Определение № 167 от 20.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 167 гр. София, 20.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20251000503529 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на З. В. Д. от гр. Перник против определение 928 от 9.12.2025 г. по гр.д. № 722/ 2025 г. на Окръжен съд - Перник, І въззивен граждански състав, с което е оставена без разглеждане подадената от него частна жалба срещу определение № 3402/ 30.10.2025 г. по гр.д. № 6108/ 2025 г. на Районен съд- Перник.

Твърденията са, че определението е неправилно, тъй като съдът неправилно приел, че не е налице подлежащ на обжалване акт, игнорирал релевантните изводи на Висшия дисциплинарен съд, лишил жалбоподателя от ефективен съдебен контрол и неправилно определил държавна такса.

Молбата към съда е да отмени атакуваното определение и постанови връщането на делото за продължаване на процесуалните действия от друг състав.

Съдът съобрази следното.

З. В. Д. от гр. Перник предявил срещу Я. К. С. - Р. от гр. София иск с правно основание чл.

26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на анекс от 24.09.2021 г. към договор за правна защита и съдействие от 10.09.2021 г., тъй като бил „изготвен въз основа на отменен законов текст, противоречи на добрите нрави, и нарушава редица правила за определяне на адвокатски хонорар“ и иск с правно основание чл. 52 от ЗЗД за осъждане на ответницата да му плати сумата 3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от противоправните й действия, ведно със законната лихва върху главницата от датата на 1 завеждане на иска до окончателното й изплащане.

С молба вх. № 28025/ 30.01.2025 г. ищецът сезирал съда с искане да отмени разпореждането за заплащане на държавна такса в размер на 4 % върху сумата 9 389.31 лева и да приеме, че искът с правно основание чл. 26 от ЗЗД е неоценяем, като държавната такса да бъде определена в размер на 50 лева.

С определение № 3402/ 30.10.2025 г. по гр.д. № 6108/ 2025 г. на Районен съд- Перник на основание чл. 70, ал. 1 от ГПК съдът определил цена на иска за прогласяване нищожността на анекс от 24.09.2025 г., към договор за правна защита и съдействие от 10.09.2021 г., сключен между З. В. Д. и Я. С. в размер на 9 389.31 лева.

С обжалваното определение въззивният съд оставил без разглеждане частната жалба, подадена от З. В. Д. срещу определението на районния съд, като процесуално недопустима.

Софийският апелативен съд, в обхвата на правомощията по чл. 274, ал. 2 от ГПК преценява частната жалба като процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна в производството срещу валиден и допустим и подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

При съблюдаване на разясненията в Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по т.д. № 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК намира оплакванията за неправилност на определението за неоснователни, като споделя съображенията, изложени в мотивите на обжалвания акт, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК, а в допълнение счита за необходимо да посочи и следното.

Обжалваеми, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, са само тези определения и разпореждания на съда, които преграждат по-нататъшното развитие на делото или когато обжалването им е изрично посочено в закона. Съобразно разясненията в т. 5 от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк.д. № 5/ 2015 г. на ВКС, ОСГТК в обхвата на обжалваемите по реда на чл. 70, ал. 2 от ГПК съдебни актове попадат и определенията или разпорежданията, с които, в резултат на определяне на по-висока цена на иска, в сравнение с тази, посочена в исковата молба, е указано да се внесе по-висока държавна такса, както и определенията, с които, в резултат на определена по-висока цена на предявения иск, делото е изпратено на компетентния окръжен съд, съобразно правилата за родовата подсъдност.

-3-

В конкретния случай районният съд е определил цената на иска съобразно правилото на чл.

69, ал.1, т. 4 от ГПК и това негово действие не може да се разглежда като увеличение на цената на иска, по смисъла на цитираната разпоредба.

2

Съобразно закрепения в чл. 6, ал. 1 от ГПК принцип на диспозитивното начало съдът дължи произнасяне в очертания от ищеца предмет на спора, съобразно фактическите твърдения в исковата молба. В случая исковата претенция е ясно конкретизирана - иска се прогласяване нищожността на анекс към договор за правна помощ на основание чл. 26 от ЗЗД, който иск е оценяем, тъй като има за предмет защита на имуществено право - желаната цел е да се прекратят правни последици с имуществен характер. Ако се установи, че сделката е нищожна, ищецът ще бъде освободен от задължението да заплати уговорената сума от 9 389.31 лева, за която ответницата е заявила претенция в нотариалната покана с рег. № 946, т.1, № 61 от 25.04.2023 г. на нотариуса П. П..

