Решение № 941 от 04.10.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 941 гр. Кюстендил, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тина Р. Малинова при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от Тина Р. Малинова Гражданско дело № 20231520101886 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Делото е образувано по искова молба на "ФРОНТЕКС

ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК: 200644029, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Хенрик Ибсен" № 15, ет.6, представлявано от изпълнителните директори Л. Д. и С. П., действащо чрез пълномощника си юрк. Е. А., срещу Т. С. С., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр.***, ул.

"***" *, ет.*, ап. * и постоянен адрес: с.***, общ.***, обл.***, ул. "**" № **, с цена на иска 3 652, 49 лв., като се иска от съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца част от вземанията, обективирани в издадената по ч.гр.д № 2100/2020 г. по описа на РС-Кюстендил, заповед за изпълнение.

В исковата молба се излагат твърдения, че срещу ответника била издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по образувано ч.гр.д. № 2100/2020 г. по описа на КРС, като след образуване на заповедното производство, вземането, което било предмет на същото, било прехвърлено от заявителя, в качеството му на цедент на ищеца по настоящото дело, в качеството му на цесионер по силата на договор за цесия от 08.06.21г., а уведомлението за извършената цесия било връчено лично на ответника в хода на образуваното срещу него изпълнително производство по изп.д. № 318/2021г. по описа на ЧСИ В. А., но въпреки това се иска с настоящата 1 искова молба съдът да приеме и да връчи на ответника уведомление по чл.99 от ЗЗД. Посочва се, че на 20.08.2017 г. между Т. С. С., в качеството му на кредитополучател, и „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, в качеството й на кредитодател, бил сключен Договор за потребителски кредит № 025LD-R-008616, по силата на който банката предоставила на ответника банков кредит в размер на 2 399 лева за закупуване на аудио система, като на 21.08.2017 г. отпуснатият кредит бил изцяло усвоен еднократно от кредитополучателя чрез превод по банкова сметка на търговеца, открита на името на „Техномаркет България“ АД. Изтъква се, че с договора бил уговорен ГПР в размер на 16,31%, фиксиран годишен лихвен процент в размер на 15%, общата сума, която кредитополучателят следвало да върне била в размер на 3003,00 лева, крайният срок за погасяване на кредита бил 20.08.2020г., като считано от следващия ден всички непогасени задължения на кредитополучателя били станали изцяло изискуеми, поради настъпил падеж.

Твърди се още, че кредитополучателят не бил изплатил дължимите по договора за кредит суми, а крайният срок на договора бил настъпил на 20.08.2020 г., с оглед на което банката кредитодател била депозирала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и на изпълнителен лист, въз основа на което било образувано ч.гр.д.2100/2020 г. по описа на РС-Кюстендил. Въз основа на изложеното, за ищеца бил налице правен интерес от иницииране на настоящото производство, като предмет на същото били част от вземанията, обективирани в посочената заповед за изпълнение, с оглед на което се иска от съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество, част от вземанията, обективирани в заповед за изпълнение по ч.гр.д.2100/2020 по описа на КРС, а именно: 2 399 лева- главница, 603,96 лева, възнаградителна лихва за периода от 20.09.2017г. до 20.08.2020 г.; 580,89 лева, обезщетение за забава за периода от 20.09.2017г. до 12.03.2020г.; 68,64 лева, обезщетение за забава за периода от 14.05.2020г. до 24.08.2020г.; ведно със законната лихва върху главницата от 25.08.2020г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и сторените съдебноделоводни разноски в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор от ответника, макар и такъв да е приложен по делото, то се установи, че същият е подаден от неупълномощен представител на ответника - адв. С. Х., във връзка с което съдът прие в проведеното на 05.09.2024 г. открито съдебно заседание, че след 2 многократно даваните и неизпълнени от ответника указания по предподпсване и/или потвърждаване действията на адв.Х., извършени във връзка с подадения от негово име, отговор на исковата молба, предупреждавайки го за последиците от неизпълнение на указанията, отговор на исковата молба не е постъпвал.

С молба с вх. № 3546/22.03.2024 г. от ищцовата страна се заявява, че в периода от 20.02.2024 г. до 28.02.2024 г. ответникът е заплатил на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД процесните суми, редуцирани със съответната отстъпка, като по този начин задължението по Договор за потребителски кредит № 025LD-R-008616 от 20.08.2017 г. е изцяло заплатено. Твърди се, че доброволното заплащане на търсените суми от ответника представлява признание на иска, осъществено чрез конклудентни действия. Представени са три броя платежни нареждания за установяване на това обстоятелство.

Подадена е и молба с вх. № 5129/26.04.2024 г., с която се поддържа искане, в случай че съдът отхвърли исковете поради пълното изплащане на задълженията по процесния договор за кредит след подаване на исковата молба, в полза на ищцовото дружество да бъдат присъдени разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Идентични искания са отправени и с молба вх.№ 7318/17.06.2024 г.

По молба с вх.№ 7352/18.06.2024г., с която ответникът е поискал производството по делото да бъде прекратено, тъй като е изпълнил изцяло задължението си към ищеца, е изразено становище от ответната страна в молба вх. № 9332/08.08.2024 г. Сочи се, че не са налице процесуални предпоставки за прекратяване на производството, а между страните не съществува спор относно дължимостта на процесните суми.

В съдебно заседание ищецът не се представлява, като от страна на процесуалния представител на дружеството е отправено искане делото да се гледа в нейно отсъствие.

Ответникът се явява лично в едно единствено съдебно заседание - на 18.06.2024 г. и не се представлява по делото.

