Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 33 от 13.03.2025, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Наказателно дело от общ характер 2662/2024
Вид
Присъда № 33
Подписан
13.03.2025
В сила
22.07.2025
Състав
Тодор Минов

Цитирани разпоредби

  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.129 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл. 66 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.190 · Наказателно-процесуален кодекс

МОТИВИ към присъда № 33 от 13.03.2025 година, по н.о.х.дело № 2662/2024 година по описа на Старозагорския районен съд.

С обвинителен акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият Г.П.К – роден на ***** година в град *****, община *****, област Бургас, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан /реабилитиран по право/, ЕГН **********, с постоянен адрес – град Стара Загора, улица „Св. Отец Паисий“ №35, вход Б, етаж 1, апарта,емт 46 е предаден на съд за това, че на 31.10.2021 година в град Стара Загора, чрез удар с юмрук в главата е причинил средна телесна повреда на М.Б.Н., изразяваща се в избиване на втори горен десен зъб, представляваща избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 129, ал.1, във връзка с ал.2 от НК.

За съвместно разглеждане в настоящия наказателния процес, е приет и граждански иск, предявен от пострадалия М.Б.Н., против подсъдимият за сумата от 10 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от пострадалия неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на престъплението по чл.129 от НК, за което подсъдимият е преден на съд, ведно със законна лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата в размер на 1320 лева, представляваща обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди, вследствие на престъплението по чл. 129 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието – 31.10.2021 година до окончателното изплащане на сумата. Пострадалият прави искане да бъде конституиран по делото в качеството му на граждански ищец и частен обвинител.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Стара Загора излага съображения, че поддържа обвинението, както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието, като пледира на подсъдимият да бъде наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1 година, което на основание чл. 66 ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години. Счита, че гражданският иск следва да бъде уважен.

Гражданският ищец и частен обвинител, чрез повереника си, адв. Светлин Русев поддържа становището на Районна прокуратура – Стара Загора. Моли гражданският иск да бъде уважен.

Подсъдимият не се признава за виновен по повдигнатото обвинение и моли съда да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимия – адвокат Румен Русев, излага доводи, че обвинението не е доказано по безспорен начин. Подробни съображения за това излага в пледоарията си пред съда и моли подзащитният му да бъде оправдан и да не бъде уважаван гражданският иск.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

Подсъдимият Г.П.К живеел в град Стара Загора на улица „******“ №35, вх.Б, ет.1, ап.46, а свидетелят М.Б.Н. живеел в град Стара Загора, ул. „*****“ № 38, вх.Б, ет.7, ап.14. На 31.10.2021 година около 14:30 часа свидетелят М.Н. отишъл до близкия магазин, който се намирал северно от блока му, на улица “******“ №35. Минавайки през паркинга намиращ се западно от блока на последния адрес, свидетелят Н видял на площадката две деца свидетелите Г Д Г на 10 години и Е.Г.К. на 9 год., които играели на футбол с топка.

1

Свидетелят М.Н. се приближил до двете деца, като по физиономия познавал детето Г, а детето Е не познавал. Свидетелят Е ги заговорил, след което се заиграл с топката с децата.

Докато играел с топката със свидетеля Е К, свидетелят Н ритнал без да иска в десният глезен детето Е К, като последното паднало на земята, извикало и се разплаквало. По това време свидетелката М.Е.П - майка на Е била на терасата на техния апартамент №46, на етаж 1, вход Б, на улица „******“ №35 и видяла инцидента. Свидетелката П попитала от терасата детето си Е, какво е станало, а синът й отговорил, че са го ритнали в десния глезен. След това свидетелката П и свидетелят Н се скарали за детето, при което свидетелката П се прибирала в апартамента и съобщила за станалото с детето им на подсъдимия Г.П.К, баща на свидетеля Е.Г.К.. Тя му казала, че детето им било ритнато от непознат мъж. Подсъдимият Г.П.К слязъл пред блока на площадката, където заварил двете деца и свидетелят М.Н..

Свидетелят Н и подсъдимият Г.П.К не се познавали и си разменили реплики, относно ритането в крака и падането на детето на последния. След това свидетелят Н тръгнал към магазина, за който се бил запътил. Почти пресякъл паркинга, когато подсъдимият К го настигнал и ударил с юмрук удар отзад в главата, при което свидетелят М.Н. залитнал напред, като се подпрял на с дясната си ръка, след което се надигнал и се обърнал, за да види какво става. Тогава видял подсъдимия Г К пред себе си. Подсъдимият Г К отново ударил силно с юмрук в лицето, в областта на устата свидетеля М.Б.Н.. От силния удар с юмрук, последният паднал на земята и усетил болка в устата. Пипнал се по устата и разбрал, че имало кръв. Свидетелят Н се изплюл и тогава разбрал, че от удара му е избит преден горен зъб. После, свидетелят Н се надигнал, като бил зашеметен, а до него отстрани бил подсъдимият Г К, който го гледал без каже нещо. След инцидента, подсъдимият К прибрал детето си Е в дома си, а свидетелят Н се прибрал в дома си. На 31.10.2021 година в 15:15 часа, пострадалият М.Б.Н. отишъл в Спешния медицински център към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ – град Стара Загора, където бил прегледан от лекар. Там той отказал лечение в болнично лечение, като бил насочен за консултация с лекар-стоматолог. За прегледа на пострадалия Н бил издаден лист за преглед на пациент в ДКБ/СО./лист 22 от досъдебното производство/. На 01.11.2021 година, пострадалият М.Б.Н. посетил за преглед „Дентален център-1“-Стара Загора, ЕООД, бил прегледан от стоматолог-хирург и му било издадено Медицинско свидетелство №3 0/01.11.2021година /лист 21 от досъдебното производство/ след прегледа му. Въз основа на горното медицинско свидетелство, на 10.11.2021 година от съдебен лекар на пострадалия Н била издадена съдебномедицинска експертна справка / лист 20 от досъдебното производство/. На 02.11.2021 година, пострадалият М.Б.Н. подал жалба до Второ РУ Стара Загора за причиненото му телесно увреждане и въз основа на нея било образувано досъдебното производство. В хода на разследването била изготвена съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 173/2022 година, като от заключението й от 12.06.2022 година се установява, че пострадалият М.Б.Н. при инцидента на 31.10.2021 година получил следните травматични увреждания: избиване на втори горен десен зъб и кръвонасядане на горната устна. Тези увреждания са от действието на твърд тъп предмет по механизма на удар и отговарят да са получени по време и начин, отразени в материалите по досъдебното производство. Избиването на втори горен десен зъб се преценя по медикобиологичния квалифициращ признак избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето. Като трайна последица е възникналата необходимост от протезиране на избития зъб.

