Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1133 от 27.07.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 4261/2025
Вид
Решение № 1133
Подписан
27.07.2026
В сила
20.08.2026
Състав
Антоанета Иванова Абрашева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1133 гр. Русе, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20254520104261 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК от „АПС Бета България“ ЕООД, гр. София срещу Ф. И. Ш..

Ищецът твърди, че на 11.12.2019 г. ответникът сключил Договор за потребителски кредит № 2141029/11.12.2019 г. с „Кредисимо“ ЕАД по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. Твърди се също, че по силата на договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД, ответникът получил сумата от 600 лева, срещу което се съгласил да върне 3 броя вноски по 213.48 лева в срок до 10.03.2020 г., когато падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1 към Договора за кредит, съдържащо Погасителен план. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.00 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.21 %.

На същата дата - 11.12.2019 г. между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД бил сключен и Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който дружеството се е задължило да сключи договор с „Кредисимо“ АД и да отговаря пред Кредисимо солидарно с Ф. И. Ш. за всички задължения по Договора за кредит с Кредисимо.

На 11.12.2019 г. година Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ АД сключили договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на ответника по Договора за кредит.

Тъй като ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора 1 за кредит, Кредисимо поканило Ай Тръст да плати всички изискуеми задължения на Ф. И. Ш. по договора на 18.02.2021 г. За това обстоятелство Ай Тръст изпратило уведомление до ответника на същата дата, в което посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от Ай Тръст. На 23.02.2021 г. Ай Тръст погасило дължимите от ответника на Кредисимо суми - 600 лева – главница по договор за кредит; 9.36 лева - договорна лихва за период 11.12.2019 г. до 10.03.2020 г.; 344.21 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава. На 23.02.2021 г. Ай Тръст уведомило по електронна поща длъжника за извършеното плащане, съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на Ай Тръст в правата на кредитора Кредисимо, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 187.76 лева, ведно със сумата от 31.08 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

Твърди се още, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индивидуализирано в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора.

Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща.

Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не било извършено надлежно, молят да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Предвид неизпълнение на задълженията, в качеството си на кредитор, ищецът подал заявление по реда на чл. 410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД № 1976/2025 г. по описа на РРС срещу Ф. И. Ш. за суми, дължими по договора за кредит и във връзка с разпореждане на съда по същото ч.гр.дело, че заповедта била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, ищецът предявил настоящия установителен иск.

По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Ф. И. Ш., ЕГН **********, дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК 203374133 със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3, сума в общ размер 950.71 лв., в т.ч.: главница в размер на 600 лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 40.44 лв. за периода от 11.12.2019 г до 10.03.2020 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 310.27 лв. за период от 11.12.2019 г. до 29.01.2025 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането. Претендира разноските по заповедното и настоящото 2 производство.

В срока по чл. 131 от ГПК адв. Р. Н. – особен представител на Ф. И. Ш. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователността на исковете, като ги оспорва по основание и размер. Счита, че не са налице данни за начина и датата, доказващи получаването и усвояване на претендираната от ищеца сума. Не се установявало и кой и от къде е контактувал с ищеца от посочената електронна поща. В приложените документи нямало доказателства за запознаване с документите и съгласие с условията на кредита от страна на ответника. Договора за поръчителство сключен между „Ай Тръст" и ответника нямал безспорно установен адрес.

Нямало и приложени доказателства от страна на ищеца за твърдяното уведомяване на ответника за изплащане на задълженията му. Не било и известно кога, как и по какъв начин това му е било доведено до знанието.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От представените писмени доказателства се установява, че на 11.12.2019 г. по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги между "Кредисимо" АД, в качеството на кредитодател, и Ф. И. Ш. - кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № 2141029, с Приложение № 1 и ОУ към него, както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. По силата на контракта дружеството предоставило на ответника кредит в размер на 600 лв., които той се съгласил да върне разсрочено на 3 месечни вноски от по 213.48 лв., ведно с договорната лихва, в срок до 10.03.2020 г. Уговорени били лихвен процент по кредита от 40,00 %, както и ГПР от 48,21 %.

