Решение № 453 от 03.05.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. П., 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20215220101868 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата си молба срещу Главна дирекция“Изпълнение на наказанията“-гр.С. ищецът Н. Н. А. с ЕГН ********** твърди, че изтърпява наказание „доживотен затвор без право на замяна“ в Затвора-град П.. В Затвора- град П. е настанен на 14.04.2014г. Твърди, че служителите от надзорно-охранителния състав всеки ден в 16:30 часа проверяват наличността на осъдените на доживотен затвор , както и на тези осъдени на лишаване от свобода за определен срок. Отделно от това всяка сутрин в 08:30 часа и всяка вечер в 20:30 часа се извършва същата проверка. Твърди, че много пъти когато се извършва проверка в 16:30 часа служителите от надзорно- охранителния състав притесняват ищеца, тъй като често се случва да е в банята или да спи и когато е заспал го будят, за да се застане до вратата на килията и да бъде видян, респективно да се представи поименно. Твърди се, че в Затвора-град С. проверките за наличността осъдените на доживотен затвор са само сутрин в 08:30 часа и вечер в 20:30 часа, и не се извършва проверка в 16:30 часа. Ищецът твърди, че по този повод подал молба вх.№М-613/15.04.2020г. до началника на Затвора-гр.П., с която е поискал преустановяване на проверката, осъществявана в 16:30 часа, която проверка го притеснява, тормози , тъй като се налагало служителите от надзорния състав да го будят от сън. Тази молба е оставена без уважение. Твърди се, че разпоредбата на чл.6, ал.2 от КРБ прокламира, че всички граждани са равни пред закона, в това число и лишените от свобода и не се допускат никакви ограничения на правата. В чл.14 от ЕКЗПЧОС е записано ,че никой на може да бъде подлаган на дискриминационно отношение.Моли се съда да постанови решение, с което се признае за установено в отношенията между страните извършената от ответника спрямо ищеца в периода от 14.04.2014г до 16.07.2020г. пряка и непряка 1 дискриминация, изразяваща се в неравно третиране по лично положение като затворник.В подкрепа на твърдението си ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който се оспорва исковата претенция.Твърди се, че за да е налице проява на дискриминация е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма както от обективна ,така и от субективна страна. Неправомерният , диференциран подход към ищеца следва да е продиктуван от признак по чл.4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи различно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се установи, че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл.4 от ЗЗДискр.като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него.

Според ответника конкретните действия или бездействия, за които се твърди, че имат дискриминационен характер трябва да се основават само и единствено на лично положение и/ или убеждения, което в случая не е налице. Ищецът изтърпява наказание доживотен затвор. Съгласно чл.38а, ал.1 от НК доживотен затвор е принудително изолиране на осъдения до края на живот му в места за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Правното положение на лишените от свобода е уредено в ЗИНЗС. Съгласно чл.75 от ЗИНЗС лишените от свобода могат да се ползват от правата си с изключение на правата, от които са лишени с присъдата, правата които са им отнети или ограничени със закон или с друг нормативен акта, правата ,чието упражняване е несъвместимо с действието на присъдата и изпълнение на наказанието. Сочи се, че различното време на проверки за установяване числеността и личността на лишените от свобода в групите, както и физическото им състояние в Затвора в град С. не води но извода за неравностойно третирена на ищеца, тъй като А. не е в идентично, сходно положение с лицата, които изтърпяват наказание“доживотен затвор“ в друг затвор, не само в град С., а където и да е.

Това е така, тъй като всеки затвор осигурява различни условия за живот на осъдените, които разлики са обективно обусловени от редица обстоятелства- различно местоположение в страната , различния брой осъдени, пребиваващи в затворите, редът, наложен от вътрешните правилници, констатирани нарушения, поведение на осъдените и други. Следователно подобни „ сравними сходни обстоятелства“ по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр.ищецът се намира единствено с лицата, изтърпяващи същото наказание/ доживотен затвор/ в същия затвор и само сравнението с тях е от значение за преценката дали е налице спрямо него дискриминация по смисъла на горецитираните разпоредби. Моли се предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.Сочат се доказателства.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез служебния си адвокат поддържа предявения иск.Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа направеното с писмения отговор оспорване.Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.

2

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че ищецът Н.А. е осъден с влязла в сила присъда на доживотен затвор без право на замяна, като считано от 14.04.2014г до настоящия момент същият изтърпява наказанието си в Затвора-град П..

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 15.04.2020г ищецът е подал молба до началника на затвора-П. с оплакване, че много често е притесняван от служители от надзорно-охранителния състав на затвора, когато същите извършват 16:30 часа проверка за наличност на затворниците , а в този час от деня ищецът обичайно се къпе или спи и се налагало да бъде събуждан. Ищецът отправя искане да не бъде проверяван в 16:30 часа от служители на надзорно-охранителния състав поради факта, че в другите затвори – С., С. З., П. няма такава практика. Тази молба е оставена без уважение.