По делото са ангажирани писмени доказателства.

След преценка и анализ на събрания по делото доказателствен материал и като взе предвид изложените от страните доводи, съдът приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 вр. с чл.86,ал.1 във вр.с чл.240 от ЗЗД, с предмет установяване съществуването на част от вземанията, заявени по реда на чл. 417 от ГПК, които се явяват допустими.

Това следва от обстоятелството, че производството по чл. 422 от ГПК, вр. с чл.

415 ГПК е пряко обвързано със заповедното. Тази пряка обвързаност произтича от факта, че искът по чл. 422 от ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Тази идентичност е процесуална предпоставка за 3 допустимост, за наличието на която съдът следи служебно. В конкретния случай сочената идентичност между предмета е налице, установителните искове са предявени в законоустановения за това срок, поради което съдът приема, че са допустими и съдът следва да се произнесе по тяхната основателност. По отношение липсата на идентичност между заявителя и ищеца в настоящото производство, съдът счита, че доколкото е налице частно правоприемство, видно от договор за цесия от 08.06.2021 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и „Фронтекс Интернеънъл“ ЕАД, и съобразявайки дадените в т.10б от Тълкувателно решение №4/2014 г. по тълк. дело №4/2014 г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания, настоящите искове са предявени от легитимирано за това лице.

С Определение № 95/22.01.2024 г. на КРС, съдът е разпределил доказателствена тежест между страните, като е указал на ищеца, че в негова тежест е да установи вземането/ята си както по основание, така и по размер претендираните суми, дължими за посочените периоди и произтичащи от процесния договор за кредит, т.е следва да бъде доказано от страна на ищеца наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между него и ответника, изпълнение на задълженията си по договора за кредит, предоставянето на процесната сума на кредитополучателя, изискуемост на вземанията, техния размер, също така и наличието на валидно цесионно правоотношение, по силата на чиито правни последици обосновава активната си легитимация по иска, респ. съобщаването му на длъжника-ответник.

Ищецът следва да установи обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на давността, съгласно чл.115 вр.с чл.116 ЗЗД.

По отношение на ответника, съдът му е указал, че негова е доказателствената тежест да докаже възраженията и основанията, въз основа на които оспорва предявените срещу него искове, както и да установи положителния факт на погасяване на сумите на уговорените падежи, респективно да докаже изпълнение на договорните си задължения към ищеца, както и възраженията, на които се позовава, вкл. всички факти, които изключват, унищожават, прекратяват или погасяват претендираното право, както и че са изтекли предвидените в закона давностни срокове.

Видно от Договор за възлагане на вземания, сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД като цедент и „Фронтекс Интернеънъл“ ЕАД като цесионер и потвърждение за цесия от 09.06.2021 г. /л.25 от делото/, вземанията по процесния договор за потребителски кредит са прехвърлени на ищцовото дружество на 08.06.2021г. Следва да се посочи, че по правило с договора за прехвърляне на вземания кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е необходимо съгласие на длъжника. За да произведе действието си спрямо него обаче, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В съдебната практика се приема, че уведомлението може да се връчи 4 на длъжника и заедно с исковата молба, който факт следва да се зачете съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК. Липсва законово ограничение съобщаването на цесията да се извърши от новия кредитор, който действа като пълномощник на стария кредитор, което действие се възприема за валидно и поражда правно действие. В настоящия случай е представено копие на уведомление за извършено прехвърляне на вземания от цедента до длъжника /л.28 от делото/, върху което е отбелязано, че е получено лично от кредитополучателя на 20.06.2023 г. С оглед на това съдът счита, че цесията е валидно съобщена на длъжника на горната дата.

Процесното вземане се основава на Договор за потребителски кредит № 025LD-R-008616 /л.5/, по силата на който „Първа инвестиционна банка“ АД предоставила на ответника банков кредит в размер на 2 399 лева за закупуване на аудио система, като на 21.08.2017 г. отпуснатият кредит бил изцяло усвоен еднократно от кредитополучателя чрез превод по банкова сметка на търговеца, открита на името на „Техномаркет България“ АД. В договора бил уговорен ГПР в размер на 16,31%, фиксиран годишен лихвен процент в размер на 15%, общата сума, която кредитополучателят следвало да върне била в размер на 3003,00 лева, крайният срок за погасяване на кредита бил 20.08.2020г. Тези обстоятелства не са оспорени от ответника в настоящото производство.

Видно от представените от ищеца доказателства – извлечения по сметка на дружеството от 20.02.2024 г., 26.02.2024 г. и 28.02.2024 г., както и от изрично заявеното от него признание на обстоятелството за погасяване на процесните вземания и представеното изявление на ответника за изпълниение за задължението му към ищеца, обективирано в молба от 18.06.2024 г., заедно с приложено към нея заверено копие на съобщение от ЧСИ Валентина Александрова за прекратео изпълнително дело 318/2021 г. поради изпълнение на задълженията на ответника, съдът счита, че искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, тъй като към момента на приключване на съдебното дирене, респ. към момента на приключване на устните състезания, вземанията на ищеца за главница, лихви и обезщетения за забава са погасени изцяло. Доколкото обаче данните по делото сочат, че плащанията от ответника на вземанията са извършени след датата на завеждане на делото - 04.09.2023 г. и ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на исковото и заповедното производство, то претенцията за присъждане на разноски, понесени от ищеца и в двете производства, е основателна и предвид липсата на оспорване от ответника по отношение на така претендираните разноски, претенцията за същите следва да бъде уважена.