Решение № 124 от 31.01.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Пазарджик, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Н. П. при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. П. Гражданско дело № 20205220103640 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба с предявен иск по чл.109 ЗС , както и претенции по чл. 32 ЗС.

В исковата си молба / по предявен като насрещен иск в друго производство и разделен за самостоятелно разглеждане на основание чл. 211 ал.2 ГПК / , както и в допълнителните уточняващи молби и становища във връзка с указания на съда / ищецът В.

З. Г. ЕГН ********** от с. Г** чрез своят процесуален представител адв. М. П. , със съдебен адрес : гр. Пазарджик, ул. „** твърди против Б. И. Г. ЕГН ********** от с. ** общ.

Пазарджик, чрез адв. В. К. от ПзАК , С. С. Г. ЕГН **********, от с. Гл** и М. С. С. ЕГН ********** с адрес : гр. Т** , че ищецът В. Г. е собственик по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 36, том V, дело № 2659/1998 г. на PC-Пазарджик - на втори жилищен етаж, с площ от 90 кв.м. от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ III-282, кв.26 по плана на с. г, както и на 1/2 идеална част от поземлен имот от УПИ III-282, кв.26 по плана на с.г, с площ от 880 кв.м., а другата 1/2 идеална част от поземления имот от УПИ III-282, кв. 26 по плана на с.г, с площ от 880 кв.м. е собственост на брат му с З. Г., който е собственик на първи жилищен етаж, с площ от 90 кв.м. от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ III-282, кв. 26 по плана на с. г. Твърди се, че предвид правата си, които притежава ищецът е собственик на 1/2 идеална част от общите части на жилищната сграда и 1/2 идеална част от дворното место. Твърди се още, че брат му с З. Г. починал на 2**09 г., а негови преки законни наследници са съпругата му /ответницата/ Б. И.

Г., ЕГН ********** от с. г ул. **9, и децата му С. С. Г., ЕГН ********** от с. г, ул. ** и М.

С. С., ЕГН ********** от гр. **. Всички те притежавали по 1/3 идеална част от първи жилищен етаж и предвид правата им притежават по 1/3 идеална част от общите части на жилищната сграда и но 1/3 идеална част от дворното место.Прави се уточнение, че в дворното место има построени два масивни гаража, като единият е собственост на ищеца, а вторият на ответницата Б. Г. . Също има построена лятна кухня, в която ищецът живее и ползва, а ответницата Б. Г. има пристройка до масивната жилищна сграда от около 40 кв. м, която е с приземен етаж и първи етаж.Твърди се, след смъртта на брат му ответницата Б. Г.

1 през 2010 г. без негово съгласие поставила врата от телена метална мрежа, която заключва и само тя има ключ за вратата, както и поставила телена метална мрежа, с която разделила по нейно усмотрение дворното место. Като поставила вратата от телена метална мрежа ищецът не можел да отиде до гърба на неговия си масивен гараж, не можел да го измаже отзад, не можел да му сложи изолация за по-добро отопление, да си изградя комин за парно котле, с което да отоплява етажа си. Твърди се, че с поставянето на врата от телена метална мрежа, която заключва и само ответницата има ключ за тази врата, тя лишава ищеца от достъпа до гърба на масивния му гараж негова собственост, който не може да ремонтира, като по този начин го лишава от ползването на масивния му гараж по предназначение и го лишава в пълен обем да упражнява правата си.В ИМ е инкорпорирана скица на телената метална врата. Освен това ищецът твърди, че ответницата Б. Г. без негово съгласие през 2019 г. е заключила една от избените стаи от около 30 кв.м. и по този начин е ограничи достъпа до припадащите се на ищеца 1/2 ид.ч. площ от обитаемата част на избата, а в другите избени помещения , които били отворени , тя си държала гараж и твърдяла , че те също са нейни. В ИМ е инкорпорирана скица на стаите на избения етаж.

Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да отключи, отвори вратата от телена метална мрежа осигуряваща достъп до дворното место зад двуетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ III-282, кв.26 по плана на с. г или да ми предаде ключа от същата, както и да осъди ответницата да отвори врата на избата, осигуряваща достъп до стая от окото 30 кв. м. - втора врата в ляво при влизане в избата в двуетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ III-282, кв.26 по плана на с. г или да ми предаде ключа от същата.

