Решение № 166 от 24.10.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Пловдив, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. П.а

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20225000500371 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М. П. Б. чрез процесуалния му представител адвокат С. С. против решение № 750/02.06.2022 г., постановено по гр.д. № 2472/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІІІ гр.с.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемият С. П. Н. чрез процесуалния му представител адвокат Г.

К. оспорва въззивната жалба като неоснователна, като твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, за което излага подробни мотиви, и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Претендира направените по делото разноски, както и да бъде осъден жалбоподателят да заплати на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА в размера по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1

№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен актове от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от С. П. Н. против М. П. Б. обективно съединени искове по чл. 439 от ГПК. Ищецът твърди, че на 14.10.2013 г. по ч.гр.д. № 3526/2013 г. на Районен съд - В.Т. били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с който той бил осъден да заплати на М. Б. 19 200 швейцарски франка, представляващи главница по договор за паричен заем от 03.12.2008 г., 7 624 швейцарски франка, представляващи мораторна лихва за периода 04.12.2009 г. - 10.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.10.2013 г. до окончателното й изплащане, и разноски под форма на заплатена държавна такса от 865 лв. и 900 лв. адвокатско възнаграждение, въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д. № 680/2013 г. по описа на ЧСИ С.Г. с рег. №* на КЧСИ и с район на действие района на П.ския окръжен съд, като на длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение и била наложена възбрана върху недвижим имот в с. Т., П. област, отчужден от него още през 2004 г., били наложени и запори на няколко банкови сметки, по които нямало суми, като в двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК взискателят не поискал извършването на никакви изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство било прекратено по силата на закона поради перемпция, въпреки че формално съдебният изпълнител го прекратил през лятото на 2021 г. Въз основа на същия изпълнителен лист по молба на ответника било образувано ново изпълнително дело под № 1352/2021 г. по описа на ЧСИ П.И. с рег. №* на КЧСИ и с район на действие района на П.ския окръжен съд, по което на ищеца било изпратено съобщение от 09.08.2021 г. за започнало изпълнение върху негови движими вещи в жилището в гр. П., бул. „А.“ № 3, лична собственост на бившата съпруга на Н., чиито брак бил прекратен през 2008 г. и той не обитавал имота, макар че е адресно регистриран там. Предвид 2 изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че той не му дължи вземанията по изпълнителен лист от 14.10.2013 г. по ч.гр.д. № 3526/2013 г. на Районен съд В.Т. в общ размер на 78 249,22 лв. като погасени по давност. Претендира разноски.

Ответникът М. П. Б. счита, че исковете са неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли, ведно със законните последици. Твърди, че във връзка с издадения на 14.10.2013 г. изпълнителен лист за събиране за посочените в него суми през периода 13.11.2013 г. - 19.03.2021 г. са извършвани действия по изпълнителното производство от взискателя и от частния съдебен изпълнител, подробно описани, но длъжникът се укривал в продължение на години, поканата за доброволно изпълнение му била връчена на 20.02.2017 г. и след изтичане на срока за възражение заповедта за изпълнение влязла в сила, като от този момент започнала да тече нова 5годишна давност, доколкото липсата на подадено възражение е конклудентно действие за признаване на вземането, като давността на вземането е прекъсната с иницииране на производството по чл. 418 от ГПК и втори път с влизане в сила на заповедта за изпълнение, а дори да е настъпила перемпция, тя не влияе върху прекъсването на давността. Счита също, че погасяването по давност на вземането на ответника представлява лишаване от правото му на собственост по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, което трябва да бъде законоустановено и пропорционално, но в случая би било непропорционално формалното позоваване на перемпция в процес, в който длъжникът се е укривал, разпоредил се е с имуществото си и с действията си е осуетил изпълнението на паричното си задължение. Претендира направените по делото разноски.

С обжалваното решение е признато за установено по отношение на М.

П. Б., взискател по изп.д. № *** по описа на ЧСИ П.И., че длъжникът по същото изпълнително дело С. П. Н. не му дължи общо сумата 78 249,22 лв., представляваща сбор от 19 200 швейцарски франка главница по договор за паричен заем от 03.12.2008 г. и 7 624 швейцарски франка мораторна лихва за периода 04.12.2009 г. - 10.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.10.2013 г. до окончателното й изплащане, както и внесената държавна такса от 865 лв. и 900 лв. адвокатско възнаграждение 3 съгласно изпълнителен лист от 14.10.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 3526/2013 г. на Районен съд - В.Т., въз основа на който е образувано изп.д. № 680/2013 г. по описа на ЧСИ С.Г. с рег. №* на КЧСИ, перемирано по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 16.12.2015 г., и изп.д. № *** по описа на ЧСИ П.И., като погасени по давност, М. П. Б. е осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокат Г. К. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 2 878 лв. и на Държавата по сметка на Окръжен съд - Пловдив държавна такса в размер на 3 130 лв.

