Решение № 124 от 29.10.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Варна, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600281 по описа за 2024 година , при произнасянето взе предвид следното:

В процедура по Глава двадесет и първа от НПК се проверява правилността на присъда №8/30.05.2024 година, постановена по НОХД №297/2023 година по описа на Окръжен съд-Добрич - осъдителна за подсъдимия И. Д. И. по чл.343а, ал.1, б.г вр. чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.б от НК, за което престъпление му е наложено лишаване от свобода за шест години и лишаване от право да управлява МПС за седем години, определен е първоначален общ режим, възложени в тежест на И. са разноските, със съдебния акт е разрешен и въпросът с веществените доказателства по делото.

По повдигнатото обвинение за престъпление по чл.343, ал.4 вр. ал.3 б.б от НК окръжният съд е постановил оправдателен диспозитив.

Присъдата се обжалва по реда на чл.318, ал.6 от НПК от защитника адв.В., с доводи за незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост.

На основание аргументация по чл.320, ал.4 от НПК, страната поддържа нарушение по чл.303 от НПК с оглед непреодоляно в доказателствения процес 1 съмнение в обвинението и наличие на предположение в присъдата относно навлизане на подсъдимия на червен светофар в кръстовището, оспорва оценката за достоверност на доказателствени средства във връзка с обезопасяването на починалото дете и по отношение на сигнала, на който л.а.

„Фолксваген Тауран“ предприел ляв завой, мотивира се и независимо съпричиняване на смъртта на малолетното дете, което снижава обществената опасност на деянието на подсъдимия и оттам би следвало да обоснове намаляване на наказанието, което в наложения с присъдата размер се явява явно несправедливо.

В пренията по делото въззивният прокурор заема становище за неоснователност на въззивната жалба, солидаризирайки се с оценката на доказателствата, приложението на закона и индивидуализацията на наказанието, проведени от първоинстанционния съд. В сходна насока е пледоарията на повереника на частните обвинители, който по обосноваността на присъдата излага подкрепящ доказателствен анализ, основан на данни от очевидци и следи от пътния инцидент, не се оспорва и приложението на материалния закон. Общо за обвинението (държавно и частно) е становището за невъзможност бланкетната норма на чл.343 от НК да се запълни с правилото по чл.6, т.1 от ЗДвП, с което се поддържа основание за изменение на присъдата. Защитната реч, от своя страна, е изцяло ориентирана към подкрепа на въззивната жалба и допълнението по чл.320, ал.4 от НПК – адв.В., чрез собствен прочит на доказателствата и източниците им, оспорва съществени положения на присъдата относно транспортното деяние и причинния процес, пледирайки за виновно поведение на непривлечения към наказателна отговорност водач, който не е изпълнил задължение за обезопасяване по законовото предписание на пътуващото свое малолетно дете, нарушил сигналите на светофара и макар да имал видимост към подсъдимия, не предприел реакция по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, с което действал в условията на независимо съпричиняване, изискващо и намаляване на наказанието. В лична защита подсъдимият поддържа съображенията на адвоката си, в последната дума изразява съжаление за случилото се, апелира за справедливост, не мисли, че заслужава затвор.

Въззивната инстанция, на основание чл.313 и чл.314 ал.1 НПК, и след като обсъди доводите във въззивна жалба, съображенията на страните по 2 съществото на делото и събраните доказателства, прие следното:

Подс.И. И. е предаден на съд по обвинение за транспортно престъпление, наказуемо по чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.б от НК, защото на 06.05.2021 година в гр.Добрич, при управление на л.а.“Ауди А4“ с рег.

№Тх2857АТ, нарушил чл.6, т.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и чл.37, ал.7, т.1 от ППЗДвП, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на две лица - на К. И.: множество счупвания на големия пищял на десен долен крайник затруднили движението на крайника за около 3 месеца, множество счупвания на кости на тазовия пръстен, затруднили движението на долните крайници за около 3-4 месеца, счупване на четвърти поясен прешлен, затруднило движението на снагата за около 1-2 месеца и на В. И.: счупване на дясна ключица с разместване на фрагментите, затруднило движението на горен десен крайник за около 2 месеца, както и смъртта на К. И..