В съответствие с изложеното следва извода, че обжалваното определение нито препятства по-нататъшното развитие на производството, нито в процесуалния закон изрично е предвидена възможност за обжалването му. Въззивният съд е съобразил това обстоятелство, в резултат на което е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

По изложените съображения Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от З. В. Д. от гр. Перник против определение 928 от 9.12.2025 г. по гр.д. № 722/ 2025 г. на Окръжен съд - Перник, І въззивен граждански състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 167 гр. София, 20.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20251000503529 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на З. В. Д. от гр. Перник против определение 928 от 9.12.2025 г. по гр.д. № 722/ 2025 г. на Окръжен съд - Перник, І въззивен граждански състав, с което е оставена без разглеждане подадената от него частна жалба срещу определение № 3402/ 30.10.2025 г. по гр.д. № 6108/ 2025 г. на Районен съд- Перник.

Твърденията са, че определението е неправилно, тъй като съдът неправилно приел, че не е налице подлежащ на обжалване акт, игнорирал релевантните изводи на Висшия дисциплинарен съд, лишил жалбоподателя от ефективен съдебен контрол и неправилно определил държавна такса.

Молбата към съда е да отмени атакуваното определение и постанови връщането на делото за продължаване на процесуалните действия от друг състав.

Съдът съобрази следното.

З. В. Д. от гр. Перник предявил срещу Я. К. С. - Р. от гр. София иск с правно основание чл.

26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на анекс от 24.09.2021 г. към договор за правна защита и съдействие от 10.09.2021 г., тъй като бил „изготвен въз основа на отменен законов текст, противоречи на добрите нрави, и нарушава редица правила за определяне на адвокатски хонорар“ и иск с правно основание чл. 52 от ЗЗД за осъждане на ответницата да му плати сумата 3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от противоправните й действия, ведно със законната лихва върху главницата от датата на 1 завеждане на иска до окончателното й изплащане.

С молба вх. № 28025/ 30.01.2025 г. ищецът сезирал съда с искане да отмени разпореждането за заплащане на държавна такса в размер на 4 % върху сумата 9 389.31 лева и да приеме, че искът с правно основание чл. 26 от ЗЗД е неоценяем, като държавната такса да бъде определена в размер на 50 лева.

С определение № 3402/ 30.10.2025 г. по гр.д. № 6108/ 2025 г. на Районен съд- Перник на основание чл. 70, ал. 1 от ГПК съдът определил цена на иска за прогласяване нищожността на анекс от 24.09.2025 г., към договор за правна защита и съдействие от 10.09.2021 г., сключен между З. В. Д. и Я. С. в размер на 9 389.31 лева.

С обжалваното определение въззивният съд оставил без разглеждане частната жалба, подадена от З. В. Д. срещу определението на районния съд, като процесуално недопустима.

Софийският апелативен съд, в обхвата на правомощията по чл. 274, ал. 2 от ГПК преценява частната жалба като процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна в производството срещу валиден и допустим и подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

При съблюдаване на разясненията в Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по т.д. № 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК намира оплакванията за неправилност на определението за неоснователни, като споделя съображенията, изложени в мотивите на обжалвания акт, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК, а в допълнение счита за необходимо да посочи и следното.

Обжалваеми, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, са само тези определения и разпореждания на съда, които преграждат по-нататъшното развитие на делото или когато обжалването им е изрично посочено в закона. Съобразно разясненията в т. 5 от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк.д. № 5/ 2015 г. на ВКС, ОСГТК в обхвата на обжалваемите по реда на чл. 70, ал. 2 от ГПК съдебни актове попадат и определенията или разпорежданията, с които, в резултат на определяне на по-висока цена на иска, в сравнение с тази, посочена в исковата молба, е указано да се внесе по-висока държавна такса, както и определенията, с които, в резултат на определена по-висока цена на предявения иск, делото е изпратено на компетентния окръжен съд, съобразно правилата за родовата подсъдност.

-3-

В конкретния случай районният съд е определил цената на иска съобразно правилото на чл.

69, ал.1, т. 4 от ГПК и това негово действие не може да се разглежда като увеличение на цената на иска, по смисъла на цитираната разпоредба.

2