Решение № 606 от 17.12.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 606 гр. Велико Търново, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Гражданско дело №

20254100100781 по описа за 2025 година

Предявени искове по чл.4 ввр. чл.2б ал.1 от ЗОДОВ ввр. чл.6 §.1 от КЗПЧОС, чл.86 от ЗЗД.

Ищeцът К.Г.Т. твърди в исковата молба, че по повод подадена от него молба било образувано особеното исково производство по реда на ЗОДОВ - гр.дело№327/2025г. на РС-Елена, като до настоящия момент липсвал акт на разпределения по делото докладчик, е който да се реализирала процедурата по размяна на книжата(чл. 131 и сл. от ГПК), вследствие на което се твърди, че К.Г.Т. претърпял и продължавал да търпи негативни изживявания от тези неразумно бавни действия на държавата, чиято обезвреда дири с предявяването на иск. Именно ответникът, чрез пролонгиращи похвати допринесъл за несвоевременно развитие на производството да направя делото достъпно за разглеждане, вследствие на което била засегната и неимуществената му сфера, като било накърнено чувството му за справедливост, изпитвал безсилие, гняв от това противоправно поведение на компетентния държавен орган, обида от незачитането на правото му да бъде извършено бързо и адекватно решаване на делото. Засягането на неимуществената сфера било значително - в резултат на генериране на негативни емоции, изпитвал тревожност, раздразненост и подтиснато настроение и най-вече като лице с трайно намалена работоспособност нуждаещо се от животоподдържащи медикаменти, което не било отзвучало, установимо от приложената медицинска документация, предприетото от него активно поведение, с средство за предотвратяване на евентуални неблагоприятни последици за ищеца, а самото възприемане, че са нарушени конституционни признати права било достатъчно да се приеме, че са настъпили неимуществени вреди. От страна на ищеца не се изисквало активно да сътрудничи на съдебните власти, както и не можело да бъде отговорен за пълноценното използване на средствата за правна защита, с които разполагал. Общият критерий за размера на дължимото обезщетение по чл.2б от ЗОДОВ не можело да бъде установен, тъй като залогът за пострадалия по всяко забавено 1 производство е различен(принцип на риска), а не на вината при обективната(безвиновната) отговорност на държавата, а рискът бил създаден от ответника по стандартите на ЕСПЧ, че извънредно старание се изисква от властите по делото на жалбоподател, който страда от „неизлечима болест“ или е с „намалена очаквана продължителност на живота“ (X v. France, § 47;

Pailot v. France, § 68; A. and Others v. Denmark, §§ 78-81), a c дадените ЕСПЧ указания са в съответствие е правомощията и задължението на съда да организира производството така, че то да отговаря на изискването за разглеждане на делото в разумен срок, включително и когато страната не проявява необходимата процесуална дисциплина. Завежда иск за обезвереда за „закъсняла справедливост“. Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове по чл.4 ввр. чл.2б ал.1 от ЗОДОВ ввр. чл.6 §.1 от КЗПЧОС, чл.86 от ЗЗД, за сумата 27000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от Kирил Гeoргиев Т . неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.дело№327/2025г. на РС-Елена в разумен срок, съгласно чл.6 §.1 от EКЗПЧОС, ведно със законната лихва за забава на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, считано от подаване на исковата молба в съда – 21.07.2025г. до окончателно и изплащане. Претендират се направените по делото разноски.

Ответната страна Районен съд Елена, представляван от Председател Пейо Ив.Приходков депозира отговор, с който оспорва предявените искове. Счита предявения осъдителен иск за изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Оспорва изцяло изложеното от ищеца в исковата молба, че при работата с материалите по гр.дело№327/2025г. на РС-Елена е допуснал нарушения, които да са забавили производството по делото. Самото гр.дело№327/2025г. на РС-Елена било образувано на 08.07.2025г., а производството по него е приключило с Определение№335/09.07.2025г.(влязло в сила на 22.07.2025г.). Липсвало каквото и да било забавяне на производството по делото, поради което ищецът К. Г. Т. не бил претърпял никакви неимуществени вреди.

Контролиращата страна - Прокуратурата на Р.България, чрез Прокурор Ц.Попов при ВТОП, оспорва предявения иск, като счита, че следва да бъде отхвърлен. От материалите по делото било видно, че няма нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, каквито са твърденията на ищеца. Наред с това, следвало да се има предвид, че не били представени абсолютно никакви доказателства такива вреди да са настъпили по отношение на ищеца.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно ГПК, приема за установено следното:

Въз основа на искова молба с приложения с вх.№2551/08.07.2025г. на РС-Елена, подадена от К. Г. Т. против Прокуратурата на Р.България, било образувано на 08.07.2025г. гр.дело№327/2025г. по описа на РС-Елена за сумата 6000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от К.Г.Т. неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване делото в разумен срок, съгласно чл.6 §.1 от EКЗПЧОС в производството по пр.пр.№1415/2025г. на РП-Ловеч, ведно със законната лихва за забава на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, считано от подаване на исковата молба до окончателно и изплащане. С Определение№335/09.07.2025г., на основание чл.126 ал.1 от ГПК е било прекратено производството по гр.дело№327/2025г. по описа на РС-Елена. В мотивите на определението е посочено, че е било установено висящо производство – гр.дело№138/2025г. на РС-Елена, образувано по подадена от К. Г. Т. против Прокуратурата на Р.България искова молба за сумата 6000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от К.Г.Т. неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване делото в разумен срок, съгласно чл.6 §.1 от EКЗПЧОС в производството по пр.пр.№1415/2025г. на РП-Ловеч, 2 ведно със законната лихва за забава на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, считано от подаване на исковата молба до окончателно и изплащане. Съдебният акт не е обжалван и влязъл в сила на 22.07.2025г. Поводът за образуваното гр.дело№327/2025г. на РС-Елена е бил отказа на прокурор п р и РП-Ловеч за образуване на досъдебно производство във връзка с проверка по пр.пр.

