Решение № 1776 от 15.08.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1776 гр. Бургас, 15.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20222120102171 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, чрез пълномощника адвокат Д. К. П., против Е. Д. М., ЕГН ********** и А. Р. С., ЕГН **********, двамата с адрес: *, за приемане за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищеца сумата от 13 826, 48 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № *, сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД /с настоящо наименование „Юробанк България“ АД/ на 05.02.2013 година, сумата 3 421, 63 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.01.2019 година до 02.02.2022 година, вземането по които е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението на 02.02.2022 година до окончателното изплащане на вземането, плащане на които е разпоредено със Заповед по чл.410 от ГПК, постановена по частно гражданско дело № 698 по описа на Бургаски районен съд за 2022 година. Ищецът е поискал присъждане и на разноските, направени по водене на делото и в заповедното производство.

Предявеният установителен иск е допустим, предвид разпореждане плащане на посочените по – горе суми със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постъпване на възражение от длъжниците в срока по чл. 414 от ГПК и указване на кредитора предявяване на установителен иск, което е изпълнено в срок. Исковата молба е основана на следните фактически твърдения: На 05.02.2013г. между „Юробанк И Еф Джи“ АД /с настоящо наименование „Юробанк България“ АД/ като кредитор и Е. Д. М. като 1 кредитополучател, и А. Р. С. като поръчител, е сключен договор за кредит в размер от 17 1

920 лева за пълно предсрочно погасяване на задълженията по креди FL 490486 от 19.08.2009 година. Посочената сума е преведена по сметка в банката на името на кредитополучателя.

Съгласно чл. 18 от договора поръчителят се задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за цялото задължение по договора. Длъжниците се задължили да върнат ползвания кредит заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията, уговорени в договора. В чл.3 ал.1 е договорено, че за усвоения кредит през първата година кредитополучателят заплаща променлива годишна лихва, формирана от сбора на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за потребителски кредити в лева, за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 5,70 пункта. При сключване на договора БЛП е в размер на 13,20 пункта. Съгласно ал. 2 за периода след първата година до крайния срок на издължаване се дължи променлива годишна лихва, формирана от сбора на БЛП на банката за потребителски кредити в лева за съответния период на начисляване плюс договорна надбавка в размер на 0,80 пункта. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 15,20%. Погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите възнаградителни лихви, се заплащат ежемесечно на 5-то число на месеца, като крайния срок на погасяване на кредита е до 05.02.2023г. Общата сума, която кредитополучателят се задължава да върне в уговорения срок, е в размера посочен в погасителния план, като ответникът се задължава да погасява задължението си общо на 120 анюитетни вноски. Всяка вноска включва в себе си два компонента - част от главницата плюс възнаградителна лихва, подробно описани в приложения погасителен план към договора за потребителски кредит. След усвояване на кредита, кредитополучателят не погасявал в срок месечните вноски, поради което на основание чл. 15 от договора кредитът е обявен за предсрочно изискуем, като на кредитополучателя е връчено уведомление за предсрочна изискуемост на 14.01.2022 година. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016г. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е прехвърлило вземанията си по договора на ищеца, за което ответницата Е. Д. М. е уведомена лично на 14.01.2022 година от ищеца, в качеството му на пълномощник на цедента, а съобщението до втория ответник е непотърсено. Ответниците са уведомени и с получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея. Твърди се още в исковата молба, че поради неплащане на дължимите суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1286/2018 година по описа на РС Бургас срещу длъжниците за следните суми по договора: 1 147,64 лева – частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от 05.06.2015 година до 05.04.2016 година вкл. и 1 986, 37 лева – договорна възнаградителна лихва, частично претендирана за вноските с настъпил падеж за периода от 05.06.2015 година до 05.04.2016 година вкл. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело 1286/2018 година по описа на ЧСИ М., което е изплатено. Ищецът се снабдил и с втора заповед за изпълнение по ч. гр. д. 698/2022 година по 2 описа на РС Бургас срещу длъжниците за процесните суми 13 826, 48 лева – оставаща несъдебно претендирана главница по договора и 3 421,63 лева – лихва за забава. Длъжниците подали възражение срещу издадената заповед, поради което ищецът предявява посочения установителен иск.

В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от 2 ответниците, чрез адвокат Н. Р., с който счита претенцията за неоснователна. Признава се наличието на сключен договор за потребителски кредит № */05.02.2013 година, по смисъла на който банката е предоставила на кредитополучателя М. кредит в размер на 17 920 лева за погасяване на съществуващи задължения по друг кредит, с краен срок на издължаване 05.02.2023г., обезпечен с поръчителството на С.. Твърди, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем, поради което счита, че вземането не е изискуемо. Посочва още, че видно от исковата молба, още през 2018 година ищецът е потърсил част от дължимите суми, като това е най-късният момент, в който кредитът е следвало да бъде обявен за предсрочно изискуем.

