими за спора по делото доказателства. Направено е подробно описание и анализ на твърдените процесуални нарушения. Навеждат се доводи, че с оглед изясняване въпроса относно трудовите функции на процесната длъжност „административен секретар“, както и във врзъка с твърдението за тенденциозност на уволнението, ищцата (въззивница) поискала да бъде задължена ответната страна да представи редица писмени доказателства

Излагат се аргументи, че приложените по делото документи : писмо изх.№РД-16а601/15.12.2020г., писмо изх.№РД-16а-602/185.12.2020г., протокол №1818.12.2020г., писмо изх.№РД-16а-606/21.12.2020г., отговор вх.№РД15а-1706/30.12.2020г. и длъжностна характеристика на длъжността ,,заместник директор по административно- стопанската дейност“; издадена на 15.12.2020г., били изготвени от ответника за целите на процеса (оспорени като антидатирани от ищцата).

Жалбоподателката отбелязва, че съдът се позовал само на две щатни разписания -от 19.11.2020г. и от 15.12.2020г. и на Заповед №РД-08-192/11.12.2020г., приемайки, че процесната длъжност е била реално съкратена. Излага съображения и във връзка с даденото от синдикалната организация съгласие за съкращаване на щата (писмо, вх.№РД15А1706/30.12.2021г.), като се оспорва извода за спазване процедурата по чл.333, ал.4 от КТ.

Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели и заключението на вещото лице по извършената по делото експертиза.

Посочва се, че при установяване на сходство в трудовите задължения с други длъжности, следвало да се изследва въпросът, касаещ задължението на работодателя да извърши подбор.

Твърди се, че в нарушение разпоредбата на чл.355, ал.2, т.1 от КТ, съдът приел, че с предизвестието се целяло да бъде уведомен работникът или служителят за предстоящо уволенение, което същото следвало да се връчи в сроковете по чл.328 от КТ. Заявява се, че в случая, не се посочвал конкретен срок на уволнението. Навеждат се доводи, че работодателят не спазил изискването за отразяване акта, с който се съкращава щата.

Излагат се аргументи в тази насока.

Подчертава се, че съгласно трайната съдебна практика, всички документи, отнасящи се до уволнението на работника, трябвало да бъдат връчени към момента на прекратяване на трудовото правоотношение.

Развиват се съображения досежно авторството на волеизявленията, обективирани в предизвестието и заповедта за уволнение, както и за опорочаване процедурата по уволнение поради липса на индивидуализация данните на адресата.

Излага се становище, че районният съд не изпълнил задължението си да извърши цялостен контрол по отношение на всички правни въпроси, релевантни за законността на уволнението, като постановил решението си в нарушение на чл.328, ал.1 и чл.329 от КТ(ТР№3 от 16.01.2012г. на ВКС по тълк.дело№3/2011г.,ОСГК на ВКС).

2

Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване решение на настоящата инстанция, с което бъдат уважени изцяло исковите претенции. Претендира се присъждане на сторените по делото пред настоящата инстанциия разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговора от въззвиаемата странаПрофесионална гимназия по туризъм ,,Проф. д-р Асен Златаров“, чрез адв. Бузова - БАК, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.

Изразява се несъгласие с навадените в жалбата съображения за допуснати процесуални нарушения в първоинстанционното производство. Твърди се, че съдът допуснал всички относими доказателства по делото и обсъдил в цялост доводите и твърденията на ищцовата страна.

Посочва се, че безспорно се установило обстоятелството за реално съкращаване на щата, изразяващо се в закриване на единствената за училището щатна бройка ,,административен секретар“, заемана от жалбоподателката. Подчертава се, че съкращаване на щатна бройка за определена длъжност се извършвало не само при отпадане на трудовите й функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност. Пояснява се, че в конкретния случай, част от функциите ,,административния секретар“ отпаднали, а друга част- вменени на длъжността ,,заместник директор по административната дейност“.

Твърди се, че преди пристъпване към уволнението на ищцата М., работодателят поискал съгласие от синдикалната организация. Навеждат се доводи в тази насока. Направен е анализ на представените по делото писмени доказателства (писмо вх.№РД15А1706/30.12.2020г.). Цитира се съдебна практика(ТР №4 от 17.12.2013г., постановено по т.д.

№4/2003г., ОСГТК на ВКС).

Излагат се арументи, че работодателят връчил на жалбопосателката предизвестие и заповед за прекратяване на трудовия договор, като в двата акта ясно се посочвало основанието за прекратяване на правоотношението – съкращаване на щата; съдържали се всички предвидени ви закона реквизити.

Навеждат се доводи относно правната същност на предизвестието за прекратяване на трудовия договор.

Развиват се съображения във връзка с направеното с въззивната жалба искане за събиране на доказателства.

Иска се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба- отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок от лице имащо право на жалба срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане по същество.

