Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 58 от 27.05.2026, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Търговско дело 85/2025
Вид
Решение № 58
Подписан
27.05.2026
Състав
ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Плевен, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА при участието на секретаря Д. В. Д. като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА Търговско дело № 20254400900085 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл. 647 ал.1 т.6 от ТЗ

Плевенски окръжен съд е сезиран с искова молба от К. Г. Б. със съдебен адрес: гр. С., п.к. 1000, ул. „Уилям Гладстон“ №19А, ап.2, в качеството си на синдик на „Армс“ ЕООД /в несъстоятелност/ срещу „АРМС“ ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. Долна Митрополия, обл. Плевен, п.к. 5855, ул.„Средна гора“№3, представлявано от управителя А. В. П. и срещу А. В. П. с ЕГН ********** от гр. С., п.к. ***, район Л., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с правна квалификация на предявения иск чл.

647, ал.1, т.6 от ТЗ, за обявяване за недействително спрямо кредиторите на „АРМС“ ЕООД фактическо действие по бракуване на материални активи на дружеството на обща стойност от 468 957,27 лв., индивидуализирани в протокол № 1/***г..

В исковата молба се твърди, че с решение на ПлОС е обявена неплатежоспособността на „Армс“ ЕООД, определена е началната дата на същата, открито е производство по несъстоятелност на дружеството, в последствие дружеството е обявено в несъстоятелност и е спряно производството на осн. чл. 632 ал.1 от ТЗ. Твърди се, че с решение на ВТАС е възобновено производството, с определение на ПлОС са одобрени съставените списъци на приетите вземания, както и че с определение на ПлОС ищецът е назначен за синдик в производството по несъстоятелност на посоченото 1 дружество.

В ИМ се твърди, че от представена от управителя на дружеството справка и приложенията към нея се установява, че на ***г. са бракувани материални запаси на дружеството на обща стойност от 468 957,27лв., което действие е обективирано в протокол № 1/*** г за бракуване на материални запаси. В исковата молба са описани подробно материалните активи. Според ищеца се налага заключението, че длъжникът е извършил съвместно с управителя действия, които са довели до лишаване от свое имущество, с което се затруднява удовлетворяването на кредиторите на несъстоятелността.

Според ищеца и съгласно константната съдебна практика по чл. 647, ал.1 от ТЗ могат да се обявят за недействителни спрямо кредиторите сделки и действия, извършени от длъжника в подозрителни периоди, изчислявани от датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. В ИМ се твърди, че молбата на „Армс“ ЕООД до ОС – Плевен е била депозирана на 09.03.2023г., а с решение на ОС – Плевен № 70 от 26.05.2023 г. по т.д. № 20/23 г. е определена начална дата на неплатежоспособност - 31.12.2022г. Според ищеца подозрителният период започва да тече от 01.10.2023г. Действието по бракуване на материални активи е извършено на ***г.. Твърди се, че е извършено действие в подозрителния период между дружеството и свързано с него лице, чрез което са отписани активи на стойност от 468 957,27 лв. Според ищеца това действие има увреждащ характер за кредиторите, тъй като би затруднило и осуетило осъществяването на правата на кредиторите. Извършено е бракуване на активи, включени в масата на несъстоятелността като се намалява нейното съдържание. Според ищеца фактическото действие е извършено от длъжника и свързано с него лице като съгласно чл. 647 ал.1 т.1 т.5 и 6 от ТЗ свързаността следва да се преценява към момента на извършване на действието или сделката. В ИМ се твърди, че свързани лица според пар. 1, ал.2 от ДР на ТЗ са лицата, които участват пряко или косвено в управлението на друго лице. А. П. е управител на дружеството. В ИМ се твърди също така, че бракуваните активи са били запорирани съгласно посоченото решение на ОС – Плевен и е предстояло тяхното вписване по реда на чл. 653 от ТЗ, защото производството по делото е било възобновено. Според ищеца към момента на бракуването управителният орган на дружеството е бил частично десезиран и е бил длъжен да уведоми органите, управляващи масата на несъстоятелността за предстоящите действия с активи от тази маса. Твърди се, че са налице 2 условията на чл. 647 ал.1 т.6 от ТЗ и се претендира постановяване на решение, с което да се обяви за недействително спрямо кредиторите на „АРМС“ ЕООД осъщественото на ***г. фактическо действие по бракуване на материални активи на стойност от 468 957,27 лв. по протокол № 1 от ***г.

Към исковата молба са приложени посочените доказателства, ищецът е освободен от предварително внА.не на ДТ, преписи от приложенията са били налични за другата страна, поради което и на осн. чл.

367 от ГПК исковата молба с приложенията са били изпратени на ответната страна за отговор.

В предвидения за това срок отговор е постъпил от А. В. П. като съдът е приел в определение, че този отговор е подаден от П. в двойно качество. В настоящето решение съдът обаче приема, че с оглед неговото съдържание постъпилият отговор е само от А. В. П.. В отговора се възразява срещу допустимостта на иска срещу П., тъй като същата е действала като управител на дружеството, а не в лично качество като физическо лице.

В отговора се възразява и по основателността на иска като се твърди, че липсва сделка в буквалния смисъл на чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ. Според отговора липсва легално определение на „брак на активи“, но материалните запаси и активи на едно дружество в един момент могат да станат ненужни и неизползваеми. Бракуването на активи е процес, при който се изваждат от употреба и се отписват от баланса на предприятието активи, които се обявяват за негодни, тъй като не могат да се използват по предназначението, за което са създадени и да носят икономическа изгода.