Видно от данните по делото с цел подобряване на организационните мерки по сигурността и работата на надзорно охранителния състав ,за повишаване на контрола над лишените от свобода в Затвора-град С. е издадена заповед №Л-200/05.08.2016 на началника на Затвора- град С. , с която е разпоредено под контрола на дежурния главен надзирател и / или командир на отделение , дежурният надзорно-охранителен състав да извършва наймалко по две междинни проверки за установяване на числеността и личността на лишените от свобода и лицата с мярка „задържане под стража, в групите , както и физическото им състояние.Междинните проверки и извършените обходи е следвало да се докладват в писмен вид ведно с докладната записка за вечерна проверка. В изпълнение да тази заповед за представени по делото пет докладни записки за направени междинни проверки съответно на 15.10.2020г в 16 часа , в 16:30 часа и на 16.10.2020г в 16 часа. Издадена е заповед №Л207/08.07.2020г. на началника на Затвора-С., която е с идентично съдържание на визираната по-горе заповед.

Видно от справка вх.№14932 от 16.08.2021г./ лист 57 от делото/, изготвена от началника на Затвора-гр.П. лишеният от свобода Н.А. , изтърпяващ наказание“ доживотен затвор“ е настане в спално помещение №115 в зоната с повишена сигурност. Съгласно дневния режим на лишените от свобода се извършват следните проверки: утринна проверка от 08:30ч до 08:45ч, следобедна проверка от 16:40 часа-17:00ч и вечерна проверка от 20:30 часа -21:00часа. Посочено е в писмото, че визираната от А. следобедна проверка се извършва с цел установяване наличността на лишените от свобода след прибиране от работните им обекти и дела. Към справката са приложени дневни режими , касаещи Затвора –П. за 2014г., 2015г, 2016г, 2017г, 2018г, 2019г, 2020г и 2021г и във всички тях фигурира следобедна проверка 16:40-17:00ч.писмото е приложен дневен режим за Затвора-П., одобрен от началника на затвора.

Представен е график за дневния режим при Затвора-град С., утвърден на 29.03.2018г от началника на този затвор. В този график са заложени следните проверки: сутрешна 3 проверка -06:30чача и вечерна проверка в 20:00часа.

За изясняване на спора от фактическа страна от ищцовата страна бяха ангажирани и гласни доказателствени средства.От разпита на свидетеля Д.Г. се установи, че същият изтърпява наказание „ доживотен затвор“ в Затвора-П. и е на специален режим както ищеца. Ищецът се оплаквал от проверката в 16:30 часа, пречела му, тъй като по това време обичайно се къпел или спял, но според свидетеля тази проверка е за всички лица, настанени в този затвор и се извършва след като затворниците се приберат от работа.Свидетелят допълни, че 2 и 8 месеца години е бил в Затвора Б. д., където не се извършва проверка в 16:30 часа, а само сутрешна и вечерна проверки. Свидетелят е бил 2 години и в Затвора – град С., където няма следобедна проверка в 16:30 часа . Свидетелят уточни, че в Затвора-П. има три проверки – в 08:30 часа , в 16:30 часа и в 20:30 часа. Свидетелят обясни, че проверката се осъществява с отваряне на вратата, като понякога служителят от надзорния състав влиза и в помещението . Всички затворници знаят за проверката в 16:30 часа. как се осъществява проверката в 16:30 часа.

От показанията на свидетеля Х.Х. се установи, че от 2000г същият е в местата за лишаване от свобода. Осъден е на доживотен затвор. Първоначално е бил в Затвора Л., впоследствие в Затвора В.. От 2013г е в Затвора П., след което през 2015г отново е преместен в Затвора Л. и от август 2020г до април 2021 е бил в Затвора Б. и понастоящем е в Затвора В..Свидетелят обясни, че във всички затвори са провеждани две проверки сутрин в 06:00 часа и вечер в 20:00часа като в някои затвори вечерната проверка се извършва в 21:00часа. Според свидетеля само в затвора в П. има междинна проверка в 16:30 часа като такава проверка в другите затвори няма.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.71, ал.1т.1 от ЗЗДискр. -за установяване на нарушение в третирането на ищеца, представляващо пряка дискриминация.

Исковата претенция, предмет на настоящото производство е допустима като предявена от легитимиран от закона правен субект. Всяко лице с претенция за нарушени права по ЗЗДискр.има право на защита по чл.71, ал.1 от закона. Всеки от исковете може да се предяви самостоятелно или заедно с другите в зависимост от интензитета на нарушените права и целта на търсената защита. Ответник по иска е органът, чиито служители са пряко ангажирани с извършване на твърдените дискриминационни действия и бездействия. В конкретния случай ищецът заявява, че с действията си / извършване на междинна проверка в 16:30 часа за наличността на лишените от свобода/ служители от администрацията на Затвора град П. са извършили спрямо него нарушение по чл.4, ал.2 от ЗЗДискр, поради което пасивно легитимирана е Главна дирекция“Изпълнение на наказанията“към МП, в чиято структура са затворите/ арг.чл.12, ал.3 от ЗИНЗС/. Районният съд е родово компетентен да разгледа спора съгласно т.4 от Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора 4 колегия на Върховния административен съд.

По същество съдът намира следното:

В чл.4 от ЗЗДискр., по реда на който нормативен акт се развива настоящото производство законодателят ясно е регламентирал забраната за всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. В следващите две алинеи на визираната материално правна норма е дадена легална дефиниция на понятията“ пряка дискриминация и „непряка дискриминация“. Съгласно чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.