Бургаският окръжен съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

3

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т.

КТ от М. срещу Професионална гимназия по туризъм ,,Проф. д-р Асен Златаров“.

Ищецът счита, че прекратяването на ТПО поради съкращаване на щата е незаконосъобразно, тъй като не е спазена процедурата. На първо място посочва, че не е индивидуализиран ясно адресата на предизвестието и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. На следващо място сочи неспазена процедура по чл.333, ал.4 КТ и на накрая излага доводи, че реално съкращаване на щата не е извършено, тъй като не е отпаднала трудовата функция.

Посочва, че след нейното уволнение всеки един от служителите, с които е имала съвместна работа по причина широкия кръг на задълженията, предвидени в длъжностната характеристика продължават самостоятелно да изпълняват тези задължения, поради и което е следвало да бъде извършен преди уволнението. Твърди тенденциозност при уволнението.

Първоначално предявените искове за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението, както и за признаване на трудов стаж за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение са оттегли с нарочна молба от 19.04.2021г. като производството в тази част е прекратено.

С подадения в срок писмен отговор ответникът оспорва така предявените искове, като пред първоинстанционния съд излагат подробни съображения за законосъобразност на прекратеното ТПО. Посочва, че с нарочна заповед от 11.12.2020 г. са утвърдени промени в действащото щатно разписание, като е закрита единствената щатна бройка „административен секретар“, поради което работодателят няма задължение да извърши подбор, както и че са спазени всички разпоредби на КТ.

Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си, включително пред въззивната инстанция са допуснати и приети писмени доказателства по искане на въззивника.

Бургаският окръжен съд, преди проверка правилността на обжалваното решение извърши проверка на неговата валидност и допустимост и установи, че същото не страда от пороци, водещи до нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото във въззивната жалба. При гореописаната фактическа обстановка, като взе пред вид становищата на страните и като съобрази Закона, настоящата инстанция намира, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Не се спори между страните по делото, а и от събраните по него писмени доказателства и процесната заповед №ЛС-07-114/14.01.2021г. на директора на Професионална гимназия по туризъм /ПГТ/,,Проф. д-р Асен Златаров“ се установява, че ищецът е заемал процесната длъжност „административен секретар“ при ответника - по трудово правоотношение за неопределено време, което е било прекратено считано от 19.01.2021 год.

Видно от съдържанието на процесната заповед причините за уволнението е съкращаване на щата за длъжността в сила от 11.12.2020г.

По делото е представена Заповед №РД-08-192/11.12.2020г. на директора на ПГТ „Проф.д-р Асен Златаров“, с която е утвърдена промяна в длъжностното щатно разписание, 4 изразяващо се в закриване на една щатна бройка за длъжността „административен секретар“, считано от 15.12.2020г. Така утвърдените промени са отразени в Приложение №1 /представено по делото/, където липсва посочения щат. Видно от предходния такъв, утвърден считано от 19.11.2020г., е имало 1 бр. за процесната длъжност.

Установява се по делото, че ищецът е бил в отпуск по болест през периода 16.12.2020г.29.12.2020г., а от 30.12.2020г.-13.01.2020г. е ползвал разрешен от работодателя отпуск /болничните листове и молбата за отпуск са представени с трудовото досие, прието по делото/.

Видно от представеното заверено копие на 14.01.2021г. на ищеца е връчено предизвестие, както и е уведомен да представи информация дали попада в някоя от категориите за защита по чл.333 КТ и да представи документи, удостоверяващи тези обстоятелства във връзка с предстоящото уволнение по чл.328, ал.1,т.2, предл. второ КТ.

По делото е представено заявление от ищеца, входирано на същата дата, с което предоставя исканата информация и документи, а именно, че членува в КТ „Подкрепа“ от 02.11.2020г.

Представено е също така допълнително споразумение от 25.02.2021г. за изменение на трудовия договор, считано от 01.01.2021г. за увеличение на трудовото възнаграждение от 1371 лв. на 1522 лв.

По делото са представени копия на длъжностните характеристики за длъжността „административен секретар“, връчена на ищеца на 09.03.2020г. и на длъжността „заместник директор по административно-стопанската дейност“, изготвена на 15.12.2020г. Пред въззивната инстанция е представена длъжностна характеристика за последната и от 30.01.2017г.

Представени са заверени копия на утвърдено щатно разписание от 16.11.2020г. и от 01.02.2021г. ведно със заповедите.

По делото е налична кореспонденция между директора на училището и председателите на синдикалните организации в същото, от която се установява, че им е отправена покана за участие в съвещание на 18.12.2020г. във връзка с необходимостта от намаляване на персонала, броя на подлежащ за съкращаване персонал, критерии за подбор и т.н., както и е представено заверено копие на протокол от същото, подписан от участниците.