Решение № 4784 от 04.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4784 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20241110206258 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. Д. Ж. против наказателно постановление (НП) № 24-4332-005346/18.03.2024 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което са му наложени следните административни наказания:

1. на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП;

2. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 24 месеца за нарушение на чл.

174, ал. 3 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят счита, че изложената фактическа обстановка не съвпада с действителната такава, като не са изяснени всички факти и обстоятелства по случая. Излага доводи за наличието на влошено здравословно състояние и множество заболявания, както и обективна невъзможност да изпълни предписанието да се яви в медицинското заведение в указания му срок. Твърди, че е направил опит да даде кръвна проба, но това му било отказано в УМБАЛ „Св. Анна“ поради 1 пристигането му след указания час. Оспорва се жалбоподателят да е имал качеството „водач“ на МПС към момента на извършване на проверката, съответно – на съставянето на АУАН. Изтъкната е неяснота и при посочването на часа на извършване на нарушенията, което съставлявало самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Неяснота произтичала и от описанието, което е дадено на мястото на извършване на нарушението.

Друго основание за незаконосъобразност на обжалваното НП извежда от бездействието на наказващия орган да извърши самостоятелна проверка на обстоятелствата по нарушението и наведените срещу него писмени възражения. Оспорва се наличието на умишлени действия от страна на жалбоподателя. По отношение на нарушението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП са изложени съображения за неправилно определяне на правната му квалификация и приложимата към него санкционна норма, разминаване в даденото му словесно описание и неизчерпателно посочване на обстоятелствата, при които се твърди, че същото е извършено. При тези мотиви е отправено искане за цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. В. П., поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Оспорения акт намира за немотивиран, издаден при съществено процесуално нарушение и неправилно приложение на материалния закон. Във връзка със заявения отказ за тестване за употреба на алкохол с техническо средство се излагат доводи за оказано от жалбоподателя пълно съдействие, както и за обективна невъзможност на лицето да се яви навреме в медицинското заведение. Намира, че правото на жалбоподателя да научи в какво административно нарушение е обвинен, било препятствано от разминаването на словесното описание и правната квалификация на нарушението по втория пункт от атакуваното НП. Претендират се разноски съобразно представен по делото списък.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител. В постъпили преди предходно съдебно заседание по делото писмени бележки от юрисконсулти на ОПП-СДВР, пълномощници на въззиваемата страна, се излагат съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното НП. Претендирани са разноски за юрисконсултско възнаграждение и е релевирано възражение за прекомерност 2 на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 01.03.2024 г., около 01:30 часа, в гр. София, жалбоподателят Б. Д. Ж. управлявал лек автомобил „*******“ с рег. № ****** по бул. „Александър Пушкин“ с посока на движение от бул. „Цар Борис III“ към ул. „Ветрушка“.

Тъй като живеел в района, Ж. предприел маневра по движение на заден ход с цел паркиране на превозното средство в намиращ се в близост частен имот.

Междувременно в същия пътен участък се намирал и свидетелят Е. Ц., който бил спрял превозното си средство - лек автомобил „*****“ с рег. № ********, на бул. „Александър Пушкин“ № 8а, в близост до търговски обект, за да закупи безалкохолна напитка. След това Ц. се върнал в своя автомобил и докато подготвял същия за привеждане в движение по булеварда, срещу него се задал управляваният от жалбоподателя лек автомобил „*******“ с рег. № ******, който се придвижвал на заден ход в продължение на около 100 м.

Свидетелят Ц. подал звуков сигнал посредством натискане на клаксона с цел да предотврати сблъсък, но последвал удар между двата автомобила, вследствие на който били причинени материали щети по предната броня на МПС „*****“ с рег. № ********, респективно – по задната броня на МПС „*******“ с рег. № ******.

