Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 06.11.2020, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
374/2020
Подписан
06.11.2020
В сила
06.11.2020

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.71 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.1, изр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.3, ал.1 · Закон за кредитните институции
  • чл.344, ал.1 · Кодекс за застраховането

Р Е Ш

Е Н И

Е

№

06.11.2020г. гр.Ямбол

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав на 27.10.2020година,

В открито съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА

ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

МАРТИНА КИРОВА

Секретар

Л.Р.

Прокурор като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз.гр.д.

№ 374 по описа за 2020 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на

"БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс"С.А., клон България, гр. София, чрез юр.к. Н.М., срещу Решение №191/23.04.2020г., постановено по гр.д. №1824/2019г. по описа на Ямболски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника против Д.Д.Т. *** иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.415 ГПК за установяване вземането на ищцовото дружество и за признаване, че ответникът му дължи сумата 3055.43 лева - главница, представляваща задължение по Договор за потребителски заем от 20.11.2017г., сумата 2470.57 лева - възнаградителна лихва за периода 05.04.2018г. - 06.12.2021г., сумата 264.16 лева - мораторна лихва за периода 05.05.2018г. - 11.03.2019г. , заедно със законната лихва върху главницата от подаване на заявление по чл.41 ГПК - от 22.03.2019г. до изплащане на вземането, както и сумата 115.80лева - ДТ. и 50лв. юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №1125/2019 г. по описа на ЯРС.

Оплакването на въззивника е, че решението на първата инстанция в обжалваната му част е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Изложените съображения са, че в нарушение на материалния закон и на задължителните указания на ОСГТК на ВКС, дадени с ТР №8/2017г., районният съд не е установил вземането срещу ответника за онази част от дълга, по отношение на която е настъпил уговорения между страните падеж.

Оспорен е извода на съда за нищожност на процесния договор за потребителски заем, поради нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК, като съображенията са, че тази законова разпоредба от българския материален закон не е в съответствие с Директива 2008/48/ЕО и същата не следва да се прилага. Оспорен е и другия решаващ извод на първата инстанция за отхвърляне на иска - за нарушение на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК с твърдение, че процесният договор съответства на нормата на чл.11,ал.1, т.11 ЗПК, тъй като съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а изискването на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК за отделно посочване на главницата и лихвата в рамките на отделната вноска е за случаи, при които потребителят погаси предсрочно главницата и се породи правото му да получи нов погасителен план, какъвто не е разглежданият случай. Оспорен е и изводът на съда за недължимост на застрахователната премия, поради недоказаност на валидно сключен договор за застраховка, с твърдение, че застраховката е сключена между ответника като застраховано лице и застрахователя "Кардиф

Животозастраховане", клон България - КЧТ, а въззивникът е действал в качеството на застрахователен посредник.

По тези съображения въззивникът моли за отмяна на решението на ЯРС в обжалваната част и за постановяване на ново от окръжния съд, с което предявеният иск по чл.422 ГПК бъде уважен, с присъждане на разноските, вкл. за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал1 ГПК е подаден писмен отговор от особения представител на въззиваемия Д.Т. - адв.Г.Г., с който е оспорена въззивната жалба като неоснователна, с подробно изложени съображения по всяко от оплакванията на въззивника и при споделяне изводите на районния съд.

В. о.с.з. въззивната страна не изпраща представител, а депозира писмена молба с искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалвана част и за присъждане на разноските пред двете инстанции.

Въззиваемата страна, чрез особения представител адв.Г., пледира за потвърждаване на решението на ЯРС в оспорената му част.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с исковата молба на ищеца "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция, чрез клона му "БНП Париба Пърсънъл Файненс"С.А., клон България, гр. София, с която против Д.Д.Т. *** са предявени обективно съединени искове - с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД - за установяване съществуването на вземания на ищеца за главница в размер на 3 055,43лв., за възнаградителна лихва в размер на 2 470,57лв. за периода 05.04.2018г.-05.12.2021г. и мораторна лихва за забава върху главното вземане в размер на 264,16лв. за периода от 05.05.2018г. до 11.03.2019г. - подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1125/2019г. по описа на ЯРС. В исковата молба ищецът е посочил, че вземанията му срещу ответника произтичат от договор за потребителски заем от 20.11.2017г., по който е предоставил на ответника заем в размер на сумата общо 3 000лв. Ищецът е поддържал, че поради неплащане на две погасителни вноски по кредита от ответника, той като кредитор е обявил настъпилата предсрочна изискуемост на целия кредит, считано от 05.05.2018г. За същите суми ищецът е предявил и осъдителни искове в евентуално съединяване, в случай, че съдът отхвърли установителните искове, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост.

От приложеното ч.гр.д. №1125/2019г. по описа на ЯРС се установява, че по същото в полза на ищеца са присъдени процесните вземания за главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Заповедта е била връчена на длъжника, който в срок е подал възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта с посочване, че не дължи изпълнение на вземането на заявителя.

В настоящото исково производство ответникът не е намерен на неговия постоянен и настоящ адрес, който съвпада с посочения по делото адрес за призоваване, като в процеса е представляван от назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител.

