Решение № 214 от 04.11.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. гр.Мадан, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20245430100309 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД против В. Ю. М., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 2 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

1000,37 лв. (след частично прекратяване на производството с Определение № 376/20.08.2024 г. по гр.д. № 309/2024 г. по описа на РС Мадан), която сума представлява неизплатена главница по Договор за потребителски кредит ** от 02.03.2022 г., сключен с ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД;

349.42 лв. - представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 05.09.2022 г. до 05.03.2023 г.;

327.78 лв. обезщетение за забава, начислено за периода от 05.09.2022 г. до 08.03.2023 г., законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 96/2023 г. в полза на Ти Би Ай Банк ЕАД.

В исковата молба се твърди, че на 31.01.2024 г. е подписано Приложение № 1/31.01.2024 г. на осн. чл. 1.3 от сключения на 31.01.2024 г. Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на основание чл. 99 от ЗЗД между “Ти Би Ай Банк” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит с № **, сключен между “Ти Би Ай Банк” ЕАД и В. Ю. М., е прехвърлено в 1 полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви, което вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от 31.01.2024 г. към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.01.2024 г. Съгласно чл. 3.6. от рамковия договора за цесия Агенция за събиране на вземания, в качеството на цесионер се задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на вземания има изрично пълномощно от Ти Би Ай Банк ЕАД. В изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на чл.

99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на Банката, което е приложено по образуваното изпълнително дело. В случай че съдът счете извършеното към момента уведомяване за цесията за ненадлежно, към исковата молба е представено Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С- ТБИ/** от 16.07.2024 г. за връчване на ответника. Ищецът сочи, че претендираното вземане произтича от сключен на 02.03.2022 г. договор за потребителски кредит с № ** между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и В. Ю. М., съгласно който кредиторът е предоставил кредит в размер на 3926.48 лв., за общо ползване, която сума ответникът се е задължил да върне на Кредитора ведно с уговорените лихви до 05.03.2013 г. /чл. 6 от Договора/ на равни месечни вноски, всяка в размер на 404.15 лв., без последната, която е изравнителна и е в размер на 404.14 лева. Така към датата на подписване на Договора, страните са уговорили Кредитополучателят/ответник да плати на Банката общата сума от 4849.79 лв. Съгласно чл. 9 от Договора, за отпусната сума се дължи възнаградителна лихва е годишен лихвен процент от 40.91 %. А в случай на просрочие, съгласно чл. 9.4. от Договора, се дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва, начислена върху просрочената главница за периода на просрочието. В чл. 11.2 от Договора е инкорпориран и погасителния план към него, съгласно който първата дължима месечна погасителна вноска е падежна дата 05.04.2022 г., а последната е 05.03.2023 г. Доколкото ищецът не е страна по частното гражданско дело, по което е издадена процесната заповед за незабавно изпълнение се позовава на т. 10. б. от ТР 4/2013 г. на ОСГТК, съгласно която ВКС е привел, че настоящият иск би могъл да се предяви и от цесионера ако е спазил срока по чл.415, ал.1 ЕПК, от датата на връчване на указанията на съда на цедента. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ, с която взема становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва факта, че на 02.03.2022г. между В. М. и частния праводател на ищеца е подписан Договор за потребителски кредит № **. По силата на договора кредиторът „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023 бил предоставил заем на ответника в размер на 3 500,00 (три хиляди и петстотин) лева, а не както се твърдяло в исковата молба, че предоставената в заем сума е в размер на 3926,48 лева. Установявало се от чл.7.1 от договора, че размерът на кредита е 3500,00 лева, а сумата от 426,48 лева представлява застрахователна премия, която била прибавена като главница по кредита и върху нея се начислявала уговорената с договора за кредит договорна лихва. Отношенията на страните попадали под правната 2 регламентация на Закона за потребителския кредит, в това число и относно недействителността на договора. Ответникът се позовава на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, като сочи в настоящия случай това правило формално било спазено, доколкото в Договор за потребителски кредит № ** от 02.03.2022г. бил посочен ГЛП в размер на 40,91 %. Предвид съдържанието на договора обаче, не било ясно този лихвен процент върху коя сума се начислява. В договора било отразено като размер на кредита първо 3 500 лв., а след това - общ размер на кредита от 3926,48 лв., но не било конкретизирано от кредитодателя върху коя от двете суми се начислява възнаградителната лихва. В договора липсвала и ясно разписана методика и начин на формиране на ГПР. Не е посочено каква сума е взета предвид за главница по кредита, дали сумите за застрахователни премии в общ размер от 426,48 лв. са приети за разходи по кредита, каквито реално представляват. Предвид това не може да се провери и дали вписания в договора процент на разходите на годишна база - 48,25 %, е действително приложимия такъв в отношенията между страните. Последното обосновава извод за нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че действителният ГПР надхвърля прага, посочен в чл.19 ал.4 от ЗПК, което нарушение е самостоятелно основание за обявяване на договора за кредит за недействителен. Ответникът сочи, че не била представена и преддоговорна информация, която да е предоставена на потребителя преди сключване на договора за кредит, което представлявало нарушение на чл. 8 от ЗПК. Освен това договорът за потребителски кредит бил изготвен на шрифт по-малък от 12, което било нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗПК. Налице било нищожност на клаузата по чл. 9, т. 1 от процесния договор, определяща лихвения процент по договора в размер на 40,91%, поради противоречието й с добрите нрави. Счита, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително е ако тя не надвишава трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити. Към момента на сключване на договора на 02.03.2022г. основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ е бил 0,00 %, поради което стойността, която е имала законната лихва към момента на сключването на договора е 10,00%. Като се вземел предвид срока на сключване на договора от 12 месеца, съотношението между възнаградителната лихва и законната лихва към датата на сключване на договора, начинът на разпределение на вноските за главница и лихва, размерът на предоставената сума по договора - 3500 лева и размерът на дължимата договорна лихва за срока на договора - 923,31 лева се установявало, че уговорената клауза за договорна лихва била нищожна поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, тъй като нарушавала принципите на справедливост и добросъвестност в облигационните отношения и създавала условия за неоснователно обогатяване на ищеца. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е прието ч.гр.д. № 96/2023 г. по описа на РС Мадан, от което се установява, че ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за сума в размер на 2479.62 лева 3

