Протокол № 480 от 01.10.2026, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 480 гр. Сливен, 01.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Никола Г. Маринов

Радостин Ст. Радиев при участието на секретаря А.Кр.Н. и прокурора Е. М. Р.

Сложи за разглеждане докладваното от Никола Г. Маринов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262200600477 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Жалбоподателят - подсъдим П. Т. Х., редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник адв. К. П. К. от АК-Стара Загора, надлежно упълномощен от първата инстанция и приет от днес пред тази.

Частният обвинител, П. В. К., редовно призован не се явява. Явява се упълномощен повереник адв. М. И. З. от АК- Стара Загора, надлежно упълномощен от досъдебното производство и приет от днес пред тази инстанция.

За Окръжна прокуратура - Сливен, редовно призована, се явява прокурор Е. Р..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

ПОДС. Х.: Да се даде ход на делото.

АДВ. З.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.

Въззивното производство е по реда на Глава XXI от НПК и е образувано по повод постъпила въззивна жалба срещу Присъда №108/12.06.2026 г., постановена по НОХД №1399/2025 г. по описа на Районен съд - Сливен, с която първоинстанционният съд е признал подсъдимия П. Т. Х. за виновен за 1 престъпление по чл.131, ал.1, т.1, вр. чл.130, ал.2 от НК, освободил го е от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева с равностойност 511,29 евро.

Със същата присъда подсъдимият Х. е признат за невиновен и оправдан за престъпление по чл.216, ал.1 от НК.

В подадената жалба се твърди, че подсъдимият не е доволен от атакуваната присъда в осъдителната й част. Твърди се, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, както и в нарушение на материалния закон. Излагат се доводи за нарушение на правилата за обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото. Не била извършена съвкупната преценка на доказателствата и на доказателствените средства, което попречило на първостепенния съд да обоснове единствено възможната и несъмнена версия.

Неправилно било прието, че е налице квалифициращ признак, който в случая липсвал.

Иска се отмяна на присъдата в частта, с която е признат за виновен подсъдимия.

По делото е постъпило възражение срещу въззивната жалба от повереника на частния обвинител П. В. К., адв. М. И. З. от АК- Стара Загора, в което се излага становище, че подадената въззивна жалба е неоснователна и необоснована.

Излагат се доводи, че първоинстанционната присъда не страда от нито един от посочените във въззивната жалба пороци, че мотивите към същата са изключително подробни, че са съобразени всички обстоятелства по делото, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и по този начин Районният съд бил достигнал до верни и обосновани правни изводи.

Иска се да се отхвърли въззивната жалба и да се потвърди изцяло обжалваната присъда.

Съдът РАЗЯСНИ на страните правата по чл. 274 и чл.275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи на съдебния състав или съдебният секретар. Няма да соча други доказателства.

АДВ. З.: Оспорвам жалбата. Нямам искания за отводи и по доказателствата.

АДВ. К.: Нямаме искания за отводи. Нямаме и други искания по доказателствата освен, че подсъдимият желае да представи кратки обяснения пред настоящият състав в правото си на лична защита.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

СТРАНИТЕ: Нямаме искания за събиране на доказателства, делото е изяснено и следва да се приключи съдебното следствие.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради 2 което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.

ДАВА ХОД на

СЪДЕБНИТЕ

П Р Е Н И Я:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, считам, че жалбата е неоснователна. По делото са събрани достатъчно доказателства, които обосновават съставомерността и авторството на деянието за което е ангажирана наказателната отговорност на лицето. По несъмнен начин е доказано, че с действието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 131, ал.1, т.1 вр. чл. 130, ал.2 от НК.

Качеството длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ от НК на пострадалия К. е доказано от приложените трудов договор и длъжностна характеристика, издадени по надлежният ред от Община К.. Водена от гореизложеното, считам че Присъда № 108/12.06.2026г. по НОХД № 1399/2025 година по описа на Районен съд – Сливен е постановена при спазване на процесуалните правила и материалният закон, като обективно, всестранно и пълно са анализирани всички факти и обстоятелства по делото.

Взети са предвид становищата и възраженията на страните, направени са правилните изводи от правна страна. Изложените мотиви на присъдата са аргументирани, подробни и ясни. Моля да постановите решение, с което да потвърдите Присъда № 108/12.06.2026г. на Районен съд - Сливен, като правилна, обоснована и законосъобразна.

АДВ. З.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми окръжни съдии, моля да отхвърлите подадената въззивна жалба, тъй като считам че присъдата на първоинстанционният съд е правилна като правилно е приложен процесуалния и правния закон, за което подробни съображения съм изложил във възражението срещу въззивната жалба. Ще ви моля да приемете, че леката телесна повреда, която е причинена на моя доверител му е нанесена при и по повод изпълнение на службата му като, първоинстанционният съд е събрал подробно доказателства, като включително има приобщени видеозаписи за нанасянето на удара от страна на подсъдимия върху моя доверител, поради което ви моля да отхвърлите жалбата, да приемете, че същата е неоснователна и да присъдите на моя доверител сторените разноски, за което съм представил доказателства в днешното съдебно заседание.

