Решение № 309 от 19.05.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Бургас , 19.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVIII СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Мариела А. Иванова при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Мариела А. Иванова Гражданско дело № 20202120105611 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано е по повод искова молба на Р.М.П. с ЕГН:**********, действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на малолетните деца Д. Х. П. с, ЕГН: ********** и К.

Х. П. с ЕГН: **********, всички от гр. Б., с която предявяват против ответника „ АКЗ- Бургас“ ЕООД с ЕИК: 102778667, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, територия „Лукойл Нефтохим Бургас” АД, адм. сграда „АКЗ”, ет. 3, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200 от КТ за осъждането на ответника да заплати на ищците сумата от общо 410 000 лв., от която сумата в размер на 150 000 лв. - за първата ищцата и сумата в размер на по 130 000 лв.- за всеки от останалите двама ищци, представляващи обезщетения за причинените им неимуществени вреди вследствие смъртта на Х.Д.П., ЕГН: **********, поч. на ***г.

/съответно *** на първата ищца и *** на втория и третия ищец/, настъпила поради ПТП при управление на лек автомобил „Грейт Уол Стийд 5“, с рег. № *** по време на изпълнение на служебните си задължения като „***“ в ответното дружество с много тежък товар в лекия автомобил, като инцидентът е признат за трудова злополука с разпореждане 5104-02-151 от 1

20.12.2018г. на ТД на НОИ-Бургас. Претендира присъждане на разноските по делото. Представя и ангажира доказателства.

В с.з. процесуалният представител на ищците поддържа исковите молби.

В законовия едномесечен срок ответникът „АКЗ- Бургас“ ЕООД е депозирал писмен отговор, в който е оспорил предявените искове по основание и размер. Ответникът се е позовал на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ и е възразил, че злополуката е причинена при груба небрежност, проявена от загиналия служител поради неспазване на правилата за движение - чл. 20, ал. 2 от ЗДв.П, за което са изложени подробни съображения. В случай на уважаване на иска, е направено и възражение по чл. 200, ал. 3 от КТ за приспадане на получените от ищците застрахователни обезщетения съгласно чл. 200, ал. 4 от КТ по задължителната застраховка „Трудова злополука“, сключена с „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: 030269049. На следващо място ответникът твърди, че с оглед действията си починалото лице е причинило повреждане на управлявания от него служебен автомобил собственост на дружеството, довело до негодност за употреба. Счита, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на починалото лице, увредило посоченото имущество. Затова при условията на евентуалност ответното дружество е направило възражение за прихващане на вземанията си към ищците като наследници на починалото лице за стойността на напълно унищожения от наследодателя им при настъпване на ПТП автомобил в размер на 45 000лв. с претендираните от ищците обезщетения за неимуществени вреди по 15 000лв. за всеки един от тях.

В с.з. депозираният отговор се поддържа от представителите на дружеството.

В срока по чл. 131 от ГПК с писмена молба ответното дружество е направило искане по чл. 219, ал. 1 от ГПК за привличане на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК: 121265113, със седалище гр. София, като трето лице- помагач на негова страна. Ответникът е обосновал правния си интерес от привличането му с обстоятелството, че помежду им е сключен договор за застраховка „Отговорност на работодателя“, като един от рисковете по тази застраховка е изплащане на застрахователно обезщетения за настъпване на трудови 2 злополуки.

С Определение от 17.11.2020г. съдът е конституирал застрахователното дружеството в качеството му на трето лице, което е оспорило исковете и е направило искане на основание чл. 200,ал.3 КТ от определеното обезщетение да се приспадне получените от ищците пенсии по общественото осигуряване.

В с.з. дружеството не изпраща представител.

Бургаският районен съд, като взе предвид искането на молителя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното.

На 12.03.2018г. между ответника „АКЗ- Бургас“ ЕООД и „Дженерали Застраховане“ АД е сключен договор за групова застраховка задължителна трудова злополука по полица № 0111180126000600, съгласно който застрахователят срещу заплатена премия приема да застрахова работници и служители на застрахования срещу събития свързани с живата, здравето и телесната им цялост. Срокът на договора е до 12.03.2019г.

