Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1695 от 29.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1536/2026
Вид
Определение № 1695
Подписан
29.06.2026
В сила
29.06.2026
Състав
Анна Иванова, Емилия Лалева, Иван Анастасов

Цитирани разпоредби

  • чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1695 гр. Пловдив, 29.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Анна Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501536 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.248, ал.3 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№23858/25.06.2026 г. по описа на ПОС от „ЕОС Матрикс“ЕАД, ЕИК 208597211, АУ-гр.София, чрез юрк.П. Е. против определение №5047/23.04.2026г. по гр.дело №12378/25г на РС-Пловдив, 24 гр.с., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното Решение №11942/19.12.2025 г. по гр.дело №12378/25г на ПРС, 24 гр.с. в частта за разноските, с което са присъдени в полза на ищеца М. Г. М. с ЕГН:********** направените разноски по делото , както следва: 130 лв. за ДТ, 24 лв. такса за ИД, 500 лв. за адвокатски хонорар. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се измени решеннето, с което е осъдено дружеството за разноски по делото като се отхвърли искането за разноски, евентуално да бъдат намалени дължимите от ответника по делото разноски .

Оплакванията в ЧЖ са, че с отговора на ИМ ответникът призава иска и с поведението си не едал повод за завеждане наделото, тъй като „ЕОС Матрикс“ЕАД е частен правоприемник на процесното вземане, както и че се е дезинтерисирал от последващи действия по отношение на длъжника; длъжникът не е поискал от кредитора да зачете, че давността е изтекла след влизане на решението в сила, а кредиторът няма нормативно задължение да отпише сам вземането си; счита че платеният адв.хонорар от РС е прекомерен с оглед положения адв.труд, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, което се е развило в рамките на едно съдебено заседание.

Постъпил е отговор на частна жалба от М. Г. М., с който оспорва жалбата, тъй като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото.. По отношение на искането за редуциране на АВ, счита, че е неоснователно. Събраженията му са, че присъденото АВ. е съобразено с Наредба №1 за адв.възнаграждения и с фактическата и правна сложност на 1 делото и с извършената от адвоктска работа при.

ПОС, ХІV гр.с., като прецени доводите на страните по делото, намира, че ЧЖ е подадена на 02.06.2026г, а съобщението за обжалваното определение на РС е получено на 19.5.2026 г., поради което ЧЖ е подадена в указания 2-седмичен срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следното:

Пред РС от М. Г. М. е предявен иск по чл.439 ГПК за недължимост на вземанията , за които срещу него е образувано ИД № 320/2012 г. по описа на ЧСИ М. К., рег.№***, с район на действие ПОС поради погасяването им по давност, настъпила след влизане в сила на съдебното решение. С отговора на ИМ ответникът е признал иска, поради което съдът е произнесъл решението си още в първото по делото съд.заседание и е осъдил ответникът да заплати на ищеца направените от него разноски за адв.възнаграждение в размера на 500 лв.

Подадена е молба от ответинка за изменение на решението в частта за разноските за АВ, която е оставена без уважение с обежваното определение.

По направените доводи ПОС намира следното:

Съгласно чл.78, ал.2 ГПК- ако ответнкът с поведението си не е дал повед за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

В конкретния случяй производството е приключило в 1 съдебно заседание,поради признанието на иска от ответника. ПОС намира, че ответникът не е станал причина за завеждане на делото, тъй като изпълнителното дело е заведено от взискателя „Юробанк и еф джи България“АД, който е цедирал вземането на на ЕОС Матрикс и вследствие на бездействието му, вземането се е погасило по давност; Длъжникът не е поискал от кредитора да зачете, че давността е изтекла след влизане на решението в сила, а кредиторът няма нормативно задължение да отпише сам вземането си.

Като е достигнал до други изводи, РС е постановил направилен акт, който следва да се отмени и взесто него да се постанови друго, с което ще се отмени решенето на РС в частта, с която в полза на ищца са присъдени направените разноски по делото. Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №5047/23.04.2026г. по гр.дело №12378/25г на РС-Пловдив, 24 гр.с., с което е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното Решение №11942/19.12.2025 г. по гр.дело №12378/25г на ПРС, 24 гр.с. в частта за разноските и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение №11942/19.12.2025 г. по гр.дело №12378/25г на ПРС, 24 гр.с. в частта, в което е осъден „ЕОС Матрикс“ЕАД, ЕИК 208597211, АУ-гр.София да заплати на М. Г. М. с ЕГН:********** направените разноски по делото , както следва: 130 лв. за ДТ, 24 2 лв. такса за ИД, 500 лв. за адвокатски хонорар.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3