Постъпила е и молба-становище от ищеца с вх. № 23627/10.12.2021 г., с която изразяват становище по писмения отговор на ответницата и правят изменения и допълнения на исковата молба. В исковата молба и в допълнителните становища / уточнения, ищецът чрез своят процесуален представител поддържа и заявеното при същите обстоятелства искане за осъществяване на спорна съдебна администрация , като се моли съда да разпредели ползването на общите части – подпокривно пространство – таван и изба в жилищна сграда с идентификатор **.2 , както и да разпредели ползването на съсобствения им поземлен имот с идентификатор ** по КККР на с. г. Уточнява / в молба / становище вх.

№ 23627/1012.201 г. – на л. 84 от делото / , че предявява иска по чл. 109 ЗС само по отношение на ответницата Б. И. Г. , а претенцията по чл. 32 ЗС заявява и поддържа против всички ответници. Сочи доказателства. Претендира съдебно –деловодни разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил такъв от адв. К. , които от името на своята доверителка Б. Г. , поддържа възражения по редовността на исковата молба и допустимостта на съединяването на иск по чл. 109 ЗС с претенция по спорна съдебна администрация по чл. 32 ЗС. По негаторния иск оспорва фактическите твърдения на ищеца , като поддържа , че телената мрежа, с която е разделено дворното място и телената врата към нея е изградена през 2014 г. по решение и със средства на покойната майка на ищеца - т Г., а ответницата само е помагала при изграждането. Към този момент т Г. е притежавала доживотно вещно право на ползване върху целия имот-запазено изрично в н.а. за покупкопродажба № 36/16.06.1998 г. , а нейните синове В. (настоящия ищец) и наследниците на с (Б.

Г., С. Г. и М. С.) са притежавали само т.н.” гола собственост”.Твърди се, че до момента на поставяне на тази ограда, ответницата и свекървата са били в близки отношения и са работили общо част от двора, но поради появили се дрязги с другата снаха (съпругата на ответника), т Г. е разделила двора по начина по който е сметнала за необходимо. На практика съсобствениците са встъпили в правата си едва след като на 31.12.2017 г. т Г. починала. Що се отнася до избеното помещение от 30 кв. м., се поддържа, че през 2019 г. ищецът премахнал входната врата на тази стая и зазидал отвора към нея откъм общия 2 коридор, след което заявил на ответницата да ползва тази стая самостоятелно като си отвори друг вход откъм двора. След разправии, ищецът доброволно възстановил входната врата на помещението и лично предал ключа за него на ответницата , но в същото време, ищецът предприел друго фактическо преустройство в избената част - предмет на исковата молба по която е образувано и висящо към този момент гр.д. № 2695/2020 г. на ПзРС. Ответницата оспорва иска като първо го намира за недопустим, евентуално и като неоснователен по същество.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата М. С. С. чрез особения й представител, с който изразява становище по допустимост на иска. Не възразява да се приемат представените писмени доказателства с ИМ, както и да се допуснат до разпит исканите свидетели и назначаването на СТЕ. Не предявява доказателствени искания.

В настоящото производство е съединена за общо разглеждане и произнасяне с едно решения претенция , по която първоначално е било образувано гр.д. № 3459/ 2022 г. по описа на ПзРС , с правно основание чл. 32 ЗС от Б. И. Г. против В. З. Г., М. С. С. и С. С.

Г.. В исковата молба се поддържат доводи , че между страните е съсобствена сграда с идентификатор **.1 , находяща се в дворната част на поземлен имот с идентификатор ** с площ от 29 кв.м. Поддържат се твърдения, че тази сграда е построена в съсобствения недвижим имот и на основание чл. 92 ЗС собствеността върху същата следва собствеността върху земята, поради което се моли съда да извърши разпределение на реалното ползване на тази сграда / състояща се от три отделни помещения, като изрично се заявява съгласие, ползването да бъде разпределено така, че за Б. Г., С. Г. и М. С. да бъде определен един общ реален дял.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника В. З. Г.

