Решение № 114 от 23.05.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Ботевград, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.П.П. при участието на секретаря М.К.П. като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело № 20231810200059 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.

Предмет на обжалване е Електронен фиш серия К № *** за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР-С., с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал. 2, т. 6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на С. И. Н., ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на 1200,00 (хиляда и двеста) лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № *** с МПС „***“ с рег. № ***.

В подадената жалба от С. И. Н. се иска отмяна на така издадения електронен фиш като незаконосъобразен и издаден при допуснати съществени процесуални нарушения: неправилно отразяване на фактическата обстановка.

Въззивният жалбоподател, редовно призован, н е се явява, изпраща представител, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и в писмено становище наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на ЕФ, като претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:

От фактическа страна:

1

На 08.11.2022 г., в 15,31 часа, по АМ Хемус, км. 39+300, при въведено ограничение от 80 км/ч, с пътен знак В-26, с автоматизирано техническо средство № ARH CAM S1, насочено към гр. С., била сечена скорост на движение от 131 км/ч, т.е превишаване с 51 км/ч над разрешената скорост, при движение на МПС „***“ с рег. № ***. Нарушението било извършено в условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К ***.

След изтичане времето за контрол, е попълнен протокол за използване на АТСС на 08.11.2022 г., рег. № 1204р- 8949/10.11.2022 г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № *** от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /, подписан от съответното длъжностно лице.

При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, серия К № ***, в който били въведени данни за това, че на 08.11.2022 г., в 15,31 часа, по АМ Хемус, км. 39+300, при въведено ограничение от 80 км/ч, с пътен знак В26, с автоматизирано техническо средство № ARH CAM S1, насочено към гр.

С., била сечена скорост на движение от 131 км/ч, т.е превишаване с 51 км/ч над разрешената скорост, при движение на МПС „***“ с рег. № ***.

Нарушението било извършено в условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К ***.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението - л.а. „***“ с рег. № ***, е собственост на С. И. Н., поради което на му е издаден процесният електронен фиш № К № ***, ииздаден от ОДМВР-С., с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал. 2, т. т. 6 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП в условията на повторност, на жалбоподателя, е наложена „глоба” в размер на 1200,00 (хиляда и двеста) лева.

По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: протокол № 52-СГ-ИСИС/10.05.2022 г. о т проверката на мобилната система за видеоконтрол ARH CAM S1; заповед № 8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г., и двете на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, снимков материал, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата 08.11.2022 г., справка за собственост на МПС „***“ с рег. № ***, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.

По пътя на служебното начало и на осн. чл. 107, ал. 2 от НПК, 2 въззивният състав е поискал и получил писмена справка от Директора на Областно пътно управление – С., от която се установява, че към датата на извършване на нарушението /08.11.2022 г./ на АМ „Хемус” в района на км 39+300 дясно пътно платно /в посока към гр. Варна/ е въведено ограничение на скоростта на движение на МПС на 80 км/час с пътен знак В26 /забранено е движението със скорост, по-висока от 80 км в час/, поставен на км 39+200 дясно и среда дясно.

От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е одобрена съобразно нормативните изисквания.

Обстоятелството, че собственик на процесното МПС, посредством което е извършено нарушението, към процесната дата е бил С. И. Н., се установява от приложената по делото справка от системата на ОДМВР, сектор „Пътна полиция“.

Снимката на автомобила е с ясно виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили, чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на автомобила на жалбоподателя.

Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

От правна страна:

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Жалбата е подадена в рамките на преклузивния четиринадесетдневен срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в редакцията към датата на връчване на НП), тъй като електронния фиш е връчен на дата 08.01.2023 г. и жалбата е депозирана и заведена в деловодството на административнонаказващия орган – ОДМВР С., на 17.01.2023 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице рещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се вява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

В случая жалбоподателят е санкциониран в хипотезата на чл. 182, ал. 4 , 3 вр. ал. 2, т. 6 ЗДвП, която предвижда, че когато нарушението по ал. 2 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. В електронния фиш е посочено, че нарушението е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № ***, но административнонаказващият орган не е представил по делото нито самия ЕФ серия К № ***, нито доказателства за това срещу кого и за какво нарушение е издаден, кога е връчен и влязъл ли е в сила.

Горното съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото се отразява върху адекватното упражняване на правото на защита на санкционирания субект, което се изразява и във възможността му да оспори правилността на правната квалификация пред съда. Посоченото поради това и съставлява основание за отмяна на фиша, независимо от факта на установено нарушение. Трябва да се има предвид, че административното наказване не може да е на всяка цена, а следва да е осъществено всякога законосъобразно.

Предвид изложеното се налага да се отмени ЕФ като незаконосъобразен и неправилен.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г.)в производствата пред районният, административният и касационният съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Видно от приложения по делото договор за правна помощ е че адв. И. С. от АК В., е осъществила правна помощ в настоящото производство на жалбоподателя и определеното възнаграждение е в размер на 470,00 лв. С оглед изхода на делото, на осн. чл.

63, ал3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съдът намира, че ОДМВР С., следва да бъде осъдена да заплати на С. И. Н., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „***“ № 6, сумата от 470,00/четиристотин и седемдесет/ лева за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат И.

С. от АК В. от АК В.Т..

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, наведено от ОДМВР С., е неоснователно по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г.) (1) (Отм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.; нова, бр. 68 от 2020 г., изм., бр. 88 от 2022 г.) от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, „За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2“. В случая материалния интерес е 1200,00 лева и съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: т. 2: при интерес от 1000 до 10 000 лв.

– 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., което означава, че в случая минималното адвокатското възнаграждение е 420,00 лева. Определеното и заплатено адвокатско възнаграждеине в размер на 470,00 лева надвишава минималния размер с 50,00 лева, което съдът не намира за прекомерно, тъй като процесуалния представител се е явил в съдебно заседание и отделно от 4 това е депозирал и писмена защита.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съдБотевград, въззивен състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен и неправилен Електронен фиш серия К № *** за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР-С., с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал. 2, т. 6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на С. И. Н., ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на 1200,00 (хиляда и двеста) лева, за извършено от него в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ № серия К ***, нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП , с МПС „***“ с рег.

№ ***.

ОСЪЖДА ОДМВР С., със седалище и адрес на управление гр. С., ул.

„***“ № ** да заплати на С. И. Н., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „***“ № 6, сумата от 470,00 лева /четиристотин и седемдесет/ лева, представляваща разноски в производство.

Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – С. област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5