Съдебното следствие в първоинстанционния съд е по общия ред, в него са проверени събраните при разследването доказателства, приобщени са заключенията на назначените съдебни експертизи, събрани са нови доказателства и техните източници, назначени са и нови експертизи, след което съдът е пристъпил към разрешение на въпросите по чл.301 от НПК.

Съблюдавайки предмета по чл.102 от НПК, настоящият въззивен съд също предприе съдебни следствени действия, след чието приключване счете обективната истина за разкрита. На основание дължимата собствена доказателствена оценка, съдебният състав се солидаризира с приетите с проверяваната присъда фактически положения относно деянието и авторството, които накратко са следните:

На 06.05.2021 година около 13.50 часа подсъдимият управлявал лек автомобил с дясна дирекция “Ауди А4“ с рег.№Тх2857АТ по бул.“Русия“ в посока към кв.“Изгрев“ в гр.Добрич с около 53км/ч. На предната седалка до него пътувала съпругата му св.Р. И.а.

За водача предстояло преминаване през регулирано със светофарна уредба кръстовище между булеварда и ул.“Христо Ботев“ – в тази зона попътното на подсъдимия платно било трилентово – дясна лента за движение направо и надясно, средна лента за движение направо и лява лента само за ляв завой. Подсъдимият пътувал в средната лента. Пътната настилка била суха и без неравности, метеорологичната видимост била добра.

3

Приближавайки кръстовището между бул.“Русия“ и ул.“Хр.Ботев“, подсъдимият ускорил до около 71км/ч. В един момент светофарната уредба светнала с жълт сигнал, а после червен сигнал. Съпосочно движещите се на подсъдимия автомобили в дясна лента спрели преди светофара. Подсъдимият обаче не намалил скоростта, преминал покрай спрелите коли и навлязъл в кръстовището на червен за него светлинен сигнал.

В същото време в насрещното платно по бул.“Русия“, в лента за движение наляво в посока към ул.“Христо Ботев“, като първа кола изчаквал за разрешителен сигнал л.а.“Фолксваген Туран“ с рег.№Тх6642АР, управляван от св.М. И.. До него на предна дясна седалка била св.К. И., отзад зад водача било малолетното дете К. И., стоящо в детско столче, вдясно се намирала също малолетната В. И.. Малко преди това семейството спряло за кратко в търговски център. След включване на зелен сигнал, св.И. потеглил плавно и навлязъл в кръстовището посредством завой наляво към ул.“Христо Ботев“. В този момент в кръстовището навлязъл и автомобилът, управляван от подсъдимия - на червен спрямо неговата светлинна регулация светофар. За избягване на удара водачът на л.а.“Ауди А4“ предприел спиране и едновременно отклонение в посоката на движение леко вдясно, но въпреки това при пресеклите се траектории на движение последвал сблъсък между двата автомобила с първоначално съприкосновение в дясна част на л.а.“Фолксваген Тауран“. Този автомобил се завъртял около собствената си ос по посока обратна на часовниковата стрелка, отклонявайки се вляво спрямо първоначалната си посока и се възкачил на бордюра на тротоара. При завъртането на колата, необезопасеното тяло на тригодишния К. И. политнало в купето и през счупения в резултат на удара прозорец на задната дясна врата паднало върху тротоара, след което л.а.“Фолксваген Тауран“ се установил върху него в покой. Торсът на детето останал под колата, видими били само главата и горната му третина (на торса).

