Определение № 846 от 05.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 846 гр. Благоевград, 05.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова като разгледа докладваното от Росица Велкова Въззивно частно гражданско дело № 20261200500735 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 122 от ГПК.

С определение № 1104/16.04.2026 г., постановено по гр. д. № 3202/2025 г. по описа на Старозагорски районен съд, производството по делото е прекратено и делото е изпратено на Районен съд - Благоевград.

За да постанови това определение, Районен съд – Стара Загора е приел, че спорът е за вреди от непозволено увреждане с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД. С оглед естеството на спора в чл. 115 от ГПК е предвидена изборна местна подсъдност в полза на ищеца, като той има възможност да предяви иска си както по правилата на общата местна подсъдност - пред съда, в района на който е постоянният адрес на ответника, така и пред съда по местоизвършване на деянието. Районният съд приема, че съгласно разясненията, дадени в Определение № 165 от 25.07.2022 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 2476/2022 г., I г.о., ГК, под „местоизвършване на деянието“ по смисъла на чл. 115 от ГПК законът има предвид мястото, където е извършено деликтното деяние (неправомерното действие или бездействие), а не мястото, където са се проявили последиците от това деяние - вредите, които са елемент на деликта.

Настъпването на вредата обаче е завършващият елемент на непозволеното 1 увреждане. Когато деликтното деяние се изразява в разпространяване на изявления или информация в интернет пространството, това деяние се отличава от обичайните деликти. При него липсва пространствена връзка между деянието и точно определено географско място. Разпространените изявления или информация стават достъпни веднага от всички географски точки с достъп до мрежата на интернет, а те са почти неограничени по брой и на територията на целия свят. Поради особеностите на електронната среда и многобройните възможности за намеса в нея чрез публикации, единствената сигурна връзка на такива деяния с определено физически конкретизирано пространство, е мястото на настъпване на вредите от него, което най-често и обичайно съвпада с местопребиваването на пострадалия - там където той е възприел направените в интернет изявления на ответника или разпространената в тази виртуална среда информация. От изложеното следва, че за подсъдността определящо е мястото, където пострадалият е възприел изявленията, тъй като там настъпват вредите. От изложените в исковата молба обстоятелства Районен съд – Стара Загора стига до извода, че мястото, където ищецът е възприел изявленията на ответника и информация, разпространявана от ответника в интернет пространството е Община Гълъбово. Същият е подал и исковата молба в качеството си на кмет на общ.

Гълъбово. Тъй като ищецът е избрал да предяви иска си пред съд, който с оглед изложеното в исковата молба не е съда по мястото, където е възприел изявленията на ответника, то същият не би могъл да се ползва от изборната местна подсъдност по чл. 115 от ГПК. И доколкото съдът не може да замести ищеца при избора му на компетентен съд по правилото на чл. 115, ал. 1 от ГПК (Определение № 2057 от 10.07.2023 г. по ч. гр. д. № 2043/2023 г., I г.о. на ВКС), поради което и при направено възражение за местна подсъдност, същата е определена по правилата на чл. 105 от ГПК, след извършена справка за постоянен и настоящ адрес на ответника и констатиране, че същият е в гр.

С., предвид което съдът е счел, че компетентен да разгледа делото е Районен съд – Благоевград.

Въз основа на това определение, делото е било изпратено в Районен съд – Благоевград и образувано като гр. д. № 1312/2026 г. по описа на същия съд.

С определение № 828/30.05.2026 г. по гр. д. № 1312/2026 г. е повдигната препирня за подсъдност между Районен съд – Благоевград и Районен съд – Стара Загора. За да постанови това определение Благоевградският районен 2 съд е отбелязал, че със заявените факти и обстоятелства, на които ищецът основава иска си се твърди извършването на увреждащо деяния, вредоносните последици от което са настъпили за ищеца. Не може да се спори, че излъчването в интернет пространството на твърдения, възприети от ищеца като обидни и клеветнически достига до максимален брой зрители разположени на географски принцип в различни точки и местоположение, което не е ограничено на териториален принцип с оглед на именно телевизионното излъчване, предназначено за неограничен брой зрители. В този смисъл вредите от противоправното деяния, изразяващо се в разпространение на клеветнически твърдения и/или обидни думи и изрази не настъпват с излъчването в интернет - пространството, а с достигането им до лицето, което твърди спрямо него да е извършено деликтното деяние и с настъпването на проявилите си последици от деяние. Именно по мястото на възприятие на ищеца настъпва завършващия елемент от фактическия състав на деянието, за което се иска от ищеца да бъде осъден ответника пред първоинстанционния съд. В този смисъл и съдебната практика - Определение № 165 от 25.07.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2476/2022 г., I г. о., ГК. Тази връзка е изведена и в Решение на съда на ЕС (голям състав) от 25.10.2011 г. по съединени дела C-509/09 и C-161/10 при тълкуване на чл. 5, т. 3 от Регламент 44/2001, според който по дела относно гражданска отговорност, деликт или квазиделикт, специална компетентност притежават съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие; Нормата на аналогичния член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 г. /в сила от 10 януари 2013, а се прилага от 10 януари 2015 година/ гласи: „по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт — в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“.