С депозирания отговор на исковата молба особеният представител на ответника е оспорил иска, като е направил възражения, че ответникът е заплатил застрахователна премия по застраховката "Комбинирана защита" и ищецът е следвало да получи плащане от третото лице-застраховател; че ответникът не е уведомен за обявената предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение; че е налице недействителност на сключения с ответника договор за кредит на основание чл.143 и чл.146 ЗЗП, тъй като договорните клаузи не са индивидуално уговорени и са неравноправни; че е нищожна и клаузата от договора, с която е уговорена възнаградителната лихва, като противоречаща на добрите нрави.

От фактическа страна по делото е установено, че на 20.11.2017г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД гр.София и Д.Д.Т. *** е сключен договор за потребителски кредит, за отпускане на револвиращ кредит и ползване на кредитна карта, в размер на сумата 3 000лв.

Към договора страните не са приели и подписали Общи условия. Със Сертификат №PLUS-15469141 и Сертификат №CARD-15469141, двата от 20.11.2017г., и Общи условия за застраховките "Защита на плащанията" и "Защита на плащанията по кредитни карти", застрахователите "Кардиф Общо застраховане, клон България" и "Кардиф Животозасраховане, клон България" и ответника Д.Т. са сключили застраховки "Защита на плащанията" (пакети "Стандарт" и "Комбинирана защита") и "Защита на плащанията по кредитни карти" в полза на ищеца, при уговорен размер на премията от 0,560% от финансираната сума, дължима месечно, при размер на кредита от 3001лв. до 10 000лв. или над 24 месеца, т. е. при общ размер на премията от 806,40лв. Този размер на еднократната застрахователна премия от 806,40лв. е включен в общата стойност на плащанията по договора за кредит - 6 593,28лв., със срок на погасяване 48 месеца, на 48 равни месечни вноски от по 137,36лв. всяка, /съгласно погасителния план към договора/, при годишен процент на разходите- 45,81%; годишен лихвен процент 36,03%, и такса ангажимент от 105лв. На кредитополучателя Д.Т. е предоставен стандартен европейски формуляр, а в чл.5 от сключения договор страните са постигнали съгласие при забава на една или повече месечни вноски, кредитополучателят да дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, като при просрочие на две или повече месечни вноски е уговорено кредитът да става изцяло предсрочно изискуем, без да е необходимо изпращане на съобщение за това от кредитора.

По делото от заключението на вещото лице-икономист, извършило назначената съдебно-счетоводната експертиза, е установено, че с част от сумата по кредита - със сумата 759,22лв. ищецът е рефинансирал друг договор на ответника, била е удържана сумата 105лв.- такса ангажимент, а остатъкът от 2 135,78лв. е бил преведен по сметка на ответника в "Пощенска банка", клон Ямбол. В изпълнение на задълженията си по сключения договор за кредит, на 04.01.2018г. ответникът е извършил плащане на сумата общо 412,08лв., с която сума са погасени първите три погасителни вноски по погасителния план - погасена е главница в размер на сумата 45,37лв., възнаградителна лихва за периода 20.11.2017г.-05.03.2018г. в размер на 316,31лв. и застрахователна премия 50,40лв. Вещото лице е установило, че след падежа на 4-та погасителна вноска по погасителния план - 05.04.2018г., ответникът не е извършвал плащания по договора, при което дължимите суми по договора, до падежа на последната погасителна вноска са в размер на 3 055,43лв. - главница, 2 470,57лв. - възнаградителна лихва и мараторна лихва за забава върху главницата към датата на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение - 263,98лв.

С писмена покана от 12.09.2018г. ищецът е уведомил ответника, че обявява предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит, но по делото няма данни това писмо-покана да е достигнало до неговия адресат - ответника.

При тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение ЯРС е отхвърлил установителните искове по чл.422 ГПК за главница, договорна лихва и обезщетение за забава върху главницата, по съображения, че ищецът не е обявил на ответника предсрочната изискуемост на договора за кредит преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, като е формирал и изводи, че ищецът няма право да обяви предсрочната изискуемост на кредита, тъй като това би било в нарушение на нормата на чл.71 ЗЗД, за която съдът е посочил, че е императивна. При отхвърляне на установителните искове, съдът е разгледал осъдителните искове, по които е приел, че сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК, тъй като не отговаря на изискването за размер на шрифта - не по-малък от 12; че договорът сочи ГПР като абсолютна стойност, без конкретизация на начина на формирането му; че има погасителен план по договора с информация за падежите на вноските и размера им, но липсва предоставяне на информация за правото на потребителя при погасяване на главницата да получи погасителен план за извършените плащания.

Поради това съдът е заключил, че на основание чл.23 ЗПК длъжникът - ответникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита, прел е, че това е сума в размер на 1 723,70лв. и я е присъдил, като е отхвърлил осъдителните искове по чл.240, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за възнаградителна лихва в размер на 2470,57лв. и за мораторна лихва за забава в размер на 264,16лв. Решението на ЯРС в частта, с която е уважен осъдителния иск за главница и е са отхвърлени осъдителните искове за лихви не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

Решението на ЯРС в обжалваната му част, с която са отхвърлени установителните искове, е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съображенията за този извод за следните:

Предявените установителни искове се квалифицират по чл.422, ал.1 ГПК, чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД. От представените по делото писмени доказателства е безспорно установено, че на 20.11.2017г. между ответника Д.Т. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, който попада в приложното поле на ЗЗД и ЗПК.