Решение № 188 от 02.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Б., 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Крум Динев при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова в присъствието на прокурора Е. Т. Д. като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241200600369 по описа за 2024 година Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на постъпил протест от РП – Б., срещу Присъда №500480/13.07.2023 г., постановена по НОХД № 7/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Разлог.

Сочи се в протеста, че атакуваният съдебен акт се явявал неправилен.

При правилно установени факти, съдът извел неверни правни изводи, като е приел, че деянията не съставляват престъпления по чл. 290, ал. 1 от НК.Развити са съображения. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с подс.В. К., с ЕГН **********, да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.290, ал.1 от НК от НК. При условията на алтернативност се претендира след отмяната на съдебния акт, делото да бъде върнато на Районен съд – гр.Разлог за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Постъпил е писмен отговор на протеста от страна на адв.Р. Н. – защитник на В. К.. В същия се поддържа, че въз основа на изцяло изяснена фактическа обстановка, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е стигнал 1 до извод, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, в извършване на което е бил обвинен. В тази връзка се моли ОС да потвърди постановената присъда.

Страните не сочат нови доказателства.

За да се произнесе, ОС намери следното:

С присъдата, отмяна на която се иска, РС е признал подсъдимия В. Г. К., с ЕГН-**********, за невиновен в това, че на 25.03.2019 година в гр. Б., обл.

Б., пред надлежен орган на властта - главен разследващ полицай С.Я. в сектор „Разследване РУ - Разлог и РУ - Б.“, в качеството си на свидетел по досъдебно производство № 3794зм - 92/2019г. по описа на РУ - Б. при ОДМВР - Б., устно съзнателно потвърдил неистина с думите: „Автомобилът /лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Туксон“ с рама № ***/ съм закупил, като употребяван, от частно лице...“ и с думите: „Нямам представя кой може да ми е взел автомобила /лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Туксон“ с рег.

№***/“, като дадените показания били обективирани в протокол за разпит на свидетел от 25.03.2019 г. - престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по внесеното и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.

За да постанови съдебния си акт, първата инстанция приела следното във фактическо и правно отношение :

В. Г. К., с ЕГН-**********, е роден на *** г. в гр. София, обл. София, живущ в гр. София, общ. Столична, обл. София, ж.к. „Света Троица“ №150, българин, български гражданин, разведен, висше образование, неосъждан, частен банкер към банка „ДСК“.

В РУ- гр.Б. било образувано ДП № 92/2019 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК срещу неизвестен извършител.

Предмет на разследване били обстоятелства около отнемане на л.а „Хюндай Туксон“ с рег. № *** с рама № ***, собственост на А.Е.Б. ЕАД, гр. Хасково с управител и собственик В. Г. К.. Престъплението било извършено за времето от 19:00 часа на 24.03.2019 г. до около 09:00 часа на 25. 03.2019 г. в гр. Б., в района на хотел П.к..

Подсъдимият К. бил разпитан в качеството му на свидетел на 25.03.2019 г., във връзка с подаден от него сигнал, че управлявания от него лек 2 автомобил марка „Хюндай“, модел „Туксон“ не се намира на мястото, на което бил паркиран. Пред главен разследващ полицай С.Я. подсъдимият заявил, че лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Туксон“ бил закупил, като употребяван от частно лице, като поръчката за автомобила била чрез брат му Н. К., който живее и работи в А.. К. посочил, че заплатил сумата от 50000 лв. на мъж, който не познавал. На 24.03.2019 г., около 13:00 часа, пристигнал в гр. Б. с горепосочения лек автомобил и се настанил в хотел П.к., като вечерта го бил паркирал на около 20 метра от хотела. На следващия ден, сутринта, излязъл от хотела и установил, че автомобилът го няма, за което подал сигнал на телефон 112 и на място пристигнали полицаи, пред които заявил, че няма представа кой може да му е взел автомобила. Показанията на подсъдимия К. са обективирани в протокол за разпит на свидетел.

Горната фактическа обстановка съдът възприел след обстоен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, като необсъдените такива съдът намира за неотносими към разглеждания случай. С оглед на същата и постановил съдебния си акт, с който признал В. К. за невиновен и го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.290, ал.1 от НК.

