Решение № 134 от 06.07.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. София , 05.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Любомир Василев

Калина Анастасова

Иван Киримов при участието на секретаря ДОНКА М. ШУЛЕВА като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20211100505975 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №5975/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на СП. Д. ИВ. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20059985 от 08.03.2021 г постановено по гр.д.

№48279/2019 г на СРС , 24 състав ; в частта , с която е признато за установено спрямо въззивника , че дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.79 ал.1 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* , гр.София разликата над 1192,61 лева до 1422,90 лева /или 230,29 лева/ цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г – м.04.2017 г за ап.№16 в гр.София ж.к.*******, ведно със законната лихва от 22.11.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 7,08 лева лихви за забава върху сумата от 43,75 лева за дялово разпределение от м.05.2014 г – м.04.2017 г , които лихви са за периода 15.11.2015 г – 14.11.2017 г ; ; за които вземания е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 04.12.2017 г по ч.гр.д.№82299/17 г на СРС , 24 състав . Решението се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната част/ .

Първоинстанционният съд въобще не е разгледал възражението за погасителна давност на ответника , а за периода преди м.10.2014 г / в жалбата е написано „2017г“/ сумите са погасени по давност . Не се дължат и лихви за забава , защото няма покана до ответника и точно определен падеж на вземането .

1

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 11.03.2021 г , поради което въззивната жалба от 25.03.2021 г е подадена в срок .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Първоинстанционният съд е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ. СТЕ доказва , че са дължими 1422,90 лева - цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г – м.04.2017 г за ап.№16 в гр.София ж.к.*******. Според ССЕ лихвата върху сумата за дялово разпределение е 7,63 лева т.е. дължат се претендираните 7,08 лева .

Решението на СРС е частично неправилно .

Първоинстанционният съд не е съобразил , че в т.13 от отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасителна давност . Съдът дължи разглеждане на това /общо заявено / възражение , защото нормите за погасителната давност са императивни .

В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 22.11.2017 г . За процесните спорни задължения от 2014 г са в сила ОУ /2014 г/ , като според чл.33 ал.1 във вр.чл.32 ал.1 месечните дължими сума се заплащат в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на ищеца . Няма данни за публикуване на сметките на ответника на интернет страницата на ищеца . Поради това по отношение на тях е приложим чл.114 ал.2 ЗЗД , според който ако вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня , в който задължението е възникнало. В случая видно от представените писмени доказателства ежемесечните съобщения към фактура са издавани на последния ден от съответния месец . Заявлението за издаване на заповед за изпълнение от 22.11.2019 г и последващото подаване на искова молба по чл.422 ГПК са прекъснали давността за вземанията за периода м.10.2014 г - м.04.2017 г . Вземанията за периода м.05.2014 г – м.09.2014 г в размер на 230,29 лева са погасени по давност .

По отношение на сумата от 7,08 лева лихви за забава върху сумата от 43,75 лева за дялово 2 разпределение от м.05.2014 г – м.04.2017 г за периода 15.11.2015 г – 14.11.2017 г въззивната жалба е частично основателна . За част от процесния период са в сила ОУ /2016 г/ като съгласно чл.33 от ОУ не е необходимо публикуване на сметките на интернет сайта на ищеца. По реда на чл.162 ГПК настоящият съд счита , че дължими са 2,21 лева лихви за забава , а не претендираните от ищеца 7,08 лева .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени по отношение на обжалваната главница и за посочената част от лихвите за забава , а в останалата част да се потвърди .

По разноските . Пред СГС исковете са отхвърлени за допълнителни размери , поради което трябва да се намалят разноските на ищеца пред първата инстанция от 852,56 лева на 713,94 лева . Съответно трябва да се увеличи дължимото възнаграждение на адвоката на ответника от 36 лева на 80,19 лева / т.е. допълнително още 44,19 лева/. Пред СГС разноски по компенсация се дължат от ищеца , както и същият дължи адвокатско възнаграждение на адвоката на ответника съобразно уважената/отхвърлената част от исковете .

По изложените съображения СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №20059985 от 08.03.2021 г постановено по гр.д.№48279/2019 г на СРС , 24 състав ; в частта , с която е признато за установено спрямо СП. Д. ИВ. ЕГН ********** от гр.София , че дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.79 ал.1 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* , гр.София разликата над 1192,61 лева до 1422,90 лева /или 230,29 лева/ цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г – м.04.2017 г за ап.№16 в гр.София ж.к.*******, ведно със законната лихва от 22.11.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; и разликата над 2,21 лева до 7,08 лева лихви за забава върху сумата от 43,75 лева за дялово разпределение от м.05.2014 г – м.04.2017 г за периода 15.11.2015 г – 14.11.2017 г ; ; за които вземания е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 04.12.2017 г по ч.гр.д.№82299/17 г на СРС , 24 състав; както и в частта , с която СП.

Д. ИВ. ЕГН ********** от гр.София е осъдена да заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* , гр.София разликата над 713,94 лева до 852,56 лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* , гр.София да се признае за установено на основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.79 ал.1 ЗЗД , че СП. Д. ИВ. ЕГН ********** от гр.София дължи разликата над 1192,61 лева до 1422,90 лева /или 230,29 лева/ цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г – м.04.2017 г за ап.№16 в гр.София ж.к.*******, ведно със законната лихва от 22.11.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; и разликата над 2,21 лева до 7,08 лева лихви за забава върху сумата от 43,75 лева за 3 дялово разпределение от м.05.2014 г – м.04.2017 г за периода 15.11.2015 г – 14.11.2017 г ; ; за които вземания е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 04.12.2017 г по ч.гр.д.№82299/17 г на СРС , 24 състав.

ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в частта , с която е признато за установено , че СП. Д. ИВ. ЕГН ********** от гр.София дължи на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* , гр.София 2,21 лева лихви за забава върху сумата от 43,75 лева за дялово разпределение за описания по-горе имот от м.05.2014 г – м.04.2017 г , които лихви са за периода 15.11.2015 г – 14.11.2017 г ; както и в частта , в която СП. Д. ИВ. е осъдена да заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* , гр.София 713,94 лева разноски пред СРС .

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД ЕИК ******* , гр.София да заплати на адвокат К.И.Б. допълнително още 44,19 лева адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ пред СРС .

ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* , гр.София да заплати на СП. Д. ИВ. ЕГН ********** от гр.София сумата от 27,05 лева разноски пред СГС /по компенсация/.

ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* , гр.София да заплати на адвокат М.Л.Л.. сумата от 293,67 лева адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4