, в който същият чрез своят процесуален представител не е оспорил изложените в исковата молба обстоятелства за възникнала съсобственост, като признава , че тази постройка , представляваща самостоятелна сграда с предназначение лятна кухня, не е била включена в нотариалния акт за дарение . Поддържа, се че тази сграда е била построена преди много години от родителите на страните и се ползвала основно от тях, но след тяхната смърт и най- вече след смъртта на тяхната майка през 2017 г. ответникът В. Г. бил направил значителни подобрения в сградата със собствени труд и средства. От друга страна , предявява насрещна претенция по чл. 32 ЗС , с която се моли съда да извърши разпределение на реалното ползване на извършена без строителни книжа в съсобствения недвижим имот пристройка от два етажа , всеки един от около 30-40 кв.м. , като първия етаж от пристройката е изградена от избения етаж, а втория етаж е долепен до първия жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор **.1 по КККР на с. г.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК , ответницата Б. Г. е оспорила като недопустимо и неоснователно искането за реално разпределение на пристройката към жилищната сграда , като се излагат твърдения, че тази пристройка не се подчинява на режима на чл. 92 ЗС , а на 97 ЗС , поради което не съществува като самостоятелен обект , а има несамостоятелно значение и е част от главната вещ / първи жилищен етаж/.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор и от назначения от съда особен представител на ответницата М. С. , в който се поддържа, че претенциите по чл. 32 ЗС са 3 допустими и основателни, с изключение на тази за определяне на реалното ползване на пристройка към първи жилищен етаж , като се поддържа,че тази пристройка е присъединена към този етаж и няма самостоятелно значение.

Не е постъпил писмен отговор от ответника С. Г. , който редовно призован в открити съдебни заседания – не се явява и не изпраща представител.

В съдебно заседание , представляваните страни – лично и чрез процесуалните си представители поддържат своите доводи – респективно възражения.

Предвид събраните по делото доказателствата , съдът намира следното:

Не са спорни между страните следните обстоятелства , които се установяват и от представените писмени доказателства , че те са съсобственици по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 36 / 1998 г. и наследствено правоприемство/ удостоверение за наследници изх. № УН -1517/ 12.08.2020 г. / на недвижим имот – дворно място с идентификатор ** по КККР на с. г , общ. Пазарджик с административен адрес : с. г, общ. ** , както и на построената в този имот двуетажна жилищна сграда **.2 със застроена площ от 117 кв.м. Не е спорно , а и от представения като писмено доказателство титул за собственост , от приложените скици/ схеми , както и от заключенията / основно и допълнително / на допусната по делото СТЕ , се установява , че построената в съсобствения недвижим имот жилищна сграда е в режим на етажна собственост , тъй като ищецът и ответниците / при общо равни права помежду им / са собственици на отделни обекти в сграда/ съответно втори и първи жилищен етаж/ , поради което и не е спорно също така , че при същите права / по 1/ 2 ид.ч. за ищеца и 1/ 2 ид.ч. общо за ответниците / те са собственици , както на дворното място , така и на общите части от жилищната сграда / таван и изба/.

Също така от горните доказателства се установява безспорно , че в дворното място е построена самостоятелна сграда с идентификатор ***. със застроена площ от 29 кв.м. – едноетажна с предназначение – селскостопанска сграда. За тази постройка не се спори , че е построена в имота още по времето на общите на страните наследодатели и не се оспорва, че същата е съсобствена при същите права.В момента се ползва от ищеца В. Г., който не оспорва тези факти, като поддържа само , че след 2017 г., в тази постройка / състояща се от три помещения, той е извършил значителни подобрения. Тези твърдения обаче нямат отношения към правопораждащите факти за възникналата съсобственост , а следва да се преценят от съда във връзка с поддържаното искане за предоставяне за ползване в реален дял на В. Г.. От заключенията на ВЛ Г. безспорно се установява, че сградата с идентификатор **.1 е на един етаж с обособени два самостоятелни обекта с два външни входа към дворното място – складово помещение с полезна площ от 9,83 кв.м. и помещение за живеене , състоящо се от стая , коридор, баня и тоалетна с полезна площ от 18,98 кв.м.