Решение № 7 от 01.02.2024, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Панагюрище, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Емилиан Бл. Венчев при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова като разгледа докладваното от Емилиан Бл. Венчев Административно наказателно дело № 20225230200064 по описа за 2022 година Настоящето производство е по реда на раздел V, чл. 58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А. И. К., чрез адв. Р К от ПАК срещу наказателно постановление (НП) № 22-0310-000244/13.04.2022 г. на началник РУ Панагюрище при ОДМВР - Пазарджик, с което му е наложено административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 200 (двеста лева) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата се моли за отмяна изцяло на НП, тъй като при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които засягат правото на защита на жалбоподателя, допуснато противоречие с материалноправните разпоредби, тъй като жалбоподателят не е собственик и не може да извърши пререгистрация, собственикът на автомобила също не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация. Претендират се сторени разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят редовно призован не се явява. За него се явява упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и поддържа същата в о.с.з., по същество пледира за постановяване на решение, с което да бъде отменено атакуваното НП по изложените аргументи в жалбата 1 и предвид Тълкувателно постановление № 2/2023 г. на ВАС и ВКС.

Претендира разноски. Представя пълномощно.

За органа издал наказателното постановление не се явява представител изложено е писмено становище по същество.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени доказателства:

На 07.03.2022г., в 14.36ч. дежурния АП на РУ – Панагюрище в състав мл.инсп. И. Л. и мл.инсп.Я. Г. са изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение в град Панагюрище. На ул. „Павел Хаджисимеонов“, при ЖП гара спрели за проверка движещия се лек автомобил „Ауди А3“, с ДК № ** **** **. В хода на проверката контролните органи установили от представеното СРМПС, че автомобилът е собственост на Г С С от град Плавдив и се управлява от тъжителя А. К.. След извършена справка в информационния масив на МВР се установило, че МПС било със служебно прекратена регистрация на осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП. За констатираното АН е съставен АУАН от мл.инсп. Л., против тъжителя К..

Съставения акт е предявен и връчен на нарушителя. Издадена е МР № 220310-М000019/2022г. от АНО и на осн. чл.33, ал.2 от ЗАНН материалите по АНП са изпратени на РП – Пазарджик. С постановление за отказ да се образува наказателно производство с вх. № 1707/2022г. по описа на РП – Пазарджик е постановен отказ от образуване на досъдебно производство и е прекратена преписката с мотив, че липсват данни, че К. е знаел, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, както и не е уведомяван, че автомобилът е дерегистриран, което изключва наличието на умисъл за извършване на престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК., материалите по АНП са върнати на РУ – Панагюрище за налагане на АН по ЗДвП.

Издадено е обжалваното НП, което било връчено на 09.05.2022г.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени доказателства и приобщената прокурорска преписка, които са логични и непротиворечиви и съдът ги цени.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице, 2 имащо правен интерес от обжалване. За връчването на наказателното постановление се приема датата 09.05.2022г., жалбата е подадена на същата дата - 09.05.2022г., поради което същата е в срок, като разгледана по същество се явява основателна, поради следното:

От образуването му административно-наказателното производство е започнало с допускане на многобройни и съществени процесуални нарушения, касаещи незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление.

В случая в наказателното постановление се излага, че жалбоподателят управлява МПС, което не е регистрирано по надлежен ред, но като обстоятелства на вмененото нарушение се сочи, че автомобила е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, която норма предвижда, че:

„Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобИ.ето не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-45 за регистрацията и отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобИ.е на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган. Установява се, че не е спазена процедурата по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП при прекратената по този ред регистрация на МПС-то да бъде уведомен собственика, като в тази насока не се събраха доказателства, поради което настоящия съдебен състав приема, че това не е сторено от КАТ - Пазарджик.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Съдът счита, че нарушението в обжалваното наказателно постановление не е описано според изискванията на закона, на първо място, доколкото е налице разминаване между описаното нарушение и неговата правна квалификация.

3

Докато разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган да издаде НП, макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаваното НП, при което административнонаказващият орган следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл.

57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание.

Разгледана и по същество жалбата се явява основателна, тъй като се установи, въз основа на събраните доказателства, че жалбоподателят не е собственик на управляваното от него МПС, а самият собственик явно не е знаел за служебната дерегистрация, както и автомобилът е бил без иззети регистрационните табели, за да знае както жалбоподателя, така и собственикът за тази служебна дерегистрация. Не на последно място същият не е бил уведомяван за служебната дерегистрация от органите на ОДМВР Пазарджик. Като в тази насока е и постановеното в Тълкувателно постановление № 2/2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., I и II колегия на ВАС, а именно, че "Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. " Поради което у жалбоподателят не е налице знание, че МПС-то, което управлява е служебно дерегистрирано, а и същото е било с поставени регистрационни табели, които не са били иззети при неговата служебна дерегистрация. Т. е. не са налице основания за възникване на административна отговорност за водача по посочената в АУАН и наказателното постановление правна квалификация, сочена като нарушена, доколкото липсва умисъл за извършеното.

Поради гореизложеното наказателното незаконосъобразно следва да бъде отменено. постановление като

С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП, 4 претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява напълно основателна. Като съобрази разпоредбата на чл.

18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1, при интерес до 1000 лв. - 400 лв., както и като съобрази, че едно от наказанията е "лишаване от права", поради което е приложима разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от същата наредба, която предвижда размер на възнаграждение от 500 лв., съдът прие, че адвокатското възнаграждение, заплатено на адв. Р К в размер на 400 лв. не се явява над границите, определени в Наредбата и неговия размер е в минималния такъв, вярно е че делото не съставлява фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, поради което следва да се възложат заплатените от жалбоподателя разноски в размер на 400лв., които са в рамките на предвидения минимум, съгласно двете санкции в посочената наредба, за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0310-000495/28.06.2022 г., като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА РУ – Панагюрище при ОД на МВР – Пазарджик да заплати на Г Д Д, с ЕГН **********, с адрес: гр. Панагюрище, ул.“****“ №3 сумата в размер на 400 (четиристотин лева) лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението на основание чл. 63в от ЗАНН подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. Пазарджик на основанията предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________ 5