Решение № 692 от 11.06.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 692 гр. Горна Оряховица, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова-Караиванова при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова-Караиванова Гражданско дело № 20254120100472 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.

Ищецът Х. В. К. твърди, че изпълнявал при ответника Община Лясковец длъжността „Социален асистент“ при социална услуга „Асистентска подкрепа“. Твърди, че правоотношението възникнало по срочен трудов договор от 18.02.2021 г. за срок до 31.12.2021 г., като с допълнителни споразумения към него той бил изменен като срокът му бил продължен, както следва: с допълнително споразумение от 04.01.2022 г. – до 31.03.2022 г., с допълнително споразумение от 28.03.2022 г. – до 31.12.2022 г., с допълнително споразумение от 03.01.2023 г. – до 31.03.2023 г. Твърди, че за нито едно от посочените изменения не е отправял писмено искане до работодателя. Твърди, че с допълнително споразумение от 28.03.2023 г. срокът на договора бил изменен – до завършване на определената работа, но без тя да е определена в договора. Счита, че поради това договорът следва да бъде приет за такъв без определен срок. Твърди, че на 02.01.2025 г. му била връчена заповед № З-3046/31.12.2024 г. на Кмет на Община Лясковец, с която правоотношението било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.4 КТ – със завършване на определената работа. Счита, че уволнението на посоченото основание е незаконно, тъй като то е приложимо само за срочен трудов договор. Твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение останал без работа. Моли за постановяване на решение, с което уволнението да бъде признато за незаконно и отменено, да бъде възстановен на заеманата преди 1 уволнението длъжност „Социален асистент“ и да му бъде присъдено обезщетение от 6 889,08 лв. за периода 02.01.2025 г. – 02.07.2025 г., в който е останала без работа поради уволнението.

Ответникът Община Лясковец признава, че ищецът изпълнявал длъжността „Социален асистент“, като с последното допълнително споразумение към трудовия му договор от 2021 г. срокът на договорът бил променен от точно определен на такъв до завършване на определена работа.

Твърди, че в допълнителното споразумение са подробно посочени задълженията, които е следвало да изпълнява ищеца, а допълнително се е съгласил със списъка на лицата, на които следва да се оказва асистентска подкрепа. Твърди, че договорите на потребителите, които са имали нужда от подпомагане са прекратени, поради което и работата на ищеца била свършена – част от тях придобили процент трайна неработоспособност с решение на ТЕЛК, поради което следвало да ползват друг вид социална услуга, а за друга част отпаднала поради подобрение на състоянието им. Единствено потребителят Стефан Хатипов имал нужда от асистентска подкрепа за 6 часа, но след 01.01.2025 г. бил пренасочен към друг асистент. Твърди, че на ищеца била предложена работа по друга социална услуга, но той отказал. Признава, че трудовото правоотношение било прекратено поради извършване на определената работа – прекратяване на договорите с потребителите, ползващи услугата. Моли за отхвърляне на исковете с присъждане на сторените в производството разноски.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното трудово досие се установява, че на 18.02.2021 г. между страните бил сключен трудов договор, по силата на който на ищеца било възложено да изпълнява длъжността „Социален асистент“ при предоставяне на социална услуга „Асистентска подкрепа“ за срок до 31.12.2021 г. по изключение от чл.64, ал.3 КТ поради това, че не е известно дали услугата ще бъде държавно делегирана дейност през 2022 г., с какъв капацитет потребители ще бъде и дали ще се заплаща такса от тях през 2022 г. С допълнително споразумение от 04.01.2022 г. към трудовия договор срокът бил изменен считано от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г. със същото основание за изключение, но по отношение на остатъка от календарната 2022 г. след изтичане на определения срок. Било изрично посочено, че изменението „важи до следващо споразумение“. С допълнително споразумение от 28.03.2022 г., считано от 29.03.2022 г. срокът на договора бил продължен до 31.12.2022 г. с идентични основания за изключението, отнасящи се до календарната 2023 г. С допълнително споразумение от 03.01.2023 г. към трудовия договор срокът бил изменен считано от 01.01.2023 г. до 31.03.2022 г. със същото основание за изключение, но по отношение на остатъка от календарната 2023 г. след изтичане на определения срок. С допълнително споразумение от 28.03.2023 г., считано от 01.04.2023 г. срокът на договора бил продължен до завършване на 2 определена работа. В клаузата на т.1 от споразумението, която според буквалното тълкуване следва да съдържа описание на работата, били изложени идентични с предходните споразумения основания за неизвестност дали услугата ще остане финансирана от бюджета след 31.03.2023 г.

Видно от длъжностната характеристика и показанията на свид.А. – управител на социалната услуга, ищецът следвало да извършва домашни посещения на потребителите по определен график, при които да им оказва помощ в домакинството, да заплаща вместо тях битовите им сметки, да им помага при попълване и подаване на документи, да пазарува, да оказва помощ при самообслужване, да ги придружава до личния лекар и пр. Съгласно представените графици за предоставяне на услуги по домовете и показанията на свид.А., ищецът осъществявал обслужване на определени поименно потребители в зададени предварително интервали от време в работните дни през седмицата. Видно от последния изготвен за ответника график от 01.11.2024 г., той обслужвал потребителите Минка Колева Кинова, Лили Кирова Дакелова и Стефан Х.в Хатипов.

Съгласно представените заповеди на Кмет на Община Лясковец, от 01.01.2025 г. договорите на потребителите Минка Кинова и Лили Дакелова, обслужвани от ищеца, били прекратени. С допълнително споразумение № 8/12.12.2024 г. към договор за ползване на социална услуга „Асистентска подкрепа“ от 05.08.2024 г., договорът на потребителя Стефан Хатипов за услугата е продължен след 01.01.2025 г. до 05.08.2027 г.