На 19.11.2018г. е сключен трудов договор между „АКЗ- Бургас“ ЕООДв качеството му на работодател, и Х.Д.П. за длъжността „***“.

Представена е служебна бележка № 328 от 19.11.2018г., подписана от Х.П., видно от която, същият ден е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве на работа.

Със Заповед № 145/21.11.2018г. на ръководител транспорт при ответното дружество на П. е предоставен служебен автомобил „Грейт уол Стийд 5“, който следва да се използва само за изпълнение на задачи, свързани с дейността на фирмата. В заповедта е указано, че при ползването на служебния автомобил отговорното лице следва да се грижи за техническото му състояние, спазвайки изискванията на ЗДвП. На същата дата е съставен и приемо–предавателен протокол, с който се удостоверява предаването на автомобила в държане на П..

По делото са представени доказателства за собственост на товарния автомобил-свидетелство за регистрация част I, но не и за сключена застраховка „Автокаско“ за него за процесната дата 22.11.2018г.

3

Със Заповед № 15/21.11.2018г. на работодателя Х.П. е командирован за два дни за периода от 22.11.2018г. до 23.11.2018г. до гр.Варна, като пътуването до там следва да се извърши със служебния автомобил. В заповедта като задача за командироване е посочена „***“.

На 22.11.2018г. ответникът е депозирал пред ТП на НОИ Декларация за трудова злополука № 4 от същата дата, в която е декларирал, че на път за строителен обект в 09.53ч. на 22.11.2018г. на път Е 87 Бургас-Варна на приблизително 3км след с.Баня, обл. Бургас е настъпила трудова злополука с Х.П..

Видно от представеното препис-извлечение от акт за смърт Х.П. е починал на ***г.

С разпореждане № 5104-02-151 от 20.12.2018г. на длъжностно лице от ТД на НОИ Бургас декларираната злополука се приема за трудова злополука по чл. 55,ал.1 КСО.

С писмо от 17.12.2020г. „Дженерали Застраховане“ АД е посочил, че на 26.05.2020г. е регистрирана претенция от Р.П.-преписка №210668355, по която е отказано изплащане на застрахователна сума с писмо от 07.08.2020г.

С постановление за прекратяване на наказателното производство от 22.06.2020г. на прокурор от ОП Бургас е прекратено досъдебното производство за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл. 342, ал.1 НК поради обстоятелството, че деецът е починал. По делото е представен протоколът за оглед на местопроизшествие, извършен в хода на образуваното ДП, видно от който към 11:00часа на 22.11.2018г. времето е било облачно и дъждовно. Установява се още, ПТП е възникнало на главен път I-9 посока Бургас-Варна, около 179км, в близост до разклона за м.И.. До местопроизшествието се достига след остър десен завой. В протокола е отбелязано наличие на пътен знак В 26 за ограничение на скоростта 40км.ч., който е бил в посока Варна- Бургас, и е приет за ориентир при извършването на огледа. Отразено е още, че към момента на огледа асфалтовото покритие е било мокро. Установява се още, че автомобилът е натоварен с агрегат, който след ПТП е бил намерен извън товарния автомобил.

От показанията на св. И.Н. се установява, че в каросерията отзад на 4 автомобила е имало агрегат, който е бил изхвърлен на около 30м. навътре в гората.

По делото не са представени доказателства относно това чия собственост е този агрегат, имало ли е нареждане от страна на работодателя П. да извърши превоз на агрегата със служебния автомобил на 22.11.2018г., както и за това да е извършван инструктаж относно превоз на товари от страна на работника за гр.Варна. Няма доказателства относно показателите агрегата- от какво е произведен, колко е тежал и т.н. Няма данни и относно това бил ли е укрепен товара в автомобила, от кого и по какъв начин.

