Решение № 6234 от 08.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6234 гр. София, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20221100509652 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ЕОС М.“ ЕООД, действащ чрез процесуалния си представител адв. П.В., срещу решение № 6967/22.06.2022 г., постановено по гр. д. № 69095/2021 г., 169 с-в по описа на Софийски районен съд.

С посоченото решение са уважени изцяло предявените от ищцата Д. Х. Ш. искове, като е признато за установено, че ищцата не дължи по отношение на ответника сумата в размер на 10735.76 лева - представляваща главница, както и сумата в размер на 568.53 лева – договорна лихва за периода 24.12.2011 г. - 18.07.2013 г., сумата в размер на 20.31 лева наказателна лихва за периода 24.03.2013 г.-18.07.2013 г., както и 702.98 лева - сторени съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.08.2013 г. по ч. гр. дело №32975/2013г., по описа на СРС, 64 състав.

Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства. Моли се решението да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени, като се присъдят направените пред двете инстанции разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият Д. Х. Ш., е депозирал отговор на въззивната жалба. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна и претендира присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

1

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за основателни.

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, поради новонастъпили факти. За да бъде уважен предявеният иск трябва да е установен следният фактически състав: 1. да съществува изпълнително основание и да е издаден изпълнителен титул срещу ищеца; 2. да е образувано изпълнително дело от кредитора срещу длъжника; 3.да са настъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, които обосновават несъществуване на правото на принудително изпълнение на вземането – в конкретния случай да е изтекла претендираната от страната погасителна давност. В тежест на ответника е да установи спиране, съответно прекъсване на погасителната давност относно вземането.

Видно от представеното удостоверение за наследници въззиваемият е единствен наследник на Д.Г.Д. – длъжник по изпълнителното дело, срещу който е бил издаден изпълнителният лист.

В конкретния случай ищецът е предявил отрицателен установителен иск, с който отрича вземането на ответното дружество като погасено по давност с изтичане на предвидената в закона погасителна давност.

Приложима по отношение на установените с влязла в сила заповед вземания е петгодишната давност по аргумент от разпоредбите на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно чл. 404, ал.1, т. 1 подлежат на принудително изпълнение, както съдебните решения, така и заповедите за изпълнение, които имат характер на съдебни изпълнителни основания по смисъла на новия ГПК от 2008 г. На изпълнение по този ред подлежат установените по основание и размер безспорни вземания, каквито без съмнение са както вземанията, установени с влязло в сила решение, така и вземанията, установени с влязла в сила заповед за изпълнение на съдилищата. Така, както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва и вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до 2 изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Тълкуването на чл. 117, ал. 2 ЗЗД налага извод, че правилото следва да се прилага, както по отношение на вземания, установени с влязло в сила решение, така и по отношение на вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение /в този смисъл Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. Нещо повече, в настоящия случай задължението е за неплатени вноски по договор за банков кредит, поради което давността е петгодишна.

Няма спор между страните, че длъжникът в заповедното производство не е възразил по предвидения за това процесуален ред срещу заповедта по чл. 417 ГПК и тя е влязла в сила. След стабилизирането на заповедта за изпълнение ирелевантно за правния спор е обстоятелството въз основа на какъв акт или основание е издадена същата. Когато е налице влязла в сила заповед за изпълнение, същата стабилизира вземането, поради което от влизането й в сила започва да тече нова давност, която винаги е петгодишна по аналогия от разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. В този смисъл и Решение № 37/24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС.

Следващият спорен по делото въпрос е погасено ли е вземането по давност.

Видно от събраните по делото доказателства на 11.11.2013г. е образувано изпълнително дело № 04024/2013г. на ЧСИ Я., като взискателят е направил искане до ЧСИ за предприемане на изпълнителни действия, като на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложил на ЧСИ определяне начина на изпълнение.

На 15.11.2013г. ЧСИ е наложил запор върху вземанията на наследодателя на въззивника в различни банки. Съгласно т. 1 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК налагането на запор или възбрана в изпълнително производство съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера.

Други действия по изпълнителното дело, които са в състояние да прекъснат давността не са били извършвани.

С постановление от 22.08.2019г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК.

От последното действие до прекратяване на изпълнителното дело са изтекли повече от две години, поради което прекратяване на изпълнителното дело е настъпило по силата на закона, с изтичане на 2 години от последното изпълнително действие, съгласно чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК. Ето защо, съдът приема, че същото е перемирано на 15.11.2015г.

Постановлението на съдебния има изпълнител има само декларативно, но не е конститутивно действие, поради което е без значение датата, на което е постановено, тъй като перемпцията настъпва по силата на закона.

Настъпилата перемпция по това дело обаче не води автоматично до извод, че погасителната давност също е изтекла.

3

С Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС приема, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Както беше посочено по – горе изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на 15.11.2015г., като съобразно приетото с цитираното тълкувателно решение, съдът приема, че до 26.06.2015г. не е текла давност.

Страните не спорят, че ответникът е образувал ново изпълнително дело на 19.04.2019г. В тази връзка следва да се отбележи, че препис от това изпълнително дело не е постъпил, въпреки че същото е било изискано от съда с доклада по делото, по искане на ответника. Действително, подаването на молба за образуване на изпълнително дело не прекъсва давността, в какъвто смисъл ищецът е изложил съображения. В случая обаче самият ищец е представил молба по това изпълнително дело от 26.11.2019г., изходяща от „ЕОС М.” ЕООД – л. 17 от делото на СРС, в което е направено искане за насрочване опис на движимите вещи на длъжника. Това искане е прекъснало давността по следните съображения:

При преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се вземе предвид дали са налице обстоятелства, които да прекъснат течението на срока. В Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е било поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки конкретен случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по отношение на длъжника изпълнителни действия.

В мотивите на цитираното Тълкувателното решение е обсъдено значени-ето и на молбата на взискателя, с която се иска извършване на конкретно действие в рамките на изпълнителния способ: „Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение”. Тоест, за да е в състояние да прекъсне давността, искането за извършване на определено изпъл-нително действие, следва да бъде уважено от съдебния 4 изпълнител и действието да е предприето. Необходимо е двете действия да са налице кумулативно, за да породят придадения им прекъсващ ефект.

В случая е представена само молбата до съдебния изпълнител за насрочване на опис, като няма данни дали същият е осъществен. Същинско действие за принудително изпълнение може да предприеме само съдебният изпълнител и то прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова, ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. В настоящия случай не се установява съдебният изпълнител да е дал указания за внасяне на такси или др., нито е предприел действия по извършване на опис и оценка, въпреки надлежното искане на взискателя. Ето защо, давността е прекъсната с подаването на тази молба - в този смисъл Решение № 37/24.02.2021г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла.