Решение № 2010 от 05.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2010 гр. София, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Недева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100505225 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20081756/02.03.2023 г., постановено по гр. д. № 46741/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 45 състав, е отхвърлен като неоснователен искът на Т. Д. П., ЕГН **********, срещу С.Д.В.Р. с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. за установяване на дискриминационни действия, извършени от служители при ответника спрямо ищеца по признак „обществено положение“ и „лично положение“, изразяващи се в задържане на ищеца на 28.05.2015 г. в 8 РПУ при СДВР от служители на ответника - В.Я., Б.А. и Г.К., при което ищецът не е бил призован за задържането, не е бил запознат с правото си да обжалва заповедта за задържане пред съд, не са му разрешили да се обади на близки за задържането, не са му позволили да се храни 24 часа, да получава колетни пратки и да му идват на свиждане, доколкото бил и американски гражданин, служителите на СДВР не изпълнили задължението си да уведомят за задържането му консулските власти, не му разрешили да обжалва заповедта за задържане пред съд и разследващ полицай П. не разрешил на ищеца да препрати до съда изготвена от него молба, с характер на жалба срещу заповедта за задържане, както и действия на разследващи полицаи П. и Б. по отказ да го разпитат, въпреки че са получили задължителни указания от прокуратурата в тази връзка, като в тази връзка ищецът твърди, че е налице дискриминация в сравнение с много други лица, на които е признато това право да бъдат разпитани при задържане, а именно: З.М.Г., Е.С.Г., Р.Ф.И..

Посоченото решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Т. Д. П., в която са изложени оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради допуснати 1 нарушения на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Прави се искане обжалваното решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на районния съд, като бъдат конституирани посочените от ищеца служители на МВР като ответници в производството, да се изготви нов доклад, да се разпитат всички неразпитани свидетели и да се изиска делото от КЗД с оглед преценка относно изтичане на давностния срок. Изложени са оплаквания, че съдът е подменил ответника по делото, тъй като исковата молба е била насочена срещу конкретни служители на МВР като физически лица, а съдът е приел, че надлежен ответник е СДВР. Оспорва се решаващият извод на СРС, че искът е погасен по давност. Излагат се подробни доводи за допуснати от съда процесуални нарушения, включително относно събирането и преценката на доказателствения материал по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна СДВР не вз eма становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр. д. № 46741/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 45 състав, е образувано по подадена от Т. Д. П. искова молба срещу В.П.С., Д. П., Л.Г., В.Я., Ю.К. и Б.А., в която са изложени твърдения, че ищецът е образувал дело № 571/2018 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация, по което не може да се сформира състав, поради което същото е изпратено на СРС.

С разпореждане от 28.10.2020 г. исковата молба на П. е оставена без движение с указания: да уточни пасивната легитимация на ответника, а именно - не да посочи отделните лица, които по твърденията му са извършили дискриминационни актове спрямо него, а институцията, с която те са в трудови правоотношения; да посочи адрес на ответника; да опише в какво се състоят актовете на дискриминация, извършени от посочените лица спрямо него, по какъв признак е дискриминиран; да посочи дали иска само установяване на извършените нарушения или и осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от подобни нарушения; да посочи предявява ли иск за обезщетение за вреди вследствие на извършения спрямо него акт на дискриминация, като уточни характера на търпените вреди и техния размер.

С уточнителна молба от 23.12.2020 г. ищецът сочи, че към първоначалните шест ответници иска да добави още трима, като насочва иска си за установяване на дискриминация и въздържане за в бъдеще от такива действия срещу следните ответници:

В.П.С., Д. Ж. П., В.П.Я., Б.Ц.А. (неправилно посочен като Б. Н. А., видно от служебна справка НБД на л. 81 от делото на СРС), А. Л. Г., Ю.А.К., Г.К.К., Л.Л.А. и Г.М.Н.-Б.. Излага твърдения, че ответниците са го задържали за 24 часа във връзка с образувано срещу него досъдебно производство, като по време на това задържане са нарушили правата му, извършвайки следните дискриминационни действия: не бил призован за разпит; не му 2 позволили да се обади по телефона на посочено от него лице; не го запознали с правото му да обжалва задържането си пред съд; не запознали консулските власти, че е задържали чужд гражданин; не му дали храна 24 часа, да получава колетни пратки и да му идват на свиждане; не препратили молбата му, с която обжалвал задържането си, до съда; не му дали възможност да обжалва задържането си; направили му разпознаване без да имат указания от прокурора и без да е необходимо извършването му. Твърди се, че посочените нарушения са извършени в периода 27-28.05.2015 г. и ищецът е дискриминиран по признаците „обществено положение“ и „лично положение“. Посочва конкретни лица, които според него са били по-благоприятно третирани при сходни случаи, когато са били призовани за разпит и след това задържани за 24 часа. Твърди се, че ответникът В.П.С., началник на 8 РУ на СДВР, знае за всички извършени нарушения, но не е извършил лично нито едно от тях, а наблюдавал как действат подчинените му и им давал указания. По отношение на останалите осем ответници сочи конкретни действия/бездействия, които счита за дискриминационни.