От изисканата от Областно пътно управление Бургас информация за вертикалната сигнализация в пътния участък от 176км до 183км от главен път I-9 посока Бургас-Варна се установява,че на 179км. от ляво и от дясно на пътя е имало поставен знак Б 26.

Това обстоятелство-за поставен знак В 26 на пътя в посока БургасВарна преди завоя, се установява и от показанията на св. Р.Р., който е пътувал същия ден по този път, и е констатирал настъпилото ПТП с П.. Същият посочва, че „ограничението там е 30-40км/ч.“

Посоченият свидетел твърди още, че около 10:00часа пътувал към гр.Варна, валяло силен дъжд и карал бавно. Имало образувана колона от автомобили и той карал сред колоната, като бил втора или трета кола. П. карал бързо, изпреварвайки колоната, след което продължил напред и се изгубил от поглед. Малко след това св.Р. вижда колата на П. катастрофирала.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, които са безпристрастни и непротиворечиви, а също така и се подкрепят от представените по делото писмени доказателства- Свидетелство от GPS България, от които се установява, че малко преди ПТП П. е предприел изпреварване и е увеличил за кратко време скоростта над допустимата.

С отговора на исковата молба ответникът е представил удостоверение от GPS България за събития и маршрут на зачисления на П. служебен автомобил от 22.11.2018г. Видно от представените данни този ден за времето от 09:44:50ч. до 09:45:33ч. П. се е движил със скорост от 103 до 99км/ч., след което отново е продължил да шофира с допустима скорост. В 09:49:37ч.

5 скоростта на автомобила е била 78км/ч., а в 09:49:40ч. скоростта е била 75км/ч.

За установяване на механизма на настъпване на ПТП по делото е назначена и изслушана съдебна авто-техническа експертиза, по която вещото лице Т. посочва, че преди навлизане в завоя-остър,десен, П. е допуснал движение със скорост по-висока от критичната и от ограничителната от 40км/ч. Настъпило е странично приплъзване на превозното средство, загуба на контрол върху управлението и последвал удар в масивно дърво. Посочил е, че критичната скорост за преминаване на завоя е била 72км/ч., а скоростта на автомобила преди да напусне платното за движение е била 78км/ч., а в момента на удара е била 75км/ч. Според вещото лице ПТП е било предотвратимо, ако водачът е управлявал с указаната от пътен знам В 26 скорост на движение 40км/ч. Вещото лице е установило още стойността на товарния автомобил към деня на злополуката, а именно 12 000лв.

Съдът кредитира това заключение на САТЕ като обективно, мотивирано и компетентно изготвено.

От представените две удостоверения за раждане се установява, че Х.Д.П. е *** на ищците Д. Х. П. и К. Х. П.. По делото между страните няма спор, а и от събраните гласни доказателства се установява, че ищцата Р.П. е *** на Х.П..

От изготвения социален доклад се установява, че през учебната 2020/2021г. децата са ученици съответно в *. и *. клас в ОУ „Е.П.“ гр.Б..

От показанията на св. Х.К. се установява, че отношенията между Х.П. и неговата съпруга били много добри, животът им течал гладко. Личало си, че имали силна връзка помежду си и се обичали много. След смъртта му тя се справяла трудно, тъй като той бил „двигателят“ в семейството.

Връзката на бащата с двете деца-ищци по делото, също била много силна. Бащата прекарвал много време със сина си, който вече бил ученик, и му помагал в уроците, първата му работа била да провери как е детето с учебния материал. Емоционално ищцата К. е била по-осъзната вече, тъй като е пораснала. Тогава обаче го е чакала в продължение на месец да се прибереседяла пред вратата и плачела.

6

Св. И.Р. също посочва, че между децата и бащата е имало силна емоционална връзка. След смъртта на бащата на детето Д. се наложило много бързо да порасне, в началото бил необщителен, не искал изобщо да говори на тази тема. За К. осъзнаването на случилото се било постепенно, в началото не осъзнавала какво точно се е случило и казвала „когато тати се върне“. Сега вече започнала да сравнява, че децата имат татко, а тя-не.