Предвид изложеното, ОС намира протеста за неоснователен.

В хода на първоинстанционното следствие в оптимална степен e била изяснена фактическата обстановка по делото.

Индиция затова е и обстоятелството, че страните не са направили нови доказателствени искания.

Сторените на тази фактическа база правни изводи от страна на първата инстанция са логични, обосновани и верни. При формирането на вътрешното убеждение на съда относно въпросите по чл.301 от НПК не са били допуснати нарушения.

РС е подложил на задълбочен анализ събрания доказателствен материал, като детайлно в мотивите си е отразил кои обстоятелства въз основа на кои доказателства намира за установени.

Правилно първата инстанция е кредитирала показанията на разпитаните по делото свидетели, приемайки същите за последователни, логични, взаимодопълващи се и подкрепени от останалия доказателствен материал по делото.

Първоинстанционният съд е изложил

3 и солидни допълнителни аргументи, разколебаващи обвинителната теза, позовавайки се и на съответна съдебна практика. Последната не може да бъде приета за неотносима така, както е заявено във въззивната жалба.

Правилно и изчерпателно в мотивите към присъдата е очертана и правната същност на престъплението по чл.290, ал.1 от НК.

Въззивният съд не споделя становището на обвинението, че е налице противоречие и схематизъм в мотивите към присъдата, съставляващи такива нарушения на процесуалните правила, които да налагат нейната отмяна.

Определено свидетелските показания относно това от кого, за каква сума, в какво състояние и др. подс.К. е закупил лек автомобил, марка и модел „Хюндай Туксон“, с рег. № ***, с рама № ***, са обстоятелства, които не попадат в предмета на доказване в производство по разследване на деяние, квалифицирано като престъпление по чл.195, ал.1, т.12, във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

Що се отнася до израза : „Нямам представа кой може да ми е взел автомобила (лек автомобил, марка „Хюндай“ и модел „Туксон“, с рег. № ***)“, то ОС намира, че в тази насока е необходимо да се има предвид следното:

Най-напред липсват преки доказателства относно това, че в момента на „вземането“ на процесното МПС подсъдимият е бил на място и е възприел лично лицето, което е извършило действието. А дори и да се установява от данните по делото, че е имало определени договорки между К. и Т., то това обстоятелство не установява с необходимата категоричност, че точно последният е осъществил „вземането“ . Впрочем този извод се подкрепя от факта, че към настоящия момент липсва повдигнато обвинение срещу конкретно лице за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.12 от НК.

На следващо място при разследване на престъпления по чл.290, ал.1 от НК, конкретните свидетелски показания следва винаги да бъдат анализирани и оценявани и в контекста на чл. 121, ал. 1 НПК. В случая държавното обвинение, пренебрегвайки императивния характер на тази правна норма, не се е съобразило с това, че от В. К. не може да се изисква да свидетелства за факти, които биха го уличили в извършване на престъпление. (в тази насока Р№ 51/8.07.2019 г. по н. д. № 30/2019 г., III н. о., НК, ВКС; Р№ 198/7.01.2019 г. на ВКС по н. д. № 616/2018 г., III н. о., НК).

4

Независимо от непълнотата в мотивировката на присъдата, изразяваща се в неизлагането на конкретно становище по отношение на тази част от обвинението, ОС намира, че същественото в този случай е това, че волята на РС е изразена с необходимата яснота, поради което и не може да се приеме, че е налице порок на съдебния акт, който да влияе на неговата валидност.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в разглеждания казус не може да се достигне до крайни изводи, различни от тези на първата инстанция. Ето защо и въззивният съд споделя изцяло становището на първата инстанция, че в настоящото производство не са установени с необходимата степен на категоричност, безспорност и по несъмнен начин, че на инкриминираните дата, час и място подсъдимият е осъществява от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.290, ал.1 от НК, поради което на основание чл.304 от НПК го признал за невиновен и оправдал по повдигнатото обвинение.

При служебната проверка на първоинстанционната присъда, която Окръжният съд извърши съобразно правомощията си, не бяха констатирани основания за нейното изменение или отмяна. Като законосъобразна и правилна, същата следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.334, т.6, във вр. с чл.338 от НК, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №500480/13.07.2023 г., постановена по НОХД № 7/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Разлог.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5