Разпореждане № 424 от 01.06.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 424 гр. Пазарджик, 01.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Д. Васева като разгледа докладваното от Илиана Г. Д. Васева Търговско дело № 20225200900097 по описа за 2022 година

Настоящото определение се постановява на осн. чл. 374 ГПК – подготовка на делото в закрито съдебно заседание за разглеждане на исковете, предявени по т. д. № 97/2022 г. и по съединените с него за разглеждане в едно производство т. д. № 98/2022 г. и т. д. № 99/2022 г.

Исковете са предявени от К. М. Д. от гр. Б., М. И. Р. и А. И. Р., К. И. Ш. и М. Д. Б. от гр. В..

Ответник и по трите искови молби е „Застрахователно акционерно дружество армеец“ АД – гр. София.

Исковете са с правно основание чл.432 от ГПК, тъй като всички претенции се основат на твърденията за причинени неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване от застрахователя по силата на договор за застраховка „гражданска отговорност“, доколкото били в пряка и непосредствена причинна връзка с виновно противоправно поведение на водача на лек автомобил, застрахован при ответника с такъв тип договор.

Претенциите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, във връзка с настъпилата смърт на пострадалия от ПТТ И. А. Р. са предявени като частични искове с цена от 150 000 лв. за всеки от ищците, след внасяне на съответната държавна такса и уточнения, направени с подадените ДВЕ отделни искови молби /по т. д. № 99 и № 97/.

М. Б. предявява и отделен частичен иск за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лв. за болките и страданията в следствие на претърпените лично от нея телесни уввердания.

Предявени са и претенции за законна лихва, по отношение на които на ищците следва да бъдат дадени указания да ги уточнят в първото съдебно заседание на осн. чл.145 ГПК, тъй като според съда има дублиране /припокриване/ на периодите, за които се иска да бъдат присъдени лихвите – веднъж от 18.03.22 г. до окончателното изплащане на главницата и втори път – от 11.04.2022 г. пак до окончателното изплащане.

Общи обстоятелства, на които се основават исковете на всички ищци:

На 01.02.2022г. около 14:17 часа в гр. Велинград на ул. „Евлоги Г.“ № 60 настъпва ПТП между:

Участник № 1 - л.а. „Опел Корса", с per. № ***, управляван от виновния водач А. И. Р., застрахован по ЗЗГОА при „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД;

Участник № 2 - л.а. „Мерцедес ЦЛК 230“, с per. № ***, управляван от водач З. Г. Г..

В пряка причинно-следствена връзка с гореописаното ПТП И. А. Р., явяващ се пътник 1 в л.а. „Опел Корса“, с per. № ***, претърпява телесни увреждания, които водят до неговия летален изход.

В исковите молби се твърди, с безспорното си непредпазливо и неправомерно поведение въпросният водач на л.а. „Опел Корса“, с per. № *** - А. И. Р., виновно допуска настъпването на процесното ПТП, в пряка причинно-следствена връзка с което са и последвалите неимуществени вреди за з всички ищци, които са съответно негови рождени деца и съпруга, а К. Д. – неосиновено, но отглеждано от него дете.

Породена била на гражданска отговорност, попадаща в покритието на чл. 493, ал. 1 във връзка с чл. 477, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, а видно от данните на нормативно уредения Информационен център към Гаранционен фонд, публично оповестени на интернет страница на фонда към дата 01/02/2022 МПС с ДКН *** имало активна застраховка 'Гражданска отговорност” , сключена със ЗАД Армеец АД с начална дата на покритие 21.05.2021 г. и крайна - 20.05.2022г.

