Решение № 274 от 04.03.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Велико Търново , 04.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ в публично заседание на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря ДИМИТРИНКА К. БАБЕКОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20204110102464 по описа за 2020 година

Предявен е иск по чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД .

Ищецът "Банка ДСК " ЕАД твърди, че на основание сключен Договор за кредит за текущо потребление от 24.10.2017 г. и ОУ към него банката е предоставила на ответника сумата от 20 000 лева със срок на погасяване 120 месеца. Изтъква, че поради неплатени в срок месечни вноски банката е обявила неплатения остатък от главницата за предсрочно изискуем, за което е изпратила уведомление до длъжника. Издадена била заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1598/2020 г. на ВТРС, срещу която постъпило възражение.Моли съда да постанови решение, с което да установи между страните дължимост на сумата от 16510,61 лева главница , ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане; сумата от 438,05 лева договорна лихва за периода 11.03.2020 г. - 13.07.2020 г.; сумата от 5,75 лева лихва за забава за периода от 11.03.2020 г. до 13.07.2020 г.

, сумата от 120 лева разходи при изискуемост на кредита. Претендира раззноски. В съдебно заседание се представлява от юк М.. Поддържа исковите претенции.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Д. Г. Г. не е депозирал 1 писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание процесуалният му представител адв.*** от ВТАК оспорва иска, като неоснователен. Заявява нищожност на на клаузи от ОУ поради тяхната неравноправност. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Издадена е заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по частно гражданско дело № 1598/2020 г. на ВТРС срещу ответника в полза на ищеца за сумата в размер на 16 510, 61 лв. /шестнадесет хиляди петстотин и десет лева и шестдесет и една стотинки/ – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 24.10.2017 година, съгласно Извлечение от счетоводни книги към 14.07.2020 година; сумата в размер на 438,05 лв.

/четиристотин тридесет и осем и пет стотинки/ – договорна лихва за периода от 11.03.2020 година до 13.07.2020 година; сумата в размер на 5,75 лв. /десет лева и четиридесет и шест стотинки/ – мораторна лихва за периода от 11.03.2020 година до 13.07.2020 година; сумата в размер на 120,00 лв. /сто и двадесет лева/ – такси и разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 15.07.2020 година до окончателното изплащане на вземането, както и изпълнителен лист за присъдените суми от 20.07.2020 г. В предоставения срок длъжникът е депозирал възражение за недължимост, поради което заявителят е подал иск по реда на чл. 422 от ГПК срещу него. От представените в исковото производство доказателства се установява, че на 24.10.2017 г. между банката и ответника е сключен договор за кредит за текущо потребление , по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на 20 000 лева. Договорено е кредитът да се погаси на 120 месечни вноски с падежна дата на 10-то число от месеца. Приложени са Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление и такси по кредити за текущо потребление, както и погасителен план и ГПР. Изпратена е покана-уведомление до длъжника чрез ЧСИ С.Косева рег.№ 809 в регистъра на КЧСИ , получена от ответника на 6.07.2020 г., с която същият е уведомен за настъпване на предсрочна изискуемост на цялата непогасена главница по договора поради допуснатата забава на плащанията. На 14.07.2020 г. банката е издала извлечение от счетоводните си книги - основание за поисканата и 2 издадена заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника, според което на 14.07.2020 г. е настъпила предсрочна изискуемост на кредита поради непогасени/частично погасени четири броя месечни вноски по лихва и/или главница с падежи на 10.07.2020 г., 10.06.2020 г., 10.05.2020 г., 10.04. 2020 г. на обща стойност 947,02 лева, от които главница 524,15 лева и догворна лихва от 422,87 лева. Назначена е и съдебно-счетоводна експертиза. След проверка на документите по делото и счетоводството на банката вещото лице е дало заключение , според което кредитът от 20 000 лева по процесния договор от 24.10.2017 г. е усвоен от кредитополучателя на 25.07.2017 г. по посочената разплащателна сметка с титуляр -ответника. Общо извършените плащания от длъжника са в размер на 8052,24 лева, от които платени са 3489,39 лева главница, 3662,43 лева договорна лихва, 4,69 лева лихва за просрочие и 903,81 лева погасени други задължения / такси по разплащателната сметка и револвиране на кредитна карта/. Към 11.07.2020 г. според експертизата са налице просрочени задължения по кредита в общ размер от 947,02 лева по поредни погасителни вноски частично или изцяло неплатени: 10.04.2020 г. -132,38 лева; 10.05.2020 г.- 244,88 лева; 10.06.2020 г.244,88 лева; 10.07.2020 г.- 244,88 лева , като общите дни на забава са 94 дни.

Последното плащане по кредита извършено от страна на кредитополучателя е на 30.03.2020 г., а последната транзакция по разплащателната сметка е на 14.04.2020 г. Към датата на подаване на заявлението -15.07.2020 г. задълженията по кредита са в общ размер от 17074,41 лева, от които 16510,61 лева главница; 438,05 лева договорна лихва за периода 11.03.2020 г.13.07.2020 г.; 5,75 лева лихва за забава за период 11.03.2020 г.- 13.07.2020 г. и 120 лева заемни такси. В съдебно заседание вещото лице поддържа изготвеното заключение.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е депозиран в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК връчена на длъжника - ответник и срещу която той е възразил.

