Решение № 10892 от 04.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10892 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110122780 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 139739/22.04.2025г. на СРС, подадена от „Кредито“ ООД срещу М. А. М. във връзка със Заповед № 40401/29.12.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 61617/2024г. на СРС.

Ищецът „Кредито“ ООД чрез адв. П. А. – АК-София, е предявил срещу ответника М. А. М. искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр и чл. 6 ЗПФУР, чл.

430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на ищеца, както следва:

409,03 евро /800,00 лева/ главница по Индивидуален договор за потребителски кредит № ОL00096***/17.04.2024г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /18.09.2024г./ до окончателното ú изплащане;

13,67 евро /26,73 лева/ възнаградителна лихва за периода 17.04.2024г.17.05.2024г.;

19,13 евро /37,41 лева/ лихва за забава за периода 18.05.2024г.-17.09.2024г.

Ищецът твърди, че с ответника сключили по реда на ЗПФУР Индивидуален договор за потребителски кредит № ОL00096***/17.04.2024г. На заемателя М. била отпусната в заем сумата от 800,00 лева при годишна възнаградителна лихва от 40,10% и ГПР 49,16%.

Дължала се и такса за експресно разглеждане от 159,28 лева. Срокът за връщане кредита бил 30 дни с една вноска, като общо дължимата за връщане сума по него била 986,01 лева.

Ответникът не извършил никакви плащания по задължението си след падежа на 17.05.2024г., поради което му била начислена и лихва за забава. За насрочените по делото открити съдебни заседания не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се поддържат.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. А. М. е подал Отговор, вх. № 269952/08.08.2025г. на СРС, с който оспорва исковете като предявени с нередовна искова молба, недопустими и неоснователни. Исковете били недопустими, тъй като договорът за кредит бил сключен с „Кредито“ ЕООД, а ищец по делото бил „Кредито“ ООД. Поради това за ищеца липсвал правен интерес от предявяване на исковете. Що се касае до основателността, ответникът оспорва наличието на дадено съгласие за сключване на договора за кредит, който не бил подписван нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис. Липсвало валидно изявление от страна на ответника за сключване на договора. Сочи се че договорът, съответно отделни негови клаузи, са нищожни. Не била спазена изискуемата от закона форма, не бил изготвен по ясен и разбираем начин на шрифт с размер не по-малък от 12. Таксата за експресно разглеждане трябвало, но не била включена, в ГПР, поради което и посоченият такъв не бил верен. Не било посочена каква е договорната лихва, която трябва да се заплати. Оспорва се действителността на клаузите за осигуряване на обезпечение и дължима за това неустойка. Обосновава се наличие на извършено заобикаляне на закона. Клаузата за договорна лихва била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Обосновава се неравноправност на клаузите на договора. В насрочените по делото открити съдебни заседания ответникът не се явява. Становище изразява в писмен вид, като предявените искове се оспорват.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Преобразуването на ищеца от еднолично дружество с ограничена отговорност в дружество с ограничена отговорност, не води до недопустимост на производството. Касае се за едно и също юридическо лице, което до вписване на преобразуването в търговския регистър има една правноорганизационна форма, а след това придобива друга, като правата и задълженията преминават изцяло и без промеждутък от време върху новоучреденото дружество /чл. 264з ТЗ/. Това означава, че не е налице нито начална липса на правосубектност, нито липса на правен интерес, която да води до недопустимост на производството. Арг. р.159/06.07.2017г.-гр.д.4520/2016-ВКС,ІVг.о., р.84/02.06.2017г.-гр.д.4136/2016г.-ВКС,ІІІг.о.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр и чл. 6 ЗПФУР, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че между него като заемодател и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, предоставянето на съответната сума на заемателя по уговорения от страните начин и задължаване на ответника да я върне при посочените в исковата молба условия. В тежест на ищеца е да докаже, че са изпълнени задълженията за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получено съгласието на потребителя за сключване на договора по реда на ЗПФУР. В тежест на ищеца е да докаже, че клаузите на сключения договор за заем не са неравноправни, както и че ответникът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведена в заблуждение. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Съдът следи служебно за нищожността на клаузите на договорите в хипотезите, в които нищожността следва от клаузите на самия договор /ТР 1/2020-2022-ОСГТК/, а в договори, сключени с потребители, следи служебно за недействителност на договора или 2 уговорки в него, свързани с наличието на неравноправни клаузи.

