Решение № 1715 от 14.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1715 гр. Пловдив, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20245330110036 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, срещу Ю. П. Б., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата Ю. П. Б. дължи на ищеца „ЕВН България Топлофикация” ЕАД следните суми: 409,96 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределена за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г. за обект на потребление, находящ се в ***, и 61,70 лв. - обезщетение за забава, за периода 02.12.2021 г. – 04.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 05.12.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 8525/07.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 17902/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, X гр.с.

1

Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на ***. Сочи, че съгласно чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществява при публично известни Общи условия. Посочва, че ответницата Ю. П. Б., като носител на вещното право на ползване върху топлоснабден обект, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия с № *** на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД и дължи заплащане на месечните суми за доставената топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. При забава се начислявало обезщетение в размер на законна лихва. Поддържа, че за процесния период била доставена от ищеца и разпределена за имота на ответницата топлинна енергия на обща стойност 471,66 лв., включваща главница в размер на 409,96 лв., за периода за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г., както и обезщетение за забава в размер на 61,70 лв. за периода 02.12.2021 г. – 04.12.2023 г. Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17902/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, X гр. състав, срещу която длъжникът подал възражение, което обосновавало и правния интерес от предявяване на настоящите искове.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата Ю. П. Б., чрез назначения й о. п. а.. В. Л., с който оспорва основателността на предявените искове. Твърди, че ответницата не е собственик на процесния топлоснабден имот, поради което няма качеството на клиент на топлинна енергия. Сочи, че между страните не е сключван договор, поради което между тях не е налице валидно изградена облигационна връзка.

Едновремено с това посочва, че не може да бъде установено реалното количество електроенергия, доставено в имота на ответницата и отчетено с годно средство за търговско измерване. Излага, че ищцовото дружество не е уведомило ответницата за претендираните суми и не й е предоставило възможност да ги заплати преди образуване на делото.

По гореизложените съображения ответницата Ю. П. Б., чрез назначения й о. п. а.. В. Л., моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на 2 страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По допустимостта на предявените искове:

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като от приложеното ч.гр.д. № 17902/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срок, а исковата молба е депозирана в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК.

Следователно предявените установителни искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на предявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 150 ЗЕ, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване по чл. 154 от ГПК наличието на валидно правоотношение с ответницата, с предмет предоставяне на топлинна енергия през процесния период от време, респективно, че ответницата е била потребител (собственик или ползвател на обекта, до който е доставена топлинна енергия) на услугите за посочения в исковата молба обект; че ищецът е бил изправна страна по договора, включително, че е предоставил топлинна енергия до процесния обект на стойност, съгласно претендирания размер.

По отношение на иска за мораторна лихва, ищецът следва да докаже наличието на главен дълг и факта на настъпване на падежа за изпълнение на паричното задължение, както и размера на претенцията.

Според чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Следователно облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава 3 претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.

150, ал.1 от ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В процесния случай по делото са ангажирани доказателства за публикуването на Общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период.

Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на Общите условия за продажба на топлинна енергия.

Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Следователно, за да бъде обвързана от договора, ответницата следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване, върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост. В процесния случай, видно от приетия като писмено доказателство по делото Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за гледане и издръжка № ***, том ***, рег. № ***, дело *** от *** г. на Н. С. К., с рег. № *** по регистъра на НК, вписан в Служба по вписванията – *** под акт № ***, том ***, дело № ***/*** г., ответницата Ю. П. Б. е прехвърлила на п. с. К. С.

Д. процесния имот - апартамент, находящ се в ***, като е запазила за себе си пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху този имот. Налага се извода, че ответницата е титуляр на право на ползване на процесния обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост.

Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

4

Според разпоредбата на чл. 145 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

От заключението на извършената по делото съдебно-техническата експертиза от и.. В. С., прието без възражения на страните, което съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно изготвено от в. л., се установява, че през процесния период 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г. абонатната станция, обслужваща сградата в ***, е работила и подавала топлинна енергия.

За процесния период в жилището, находящо се в ***, не е ползвана топлинна енергия за отопление на имота, не са функционирали отоплителни тела, вкл. щранг и лири, не е начислявана топлинна енергия за отопление. Не е ползвана и топла вода. За процесния период за този имот е разпределена само топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Отопляемият обем на процесния имот по проект е 371 кв.м. В имота е монтиран апартаментен топломер, чрез който се измерва доставената топлинна енергия. В процесния имот има монтиран един водомер за топла вода. При разпределение на топлинната енергия са спазени изискванията на Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост – Приложение към чл. 61, ал.

1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Количеството топлинна енергия, начислено от ищцовото дружество съответства на количеството топлинна енергия, разпределено за имота, ползван от ответницата, за процесния период.

От заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза от в. л. Й. П., прието без възражения на страните, което съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно изготвено от в. л., се установява, че за времето от 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г. по партидата на ответницата Ю. П. Б., ИТН ***, кл. № ***, за обект на потребление: ***, не са издавани кредитни известия (т.нар. минусови изравнителни сметки).

5

Процесният обект е на ежемесечен отчет и няма изготвяни изравнителни сметки. Размерът на задължението за доставена топлинна енергия на ответницата възлиза на 209,61 евро (превалутирани 409,96 лв.) – главница за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г. и 31,55 евро (превалутирани 61,70 лв.) – обезщетение за забава за периода 02.12.2021 г. – 04.12.2023 г.

Съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, на основание чл.

153, ал. 6 от ЗЕ, потребителят дължи цена за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, дори и да е прекратил топлоподаването към отоплителните тела в имота си.

Според Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конст. д. № 15/2009 г. на Конституционния съд сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна собственост (чл. 140, ал. 3 от ЗЕ). Съгласно тълкуването на Конституционния съд при съсобствените вещи в сгради етажна собственост, след като всички обитатели участват в ползите им, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, те трябва да участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото количество топлинна енергия за общите части и сградната инсталация. Ето защо всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ, включително и сградната инсталация. В този смисъл неоснователни са оспорванията на ответницата, че начислената сума от 409,96 лв. не отговаря на реално отдадената и отчетена топлинна енергия в процесния имот, тъй като от значение е отдадената такава от общия топломер, захранващ цялата сграда. Този извод следва и от предназначението на сградната инсталация, а именно да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр. и повишава температурата в цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Вътре в сградата в режим на етажна собственост отношенията по повод ползване, разпределение и заплащане на постъпилата топлинна енергия са само между потребителите.