Решение № 41 от 20.10.2026, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Котел, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Г. Дедова при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Административно наказателно дело № 20262210200045 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-0287-000994 от 29.07.2025 г., издадено от началник РУ Котел в ОДМВР Сливен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на А. А. П., с ЕГН **********, е наложено административно наказание, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева.

Недоволен от НП е останал П., който сочи, че НП е незаконосъобразно, като се твърди, че същото не му е редовно връчено и съответно не е влязло в сила. В жалбата се посочва, че това е нарушило правото му на защита. Иска се отмяна на НП и присъждане на разноските по делото.

За съдебните заседания жалбоподателят и неговият процесуален представител се явяват лично като поддържат подадената жалба.

За съдебното заседание не се явява и не се представлява въззиваемата страна, която е депозирала писмено становище, в което оспорва жалбата като счита същата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди като законосъобразно обжалваното наказателно постановление.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

1

На 16.07.2025 г. жалбоподателят А. А. П. управлявал лек автомобил фолксваген бора, с рег. ************ собственост на А. М. Й., ЕГН **********, движейки се в с. Градец по ул. „Ст.Вавов“. Водачът бил спрян от полицейските служители С. Ш. И. и А. Г. М., като при проверката е установено, че П. управлява посочения по-горе лек автомобил, като не използва обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобилът.

Поради това, свидетелят И. е съставил на П. акт за установяване на административно нарушение, с който било установено процесното нарушение на ЗДвП – на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, връчен му е лично и последният го е подписал, като не е посочил възражения.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 25-0287-000994 от 29.07.2025 г., издадено от началник РУ Котел в ОДМВР Сливен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на А. А. П., с ЕГН **********, е наложено административно наказание, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева.

От представената по делото докладна записка (УРИ 287р-16671, екз № 1) е видно, че свидетелят Г. А. е посетил адреса на жалбоподателя, за да му връчи обжалваното НП на 27.11.2025г. и на 29.11.2025г., но жалбоподателят не е бил открит на адреса. В докладната записка е посочено още, че от проведени беседи със съседи се установило, че П. не пребивава на адреса от няколко седмици, както и че често сменя местонахождението си. Свидетелят А. е посочил още, че след извършена проверка чрез дежурния в ОДЧ-на РУ Котел се установило, че в информационните масиви на АИС „БДС“ лицето нямало настоящ адрес.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателства и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни. Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от 2 доказателствените източници, събрани в хода административнонаказателното производство и съдебното следствие на

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е длъжен служебно да провери дали същото е издадено при спазване на изискванията на процесуалния закон и дали правилно е приложен материалният такъв. Въз основа на дължащата по закон служебна проверка, съдът установи, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, както и от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

Съдът дължи да разгледа въпроса за приложението на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, респективно за допустимостта на жалбата. В тази връзка съдът не е обвързан с констатацията на АНО, че постановлението е надлежно връчено по силата на правната фикция на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, а дължи самостоятелен анализ на фактите, на база на които да прецени дали предпоставките на горепосочената разпоредба са налице или не. Съгласно чл. 58 от ЗАНН препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение. Когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Посочената норма въвежда изискване за връчване на НП лично или чрез представител на нарушителя срещу подпис. Само когато препис от НП не може да се връчи лично на нарушителя срещу подпис, правилото на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН допуска връчване чрез прилагане по преписката при кумулативното наличие на две предпоставки – нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Само при наличието на доказателства за изпълнение на законоустановените предпоставки връчването по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН ще бъде редовно процесуално действие, от което да възникнат заложените в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН правни последици – стартиране на предвидения срок за обжалване. Във връзка с гореизложеното съдът намира, че възражението на жалбоподателя за нередовност на процедурата по връчване на обжалвания акт за основателно, тъй като след внимателен анализ на доказателствения материал, не се констатират предпоставките за връчване 3 на наказателното постановление при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, за да се приеме, че същото е влязло в законна сила към датата на подаване на настоящата жалба. От приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства става ясно, че адреса на жалбоподателя П. е посещаван два пъти – на 27.11.2025г. и на 29.11.2025г. като лицето не е било намерено. От докладната записка не се установява в какви часове от денонощието е търсено лицето, имайки предвид, че същото би могло да бъде трудово ангажирано и през деня да е налице обективна невъзможност да се намери на адреса. Не е отбелязано от кого са снети сведенията, че П. не пребивава на адреса от няколко седмици. Извършените действия не изпълняват субсидиарно приложимите изисквания на НПК за връчване на съдебни книжа. Предвид изложеното съдът приема, че не са предприети всички необходими действия по връчване на наказателното постановление – липсват данни да е търсен чрез работодател за връчване чрез него, не е извършена проверка дали лицето е напуснало пределите на страната и кога, съответно не е направен опит за връзка чрез установен от мобилните оператори мобилен номер, още повече, че един от служителите, посетили адреса на жалбоподателя е разполагал с възможност да установи телефонният му номер (видно от показанията на свидетеля Ц. е, че за връчване на други НП е бил провеждан телефонен разговор с П.). Съдът намира, че по делото не се установява наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 58, ал.