Предсрочната изискуемост на задължението не може да бъде обявена, след като кредитът е събран по принудителен ред – частично. Позовава се на разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции. Счита, че в исковата молба не е посочен ясно периодът, през който задължението не е плащано. Прави възражение за погасяване по давност на вноските за главница за периода от 05.06.2015 година до 05.02.2017 година, както и на законната лихва за забава. Счита, че законната лихва не е правилно изчислена.

В първото по делото съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител. В писмени становища възразява по оспорванията, направени от ответниците. В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат К., е заявил, че предсрочната изискуемост на задълженията по договора за банков кредит е обявена от името на дружеството.

В първото по делото съдебно заседание ответниците не изпращат процесуален представител. В писмено становище поддържат направените възражения, включително относно изтекъл погасителен давностен срок. Счита, че искът срещу А. Р. С. следва да бъде отхвърлен като погасен по давност, искът спрямо Е. Д. М. следва да бъде отхвърлен съобразно изложеното в исковата молба.

По материално правната квалификация на предявените искове настоящият състав приема следното:

Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание чл. 430, ал.1 от ТЗ за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца главница по договор за банков кредит, както и лихва за забава с основание чл.86 от ЗЗД, които вземания са прехвърлени съгласно чл.99 от ЗЗД с договор за цесия на ищеца.

От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа страна:

От приетите по делото писмени доказателства се установяват фактическите твърдения за сключване на договора с посоченото в исковата молба съдържание. Предоставения кредит е в размер от 17 290 лева, общо дължимата сума по кредита е 32 097, 00 лева. Договора е сключен на 05.02.2013 година крайният срок за издължаване на кредита е 05.02.2023 година. Видно от съдържанието на договора Е. Д. М. е кредитополучател, а А. Р. С. е съкредитополучател. Вземането по договора е прехвърлено с договор за цесия за 3 установяване на което твърдение по делото като доказателства са посочени и приети договор за възлагане на вземания и приложение към потвърждение за извършена цесия.

Видно от приетите писмени доказателства, представляващи писма до всеки от длъжниците и обратни разписки, кредитополучателя Е. Д. М. е уведомена за настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по договора на 14.01.2022 година. Длъжникът А. Р. С. е уведомен за настъпване на тази правна последици с получаване на препис от исковата молба и приложенията, съгласно чл. 253, ал.3 от ГПК. Не се установява от приложената обратна разписка изпратеното до него писмо да е получено.

От заключението на вещото лице, изготвил допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано и компетентно дадено, се установява, че сумата, предоставена по кредита е усвоена. Съгласно счетоводните записвания на банката към 31.12.2015 година по сключения договор за цесия има следните записвания: сумата 16 961, 54 лева, представляваща главница, сумата 3 365, 08 лева, представляваща дължима лихва и сумата 55, 50 лева, представляваща дължими такси. След датата на цесията от ответника има извършени по сметка на частен съдебен изпълнител по посочено изпълнително дело сумата 4 504, 10 лева. Посочено е, че задължението по изпълнителното дело е изцяло погасено. Посочено е в заключението на вещото лице, че към датата на входиране на заявлението в съда на 02.02.2022 година възлиза на 13 826, 48 лева.

Размера на лихвата за забава за периода от 31.01.2019 година до 01.02.2022 година включително е 4 217, 08 лева.

В тази насока беше взето предвид, че в решение №28/05.04.2012 по дело №523/2011 на ВКС, ГК, III г.о., е прието, че при договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. В тази насока е приетото и в Решение №261/12.07.2011 по дело №795/2010 на ВКС, ГК, IV г.о. Поради изложеното настоящият състав приема, че погасителната давност започва да тече, считано от падежа на последната погасителна вноска по договора или от настъпване предсрочната изискуемост на задълженията по договора.

В случая от датата на обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по договора на 14.01.2022 година до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 03.02.2022 година не е изминал петгодишен погасителен давностен срок и настоящият състав приема, че възражението на ответната страна в този смисъл е неоснователно.

Не следва да бъде обсъждано възражението за погасявана поръчителството с основание чл. 147 от ЗЗД, тъй като А. Р. С. е съдлъжник, а не поръчител, видно от съдържанието на договора.

По изложените по – горе съображения за основателност на главния иск следва да бъде уважен и иска за лихва.

По изложените по – горе съображения настоящият състав приема, че предявеният иск следва да бъде уважен.

4

Съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответната страна следва да бъдат присъдени разноските, направени по водене на делото, които видно от приложените по делото доказателства са в общ размер от 544, 96 лева, от които сумата 344, 96 лева, представляваща платена държавна такса и сумата 200 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.

Съгласно мотивите към т.11г от ТР № съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.

422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство, които са присъдени в размер 344, 96 лева. В решението следва да бъде отразено, че задължението за присъждане на тези разноски е солидарно с едноличния търговец, за който вече е издаден изпълнителен лист.