АДВ. К.: Почитаеми окръжен състав, аз поддържам изцяло жалбата, като аргументите ми са следните: дали осъщественото престъпно посегателство може да бъде квалифицирано като нанесена лека телесна повреда на длъжностно лице при изпълнение на службата му, каквото е повдигнатото обвинение зависи от това дали е извършено в работно време или извън него. Дали лицето разполага с длъжностна характеристика или не, както и дали изпълнява длъжностна функция постоянно или ще го нарека „ад хок“.

3

В случая, за да бъде основателно така повдигнатото обвинение трябва да се установи безспорна връзка между служебните правомощия на лицето и осъщественото престъпно посегателство. Осъщественото посегателство следва задължително да накърнява обществените отношения гарантиращи нормалното, правилно и законосъобразно упражняване на правата и задълженията на длъжностното лице, които са вменени от неговата му служба.

В настоящият казус установената фактология е съвсем различна. Тя изцяло изключва какъвто и да е извод леката телесна повреда да е нанесена на длъжностното лице при изпълнение на службата му. С издаването на касовия бон след заплатената глоба служебната дейност на г-н К. е приключила и от този момент нататък евентуалното посегателство не може да бъде подведено като при изпълнение на служба. За съдържанието на понятието при изпълнение на службата има богата съдебна практика и тя последователно е изяснила, че това означава посегателство, което да е осъществено към момент, в който пострадалият изпълнява своето задължение спадащи към неговата служба и функция. Квалифициращото по повод е съвсем различно нещо, но в случая нямаме такова повдигнато обвинение, поради което съдът не следва да се произнася. В случая служебната дейност на пострадалия реално се е изчерпила единствено с приемането на сумата и издаването на касов бон, тогава приключва и създалото се служебно правоотношение между пострадал и подсъдим. Подсъдимият с абсолютно нищо не е попречил г-н К. да изпълни длъжността си, да събере глобата, която е преценил че следва да наложи за нарушението, което ние твърдим, че липсва. Напускането на мястото на установяване на нарушението не зависи от волята на подсъдимия, а единствено от служителите, трима на брой, които са присъствали, както и обратното - след като глобата е заплатена служителите не могат да влияят на подсъдимия да напусне мястото на нарушението. Подчертавам, щом глобата е заплатена. В случая К. може да е продължавал, след заплатената глоба да е общински служител, но няма абсолютно никакви служебни задължения, които може да изпълни към подсъдимия, респ. той да попречи на тяхното изпълнение. Във връзка с така изложеното и вече установената фактология моля съдът да се съобрази с константната съдебна практика и да отмени присъдата на първоинстанционният съд, като признае подсъдимия за невинен по повдигнатото му обвинение „нанасяне на лека телесна повреда на длъжностно лице при изпълнение на длъжността му“.

Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс. П. Т. Х..

ПОДС. Х.: Искам да уточня нещо много важно за деня на инцидента, 02.08.2024 година, а именно че не бях спрял в нарушение, защото в началото на отсечката, след Т-образното кръстовище нямаше никакви знаци забраняващи спирането или за репатриращ автомобил. Тези факти незнайно защо се премълчават от разследващите органи (полиция и прокуратура).

Въпреки това аз си плащам неправомерно наложената ми глоба от длъжностното лице г-н К. и макар, че съм си платил той ми отправя обидни реплики „вземи правилника и го научи“. Запътвайки се към колата ми 4 отвърнах „обирджии“ и „тъпанар“, но не съм тръгнал към г-н П. К. и не съм представлявал никаква опасност за него и неговото здраве, а се случи точно обратното. Г-н К. тръгна с явна агресия към мен въпреки, че вече беше свършил своето служебно задължение - да вземе парите от така наложената ми глоба. Когато се засили към мен толкова агресивно аз не възприех г-н К. като длъжностно лице, а като агресивен човек, който представлява явна заплаха за моето здраве и живот. Когато вече беше на по малко от една ръка разстояние от мен много ясно видях как г-н К. повдигна десния си крак и бях сигурен, че иска да ме изрита с десния си крак или да стъпи и да ме удари с ръка, на което аз реагирах от инстинкт за самосъхранение и го ударих с ръка в гърдите. Първоначално успях да се опазя от неговата агресия, но след като бях съборен на замята от длъжностното лице Т. и намерих сили да се изправя запътвайки се към колата ми. П. К. успя да осъществи първоначалните си намерения и ме изрита в гръб с левия си крак. Голяма част от видеозаписите от боди камерата и от камерите на репатриращият автомобил са били унищожени около 30 минути след инцидента, на който много ясно щеше да се види какви са били намеренията на г-н К., а именно физическа саморазправа.

На записите от репатриращият автомобил щеше да се види, че на г-н К. не му стигна това, че ме рита в гръб в областта на кръста, а продължава със агресия.

Нахлува в автомобила ми през предна дясна врата и ме замеря с пластмасова бутилка по главата. Щеше да се види, че и това не беше достатъчно за г-н К. и излизайки от колата ми опита да изкърти огледалото на предна дясна врата, но не успя по независещи от него причини. В заключение искам да кажа, че ако гн К., след така наложената ми глоба, се беше отправил към репатриращия автомобил, за да се качи на него, така както бях направил аз, отивайки към моя автомобил с намерение да си тръгна до конфликт нямаше да се стигне.

Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. П. Т. Х..

ПОДС. Х.: Искам да ме оправдаете и по това обвинение.

Съдът се оттегли на съвещание.

След проведено тайно съвещание, съдът счете делото за изяснено от фактическа страна и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.