Със заповед № З-3046/31.12.2024 г. на Кмет на Община Лясковец трудовото правоотношение с ищеца било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.4 КТ – поради извършване на определената работа. Заповедта била връчена на ищеца на 02.01.2025 г. Видно от представеното копие от трудова книжка, след прекратяване на правоотношението няма други отбелязвания, а съгласно регистрационна карта на Дирекция „Бюро по труда“ – гр.Горна Оряховица, ищецът бил регистриран на 09.01.2025 г., като последната вписана среща била осъществена на 07.02.2025 г.

Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове, както следва: конститутивен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; конститутивен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и осъдителен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане на парично обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение за период до 6 месеца. По първият от предявените искове работодателят Община Лясковец носи доказателствената тежест за установяване на надлежното прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на посоченото от него правно основание – чл.325, ал.1, т.4 КТ – завършване на определената работа, за която е бил 3 сключен срочният трудов договор, по доводите за незаконност на уволнението, посочени в исковата молба. Така в тежест на ответника е установяването, че между страните е съществувало срочно трудово правоотношение със срок до завършване на определена работа – прекратяване на договорите с потребителите на социалната услуга, т.е. че нуждата на всички потребители, обслужвани от ищеца, е отпаднала и договорите им са били прекратени.

Между страните е бил сключен срочен трудов договор от 18.02.2021 г. до 31.12.2021 г. С изтичане на срока, трудовото правоотношение било прекратено по силата на този факт и без да е необходим какъвто и да е акт на работодателя или волеизявление на коя да е от страните. Първото допълнително споразумение към този договор е сключено на 04.01.2022 г. – след изтичане на определения в договора срок. Това, че му е придадено обратно действие от 01.01.2022 г. не може да санира изтичането на срока, тъй като и към тази дата правоотношението не е съществувало. Различно щеше да е положението, ако споразумението бе сключено докато съществува правоотношението, но с определен отлагателен срок – денят след изтичане на срока, или по-ранен, както са сключени някои от следващите споразумения.

Действително всеки един от елементите на съдържанието на трудовото правоотношение може да бъде изменян по съгласие между страните (чл.119 КТ), но само докато правоотношението съществува. Именно защото правоотношението е било прекратено на 31.12.2021 г., липсва основание за всяко от последващите му изменения.

Въпреки това, след изтичане на срока на договора, са сключени общо четири допълнителни споразумения за продължаване на срока му, три от които за определен срок, а последното – до завършване на определена работа.

В резултат на посоченото, ищецът фактически осъществявал трудова дейност при ответника непрекъснато от постъпването си на работа на 22.02.2021 г. до 02.01.2025 г. Не е спорно, че дейността на ищеца не е с временен, сезонен или краткотраен характер, доколкото още когато правоотношението е възникнало като срочно с определен срок, в договора е посочено, че се касае за изключението по чл.68, ал.4 КТ. Съгласно §1, т.8 ДР КТ изключение е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му.

Финансирането на дейността от държавния бюджет и начинът на неговото определяне, безспорно са причини от сочения порядък, но чл.68, ал.4 КТ забранява сключването на такъв договор за срок по-кратък от една година без нарочно писмено искане на работника или служителя (изр.2 на чл.68, ал.4 КТ), а настоящата хипотеза е именно такава. Последващите изменения чрез удължаване на срока му не могат да санират обсъжданото нарушение поради изтичане на срока му преди тяхното сключване. Дори и всяко от допълнителните споразумения да се счете за сключване на нов трудов договор, отново е нарушен чл.68, ал.4 КТ, тъй като никое от тях не е за срок 4 по-дълъг от една година, липсва съгласие на ищеца за сключването им за пократък срок и последващ договор за същата работа със същия ищец са сключени повече от веднъж. Договорът изначално е бил сключен в нарушение на чл.68, ал.4 КТ, поради което и съгласно чл.68, ал.5 КТ е бил такъв за неопределено време.

Извън всичко изложено, ако допълнителното споразумение от 28.03.2023 г. да се разглежда независимо от трудовия договор, каквато позиция заема ответника, не може да се приеме, че то не обслужва целта на този вид срочен трудов договор – обезпечаване на възникнала временна необходимост от повече работна сила, определяща неговата продължителност само докато трае тази нужда. В споразумението са посочени идентични причини за сключването му, както при договора и споразуменията за определен срок, т.е. не е налице промяна нито в статута на услугата, нито условията, при които тя се предоставя. Преди сключване на това споразумение ищецът е извършвал същата работа, което показва, че нуждата не е временна, а обратното – работодателят е имал необходимост от работната сила на ищеца постоянно.

На следващо място, допълнителното споразумение от 28.03.2023 г. не отговаря на изискването за ясно определяне на вида, обема, количеството и качеството на работата – условие, необходимо поради това, че срокът на договора е определяем именно чрез времето необходимо за довършване на уговорената работа. Такъв договор следва да се сключва за работа, която би могла да се дефинира еднозначно още към момента на възникване на правоотношението, иначе не би могло да се счита, че има уговорен срок за извършването й. Поради това всяка неяснота при първоначалното определяне на вида и обема на работата изключва възможността да бъде определен срокът на действието му и трудовият договор следва да се счита сключен за неопределен срок (Решение № 634/20.11.2009 г. по гр. д. № 2071/2008 г. на II Г.О. на ВКС; Решение № 22/31.01.2012 г. по гр. д. № 450/2011 г.на III Г.О. на ВКС; Решение № 166/16.06.2017 г. по гр.д. № 4921/2016 г., IV Г.О. на ВКС;