След сблъсъка и подсъдимият, и св.И. излезли от колите. На мястото на катастрофата били също св.св.О., Ст.И., А. и Д.И.. С общи действия всички (вкл. и подсъдимият) повдигнали л.а.“Фолксваген Тауран“ и детето било извадено в безсъзнание. Извън този автомобил били изведени и другите пътници – К. И. и момиченцето В..

Подсъдимият съблакъл фланелката си и завил пострадалата В., подал 4 сигнал на тел.112 за пътното произшествие, обадили се и други хора. На място пристигнали екипи на полицията, на пожарната и на медицинска помощ. В болнично заведение били откарани всички пътуващи в л.а.“Фолксваген Туран“. От тях:

1)малолетният К. И. починал на 13.05.2021 година вследствие на тежка ЧМТ, довела в развитието си до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност от централен произход. Травматизмът включвал многофрагментно счупване на костите на черепния покрив и основа, разкъсване на твърда мозъчна обвивка, кръвоизлив под твърда мозъчна обвивка, контузия на мозъка, обширно разкъсване и липса на кожа в дясно слепоочие, ожулвания по лицето, кръвонасядания по клепачите на ляво око, включително и състояние след две черепно-мозъчни операции, счупване на лява ключица, контузно-разкъсна рана в лява лакътна област, ожулвания по гърба и крайниците.

2)К. И. получила множествено счупване на големия пищял на долен десен крайник, множествени счупвания на кости на тазовия пръстен, счупване на четвърти поясен прешлен. По поредност на посочване, травмите причинила на пострадалата трайни затруднения в движението на долен десен крайник за период от около три месеца, в движението на долните крайници за период от три-четири месеца и в движението на снагата за период от около един-два месеца.

3)В. И. претърпяла контузия на главата, сътресение на мозъка, счупване на дясната ключица с разместване на фрагментите. Счупването трайно затруднило движението на горен десен крайник за период от около два месеца, а сътресението на главния мозък предизвикало временно разстройство на здравето, неопасно за живота, преминало за около 15-20 дни.

4) пътното произшествие станало причина за възникване на цервикоартроза у М. И. – състояние на прогресивна дегенерация на хрущяла на междупрешленестите дискове.

Горната фактическа обстановка се основава на гласни доказателства, следи от пътния инцидент, писмени доказателства, веществени доказателствени средства, които оценени от настоящата инстанция по правилата на чл.13, чл.14, чл.18, чл.107 ал.3 и ал.5 от НПК, сочат на следното:

5

Безспорни за предмета на доказване са времето, мястото и участниците в транспортното деяние. От гледна точка на обективните положения, фиксирани в протокола за оглед на местопроизшествие – самият той ценен, като законосъобразен източник на данни с оглед съответствието с чл.129 от НПК и прилагане на способа при съблюдаване на чл.156 от НПК, въззивният състав се солидаризира с приетите фактически положения от окръжния съд относно:

1)организацията на движение в пътния участък между бул.“Русия“ и ул.“Христо Ботев“ в гр.Добрич, утвърждаващи двупосочно пътно платно с трилентова настилка, от която по две пътни ленти в посока направо, една лента само в посока наляво и една лента в посока освен направо и надясно, 2)наличието на светофарна колона на кръстовището, работеща и преди, и по време на произшествието, който извод се базира на преки доказателства в показания на свидетели очевидци и писма от местната администрация.

Първоинстанционият съд е събрал данни относно режима на работа на светофара, като оценката на двете писма на кмета на Община-Добрич (НОХД, т.1, листи 276, 277, 342 и 343) позволява заключение, че според циклограмата, движението на подсъдимия и на пострадалия е в различни светлинни фази, между които има преход от седем секунди. На основание визираните писмени доказателства, въззивният състав се разграничава от решението на първата инстанция да кредитира АТЕ (ДПр, т.4, л.18 – допълнителен опис, НОХД, т.1, л.251 и сл.), доколкото резултатите на експертизата не почиват на научни знания, попадат също в явно противоречие с писмата от общината, което очевидно лишава експертизата от правилност.