Ищеците, в качеството си на увредени лица по смисъла на чл. 478, ал. 2 от КЗ, имали право, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да претендират пряко от ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на водача на процесното МПС, изплащане на обезщетения за всички претърпени болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

По отношение на процедурата по чл. 380 от КЗ твърдят, че съобразявайки се с нея депозирали писмена застрахователна претенция на 18.03.2022г., ведно с всички необходими доказателства. Въпреки изложеното, застрахователят се произнесъл посредством писмо от 13.05.2022г., което следвало да се приравни на отказ съгласно разпоредбите на КЗ, тъй като ответникът бил имал възможността, с оглед на всички документи, да се произнесе по основателността и да определени застрахователно обезщетение. По отношение на гореизложеното, ответникът Ви посочва практика на Върховния касационен съд в тази насока - Определение № 224 от 15.05.2019г. по описа на ВКС, ТК, I отд., Определение № 352 от 26.06.2018г. по описа на ВКС, ТК, II отд., Определение № 332 от 19.07.2018г. по описа на ВКС, ГК, I ТО отд., Определение № 224 от 15.05.2019г. по описа на ВКС, ТК, I отд. и др.

Освен това, в електронна кореспонденция от 31.05.2022г. ищците представили и всички допълнителни материали от досъдебното производство, поради което считат рекламационната процедура по чл. 380 от КЗ за спазена.

По отношение липсата на приложена банкова сметка към застрахователната претенция по чл. 380 от КЗ, акцентират вниманието на съда върху това, че непредставянето на банкова сметка от страна на ищец, който желае да получи застрахователно обезщетение и е отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция, има за последица единствено забава на кредитора по отношение на плащането, ако бъде постановен основателен отказ, като застрахователят не дължи законна лихва за забава върху дължимото застрахователно 2 обезщетение /чл. 380, ал.З КЗ вр. чл. 409 КЗ/. Лихвата обаче би се дължала според ищците, както е и в настоящата хипотеза, когато неоснователно са изискани допълнителни документи, различни от тези в чл. 498, ал. 3 от КЗ. Позовават се на практика на Върховния касационен съд в тази насока - Определение № 224/15.05.2019г. по ч.т.д № 805/2019г. по описа на ВКС, 1 -во ТО, Определение № 352/26.06.2018г., по ч.т.д. 1027/2018г., по описа на ВКС, 2 -ро ТО, Определение № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. 1614/2018г. по описа на ВКС, 1 -во ТО, Определение № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. 859/2019г. по описа на ВКС, 1 -во ТО, Определение от 26.10.2018г. по ч.т.д. № 2356/2018г. по описа на ВКС, 2 -ро ТО.

В обобщение твърдят, че непредставянето на банкова сметка в настоящата хипотеза не възпрепятства възможността на застрахователя да разгледа претенциите по своята същност и да определи застрахователно обезщетение на увредените лица, като законна лихва следва да се дължи от датата на постановения отказ.

По отношение на дължащите се законни лихви, с оглед на горните си съображения, ищците считат, че ответникът в разрез с приложимия закон отказва да разгледа претенциите по същество и да определи застрахователно обезщетение на увреденото лице, като законна лихва за претърпените неимуществени и имуществени вреди следва да се дължи на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ от дата на депозиране на извънсъдебната претенция 18.03.2022 г. до окончателното й изплащане, което представлява законната лихва, която дължи самият застрахован, както и законна лихва съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Застрахователят дължал и законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди (главница и лихва по чл. 429, ал. 3 от КЗ), ако не го е определил и изплатил в срок считано от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ, а именно от 11.04.2022 г. до окончателното й изплащане. Това според нас означава, че ответникът дължи веднъж законната лихва, дължима от виновния водач /застрахования/, както и веднъж дължи законна лихва за собствената си забава . Посочва се Решение №167/30.01.2020 г. по дело №2273/2018 г., по описа на ВКС, 2 -ро ТО относно дължимата лихва и начален период, от който същата се дължи.

Всеки от ищците излага обстоятелства относно своята връзка /роднинска и др./ с починалия пътник, отношенията им приживе, дълбочината на емоционалната травмата от загубата на своя близък и интензитета на преживените болки и страдания.