2 от ЗАНН, за да се приеме, че наказателното постановление е било връчено по този ред. Незаконосъобразно проведената процедура по връчване на наказателното постановление мотивира настоящия състав да приеме, че жалбата е била подадена в срок и като такава е процесуално допустима. Съдът намира, че доводите на жалбоподателя за отмяна на наказателното постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения при неговото връчване не са основателни, тъй като правилата за връчване са относими единствено към надлежното упражняване на правото на жалба и неговата срочност. Тъй като в настоящия случай жалбата е подадена и производството пред съда е образувано, правото на защита на жалбоподателя не е накърнено и твърдяното и констатирано нарушение при връчването не съставлява основание за отмяна на акта.

Съдът счита, че от словесното съдържание на АУАН и НП безспорно се установява, че нарушението е описано по достатъчен начин, като 4 санкционираният субект може напълно еднозначно да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен.

На следващо място, съдът намира, че квалификацията на нарушението е правилна и съответна на установените фактически констатации в АУАН и НП.

Съдът намира, че безспорно е установено от обективна страна, че жалбоподателят е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан. Не са налични никакви доказателствени материали, които да оборят отразените в АУАН и НП фактически констатации в този смисъл. Освен това в показанията си актосъставителя на АУАН и свидетелят при съставянето на акта заявяват, че подписите в АУАН са техни, а актосъставителят И. потвърждава, че е констатирал нарушение на ЗДвП. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че нарушението е останало недоказано, тъй като в хода на съдебното следствие разпитаните свидетели И. и М. са заявили, че нямат ясен визуален спомен за конкретното лице и детайлите около проверката поради изтеклия дълъг период от време. Настоящият съдебен състав намира това изявление за напълно логично и предвидимо, предвид факта, че в кръга на служебните си задължения тези служители извършват ежедневни проверки на десетки водачи на МПС. Липсата на ясен субективен спомен за физическите характеристики на нарушителя, година след съставянето на акта не дискредитира техните показания. В съдебната зала и двамата свидетели категорично разпознаха и потвърдиха автентичността на положените от тях подписи в съставения АУАН.

Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, „ Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.”. В случаите, в които се допуска нарушение на посочената разпоредба, ЗДвП в чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 е предвидил точно определено наказание за виновните лица – „глоба” в размер на 50 лева. Ето защо, съдът намира, че нарушението е доказано от обективна страна.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл, защото жалбоподателят съзнателно е шофирал без поставен предпазен колан съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял 5 настъпването на същите.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

След като свидетелите И. и М. потвърждават автентичността на документа, а отразените в него констатации не бяха опровергани от жалбоподателя с никакви насрещни доказателства или ангажиране на свидетели – очевидци, съдът приема фактическата обстановка по АУАН за напълно доказана.

Горните доводи мотивират крайния извод на съда, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление НП № 25-0287000994 от 29.07.2025 г., издадено от началник РУ Котел в ОДМВР Сливен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на А. А. П., с ЕГН **********, е наложено административно наказание, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Сливен, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.