Според РС – Благоевград, в практиката си Съдът на ЕС приема, че мястото, където се намира центърът на интереси на съответното лице, поначало съвпада с обичайното му местопребиваване, като е посочил, че „Компетентността на съда по мястото, където се намира центърът на интересите на предполагаемия пострадал, е съобразена с целта за предвидимост на правилата за компетентност (вж. Решение от 12 май 2011 г. по дело BVG, C-144/10), включително по отношение на ответника, тъй като към момента на поместване в интернет на увреждащата информация лицето, което публикува тази информация, може да установи кои са центровете на 3 интереси на лицата, до които се отнася информацията, а ищецът заявява, че постоянният и настоящият му адрес са в Стара Загора, която се намира в района на РС - Стара Загора (видно от справката НБД - настоящият му адрес е в гр. Стара Загора). Ето защо приема, че критерият за център на интересите едновременно позволява на ищеца лесно да определи юрисдикцията, която може да сезира, а на ответника — разумно да предвиди пред коя юрисдикция може да бъде призован (вж. Решение от 23 април 2009 г. по дело Falco Privatstiftung и Rabitsch, C-533/07, Сборник, стр. I-3327, точка 22 и цитираната съдебна практика).“ И повдига препирня за подсъдност пред окръжен съд.

При така установеното, настоящият съдебен състав намира следното:

Спор за подсъдност по смисъла на чл. 122 от ГПК е налице, когато съдът, пред който е образувано първоначално делото, и съдът, на който е изпратено по подсъдност делото, считат, че другият е компетентен да се произнесе по заявените претенции.

Изхождайки от разпоредбата на чл. 122, изр. 2-ро от ГПК, както и от обстоятелството, че се касае за равни по степен съдилища – Районен съд – гр.

Стара Загора и Районен съд – гр. Благоевград, намиращи се в райони на различни по – горни съдилища, респективно – Старозагорски окръжен съд и Благоевградски окръжен съд, но Районен съд – гр. Благоевград последен е отказал да разгледа делото, то Благоевградският окръжен съд намира, че се явява компетентен да се произнесе по спора за подсъдност.

Окръжен съд – Благоевград споделя изводите на Районен съд – Стара Загора, и предвид данните от извършената от него справка в Национална база данни "Население", от която се установява, че постоянният адрес на ответника е в гр. С., и с оглед разпоредбата на 105 от ГПК намира, че спорът е подсъден на Районен съд – Благоевград.

Цената на предявения иск е 15 000 лв., което по аргумент от чл. 104, т. 4, вр. чл. 103 от ГПК обуславя родова подсъдност на делото на районен съд.

Спорна в случая е местната подсъдност на делото.

Законът използва различни териториални връзки, като делото е подсъдно на този районен съд, в чийто район то стои в посочената от закона връзка (Сталев, Ж.). Ответникът е физическо лице, поради което общата местна подсъдност според чл. 105 от ГПК се определя по неговия постоянен адрес.

Постоянният адрес на Н. С. С. се намира в гр. С., което обуславя компетентност на Благоевградски районен съд да разгледа делото по правилата на общата местна подсъдност.

4

В определени изчерпателно посочени случаи ГПК урежда хипотези на изборна местна подсъдност - когато са налице посочени критерии, свързани с особения предмет на делото, законът предоставя възможност на ищеца да предяви иска си и пред друг съд, който по правилата на общата или специалната местна подсъдност не е местно компетентен да разгледа спора.

Нормите са императивни и изключенията от общата подсъдност не може да се тълкуват и прилагат разширително.

Хипотеза на изборна местна подсъдност се предвижда в чл. 115, ал. 1 от ГПК, според който иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието. Изборът на подсъдност по смисъла на чл. 115 от ГПК се извършва от ищеца с подаването на исковата молба до съответния съд, като не е необходимо изрично волеизявление на страната или позоваване разпоредбата на чл. 115 от ГПК (Определение № 473 от 11.10.2018 г. по ч. гр. д. № 3143/2018 г., Г. К., IV г. о. на ВКС). Спорно между страните по делото е как следва да се определи местоизвършването на деянието с оглед особеностите на непозволеното увреждане, което се твърди от ищеца, че е осъществено от ответника чрез участия в предавания.

Гражданскопроцесуалната доктрина възприема съдебната практика, че за местоизвършване на деянието се счита всяко място, където се е осъществил елемент от неговия фактически състав, но не й мястото на където са настъпили вредоносните му последици, ако то е различно от мястото на деянието.

В определение № 350 от 24.06.2011 г. по ч. гр. д. № 325/2011 г., Г. К., III г. о. на ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК е даден отговор на въпроса, как трябва да се определи местната подсъдност съобразно специалната разпоредба на чл.

115 от ГПК по искове за непозволено увреждане, когато мястото на извършване на деянието под формата на действие е различно от мястото на настъпване на вредоносния резултат. ВКС е посочил, че фактът, че твърдените вреди са настъпили за ищеца в определено населено място е без значение, тъй като при определяне на подсъдността по чл. 115 от ГПК от значение е местоизвършването на деянието, а не мястото, където са настъпили вредоносните последици от него. В същият смисъл е и определение № 4343 от 08.12.2022 г. по ч. гр. д. № 4381/2022 г., Г. К., IV г. о. на ВКС.

Според определение № 165 от 25.07.2022 г. по ч. гр. д. № 2476/2022 г., Г.

К., I г. о. на ВКС под "местоизвършване на деянието" по смисъла на чл. 115 ГПК законът има предвид мястото, където е извършено деликтното деяние (неправомерното действие или бездействие), а не мястото, където са се проявили последиците от това деяние - вредите, които са елемент на деликта, но той е различен от деяние.

Съгласно чл. 46, ал. 2, изр. 1 от ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия са необходими определени предпоставки, като първата е празнота в закона, а друга е случаите да са сходни (виж мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГК на ВКС).

Непълнота в закона не е налице, тъй като всички случаи, които са извън хипотезата на чл. 115, ал. 1 от ГПК са уредени от правилата за общата местна подсъдност в чл. 105 и чл. 108 от ГПК.