Определение № 138 от 14.07.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 138 гр. Пловдив , 14.07.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вера Ив. Иванова

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20215000500377 по описа за 2021 година Производство по чл. 274 ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК, образувано по частна жалба от Н.И.Т., рег. № ********, регистрирано със седалище и адрес на управление гр. Й. - М., И. срещу Разпореждане № 263 187 от 02.04.2021 г., пост. по в.гр.д.

№ 2897/2020 г. на Окръжен Съд – Пловдив, с което е върната като процесуално недопустима депозираната от частния жалбоподател касационна жалба вх. № 269 408/17.03.2021 г. срещу постановеното по делото въззивно Решение № 260 247/19.2.2021 г..

Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането – за неговата отмяна и връщане делото на окръжния съд за даване ход на касационната жалба.

Ответното „ Т. - З. и К. „ ООД – гр. Пловдив, ЕИК ******* е депозирало отговор за неоснователност на частната жалба.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

С Решение № 1448/17.12.2019 г., пост. по гр.д. № 14556/2018 г. е отхвърлен предявеният от Н.И.Т., рег. № ********, регистрирано със седалище и адрес на управление гр. Й. - М., И. иск с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено че „ Т. - З. и К. „ ООД – гр. Пловдив, ЕИК ******* му дължи сумата 2 620 евро, представляваща сбор от предоставени в заем парични средства на дати 15.04.2015 г. / 1 320 евро / и 1

07.05.2015 г. / 1 300 /евро, за които вземания е издадена по ч.гр.д. № 17095/2017 г. на РС – Пловдив Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Прието е за доказано че паричните средства са предадени / банкови преводи /, но не е доказано възведено основание за предаването им, на което се претендира и заплащането / връщането / им – договор за заем.

С въззивно Решение № 260 247/19.02.2021 г., пост. по в.гр.д. № 2897/2020 г. на Окръжен Съд – Пловдив първоинстанционното решение е потвърдено. Посочено е в него да е окончателно.

Въпреки това ищецът и настоящ частен жалбоподател Н.И.Т., рег. № ********, регистрирано със седалище и адрес на управление гр. Й. - М., И. е депозирало касационна жалба, която с разпореждането – предмет на настоящата въззивна проверка, е върната като процесуално недопустима на основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК– търговско дело с цена на иска под 20 000 лева.

Поддържа се в частната жалба че макар страните по спора да са търговски дружества, спорът, съответно делото не е търговско, тъй като правното основание на предявеният иск е чл. 240 от ЗЗД, като заемът не е търговска сделка от категорията на абсолютните и същевременно предоставените заемни средства не са във връзка с осъществяната от Н.И.Т., рег. № ********, регистрирано със седалище и адрес на управление гр. Й. М., И. търговска дейност, нито с търговската дейност на ответното „ Т. - З. и К. „ ООД – гр. Пловдив – съгласно регистрираните им предмет на дейност.

Като допълнителен аргумент в насока че делото не е търговско се сочи и че то не е разглеждано по правилата на Глава 32 на от ГПК / Производство по търговски спорове /, както и че по същото са ангажирани гласни доказателства – което е характерно за гражданско правните спорове за разлика от търговските, при които ангажираните доказателста са предимно писмени.

Жалбата е неоснователна.

В исковата си молба частният жалбоподател е твърдял че процесните суми е предоставил в заем на ответното дружество – заемател с цел осъществяване на търговската дейност на последното. Следователно твърдението е че договорът за заем е сключен във връзка с осъществяваното от ответното търговско дружество занятие, което само по себе си е достатъчно за определянето му като търговска сделка, без значение е дали се явява такава и по отношение на насрещната страна – заемодател – чл. 286 от ТЗ. Съответно спорът е търговски по смисъла на чл. 365 т. 1 от ГПК.

Процесуалните правила на Глава 32 от ГПК / Производство по търговски спорове / са приложими само ако делото е родово подсъдно на 2 окръжен съд като първа инстанция. В случая делото е родово подсъдно на районен съд, поради което не е гледано по реда на Глава 32, а по общия исков ред, което не променя извода то да е търговско.

Следователно правилно депозирана срещу въззивното решение касационна жалба е върната като процесуално недопустима с обжалваното разпореждане и същото се потвърждава.

И съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Разпореждане № 263 187 от 02.04.2021 г., пост. по в.гр.д.

№ 2897/2020 г. на Окръжен Съд – Пловдив.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен Касационен Съд в едноседмичен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3