Определение № 156 от 25.08.2025, Районен съд - Карлово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 156 гр. К., 25.08.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Г. Георгиева като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Частно наказателно дело № 20255320200341 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.213 ал.4 от НПК.

Образувано е по повод депозирана в законоустановения седмодневен срок жалба от Н. П. К., ЕГН ********** от гр. К., попадащ в кръга на посочените в чл.213 ал.1 от НПК лица, срещу постановление от 06.03.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 1515/2025 г. на РП- Пловдив, ТО- Карлово, потвърдено с постановление от 18.07.2025 г. на Окръжна прокуратура- Пловдив, по пр.пр. № 4816/2025 г., с което е отказано образуване на досъдебно производство за престъпления по чл.216 ал.1 от НК и по чл.144 ал.3 от НК.

Съдът, след като се запозна с материалите по преписката, установи следното:

Пр.пр. № 1515/2025 г. на РП- Пловдив, ТО- Карлово е образувана по жалбата на Н.П.К. срещу М.С.М. във връзка с унищожени в рамките на две години лавандулови насаждения от животни, отглеждани от М.. Твърди се в жалбата, че на 28.01.2025 г., за пореден път К. заварил в насажденията си над 300 крави и при възникнал спор с собственика им М., последният му заявил, че ако не били жена му и децата там, щял да е свършен, щял да го убие.

В хода на образуваната преписка били снети обяснения от Н. К., съпругата му Л. К.а, Б.Б.- пастир на животните и собственика им М. М.. От обясненията на К. и съпругата му се установява, че отглеждали 106 дка лавандулови насаждения, като в рамките на последните две години имали проблем с животните, отглеждани от М., които редовно влизали и пашували в лавандуловите насаждения. На 28.01.2025 г. К. и съпругата му отново заварили в насажденията кравите, собственост на М., чиито пастир бил Б.Б..

К. започнал да гони кравите от имота си, а когато дошъл собственика им М.

1

М. заявил на К., че ако не били жена му и внуците му с него щяло да е свършено, щял да бъде до там.

От друга страна, Б. и М. заявяват, че животните били изпуснати от пастира Б. и влезли в имота на К., който започнал да обижда пастира, псувайки го и му заявил, че ще го убие. М. отрекъл да е обиждал и заплашвал К..

Спрямо М. било съставено разпореждане, на осн. чл.64 ал.1 от ЗМВР да не допуска притежаваните от него животни- крави да навлизат в чужди имоти без знанието и съгласието на собствениците им.

Въз основа на така приобщените към преписка данни, прокурор от РППловдив, ТО- Карлово отказал с постановление от 06.03.2025 г. да образува досъдебно производство, тъй като не били събрани достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, а е налице гражданско правоотношение и разпоредил преписката да се изпрати на Община Карлово, компетентна да разгледа случая.

Постановлението на РП било потвърдено с постановление от 18.07.2025 г. на прокурор от Окръжна прокуратура- Пловдив, с което било прието, че са извършени всички обективно необходими действия за изясняване на случая.

При ясната и безпротиворечиво изложена фактическа обстановка бил счетен за правилен извода на прокурора от РП за липса на данни за извършено престъпление от общ характер. изложени са мотиви от правна страна досежно престъпленията по чл.216 ал.1 от НК и чл.144 ал.3 от НК, като не са намерени данни и за други престъпления от общ характер.

Съдът, като взе предвид, че престъплението по чл.216 ал.1 от НК е наказуемо с лишаване от свобода до пет години намира, че процесната жалба, в частта й досежно това деяние се явява недопустима, тъй като е подадена в разрез с изискванията на чл.213 ал.4 от НК, а именно не касае тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК умишлено престъпление. Ето защо, процесната жалба в частта й относно претендирано престъпление по чл.216 ал.1 от НК следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производство по делото в тази част прекратено.

Към жалбата, инициирала образуване на настоящото производство е представена частна агротехническа експертиза, изготвена по възлагане от жалбоподателя К., от заключението на която се установява причинените вреди и загуби от пашуването на животните на 28.01.2025 г. възлизащи на 11208 лв., за да се обоснове евентуално приложение на чл.216 ал.5 т.2 от НК, като в заключението са включени и пропуснати ползи, изразяващи се в бъдещи парични приходи. Приложеното заключение не може да обоснове изобщо прилагане на наказателна отговорност нито за пастира, нито за собственика, доколкото щетите са причинени от животни. Правилно е посочено в атакуваното прокурорско постановление, че реда за обезщетяване на причинени вреди или пропуснати ползи е гражданскоправен, в конкретния случай- за причинени от животни вреди по реда на чл.50 от Закона за 2 задълженията и договорите. Налице е и възможност за установяване на вреди и обезщетяването им, както и за реализиране на административнонаказателна отговорност по реда чл.40 ал.1 от Закона за опазване на селскостопанското имущество. Преценка за последната следва да се осъществи от Кмета на общината, за което е и изпратена преписката от прокурора на Община Карлово.

Що се отнася до твърдяното с жалбата престъпление по чл.144 ал.3 от НК, съдът намира, че от данните, съдържащи се в приложената по делото прокурорска преписка не се установява извършването на такова. Твърденията на жалбоподателя К., отправени с жалбата му до Началника на РУ, а именно че М. М. се е закани, че ще го убие не се установяват впоследствие от депозираните обяснения нито на К., нито на съпругата му. И двамата заявяват, че М. е казал на жалбоподателя на инкриминираната с жалбата дата, че „ако не са жена му и внуците му, с него ще е свършено, щял да е дотам“. Посоченият израз не може да бъде счетен като отправена закана, обосноваваща признаците на престъпление по чл.144 ал.3 от НК. Правната теория, а и съдебната практика изискват заканата с убийство да е ясно и недвусмислено отправена, да съдържа недвусмислено намерение, насочено към лишаване на живот с цел промяна в поведение на заплашения в исканата от дееца насока, което данните по делото не установяват в конкретния случай. Предвид гореизложеното, съдът намира, че изводите на прокурора в обжалваното постановление досежно деянието по чл.144 ал.3 от НК са обосновани и законосъобразни, поради което същото в тази му част следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.213 ал.2 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 06.03.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 1515/2025 г. на РП- Пловдив, ТОКарлово, потвърдено с постановление от 18.07.2025 г. на Окръжна прокуратура- Пловдив, по пр.пр. № 4816/2025 г., в частта му с която е отказано образуване на досъдебно производство за престъпление по чл.144 ал.3 от НК.

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на жалба от Н. П. К., ЕГН ********** от гр. К. срещу постановление от 06.03.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 1515/2025 г. на РП- Пловдив, ТО- Карлово, потвърдено с постановление от 18.07.2025 г. на Окръжна прокуратура- Пловдив, по пр.пр. № 4816/2025 г., с което е отказано образуване на досъдебно производство за престъпления по чл.216 ал.1 от НК като ПРЕКРАТЯВА делото в горепосочената част.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

ЛН

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 4