Протокол № 504 от 03.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 504 гр. Пазарджик, 02.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова

Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20235200500499 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:21 часа се явиха:

Не се явяват страните, редовно призовани.

За жалбоподателя „Топлофикация София“ ЕАД не се явява представител. Страната е редовно призована при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК и чл. 142, ал. 3 от ГПК.

Не се явява ответникът Е. А. К. – редовно призована. По делото е постъпило писмено становище от адв. А. Т., като особен представител на Е.

А. К., с което моли да се даде ход на делото, няма доказателствени искания, моли въззивната жалба да се отхвърли като неоснователна и да се потвърди решението на Районния съд като правилно и законосъобразно.

Не се явява представител за третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № 626/02.06.2023 г., постановено по гр. д. № 4260/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик са отхвърлени исковете по чл. 79, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.С., ул.

"Я." №*** против Е. А. К. с ЕГН ********** от гр.П., ул. "Д..." №** за заплащане на сумата от 1915.25 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода м. май, 2016 г. - м. април, 2018 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 09.09.2021 г. до 1 плащането; сумата от 35.48 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода м. март, 2017 г. - м. април, 2018 г., както и сумата от 351.18 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2017 г. - 19.06.2020 г.

Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "П.Г.П." №*, като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД. Счита се, че решението на първоинстанционният сьд е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон, поради следните съображения:

Твърди се, че при постановяване на решението си по гр.д. № 4260/2021 г. по описа на PC - Пазарджик, 7 състав е приел неправилно схващането, че в тежест на ищцовата страна е да докаже изричното приемане на наследството.

Сочи се, че Решение № 437/17.01.2012г. по гр.д. № 70/2011 г. на ВКС, III г.о., приема, че разпоредбата на чл. 48 от ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорност по чл.60 ЗН от момента на откриване на наследството до доказване на приемането на наследството по опис или на отказ от наследство. От тук следвало, че ако ответната страна твърди, че не е приела наследството, то същата следва да докаже това. Освен това законът предвиждал, че всеки който навежда твърдения или възражения в негова тежест е доказването им. В случая ответната страна не била доказала по безспорен начин липсата на качеството си наследник.

Прави се искане да се постанови решение, с което да се отмени решението на първоинстанционният съд поради неправилност и незаконосъобразност, като се уважи въззивната жалба.

Прави се искане за присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция, както и възнаграждение за един юрисконсулт.

В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Е.

А. К., в който се твърди, че същата е допустима, а по съществото си е изцяло неоснователна.

Сочи се, че не може да бъде споделен посоченият от въззивния жалбоподател порок на обжалваното първоинстанционно съдебно решение, а именно, че било постановено при нарушение на материалния закон, т.к. ПИС приел неправилно схващането, че в тежест на ищцовата страна е да докаже изричното приемане на наследството. По-насетне въззивният жалбоподател се позовавал на мотивите на Решение №437/17.01.2012г. по гр.д. № 70/2011г. на ВКС, III ГО, обсъждано по делото още пред първата инстанция и подробно обсъдено в мотивите на обжалваното съдебно решение. Споделят се изцяло мотивите на обжалваното решение с твърдение, че те кореспондират и с установената практика на ВКС по тези въпроси.

Прави се искане за отхвърляне като неоснователна на въззивната жалба като се да постанови решение, с което се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

2

Прави се искане да се задължи въззивния жалбоподател да внесе по делото депозит за участието на особения представител пред въззивната инстанция съгласно разпоредбите на Наредба № I от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба не се сочат доказателства. Не се правят доказателствени искания.

Съдът счете делото за изяснено, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.

ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:29 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

3