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение и успешното доказване предполага 3 установяване наличието на валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът има качеството кредитор, а ответната страна качеството длъжник, изправността на кредитора по договора, основанията на които претендира вземането, както и неговия размер. Установи се по безспорен начин, че между страните е възникнала облигационно-правна връзка, основана на подписания договор за кредит за текущо потребление , по който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя парична сума в размер на 20 000 лева. Срокът на договора е 120 месеца, като е предвидено месечните погасителни вноски да се внасят на 10-то число на месеца . Според условията на договора кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент от 8,45% при ГПР от 9,82% . Неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, които предвиждат в Раздел седми "Отговорности и санкции" хипотезите, при които кредиторът има право да обяви предсрочна изискуемост.Според чл.18.1 от Раздел седми на ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или лихви над 90 дни целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Както договорът, така и изготвеният погасителен план към него, Общите условия и Таксите на банките са подписани от двете страни, съответно са породили действието си спрямо тях.

Макар направени едва в съдебно заседание релевираните възражения за нищожност на договорни клаузи направени от процесуалния представител на ответника следва да се обсъдят, доколкото за нищожността съдът следи служебно. Разглеждайки клаузите на договора и приложимите ОУ съдът не счита, че същите са неравноправни , следователно нищожни. Договорът е в изискуемата от закона форма, съдържа всички съществени елементи според изискванията на ЗПК. Погасителният план съдържа информация за броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и техния размер. Договореният ГЛП и ГРП не противоречат на закона или на добрите нрави и са изцяло съобразени, както с императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 от ЗПК, според който годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева или валута, определена с постановление на МС на Р България, така и със съдебната практика , според която няма нарушение на добрите нрави при определяне на възнаградителна лихва, която не надвишава трикратния размер 4 на законната лихва. Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест ищецът установи пълно и главно качеството си на кредитор по процесния договор. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно и обосновано се установи по безспорен начин, че сумата от 20 000 лева е реално предоставена на кредитополучателя по посочената в договора разплащателна сметка на 25.10.2017 г. Ответникът в нарушение на задълженията си по договора за заплащане на дължимите месечни вноски според погасителния план на 10-то число от месеца е допуснал забава на четири от тях, считано от 10.04.2020 г.

Допуснатото просрочие е от 94 дни, а последното плащане по кредита е направено на 30.03.2020 г. Следователно за кредитора е възникнало правото да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем по отношение на неплатения остатък от главницата по кредита според разпоредбата на чл.18.2 от ОУ, действаща в отношенията между страните. За този факт банката е уведомила по надлежния ред длъжника, като му е връчила чрез ЧСИ поканауведомление, получена лично от него на 6.07.2020 г. От приложеното извлечение от сметка се установява, че банката е обявила настъпилата предсрочна изискуемост на 14.07.2020 г., тоест след като длъжникът е бил уведомен за нея. От изложеното става ясно, че за банката е възникнало правото да претендира предсрочно заплащане на непогасените вноски по кредита, както тези с настъпил падеж, така и заплащане на вноските по главницата с ненастъпил падеж, които към момента на обявяване на предсрочната изискуемост не са били изискуеми. Експертизата установява, че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост задълженията на ответника са в размер на 16510,61 лева за главница; 438,05 лева за договорна лихва дължима за периода от 11.03.2020 г. до 13.07.2020 г., както и 5,75 лева представляваща начислено обезщетение за забава за периода от 11.03.2020 г. до 13.07.2020 г. Тъй като ищецът проведе пълно и главно доказване на претенцията си относно тези вземания, а ответникът не доказа изпълнение на договорните си задължения за плащане в установените срокове, искането в тази част следва да бъде уважено, като основателно. Относно претенцията за сумата от 120 лева представляваща според приложените "Такси по кредити за текущо потребление" разходи при изискуем кредит /т.5 в приложението/ , съдът я намира за недължима.Не се доказа от ищеца, че е извършил някакви реални разходи след обявяване на предсрочната изискуемост, поради което в 5 тази си част иска като неоснователен подлежи на отхвърляне.

С оглед горните съображения следва да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 16510,61 лева за главница, ведно със законна лихва от подаване на заявлението- 15.07.2020 г. до окончателното изплащане ; 438,05 лева за договорна лихва дължима за периода от 11.03.2020 г. до 13.07.2020 г., както и 5,75 лева представляваща начислено обезщетение за забава за периода от 11.03.2020 г. до 13.07.2020 г.

За сумата от 120 лева такса разходи иска е неосновтелен и следва да се отхвърли.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, направени за заплатена ДТ от 341,49 лева , депозит за вещо лице от 180 лева и юрисконсултско възнаграждение , което се определя от съда на основание чл. 78,ал.8 от ГПК, вр. с чл. 25,ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ в размер на 100 лева в исковото производство.