Решение № 58 от 09.02.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. София, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело № 20251800100721 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 и сл. ГПК .

Производството по делото е образувано по искова молба вх.№ 3795/07.07.2025 година, с правно основание чл.45 от ЗЗД, предявена от Г. К. Г., ЕГН **********, с. Л., община Е. П., ул.„..-..“ № .. срещу С. С. Г., ЕГН **********, с.Л. , община Е. П., ул. „..-..“ № .. – за осъждане на ответника С.

С. Г., ЕГН ********** да заплати на ищеца Г. К. Г., ЕГН ********** сумата от 65240,00 (шестдесет и пет хиляди двеста и четиридесет) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в палеж по непредпазливост на недвижими вещи, осъществено на 17.10.2022 година - престъпление по чл.331, ал.3, пр. ІІ, вр. ал.1, вр. чл. 330, ал.1 НК, за което има влязла в сила Присъда № 7/30.05.2025 г., по НОХД № 23/2025 г., по описа на ЕПРС, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта - 17.10.2022 година до окончателното заплащане на дължимата сума по главницата.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК, са следните:

1

В исковата молба се твърди, че по силата на нотариален акт № ..., том ..., дело № ... от .... година, на съдия от Елинпелински Районен съд ищецът се легитимира като собственик на поземлен имот, находящ се в с. Л., община Е.

П., ул.„..-..“ № .., в който към 17.10.2022 г. са съществували двуетажен гараж с площ 45 кв. м. на стойност 42750 лева и едноетажна къща с площ от 110 кв.м., на стойност 104 500 лева.

На 17.10.2022 год и н а о ко л о 04,00 часа ответникът С. С. Г. по непредпазливост запалил горепосочения имот на ищеца, от което за него последвали значителни имуществени вреди в общ размер на 65240 ,00 (шестдесет и пет хиляди двеста и четиридесет) лева.

П о случая срещу С. С. Г., ЕГН ********** в ЕПРС бил внесен обвинителен акт от прокурора за извършено престъпление по чл.331, ал.3, пр.

ІІ, вр. ал.1, вр. чл. 330, ал.1 НК, по който било образувано НОХД № 23/2025 г., по описа на ЕПРС.

На 30.05.2025 г. по НОХД № 23/2025 г., по описа на ЕПРС била постановена осъдителна присъда рег. № 7/30.05.2025 г., с която подсъдимия – настоящ ответник С. С. Г., ЕГН ********** бил признат за виновен в това, че на 17.10.2022 година, около 04,00 часа, по непредпазливост запалил чужд имот - сгради със значителна стойност, намиращи се на адрес: с. Л.. общ. Е.

П., обл. С., ул. „..-..“ № .., а именно - двуетажен гараж с площ 45 кв. м. на стойност 42750 лв., собственост на Г. К. Г., както и едноетажна къща с площ 110 кв. м. на стойност 104500 лв., собственост на Г. К. Г., като са последвали значителни вреди в общ размер на 65240 лева. Прието било наличие на престъпление по чл. 331, ал. 3, пр. ІІ, вр. ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 от НК, вр. с чл.

58 а, ал. 1 вр. чл.54 НК, поради което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, като същото било намалено с 1/3 и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 /осем / месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. Присъдата не била обжалвана и е влязла в сила на 17.06.2025 г.

В резултат на деянието ищецът претърпял имуществени вреди в размер на 65240,00 (шестдесет и пет хиляди двеста и четиридесет) лева, заедно с дължимата законна лихва от момента на причиняването им - 17.10.2022 година.

Ищецът предявил граждански иск в наказателното производство в съдебна фаза по НОХД № 23/2025 г., н о същият не бил приет за съвместно разглеждане и той не бил конституиран като граждански ищец по наказателното дело.

Ето защо за него е налице правен интерес да предяви настоящия иск за обезвреда на причинени имуществени вреди, при условията на чл.300 от ГПК, като цитира въпросната разпоредба: „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца“. Счита, че по правилата на ГПК не следва да дължи внасяне на държавна такса за разглеждане на иска.

Иска присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна С. С. Г., чрез адвокат А. В. С. в отговора на исковата 2 молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва иска, като недоказан по основание и размер.

Излага, че ищецът не се легитимирал като собственик на опожарените сгради, не представил нотариален акт за собственост за нито една от пострадалите постройки, а присъдата по НОХД № 23 от 2025 г., на P C Елин Пелин не можела да го признае за носител на вещни права върху процесните недвижими имоти. Твърди, че запалените и унищожени постройки на ищеца били незаконни сгради и не следвало да бъдат обезщетени като подобрения.

Счита, че при определяне на стойността им се държи сметка за евентуалното им премахване, като единствено за присъждане на стойност като подобрение можело да се отнесе до стопанската сграда - плевня, описана в нотариалния акт и то само ако се докаже, че същата е пострадала от деянието на ответника.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

По казуса безспорно е установено, ч е на процесната дата и място недвижимото имущество – гараж и къща, собственост на ищеца са били запалени и увредени в резултат на действия от страна на ответника по описания начин в исковата молба, доказан с влязлата в сила присъда на наказателния съд, при условията и обхвата на чл.300 от ГПК, видно от приложеното по настоящото гражданско дело - НОХД № 23 / 2025 г., по описа на Pайонен съд Елин Пелин.

