Решение № 126 от 30.07.2025, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Ямбол, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Светла Р. Димитрова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря В. Д. Д. като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20252300500130 по описа за 2025 година

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Г.

Д. Й. с ЕГН ********** от гр.****** чрез адв.Д. Т. от АК-****** против Решение №147/20.11.2024 г., постановено по гр.д.№111/2023 г. по описа на ЕРС и по въззивна частна жалба на Г. Д. Й. против Определение №103/12.03.2025 г., постановено по гр.д.

№111/2023 г. по описа на ЕРС.

В посоченото Решение първостепенния съд е постановил следното:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по отношение на С. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.*********, ул.******№*, вх.*, ет.*, ап.*, че Г. Д. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.*******, ул.*******№**, ет.* е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.*******, обл.********, ул.*******№**, вх.*, ап.**, съставляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** /двадесет и седем хиляди триста осемдесет и две, точка, петстотин, точка, осемстотин двадесет и четири, точка, едно, точка, десет/, с предназначение на самостоятелния обект: апартамент № 10 /десет/, състоящ се от две стаи, дневна, кухня с бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 76.80 кв.м. /седемдесет и шест цяло и осемдесет квадратни метра/, на четвърти етаж в сграда № 1 /едно/ с кадастрален идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда - многофамилна, по документ за собственост - жилищен блок „С", построен в поземлен имот идентификатор ***, при граници на апартамента: на същия етаж - обект № ***; под обекта: ***; над обекта - няма; заедно с

1 прилежащите към апартамента таванско помещение № 8 с площ от 16.14 кв.м. и избено помещение № 9 с площ от 11.35 кв.м., заедно с 8.95 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, и ОСЪЖДА С. С. Ч., ЕГН **********, ДА ПРЕДАДЕ НА Г. Д. Й., ЕГН **********, владението върху 37/40 идеални части от имота, като искът в частта за предаване владението над 37/40 идеални части ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.56, ал.4 от СК постановеното, с решение № 336/17.02.2020 година по гр.дело № 674/2019 година по описа на РС - Елхово, при допускане на развод между С. С. Ч., ЕГН ********** и Г. Д. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.*******, ул.*******№**, ет.*, ПОЛЗВАНЕ от С. С. Ч., ЕГН ********** на семейното жилище находящо се в гр.*******, обл.********, ул.*******№**, вх.*, ап.**, представляващо съставляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***

/двадесет и седем хиляди триста осемдесет и две, точка, петстотин, точка, осемстотин двадесет и четири, точка, едно, точка, десет/, с предназначение на самостоятелния обект: апартамент № 10 /десет/, състоящ се от две стаи, дневна, кухня с бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 76.80 кв.м. /седемдесет и шест цяло и осемдесет квадратни метра/, на четвърти етаж в сграда № 1 /едно/ с кадастрален идентификатор ***, с предназначение - жилищна сграда - многофамилна, по документ за собственост - жилищен блок „С", построен в поземлен имот идентификатор ***, при граници на апартамента: на същия етаж - обект № ***; под обекта:

***; над обекта - няма; заедно с прилежащите към апартамента таванско помещение № 8 с площ от 16.14 кв.м. и избено помещение № 9 с площ от 11.35 кв.м., заедно с 8.95 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Г. Д. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.*******, ул.*******№**, ет.* против С. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.*********, ул.******№*, вх.*, ет.*, ап.*, иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4350 /четири хиляди триста и петдесет/ лева, представляваща, обезщетение за ползване на жилището му, находящо се в гр.*******, ул.*********№**, ет.-, ап.**, за периода от 17.02.2020 до 28.02.2023 г. вкл., ведно със законната лихва за забава върху цялата сума от датата на предявяване на иска - 07.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА С. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.*********, ул.******№*, вх.*, ет.*, ап.*, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на Г. Д. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.*******, ул.*******№**, ет.* съразмерно уважената част на исковете сумата 898.00 лева, представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА Г. Д. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.*******, ул.*******№**, ет.* на основание чл.78, ал.3 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на С. С. Ч., ЕГН **********, сумата 343,33 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно отхвърлената част от иска.

С въззивната жалба на Г. Д. Й. Решението на ЯРС се атакува в частта, в която 2 съдът отхвърля иска по чл. 108 от ЗС за предаване на владението над 37/40 ид.ч. от имота и в частта, в която отхвърля иска за заплащане на сумата от 4 350 лева, ведно със законната лихва за забава с твърдения за неправилност, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, необоснованост и несъобразено със събраните по делото доказателства. Посочено е, че цената на ползването не е определена в решението по чл. 57 от СК, за да се претендира на посоченото правно основание. Въззивникът твърди, че решението на съда е неправилно, тъй като в доклада си съдът е определил, че правната квалификация на предявения иск е по чл. 59 от ЗЗД, а накрая в решението си приема, че правната квалификация на иска не е по чл. 59 от ЗЗД, а по чл. 228 от ЗЗД. Сочи се още, че макар искът първоначално да е предявен за сумата от 4350 лв., по-късно в с.з. с нарочна писмена молба е извършено увеличение на претенцията на 4529 лева, което е прието от съда, но не е съобразено при крайното произнасяне от съдебния състав. Изтъква се, че съдът неправилно е приложил закона и необосновано е приел, че оспорения от жалбоподателя договор, обективиран в Нотариален акт № 122/20.11.2019 г. на нотариус рег. № 451 на НК, в частта на учреденото в полза на С. С. Ч. право на ползване върху 3/40 ид.ч., не е нищожен.