Ищцата М. Б. твърди, че в резултат от същото ПТП е получила травматични увреждания по тялото си, както следва: ***Твърди, че видно от представеното съдебномедицинско удостоверение № 12/2022г. и другите документи, се установява както следва:

- ***

***

***

Видно от амбулаторен лист № 1489 от 23.03.2022г. се установява и *** ***, който се отразява и към настоящия момент на здравословното й състояние и начина на живот.

Ответникът е подал отговор в законния срок, в който прави и редица възражения по 3 допустимостта, основанието и размера на исковете.

Възраженията за недопустимост на иска съдът прие а неоснователни, а по тези за нередовност на исковата молба бяха дадени указания за посочване на банкови сметки на ищците и за допълнение и уточняване на обстоятелствата, която се основа иска на К. М. Д..

По основателността на исковете възраженията следва да бъдат отделени в две групи:първата група се основават на оспорване на обстоятелства, върху които се разпростира задължителната за гражданския съд сила на влязлата в сила присъда на наказателния съд срещу водача на А. И. Р. /неговото противоправно поведение, вината му за настъпване на ПТП и причината връзка със смъртта на И. А. Р./, поради което във връзка с тях като доказателство следва да допусне и приеме единствено самата присъда, а втората – на обстоятелства, които са извън обхвата на чл.300 ГПК, поради което за тях съдът следва да допусне всички онези доказателства, които намери за относими и допустими, според ГПК.

По възраженията за независимо съизвършителство на други двама водачи, макар с тях да не да не могат да се опровергаят твърденията за вина водача, чиято отговорност се застрахована при ответното дружество, съдът следва да ги допусне за разглеждане, доколкото ответникът твърди, че ги прави във връзка с обема на отговорността си, която била тъждествена с тази на самия деликвент. Т.е. очевидно се поддържа от правна страна, че при отговорност на други двама водачи това ще рефлектира при определяне размера на дължимото обезщетение. Отговорът на този въпрос касае съществото на спора, с оглед приложението на определени материално правни норми и съдът ще следва му даде отговор със самото решение по делото, а не – като на предварителен въпрос с определението по чл.374 ГПК.

Няма основание да се откаже и привличането на сочените като съизвършители двама водачи като трети лица-помагачи на страната на ответника. Макар да е налице само една възможна хипотеза /отхвърлянето изцяло на иска срещу ответника/, от която третите лица биха черпили без съмнение интерес, то условията на чл.218 са налице и съобразявайки се с тълкуването на тази правна норма в наложилата се съдебна практика, съдът ще следва да допусне исканото привличане.

Що се отнася до исканията за събиране на доказателства за установяване на конкретното поведение на другите двама водачи, съдът ще следва да ги остави без уважение, доколкото едновременно с исканията за привличането им като подпомагащи страни не са предявени обратни искове срещу тях, поради което съдът не дължи произнасяне по настоящото дело относно вътрешните правоотношения между застрахователя и тези трети лица.Чл.223, ал.2 предвижда задължителност на „това, което съдът е установи в мотивите на решението си“ относно техните отношения, но е и – задължение на съда да изяснява от фактическа страна и да дава правна квалификация на действията на третите лица, когато не са ангажирани като ответници по обратен иск.

Следва да се приеме за разглеждане като процесуално допустимо възражението за съпричиняване и да се допуснат доказателства за установяване на обстоятелствата, на които то се основава, а именно – пътуването на пострадалия без предпазен колан и приносът на това негово поведение, нарушаващо разпоредбата на чл.137а,ал.1 ЗДвП за настъпване на вредоносния резултат.

По конкретно ответникът твърди, че всички телесни увреждания, получени от починалия И.

Р., са в резултат от свободното придвижване на тялото му в пространството на автомобила и ударите в предметите и в частите на автомобила и тези именно удари, получените вследствие на тях увреждания били основната причина за леталния изход.