Решение № 2010 от 11.09.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2010 гр. Бургас, 11.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20252120102427 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 239 от ГПК.

Образувано е по предявени от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД срещу Г. К. Н., искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 530,04 лева, представляваща главница за незаплатени задължение за ВиК услуги за отчетен период 09.11.2021 г. – 04.09.2024 г., ведно със законната лихва датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 24.01.2025 г., до окончателното изплащане и 73,57 лева – мораторна лихва за периода от 24.02.2022 г. до 17.01.2025 г.

Твърди се, че ответникът е собственик на водоснабден обект, находящ се на адрес: гр.

Б***, ж. к.****, който е заведен е базата данни на дружеството-ищец под абонатен № *** като такъв е и потребител на ВиК услуги, предоставени от ищеца. Сочи се, че в процесния отчетен период 09.11.2021 г. – 04.09.2024 г. е потребил ВиК услуги – вода, канал и пречистване на вода, като дължимите за това суми са обективирани във фактури, издадени в периода 25.01.2022 г. – 25.09.2024 г., представени по делото. Ответникът е бил длъжен да заплати дължимите суми в 30-дневен срок от датата на издаването на всяка една от тях, което не е сторено, поради което е начислена и лихва за забава.

Предвид липсата на изпълнение от страна на ответника, се сочи, че кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 509/2025 г. по описа на Районен съд Бургас по чл. 410 от ГПК, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на кредитора били дадени указания да предяви настоящия иск по реда на чл.

422 от ГПК.

Направено е искане за уважаване на предявения иск.

Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.

На ответника е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията към нея.

1

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

На 01.09.2025 г. по делото е постъпило становище от ищцовата страна по хода на делото, по доказателствата и по същество. Поддържа исковата молба. Представя писмени доказателствени средства.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл.

422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и предвид направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. С разпореждане на съда по чл. 131 от ГПК, надлежно връчено на ответника са указани последиците от неподаването в срок на отговор на исковата молба и неявяването му в първото по делото заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и ангажираните по делото писмени доказателства, в подкрепа на твърдените в исковата молба факти, следва да бъде направен изводът, че предявения иск е вероятно основателен.

С оглед изхода на делото, следва да се остави без уважение доказателственото искане на ищеца за назначаване на съдебно-техническа експертиза.

Предвид горните съображения, съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните с исковата молба суми. В съответствие с гореизложеното предявеният иск следва да бъде уважен.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по настоящото дело, съобразно уважената част от претенцията и представените доказателства.

Представени са доказателства за заплатена в исковото производство държавна такса в размер от 75 лева. В производството ищецът е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя в размер от 100 лева. В полза на ищеца следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство в общ размер от 75 лева.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Б**, ж.к. ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, EИК ****, седалище и адрес на управление - гр. Б**, кв. **, следните суми: 530,04 лева /петстотин и тридесет лева и четири стотинки/, представляваща главница за незаплатени задължение за ВиК услуги за отчетен период 09.11.2021 г. – 04.09.2024 г., за водоснабден обект, находящ се на адрес: гр. Б***, ж. к. ****, с абонатен № ***, ведно със законната лихва датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 24.01.2025 г., до окончателното изплащане, 73,57 лева /седемдесет и три лева и петдесет и седем стотинки/ – мораторна лихва за периода от 24.02.2022 г. до 17.01.2025 г., за които суми е издадена Заповед № 234/27.01.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 509/2025 г. по описа на РС-Бургас, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Г. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Б**, ж.к. ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, EИК ***, седалище и адрес на управление - гр. Б***, кв. ***, сумата от 175 лева /сто седемдесет и пет лева/, представляваща сторени в настоящото производство разноски и сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/ - съдебноделоводни разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2

3