Според Раздел Х, чл. 2 от Общите условия към договора за кредит, ответникът се е съгласил да дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В раздел VІІІ, чл. 2. 5 от същите е предвидена възможност за кредитора да прехвърли вземанията си на трето лице.

На основание чл. 4 от договора за кредит, на 11.12.2019 г. между "Ай Тръст" ЕООД /поръчител/ и Ф. И. Ш. /потребител/ е сключен договор за предоставяне на поръчителство, с който дружеството се задължава да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо", по силата на който да отговаря пред него солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на последния, възникнали съгласно договор за потребителски кредит. За поемане на това задължение потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, съгласно Приложение № 1, в размер на 62.59 лв. на месец за периода на действие на договора за кредит, което се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план. Потребителят дължи на поръчителя заплащане и на всички платени от последния изискуеми задължения по договора за кредит, заедно със законната лихва от датата на плащането от поръчителя в срок 3 работни дни от получаване на писмено 3 искане. (чл. 6, ал. 2)

На същата дата – 11.12.2019 г. между двете дружества "Кредисимо" АД и "Ай Тръст" ЕООД е сключен договор за поръчителство, с който поръчителят "Ай Тръст" се задължава да плати на "Кредисимо" всички изискуеми задължения на потребителя по договора за кредит при писмено поискване от страна на "Кредисимо" (чл. 4, ал. 1).

На 14.03.2022 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между "Кредисимо" ЕАД и "Ай Тръст" ЕООД от една страна като цеденти 1 и 2 и от друга страна - "АПС Бета България" ЕООД – цесионер.

Предмет на цесията са парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени с цедент 1, индивидуализирани в Приложение 1 към договора, както и парични вземания, произтичащи от встъпване на поръчителя "Ай Тръст" – цедент 2 в правата на първоначалния кредитор – цедент 1 по просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, както и вземания на цедент 2 по договори за предоставяне на поръчителство по потребителски кредити на Кредисимо, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора. Към договора за цесия, е представено Приложение № 1 с данните за конкретния потребител.

"Кредисимо" ЕАД и "Ай Тръст" ЕООД са упълномощили ищцовото дружество да уведоми по законоустановения ред длъжниците за сключената цесия.

Към исковата молба е представено уведомление за цесия от „АПС БЕТА България“ ЕООД до ответника по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

По реда на чл. 192 ГПК, е представена по делото разписка № 2000000198024227/11.12.2019 г. за извършено плащане, от която е видно, че сумата от 600 лв. е била преведена на ответника.

По заявление, депозирано от „АПС БЕТА България“ ЕООД, в РРС е образувано ч.гр.д. № 1976/2025 г. (образувано по изпратено по подсъдност ч.гр.д. № 9551/2025 г. на Софийски районен съд) и издадена заповед № 967/02.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Ф. И. Ш. за сумите: 600 лева - главница по Договор за кредит № 2141029/ 11.12.2019 г. с Кредисимо ЕАД, обезпечен с договор за предоставяне на поръчителство с Ай Тръст ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.02.2025г. до окончателното й изплащане; 40.44 лева възнаградителна лихва за периода 11.12.2019г. - 10.03.2020г.; 310.27 лева – лихва за забава за периода 11.12.2019г. - 29.01.2025г.; направените по делото разноски в размер на: 25 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

С оглед връчване на заповедта на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, заповедният съд, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

4

Искът за установяване на вземането на ищеца по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Разгледани по същество установителните искове са частично основателни.

От приложените по делото писмени доказателства се установи, че между ответника и трето за делото лице - "Кредисимо" EАД е сключен договор за потребителски кредит, подчинен на разпоредбите на ЗПФУР.

Легалната дефиниция на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние е дадена в чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, според която всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договора, сред които са, че доставчикът е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора, като доказателствената тежест е възложена изцяло на същия, респективно на лицето, което черпи права от сключването на договора.

Съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления – ЗЕДЕП.