Съдът приема за доказано, че между страните по реда на ЗПФУР е сключен Индивидуален договор за потребителски кредит № ОL00096***/17.04.2024г. Съобразно представената по делото разпечатка, по силата на договора „Кредито“ ЕООД като заемодател отпуска на М. А. М. като заемател сумата от 800,00 лева при лихвен процент от 40,10%, ГПР посочен като 49,16%, лихва, посочена като стойност от 26,73 лева, такса за експресно разглеждане от 159,28 лева, като заемът следва да се върне на една вноска с падеж на 17.05.2024г. /в срок от 30 дни/. Общата дължима сума е посочена като 986,01 лева.

Макар да е оспорил по настоящото дело наличието на надлежно дадено от него съгласие за сключване на договора, ответникът е депозирал Искова молба, вх.

270708/11.08.2025г. на СРС, в която изрично посочва, че такъв договор съществува – „сключих договор“, ако и все пак да оспорва надлежно изразеното съгласие за него, тъй като не бил подписан с квалифициран или обикновен електронен подпис. Следователно в тази си част исковата молба следва да се разглежда като съдържаща признание за неизгоден за изявителя си факт, а оттам и да доведе до възприемането на този факт като доказан. В тази връзка и съгласно изричните норми на чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР следва да се изтъкне, че при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За доказване на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронни изявления – ЗЕДЕУУ. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ). Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ (чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ). Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.

18, ал. 3 ЗПФУР изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, която препраща към чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Разпоредбата на чл. 13, ал. 4, изр. 1 ЗЕДЕУУ придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. По делото не се твърди, нито се установява, че процесният договор за кредит е подписан с квалифициран електронен подпис. Разпоредбата обаче допуска страните да се съгласят в отношенията помежду им да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В процесния случай извод за постигането на подобно съгласие може да се направи чрез тълкуване на т. 3 от договора за кредит.

Според чл. 10а, ал. 1 ЗПКр кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Ал. 2 забранява на заемодателя да събира такси и комисионни за услуги и действия свързани с управлението и усвояването на кредита. Целта на таксите и комисионите по смисъла на разпоредбата на чл. 10а. ал. 1 от ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга за предоставяне на заемни средства. Услугата по „експресно“ разглеждане реално представлява въвеждане на допълнителни плащания от страна на заемателя към заемодателя: кредиторът да разгледа уж по-бързо искането за отпускане на кредита. Тази уговорка може да бъде разглеждана като противоречаща на чл.

10а, ал. 2 ЗПКр, доколкото тези действия са пряко свързани с управлението на кредита. Така в тази си част договорът не предвижда предоставяне на реални услуги, а цели единствено да 3 натовари заемателя с допълнителни плащания. Единствено от кредитодателя зависи колко бързо ще разгледа искането за отпускане на кредит, поради което е недопустимо финансовата тежест за този организационен въпрос да бъде прехвърляна на заемателя, още по-малко да бъде външно представян като някаква услуга, която се предоставя на заемателя.

Създадената конструкция от договор за кредит и допълнителни „услуги“ към него на практика съставлява опит за заобикаляне на законовите норми за защита на потребителите и натоварване на заемополучателя с допълнителни и чрезмерни плащания, като тези плащания не бъдат отчетени в ГПР и така формално той бъде фиксиран в привидно съответстващ на чл. 19, ал. 4 ЗПКр процент. Така биват нарушени и принципите на добросъвестността и справедливостта, като се стига до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Тъй като тази услуга по естеството си съставлява още едно възнаграждение за заемодателя, тя е и част от разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр и § 1, т. 1 ЗПКр, поради което реалният ГПР по договора, изчислен ориентировъчно от съда по реда на чл. 162 ГПК и с помощта на съответен софтуерен продукт, многократно надхвърля позволения от закона процент, стигайки приблизително до над 2029%. Така, освен че се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПКр, потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната стойност на разходите, които следва да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с изискванията на чл. 11 ЗПКр. Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПКр, тъй като се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита. В случаите, когато в договора за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите, които обаче не включва всички разходи, които нормативната база изисква да бъдат отчетени при изчислението му, то договорът за потребителски кредит следва да се счита за нищожен /арг. Решение от 21.03.2024г. по дело № С-714/2022г. на СЕС/. Само това обстоятелство е достатъчно за да бъде приет за нищожен договорът за кредит.