За случилото се свидетелят Ц. сигнализирал на националния телефон за спешни повиквания 112, като не след дълго на местопроизшествието пристигнали полицейски служители от СДВР, които поискали съдействие от екип на ОПП-СДВР. На място се отзовали свидетелите Д. Н. и Г. Б. – служители на ОПП – СДВР, които установили двамата водачи и им предоставили за попълване декларации относно причините и обстоятелствата за настъпване на ПТП. Свидетелят Б. съставил протокол за ПТП с № 1886316 с приложени към него скица и снимков материал. Свидетелят Ц. настоявал, че жалбоподателят се намира в неадекватно състояние. Полицейските органи решили да тестват за употреба на алкохол и двамата водачи, но била дадена 3 проба единствено от Ц.. Жалбоподателят Ж. споделил притесненията си във връзка с приемани от него лекарствени продукти, които по негово мнение биха могли да компрометират резултатите от проведения полевия анализ. По тези съображения той отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с предявеното му техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабричен № 0208. С оглед на това свидетелят Б. издал талон за изследване № 0150611 – връчен лично на Ж. в 03:05 часа на 01.03.2024 г. с указание, че следва да се яви в УМБАЛ „Св. Анна“ – София в срок от 45 минути от връчването на талона.

Свидетелят Д. Н. Н. приел, че жалбоподателят е извършил нарушения по чл.

40, ал. 1, предл. 2 и чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, поради което съставил в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1017012/01.03.2024 г. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения.

След приключване на проверката жалбоподателят се свързал със свидетеля В. Х., когото помолил да го транспортира до указаното медицинско заведение поради временното отнемане на свидетелството му за управление на МПС. Около 03:40 часа свидетелят Х. пристигнал пред дома на Ж., след което двамата се запътили към УМБАЛ „Св. Анна“. Те пристигнали пред болничното заведение около 05:00 часа, като предвид просрочието на указания час, медицинските лица отказали вземането на кръвна проба за медицинско и химическо изследване.

В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН Ж. депозирал писмено възражение срещу АУАН, в което изразил становище за неправилно отразяване на действителната фактическа обстановка. В подкрепа на доводите си за силно влошеното си здравословно състояние е приложил голям обем от медицински документи, удостоверяващи заболяванията, с които е диагностициран, както и медикаментите, които са му били предписвани.

След преценка на постъпилото възражение като неоснователно и въз основа на направените констатации в акта, началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР издал обжалваното НП № 24-4332-005346/18.03.2024 г., с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП на Б. Д. Ж. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, а на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от 4 право да управлява МПС“ за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

НП било връчено на жалбоподателя на 27.03.2024 г.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д. Н. Н., Г. И. Б., Е. П. Ц. и В. П. Х., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК протокол за ПТП № 1886316, ведно със скица към него и снимков материал, декларации от Е. Ц. и Б. Ж., талон за изследване № 0150611, възражение с рег.

№ УРИ433200-27665/12.04.2024 г.; медицинска документация – амбулаторни листове, епикризи и рецептурни листове; справка-картон на водача Б. Ж., заповед № 513з-5070/21.07.2015 г. на директора на СДВР, заповед № 8121К13140/28.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност, справка от УМБАЛ „Св.

Анна“ – София АД с вх. № 232907/16.07.2024 г.

От показанията на свидетелите Н. и Б., които съдът кредитира като последователни и съответни на писмените доказателства по делото – в частност на протокола за ПТП и талона за изследване, се установява фактът на извършване на нарушенията и процедурата по съставяне на АУАН.

Полицейските служители имат добре съхранен спомен от извършената проверка, като еднопосочно свидетелстват както за категоричния отказ на жалбоподателя Ж. да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо устройство, така и за обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП.

На следващо място, съдът даде вяра и на показанията на свидетеля Ц., от които се установява механизмът на реализиране на ПТП, включително продължителното движение на заден ход, което жалбоподателят е осъществил по платното за движение. Обстоятелството, че автомобилът „*****“ е бил в покой към момента на удара между двете МПС, се установява от показанията на свидетеля Ц., които намират опора и в заявеното от свидетеля Б.. В декларацията на Ц. е отразено, че автомобилът е бил в движение в този момент, но съдът отдаде приоритет на гласните доказателствени средства, предвид заявеното от Ц., че не е попълнил лично текстовата част на декларацията.

От протокола за ПТП се установяват нанесените на леките автомобили щети в областта на предната, съответно - задната броня. Протоколът за ПТП е 5 съставен непосредствено след настъпване на ПТП на местопроизшествието и полицейският служител е отразил в него констатираните на място щети по МПС. Местоположението на същите съответства на механизма на реализиране на ПТП, а именно при извършена маневра на заден ход от водача, управлявал автомобила „*******“ с рег. № № ******.

Изводите си относно събитията, последвали установяването на административните нарушения, съдебният състав изгради въз основа на показанията на свидетеля В. Х., както и писмената справка от УМБАЛ „Св.

Анна“ – София.

Събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.