/две хиляди четиристотни седемдесет и девет лева и шестдесет и две стотинки/ - главница по Договор за потребителски кредит № ** от 2.03.2022 г..; сума в размер на 349.42 лева /триста четиридесет и девет лева и четиридесет и две стотинки/ - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 5.09.2022 г. до 5.03.2023г.; сума в размер на 327.78 лева /триста двадесети седем лева и седемдесет и осем стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 5.09.2022 г. до 8.03.2023г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда - 17.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за сумите по заявлението. След образуване на изпълнително дело и връчване на ПДИ, длъжникът е възразил срещу дължимостта на част от вземанията по издадената заповед №45/20.03.2023 г. по ч.гр.д № 96/2023 г. по описа на РС Мадан, а именно за сумите от: 1000,37 лева главница, 349,42 лева — договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.09.2022г.-05.03.2023г., 327,78 лева - обезщетение за забава за периода от 05.9.2022г. до 08.03.2023г.

След указания към заявителя исковете са предявени в срока по чл. 422 от ГПК - в едномесечен срок от съобщението от Агенция за събиране на вземания ЕАД, който твърди да е придобил вземането от ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД по силата на договор за цесия след издаване процесната заповед за изпълнение, поради което са налице процесуалните предпоставки за предявяване на иск съгласно т. 10б от ТР №4/18.06.2014 г. по гр.д. № 309/2024 г. по описа на РС Мадан. С оглед допустимостта на производството следва да се обсъдят представените и приети по делото доказателства с оглед преценка на основателността на предявените искове.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД – кредитодател и В. Ю. М. – кредитополучател е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит № ** от 02.03.2022г. По силата на цитирания договор на ответника бил предоставен кредит в размер на 3500 лева, която сума е платима от кредитополучателя на 12 месечни вноски в размер на 404,14 лева всяка, ведно с договорна лихва, при ГЛП в размер от 40,91 % и ГПР в размер на 48,25 %, при обща сума дължима от потребителя 4879,79 лева. Кредитодателят е финансирал и застрахователна премия на ответника в общ размер от 426,48 лева., включваща покрития по застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“. В Погасителния план към договора общата сума, дължима от потребителя в размер от 4849,79 лева е посочена като сбор от главница в размер на 3926,48 лева и лихва в размер на 923,31 лева. В т. 7.1 „Общ размер на кредита и условията за усвояването му“ от процесния договор за потребителски кредит е посочено, че размерът на кредита е 3500 лева, че общият размер на застрахователната премия е 426,38 лева, от която застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА в размер на 119.88 лева и застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА в размер на 306.60 лева. Така общият размер на кредита е посочен в размер на 3926,48 лева. Крайният срок за погасяване на задълженията по договора за кредит е 05.03.2023 г. към датата на подаване на заявлението в 4 съда – 17.03.2023 г. всички вземания по договора са падежирали.

От страна на ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД е изискана и приета справка за извършени плащания от В. Ю. М. по процесния договор за кредит, видно от която ответникът е заплатил сумата от общо 2087,60 лева чрез ИЗИ ПЕЙ АД, както следва: на 14.04.2022 .г. е заплатил 408.80 лева, на 03.06.2022 г. е заплатил 414 лева, на 18.07.2022 г. е заплатил 408.80 лева, на 12.09.2022 г. е заплатил 856 лева.