№1415/2025г. на РП-Ловеч.

По подаденото от К. Г. Т. заявление№ РС-25-406/12.05.2025г. е разгледано от Специализирано звено на ИВСС. Извършена била проверка и е съставен Констативен протокол от 25.06.2025г. Видно от констатациите на Инспектората към ВСС по пр.пр.№1415/2025г. по описа на РП-Ловеч, по която с Постановление от 08.04.2025г. е отказано образуването на досъдебно производство. Отбелязано е, че съгласно чл.60а ал.2 ввр. ал.1 от ЗСВ заявление за обезщетение за нарушаване на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок могат да подадат лицата, които са страни по приключени граждански, административни и наказателни производства, обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства. В конкретния случай по пр.пр.№1415/2025г. на РП-Ловеч не било образувано досъдебно производство. По този начин, заявлението не подлежало на разглеждане по същество на основание чл.60а ал.1 и ал.2 от ЗСВ, тъй като не попада в обхвата на Глава III„а”от ЗСВ .

Първоначално е образувано (на 21.07.2025г.) гр.дело№347/2025г. на РС-Елена по предявени кумулативно съединени осъдителни искове по чл.4 ввр. чл.2б ал.1 от ЗОДОВ ввр. чл.6 §.1 от КЗПЧОС, чл.86 от ЗЗД, от страна на К.Г.Т. против

РС-Елена, з а сумата 27000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от К.Г.Т. неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.дело№327/2025г. на РС-Елена в разумен срок, съгласно чл.6 §.1 от EКЗПЧОС, ведно със законната лихва за забава на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, считано от подаване на исковата молба в съда – 21.07.2025г. до окончателно и изплащане. С Определение№360/21.07.2025г.(влязло в законна сила на 30.07.2025г.) по гр.дело№347/2025г. РС-Елена е прекратил производството и е изпратил делото на ВТОС, на основание чл.7 ал.2 от ЗОДОВ, където е образувано настоящото гр.дело№781/2025. на ВТОС.

Oт страна на ищеца са ангажирани гласни доказателства. Св.М. Д.О. познава отдавна К.

Г.Т.. Заявявам че за 2025г. се явявал над 60 пъти по подобни производства в качеството на свидетел и не знаел „за какво е тук…“. Не знаел нищо за производството по гр.дело№327/2025г. на РСЕлена, за което се твърди, че било нарушено правото на разглеждане и решаване в разумен срок.

Свидетелят твърди, че не поддържал контакти с К. Г.Т., в т.ч. и чрез съвременните средства за комуникация от близо 15 месеца. За това време го бил виждал инцидентно н улицата 5-6пъти. Не били разговаряли и не поддържали никакви контакти. Не би могъл да каже нищо за неговото здравословно състояние, тъй като нямал наблюдения.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В чл.7 от ЗОДОВ е определена специална подсъдност на исковете за обезщетение по ЗОДОВ. Съгласно цитираната разпоредба, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1 ал.1 и чл.2 ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Сезиран е родово компетентният съд – чл.2б ал.2 от ЗОДОВ ввр. чл.104 т.4 от ГПК.

С чл.2б от ЗОДОВ е създаден компенсаторен механизъм за бавно правосъдие като вътрешноправно средство за защита и самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, т.е. наличие на нарушение по чл.6 §.1 от ЕКЗПЧОС респ. възможност да претендират обезщетение. В тази хипотеза, държавата отговаря за вреди от действия на правозащитни органи, които не са извършени в разумен срок като отговорността е 3 деликтна.

Основателността на предявения иск по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: -необосновано забавяне от сезирания съд да разгледа и да приключи делото, по което настоящият ищец е страна/длъжник в заповедното производство, респ. ответник в исковото производство/; -настъпване на преки и непосредствени неимуществени вреди за последния, които да са в причинна връзка с разглеждането на делото извън разумния срок, като, с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да докаже всички елементи от фактическия състав на деликта. Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение по чл.6 §.1 от ЕКЗПЧОС са посочени в закона(чл.2б ал.2 от ЗОДОВ), като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧОС. С тази норма се създава национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие. Следва да се има предвид обаче, че никъде, нито в Конвенцията, нито в приложимия български закон, няма легална дефиниция относно понятието „разумен срок“ при разглеждане на едно производство пред съда.

Преценката дали срокът, през който е разгледано едно конкретно дело, е разумен, е конкретна във всеки отделен случай, като се вземат предвид заложените в разпоредбата на чл.2б ал.2 от ЗОДОВ критерии. Механизмът, по който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок е: установява се продължителността на релевантния период; -преценява се дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. При преценката си за разумността на релевантния период, съдът прилага четири критерия: 1.фактическа и/или правна сложност на делото, 2.поведение на жалбоподателя(и поведението на другите страни), 3.поведение на съответните компетентни държавни органи и 4.значение на делото за лицето.