В отговора се твърди, че съдебната практика на ВКС приема, че увреждащо кредитора действие е всеки правен или фактически акт, с който се зА.гат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т. ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. Само по себе си, според отговора, отписването на активи от баланса на предприятието представлява счетоводна операция и не представлява „сделка“ по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, а още по-малко тази операция уврежда кредиторите. Увреждане на кредиторите евентуално би било действие, с което се унищожава физически конкретния актив от масата на несъстоятелността с 3 цел да се увредят кредиторите, но само по себе си бракуването на активи не представлява такова унищожаване на активи.

В отговора се твърди, че съгласно приложения към исковата молба Протокол № 1 от *** г. комисията предлага използваемите материали от бракуването да се изхвърлят на определените за целта места, като се спазват изискванията на законите на Република България. Следователно сам по себе си протоколът не удостоверява извършването на такива физически действия, довели до унищожаване или погиване на процесиите вещи, тъй като с него само се предлага да се извършат такива действия.

Според отговора, съгласно Решение от 04.05.2023 г. на Съда на ЕС по дело С-127/22, в общо употребимия език с термина „унищожаване“ се обозначава действието, с което дадена вещ коренно се изменя, прекратява се съществуването й чрез нейното разрушаване, погубва се. От своя страна терминът „погиване“, когато се отнА. до вещ, обозначава хипотезата, в която едно лице е лишено от нещо, върху което е имало право на собственост или на ползване. От това следва, според отговора, че погиването на дадена вещ не би могло да е резултат от доброволно действие на нейния собственик или владелец, докато това не е изключено в случай на унищожаване. За да попадне в обхвата на член 185, параграф 2 от Директивата за ДДС, унищожаването на стока, която е част от имуществото на данъчнозадълженото лице, трябва да бъде надлежно доказано или потвърдено и може да се вземе предвид само унищожаването на стока, за което е взето решение, поради това че вече обективно няма полза от стоката за обичайната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице.

С отговора се оспорва, че П. е извършила физически действия, довели до унищожаване или погиване на процесиите вещи. Действително към датата на съставяне на протокола /*** г./ все още е била управител на „Армс“ ЕООД и не е била лишена от представителна власт, като едва с Решение № 65 от 03.07.2025 г. по търговско дело № 20/2023 г. на Окръжен съд - Плевен са били прекратени правомощията й на управител на дружеството. Действително е участвала в комисията, която е бракувала вещите, но само по себе си това участие в комисията не представлява сделка, с която се увреждат кредиторите.

Такова действие евентуално би било унищожаването на вещите, но такива действия не са извършвани.

Процесиите стоки са бракувани по две причини: на първо място - тъй 4 като върху тях е липсвала СЕ маркировка, а на следващо място - тъй като са били силно амортизирани. Пояснено е с отговора, че СЕ маркировката представлява знак за съответствие, който се поставя върху определени продукти, предназначени за европейския пазар. Чрез този знак се декларира, че съответният продукт отговаря на европейските изисквания за безопасност, опазване на здравето и на околната среда. Европейското законодателство задължава всеки производител (независимо дали е член на ЕС или не) да изпълни съпътстващите изисквания и да поставя такава маркировка върху тези негови стоки, които ще се продават в Европейската икономическа зона и които попадат в европейските директиви. С поставянето на този знак производителят декларира, че продуктът му отговаря на изискванията и са изпълнени процедурите за оценка на съответствието, описани в съответната директива. Липсата на СЕ маркировка прави стоката негодна за продажба в рамките на Европейския съюз съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93, както и Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година относно обща рамка за предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Решение 93/465/ЕИО. Това е наложило бракуването на процесиите стоки. Същите изначално не биха могли да послужат за осребряване в производството по несъстоятелност и също така не биха могли да удовлетворят кредиторите. Поради това бракуването им не представлява увреждаща кредиторите сделка по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ.

Освен това, според отговора на П., тези движими вещи са били силно амортизирани, което значително е намалило тяхната икономическа стойност. В периода след 21.03.2023г. вещите са се съхранявали в едноетажна сграда, находяща се в село ***, общ. Д., С. област, ул. „С.“ № 7. Сградата е била стара, а покривът на сградата е бил дървен гредоред с керемиди, който бил силно увреден. При една буря едно дърво е паднало и разрушило част от покрива, в резултат от което се появил голям теч. В резултат от всичко това процесиите вещи са били овлажнени и силно амортизирани и вече не са могли да се продават на пазара. Това е наложило същите да бъдат бракувани. Не е налице увреждане на кредиторите по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, а още по-малко пък действия, с които се е целяло увреждане на кредиторите.

Касае се за обективни причини, които са наложили бракуването на стоките. С 5 отговора се правят и доказателствени искания.

Отговор от дружеството не е постъпил като съдът, с оглед направеното отбелязване на върнатото съобщение, е приложил разпоредбата на чл. 50 ал.2 от ГПК.

Съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.

647, ал.1, т.6 от ТЗ. Предявеният иск е в преклузивния срок по чл. 649, ал.1 ТЗ - двегодишния срок след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Видно от доказателствата по делото решението постановено от Плевенски окръжен съд за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество е 31.12.2022г., а искът е предявен от синдика на 29.05.2025 г., който е активно легитимирано лице да предяви този иск съгласно чл. 649, ал.1 ТЗ.