Въззивникът счита, че пороците на сделката са от степен, водеща до нищожност на договора в частта на учреденото ползване и той не поражда правни последици. Изложени са подробни съображения в тази насока.

Моли ЯОС да отмени обжалваното решение в атакуваните му части и вместо това да постанови друго решение, с което да уважи предявените искове изцяло като основателни и доказани с присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263 С. С. Ч. с ЕГН: ********** от гр.******, чрез процесуалния представител адв. А. С. от АК-*******, е упражнила правото си на писмен отговор и е изразила становище за неоснователност и недоказаност на въззивната жалба на Г. Й., като е поискала оставянето й без уважение, респ. потвърждаване на обжалваното решение в атакуваните му части като правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, както и доказателствата по делото. Изложени са аргументи в тази насока. Посочена е съдебна практика.

Моли ЯОС да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди атакуваното решение в атакуваните му части като правилно и обосновано с присъждане на направените по делото разноски.

По делото е постъпила и въззивна частна жалба от Г. Д. Й., чрез адв. Д. Т. от АК****** против Определение №103/12.03.2025 г., постановено по гр.д. №111/2023 г. по описа на ЕРС, с което е оставена без уважение молбата на ищеца Г. Д. Й., ЕГН **********, действащ чрез пълномощник адв. Д. Т., вписан в АК-******, за ИЗМЕНЕНИЕ по реда на чл.248 от ГПК на постановеното по гр. дело № 111/2023 година по описа на ЕРС Решение № 147/20.11.2024 година в частта на разноските, като неоснователно.

В частната жалба са изложени твърдения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост, като са изложени съображения в тази насока. Моли ЯОС да отмени 3 обжалваното определение като незаконосъобразно и вместо това да постанови нов съдебен акт, с който да уважи молбата за изменение на решението в частта на разноските, в частта в която ответницата С. С. Ч. е осъдена да заплати на ищеца Г. Д. Й. разноски по делото в размер на 898 лева, като вместо сумата от 898 лева същата бъде осъдена да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 1764,66 лева, равняващи се на 2/3 от 2647 лева, съгласно представения пред ЕРС списък на разноските.

В срока по чл.248, ал. ГПК ответникът по частната жалба С. С. Ч., чрез процесуалния представител адв. А. С. от АК-*******, е упражнила правото си на писмен отговор и е изразила становище за неоснователност, необоснованост и недоказаност на въззивната частна жалба на Г. Й., като е поискала оставянето без уважение, респ. потвърждаване на обжалваното Определение на ЕРС като правилно и обосновано. Изложени са съображения в тази насока. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред настоящата инстанция.

В проведеното открито съдебно заседание въззивника, редовно и своевременно призован не се явява. Чрез неговия пълномощник заявява, че поддържа както въззивната, така и частната жалби по изложените в тях доводи и моли за присъждане на разноските по делото.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата , редовно и своевременно призована се явява лично в с.з. и с адв. С., като пледира за отхвърляне на жалбите по подробно изложените в отговора съображения. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивника.

Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и правилно е установено от първостепенния съд.

Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК, въззивния съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря.

В отговор на доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд излага следното:

4

С въззивната жалба въззивникът оспорва изводите на съда по отхвърлителния иск по чл.108 от ЗЗД в частта за предаване на владението над 37/40 идеални части от недвижим имот, находящ се в гр.*******, обл.********, ул.*******№**, вх.*, ап.**, подробно индивидуализиран в решението, с твърдения за нищожност на учреденото в полза на въззиваемата С. С. Ч. ползване на 4/40 ид.части от имота, извършено с нотариален акт №122, том IV, рег.№ 10218, дело 929/20.11.2019г. на нотариус Костадин Костадинов, вписан под № 451 но НК , на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД ,поради нарушение на чл.38, ал.1 от ЗЗД във вр. с нарушение на чл.15 от Закона за закрила на детето, чл.26, ал.2 от ЗЗД – договорът е с невъзможен предмет, сключен при липса на съгласие/воля и на предписана от закона форма, както и че е нарушена забраната за отчуждаване на правото на ползване съгл. чл.56, ал.2 от ЗС, евентуално е направил възражение за непротивопоставимост на договора, в тази му част на учреденото на въззиваемата право на ползване по отношение на собственика с 37/40 ид.части Г. Д. Й. /въззивник/, т.к. той е не учредявал такова право, нито е дал съгласието си за такава уговорка, поради което сделката не пораждала правно действие за него и не може да го обвърже.

В проведеното открито съдебно заседание въззивника, редовно и своевременно призован не се явява, като чрез пълномощника си моли за уважаване на въззивната жалба и частната въззивна жалба по подробни съображения изложени в жалбите, които поддържа.