С разпореждане от 23.12.2020 г. на ищеца е даден нов едноседмичен срок за уточняване на процесуалната легитимация на ответниците, именно: да посочи институцията СДВР или друга, с която посочените лица са в трудовоправни правоотношения.

С молба от 09.02.2021 г. ищецът е уточнил, че всички ответници са служители на СДВР.

С разпореждане от 24.02.2021 г. районният съд е приел, че е сезиран с искова молба на Т. Д. П. срещу СДВР и е разпоредил на основание чл. 131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея да бъдат изпратени на СДВР.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от СДВР, в който е изразено становище, че искът е недопустим и неоснователен.

С определението по чл. 140 ГПК районният съд е изготвил проект на доклад, като е квалифицирал предявените искове по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр.

В първото по делото съдебно заседание на 09.12.2021 г. ищецът е направил отказ от иска по чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр., като производството в частта по този иск е прекратено с влязло в сила протоколно определение.

За да постанови обжалваното решение, районният съд е отхвърлил иска по чл. 71, ал.

1, т. 1 ЗЗДискр., приемайки, че е погасен по давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното решение е валидно. При осъществената дължима служебна проверка въззивният съд приема, че същото е недопустимо поради следните съображения:

Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за 3 правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно.

С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 546/19.12.2012 г. по гр. д. № 828/2012 г. на ВКС , IV г.о., което се възприема от настоящия състав, е даден отговор на въпроса кой се явява надлежна страна - ответник по исковете за установяване на дискриминационно нарушение и за заплащане на обезщетение за вредите от него. В изразеното становище е посочено, че отговорът на въпроса зависи от характера на отговорността, чието реализиране се търси с предявения иск. Посочено е, че ЗЗДискр. урежда три възможни претенции за увреденото от дискриминационно поведение лице. То може да предяви установителен иск за факта на нарушение на правото на равно третиране (чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр). Освен това може да претендира осъждане на ответника да преустанови извършването на това нарушение и да се въздържа занапред от такова извършване (чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр.) и обезщетение за вреди от нарушението (чл. 71, ал.

1, т. 3 ЗЗДискр.). Адресати на правилата, които осигуряват правото на равно третиране по ЗЗДискр., са както физически лица, така и юридически лица или неперсонифицирани организации. Юридическите лица действат чрез своите представители и включените в тяхната структура за изпълнение на присъщите им функции или цели физически лица. Като нарушител може да се яви само физическо лице, тъй като само у такова лице може да се търси виновно поведение, а отговорността по ЗЗДискр. не е обективна. Тя е разновидност на деликтната отговорност, уредена в ЗЗД, затова правилата на чл. 45 – чл. 53 ЗЗД следва да намерят съответно приложение. За обезщетяване на вредите пострадалият може да се обърне както към прекия им причинител, така и към лицето, което е възложило изпълнението на работата, при или по повод на която е осъществено дискриминационното поведение.

Съответно легитимиран ответник по иска по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. може да се яви всеки от двата субекта – по избор на увредения, а може да се претендира и солидарната им отговорност. Във функционална връзка с иска за обезщетяване на вреди е този, за установяване на нарушението. След като вредите могат да се претендират както от физическото лице – нарушител, така и от юридическото лице, в чиито състав нарушителят е действал при причиняването им, и двете лица се явяват надлежни ответници по иска за установяване на нарушението по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. Пострадалият може да го предяви по свой избор срещу който да е от тях, съобразявайки, че решението обвързва с установително действие само страната по делото, но не и лицето, което не е било конституирано като ответник.

Както е посочено в цитираното решение на ВКС, другояче се поставя въпросът с осъдителния иск по чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр. Той може да бъде предявен срещу физическото лице - пряк нарушител, само ако се касае за действия, които то е извършило в лично качество, а не при или по повод дейността на юридическо лице или организация. Ако правото на равно третиране е засегнато от действие на физическо лице, извършено при изпълнение на функциите на държавен орган, обществен орган, орган на местно самоуправление или юридическо лице, в тези случаи искът не може да бъде предявен срещу прекия нарушител. Това е така, защото преустановяването на нарушението и бъдещото му 4 невъзпроизвеждане не може да бъде искано от прекия нарушител, чието участие в структурата на съответния орган или лице е временно. Пострадалият има интерес по този иск да обвърже със сила на пресъдено нещо не лицето, пряко нарушило правата му, а организацията, при чиято дейност е извършено това нарушение. Именно тя ще е отговорна да преустанови нарушението и да осигури последващото му неизвършване, независимо от това, дали нарушителят ще продължи да бъде част от състава й или ще отпадне от него.

Предвид изложеното, основателни са оплакванията на въззивника за допуснати от районния съд процесуални нарушения във връзка с конституиране на надлежните ответници по делото. Видно от твърденията на ищеца, сочените от него нарушения на правото на равно третиране са извършени от посочените от него в молбата от 23.12.2020 г. физически лица, в качеството им на служители на 8 РПУ при СДВР, поради което надлежен ответник по иска за преустановяване извършването на нарушение на правото на равно третиране и въздържане занапред от такова извършване по чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр., производството по който е било прекратено поради отказ от иск, действително е била С.Д.В.Р. в качеството й на институцията, в която сочените от ищеца нарушители са изпълнявали служебните си задължения.