Решение № 19174 от 24.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19174 гр. София, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110108381 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба от (фирма) против Р. Д. Н. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 912,17 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес), аб.№ 301988, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 04.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 136,04 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2021 г. до 20.09.2023 г., сумата в размер на 30,91 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 04.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 6,80 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.10.2020 г. до 20.09.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 31830/25.10.2023 г. по ч. гр. д. № 54830/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на 1 ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. В подадения отговор са изложени твърдения, че между страните по спора не е налице валидно облигационно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия, тъй като ответникът не притежава качеството „вещен ползвател“ на имота. Страната поддържа, че при учредено вещно право на ползване именно вещният ползвател притежава качеството „потребител на топлинна енергия“, а не т. нар. „гол собственик“. На следващо място ответникът намира, че не е поставен в забава, поради което не дължи претендираното обезщетение за забава. В подадения отговор са изложени доводи, че трето лице предоставя услуга „дялово разпределение на топлинна енергия“, поради което ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира заплащане на стойността на сочената услуга.

При условията на евентуалност е направено възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години. С отговора не са оспорени поддържаните от ищеца твърдения касателно извършената доставка на топлинна енергия до процесния имот и размера на начислените суми, поради което е направено искане да не бъде допускано изслушване на съдебни експертизи за установяване на безспорни по делото обстоятелства. По изложените доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на ищеца бъдат възложени направените по делото съдебни разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.

86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

При съобразяване на становището на ответника на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо от доказване, че в процесния период описаният в исковата молба недвижим имот е бил топлофициран, като стойността на доставената до имота топлинна енергия, цената на предоставената услуга дялово разпределение и начисленото обезщетение за забава в размер на законната лихва възлизат на посочените от ищеца суми. Спорният по делото въпрос е дали ответникът е притежавал качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди за процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и 2 спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма твърдения за това.

Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобиване, респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разясненията дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК при учредено право на вещно ползване върху топлоснабден имот вещният ползвател, а не собственика, дължи цената на доставената топлинна енергия.

В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по спора е представен договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 139, том I, нот. дело № 129/2015г. по описа на нотариус Н.В, по силата на който Р.М.С в качеството на собственик на 4/6 ид.ч., Й.М Н. в качеството на собственик на 1/6 ид.ч. и Б.М.А в качеството на собственик на 1/6 ид.д. са дарили на Р. Д. Н. правото на собственост върху процесния недвижим имот, като на дарителя Й.М Н. е учредено вещно право на ползване върху вещта. Видно от представено по делото извлечение от акт за смърт вещният ползвател Й.М Н. е починала на 06.11.2020 г. От изложеното и при съобразяване на задължителните разяснения дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК следва, че за периода от 01.05.2020 г. до 06.11.2020 г. ответникът не е материалноправно легитимиран да отговаря по предявената искова претенция доколкото вещният ползвател дължи цената на доставената топлинна енергия, респ. доколкото на основание чл. 59, ал. 1 ЗС със смъртта на вещния ползвател правото на ползване е погасено собственикът дължи стойността на предоставената услуга за периода от 06.11.2020 г. до 30.04.2022 г.

От представеното по делото съобщение към фактура № 10140277897/31.07.2021г. се установява, че непогасеното задължение за отоплителен сезон от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. след извършено изравняване и приспадане на платени суми по прогнозни фактури възлиза на 266,63 лева, а от представеното по делото съобщение към фактура № 1021548521/31.07.2022 г. се установява, че непогасеното задължение за отоплителен сезон от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. след извършено изравняване възлиза на 668,35 лева. Предвид изложеното съдът по реда на чл. 162 ГПК намира, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 789,78 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от 06.11.2020 г. до 30.04.2022 г., като за разликата до пълния предявен размер от 912,17 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 06.11.2020 г. исковата претенция се явява неоснователна.

При доказаност на предявения иск за главница по основание и размер за периода от 06.11.2020 г. до 30.04.2022 г., следва да бъде разгледано своевременно заявеното от ответника възражение за погасяване на задължението по давност.

Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 04.10.2023 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД.

С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на (фирма) са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на 3 основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и следователно са влезли в сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.

3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Вземането за първият месец от периода, за който ответникът притежава качеството потребител на топлинна енергия след погасяване на вещното право на ползване върху процесния имот – месец ноември 2020 г. е станало изискуемо на 15.01.2021 г., т.е. преди по-малко от три години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.