Посоченото решение е обжалвано от ответника изцяло, като то е предмет на въззивното производство в пълен обем.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

По делото е безспорно, че със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 2005/14.10.2013 г. по ч.гр.д. № 3526/2013 г. по описа на Районен съд - В.Т. е разпоредено длъжникът С. П. Н. да заплати на кредитора М. П. Б. 19 200 швейцарски франка, представляващи главница по договор за паричен заем от 03.12.2008 г., и 7 624 швейцарски франка, представляващи мораторна лихва за периода 04.12.2009 г. - 10.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.10.2013 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски - внесена държавна такса в размер на 865 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., като е бил издаден изпълнителен лист на същата дата.

Въз основа на този изпълнителен лист и молба вх. № 20079/13.11.2013 г. от М. Б. е образувано изп.д. № *** по описа на ЧСИ С.Г. с рег. №* на КЧСИ и с район на действие района на П.ския окръжен съд, като с постановление от същата дата съдебният изпълнител е изискал справки от компетентните органи за установяване на пълното имуществено съС.ие на длъжника.

4

С молба вх. № 23415/11.12.2013 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да наложи възбрана върху притежавания от длъжника ПИ с идентификатор *** по КККР на с. Т., П. област, ведно със сградите в него, и запори на банковите сметки на длъжника С. Н., действащ като ЕТ „М.“, в „О.“ АД, „Б.Д.“ ЕАД и „Ю.Б.“ АД.

С писмо изх. № 23473/16.12.2013 г. съдебният изпълнител е изпратил на Служба по вписванията – Пловдив искане за вписване на възбрана върху описания поземлен имот в с. Т. и сградите в него, която е била вписана на същата дата.

По делото е установено, че с договор за покупко-продажба, сключен с н.а. №*, т. 2, рег. №*, н.д. № 317/30.04.2004 г. на нотариус Т.К. с рег.№* на НК и с район на действие района на Пловдивския районен съд, С. Н., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „М.“, е прехвърлил правото на собственост върху този имот на И.Я., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „Я. - И.Я.“, като с влязло в сила на 01.07.2010 г. решение № 206/27.05.2010 г. договорът е развален поради неизпълнение на насрещното задължение на купувача.

Преди разваляне на посочения договор обаче И.Я., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „Я. - И.Я.“, с договор, сключен с н.а. №*, т. 4, рег. №*, н.д. № 723/09.09.2004 г. на нотариус Т.К. с рег.№* на НК и с район на действие района на П.ския районен съд, е продал имота на „Р.“ ЕООД, а с констативен нотариален акт за собственост № 49, т. 2, рег. №*, н.д. № 233/2006 г. на нотариус А.Щ. СД „Р.“ е признато за собственик на имота.

Имайки предвид факта, че към момента на налагане на възбраната, недвижимият имот не е бил собственик на длъжника, настоящият състав намира, че възбраната не би могла да породи целените правни последици, поради което и извършеното изпълнително действие не може да бъде разглеждано като такова, прекъсващо погасителната давност на задълженията на Н..

На 16.12.2013 г. са изпратени запорни съобщения на „О.а“ АД, „Б.Д.“ ЕАД и „Ю.Б.“ АД, на 21.12.2013 г. „Б.Д.“ ЕАД е изпратила отговор, че в банката има открити сметки на С. Н. в лично качество и като едноличен търговец с посочената фирма, като върху тях има предходни наложени запори, а такъв отговор е получен на 02.01.2014 г. и от „Ю.“ АД с 5 информация, че ЕТ „М.“ има открита банкова сметка, по която липсва авоар, но върху вземането има предишен наложен запор.

На 26.03.2015 г. е постъпило ново писмо от „Б.Д.“ ЕАД, с което съдебният изпълнител е уведомен, че С. Н. има срочен депозит, открит на 01.11.1999 г., и няма наета банкова касета, като тази информация, допълнена с това, че Н. е упълномощен по разплащателна сметка на ЕТ „М., открита във ФЦ В.Т., се съдържа и в писмо от 09.10.2015 г. на същата банка.

С молба от 22.12.2015 г. взискателят Б. е поискал да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника в ДСК, внасяйки и необходимите разноски.

С молба от 29.05.2017 г. взискателят е поискал да бъдат извършени справки в различни институции и ако бъде установено имущество на длъжника, същото да бъде възбранено, респективно запорирано, като е овластил съдебния изпълнител с правата по чл. 18 от ЗЧСИ.

С разпореждане на съдебния изпълнител от 08.01.2018 г. е наложен запор върху вземанията по банкови сметки, депозити и вложени вещи, включително съдържание на касети, на С. Н. в „П.Б.Б.“ АД до размера на дълга, а на третото задължено лице е изпратено запорно съобщение на 11.01.2018 г.

С молба от 06.02.2019 г. Б. е поискал да бъде извършена справка за недвижимо имущество, собственост на длъжника и ако бъде открито налично такова, да му бъде наложена възбрана, както и насрочен опис на същото и на вече възбранени по делото имоти, както и да бъде извършен опис на движимите вещи, собственост на длъжника.