Видно е, че на 30.05.2025 г. по НОХД № 23/2025 г., по описа на ЕПРС била постановена осъдителна присъда рег. № 7/30.05.2025 г., с която подсъдимия – настоящ ответник С. С. Г., ЕГН ********** бил признат за виновен в това, че на 17.10.2022 година, около 04,00 часа, по непредпазливост запалил чужд имот - сгради със значителна стойност, намиращи се на адрес: с.

Л.. общ. Е. П., обл. С., ул. „..-..“ № .., а именно - двуетажен гараж с площ 45 кв. м. на стойност 42750 лв., собственост на Г. К. Г., както и едноетажна къща с площ 110 кв. м. на стойност 104500 лв., собственост на Г. К. Г., като са последвали значителни вреди в общ размер на 65240 лева.

Прието било наличие на престъпление по чл. 331, ал. 3, пр. ІІ, вр. ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 от НК, вр. с чл. 58 а, ал. 1 вр. чл.54 НК, поради което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, като същото било намалено с 1/3 и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години.

Присъдата не била обжалвана и е влязла в сила на 17.06.2025 г.

3

След ка т о разгледа делото от фактическа страна, предвид събраните по писмени и гласни доказателства, съдът възприе следните правни изводи:

Предявен е иск, с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен – по чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал.3 от ЗЗД .

Противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяко действие или бездействие (непредприемане на правно изискуемо действие), обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице.

Ангажирането на отговорността по чл. 45 ЗЗД изисква установяването на елементите на следния фактически състав: деяние (действие или бездействие, което води до настъпване на вредоносен резултат); противоправност: деянието следва да е противоправно, т.е. да нарушава правна норма или запрета; вреда: неблагоприятно изменение в имуществената/неимуществената сфера на увреденото лице; наличие на причинно - следствена връзка между вредата и противоправното поведение; вина – субективното, психическо отношение на извършителят по отношение на извършеното - същият трябва да е виновен за причиняването на вредата, т.е. да е действал умишлено или по непредпазливост. Вината при непозволеното увреждане се предполага - чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. В случая фактическият състав, обуславящ отговорността за вреди изисква вредата да е настъпила в резултат на престъпление, установено по надлежния ред, както в случая, като изходът на настоящият граждански спор е обусловен от резултата по наказателното дело, съгл.чл.300 ГПК.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и нъсъмнен начин, че получените увреждания на имота на ищеца са вследствие на противоправните действия на ответинка, чрез осъществен палеж.

Налице е доказана причинно - следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат за ищеца и противоправното поведение на ответника, изразяващо се в причиняване на пожар на гаража и къщата – собственост на ищеца.

Горното се установява несъмнено и от мотивите и осъдителната присъда рег. № 7/30.05.2025 г., постановени по НОХД № 23/2025 г., по описа на ЕПРС .

Съгласно становището в практиката на ВКС: Р №116/15.05.2013 г. по гр.д № 745/2012 г. на ІV г.о., Опр. по гр.д. 5301/13 на ІV г.о., Опр.по гр.д. № 7165/13 на ІV г.о., Опр. №273/23.06.2016 по ч.т.д. № 1307/16 на Първо т.о., Опр. по ч.т.д. №852/19 на Първо т.о. и Определение № 50395 от 27.09.2022 година, на ВКС, постановено по ч. т. дело № 1871 по описа за 2022 г., където е 4 прието, че в случаи, какъвто безспорно се явява и настоящият е налице образувано досъдебно производство срещу делинквента и същият е привлечен като обвиняем за престъпление, чийто фактически състав се покрива изцяло от обективна и субективна страна с фактическия състав на гражданската отговорност на дееца по чл.45 ЗЗД, респ. за функционалната такава на застрахователя на последната - предмет на настоящия граждански спор, а в случая е налице и влязла в сила осъдителна присъда, установяваща обект, субект и резултат от престъпна дейност, гражданският съд не е компетентен да се произнася за наличието на престъпление, извън хипотезата на чл.124 ал.5 ГПК, а от друга: произнасянето на наказателния съд се явява задължително за съда, който разглежда гражданските последици от съответното вредоносно деяние относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца - чл.300 ГПК.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание съдът е оставил без уважение искането на процесуалния представител на ответника за събиране на гласни и писмени доказателства, вкл. назначаване на съдебни експертизи.

Ответникът се е позовал на ППВС №6/27.12.1974 г. в частта по т.ІІ.7:

„Подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат, освен ако собственикът на имота желае да ги запази. При определяне стойността им в такъв случай се държи сметка за евентуалното им премахване или отнемане в полза на държавата“.

Настоящият съд приема, че горната трактовка СЕ ЯВЯВА НЕОТНОСИМА КЪМ КАЗУСА, тъй като същият е с предмет – парична претенция за репариране на имуществени вреди, причинени в резултат на деликт, а не касае вещно – правен спор за изследване и признаване право на собственост или за ревандикация на недвижим имот, нито ищецът се явява владелец спрямо заявен за собствен имот на ответника, като последният не противопоставя собственически права или претенции върху процесния имот и построеното в него.

Спорът не е и административно – правен, целящ да констатира и премахне незаконни строежи по ЗУТ.

В случая искът е с правна квалификация чл.45 ЗЗД, като е предявен в условията и при предпоставките на чл.300 от ГПК.

Вината при непозволеното увреждане се предполага, съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. В случая фактическият състав, обуславящ отговорността за вреди изисква вредата да е настъпила в резултат на престъпление, установено по надлежния ред, както в случая, като изходът на настоящият граждански спор е 5 обусловен от резултата по наказателното дело, съгл.чл.300 ГПК.