От заключението на назначената комплексна психолого-психиатрична експертиза се установява, че Г.П.К е могъл да разбира свойството и значението на извършените от него действия и да ръководи постъпките си към дата 31.10.2021 година. При извършването на деянието на 31.10.2021 година, К не бил в състояние на физиологичен афект и силно раздразнение, предизвикано от пострадалия М.Б.Н.. Емоционалното състояние и възприятията на К по време на деянието не са били болестно повлияни. В хода на разследването, на 27.10.2022 година в сградата на Второ РУ-Стара Загора било извършено 2 разпознаване на лице, при което пострадалият М.Б.Н. е разпознал подсъдимия Г.П.К, като лицето, което му е нанесло телесното увреждане по време на инкриминираното деяние. За разпознаването на лице бил изготвен Протокол за разпознаване на лица и предмети/лист 40лист 41 от досъдебното производство/.

Описаната фактическа обстановка и обвинението се доказват от събрания в хода на разследването доказателствен материал - показания на пострадалия М.Б.Н.; свидетелите Г Д Г, Е.Г.К., М.Е.П, лист за преглед на пациент в ДКБ/СО., Медицинско свидетелство№30/01.11.2021 година, съдебномедицинска експертна справка; съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 173/2022 г. комплексна психологопсихиатрична експертиза и други по описа на делото.

Защитата по делото излага твърдения, че обвинението по делото почива единствено върху документираните резултати от извършеното процесуално-следствено действие – разпознаване. Защитната теза е, че обективираните в протокола за разпознаване данни не представляват годно доказателство, тъй като същото е извършено 12 месеца след инцидента.

Отделно се сочи, че липсват преки очевидци на деянието, способни да възприемат обстоятелството, че подсъдимият е извършител на описаното в обвинителния акт престъпление. Съдът не споделя тази теза.

Показанията на пострадалия Н представляват преки гласни доказателствени средства, които установяват кой му е нанесъл удари,начина на нанасяне на ударите, времето и мястото на нанесените удари и какви телесни увреждания са му причинени.Тези показания се подкрепят и от други преки гласни доказателствени средства - показанията на свидетелката На. Последната установява, че от терасата е наблюдавала цялата ситуация и установява същите факти, които установява и пострадалият Н. Тези преки гласни доказателствени средства се подкрепят както от писмените /лист за преглед на пациент и медицинско свидетелство / относно времето и характера на причините телесни увреждания / така и от експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза - относно характера на телесните увреждания, начина на причиняването им, времето на причиняването им.

Показанията на св. Г, също са в тази насока, тъй като установява, че след като е слязъл подсъдимият К е влязъл в конфликт със свидетеля Н, като впоследствие си е тръгнал, поради обстоятелството, че се е изплашил. Те се подкрепят и от резултата от извършеното в хода на досъдебното производство процесуално следствено действие - разпознаване на лица.

При този способ за събиране и проверка на доказателства пострадалият е разпознал нападателя - подсъдимият К и за извършеното процесуално действие е съставен по надлежния ред протокол. Обстоятелството, че разпознаването е извършено близо година след деянието не намалява неговата доказателствена стойност, а именно обратното – сочи на това, че пострадалият ясно е видял и запомнил извършителя на престъплението, поради което и показанията му в качеството на свидетел следва да се кредитират с доверие.

Показанията на свидетелката П съжител на подсъдимия се явяват изолирани от останалия доказателствен материал. Те не се подкрепят от нито едно доказателствено средство. Последните не кореспондират с останалия доказателствен материал, а се опровергават което мотивира съда да приеме, че са неубедителни и да не ги кредитира с доверие.

От изложеното дотук съдът намира, че по делото по един несъмнен и безспорен начин се установи, че именно подсъдимият е причинил на пострадалия описаната в гореизложената фактическа обстановка травма, с което е осъществен престъпният състав на престъплението, визирано в разпоредбата на чл.129 от НК. От заключенията на изготвените по делото комплексно психолого-психиатрични експертизи се установява, че подсъдимият не страда от психично заболяване и към момента на деянието не е бил в състояние на силно раздразнение.

3

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

За да е налице престъпния състав на чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 от НК е необходимо по делото да се установи по несъмнен начин, че деецът е причинил средна телесна повреда другиму и че деянието е извършено умишлено.

Въз основа на изложеното по-горе и при съобразяване с фактите по делото и тяхната последователност, за съда, се наложи категоричния извод че на 31.10.2021 г. в град Стара Загора, чрез удар с юмрук в главата е причинил средна телесна повреда на М.Б.Н., изразяваща се в избиване на втори горен десен зъб, представляваща избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето.