Решение № 401 от 22.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. Пловдив, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20235300502938 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна и частна жалби против два съдебни акта-решение № 2184/18.05.23 и определение № 8605/31.07.23г.,постановени по гр.д.№ 6913/22г.по описа на ПдРС,23-ти гр.с.

Жалбоподателят „Ай Ти Еф груп“АД,ЕИК****,гр.София атакува решение № 2184/18.05.23г.,с което е осъден да заплати на А. Д. Д. на осн.чл.55,ал.1,предл.първо от ЗЗД: сумата от 197,75лв.-недължимо платена възнаградителна лихва и сумата от 964,25лв.недължимо платена неустойка,и двете суми недължимо платени по недействителен договор за паричен заем № ***г.,сключен между страните,ведно със законната лихва върху главниците,считано от депозирането на исковата молба в съда (12.05.2022г.) до окончателното изплащане.

С жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на решението единствено досежно присъденият размер на двете претенции-за възнаградителна лихва и неустойка,като се посочва,че неправилно съдът е приел за заплатени от ищцата атакуваните суми по договора в пълния им претендиран размер,като в действителност ищцата заплатила по договора сума в общ размер на 309,75лв.,която именно подлежала на връщане.Иска се отмяна на решението в атакуваната му част и постановяване на друго,с което да се осъди дружеството-жалбоподател да заплати на въззиваемата А. Д. Д. сумата в общ размер на 309,75лв.,представляваща действително платената от нея за възнаградителна лихва и за неустойка по процесния договор сума.Претендират се разноски пред двете инстанции.Представят се писмени доказателства.

1

Въззиваемата по тази жалба страна-А. Д. Д.,ЕГН-**********,не е изразила становище по същата.

Атакувано е от Адвокатско дружество „К. и Б.“, с БУЛСТАТ-**** определение № 8605/31.07.23г.,постановено в производство по чл.248 от ГПК,с което е оставена без уважение молбата на адв.дружество с вх. № 48049/26.05.2023г.за изменение на решение № 2184/18.05.2023г. в частта за разноските.Посочва се,че неправилно съдът е определил адв.възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА на база общия материален интерес и не е приложил разпоредбата на чл.2,ал.5 от НМРАВ и се излагат съображения за неправилност на определението.

Няма постъпил отговор на частната въззивна жалба от страна на „Ай Ти Еф груп“АД.

След преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните,съдът приема за установено следното:

Двете жалби-въззивната и частната,са подадени против обжалваеми съдебни актове в законоустановените срокове от процесуално легитимирани лица,които имат интерес от обжалването,поради което се явяват допустими и подлежат на разглеждане по същество.

1.По отношение на въззивната жалба:

Като съобрази доводите на страните,съгласно правилата на чл.235,ал.2 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК,и предвид релевираните в жалбата въззивни основания,настоящата съдебна инстанция приема за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.55,ал.1,предл.първо от ЗЗД от А. Д. Д. против „Ай Ти Еф груп“АД.

Не е спорно между страните,че е сключен договор за паричен заем № ***г.между „Ай Ти Еф груп“АД като кредитор и ищцата А. Д. Д. като кредитополучател със следните параметри: предоставена от заемодателя сума в размер на 1400лв.,платими на 7 равни месечни погасителни вноски от по 228,25лв.всяка и краен срок на изплащане-20.02.18г. ;че в договора е установен годишният процент на разходите – 49, 65 % и годишен лихвен процент – 41,00%, както и че с клаузата на чл.3.3 от Договора е установено задължение за заплащане на неустойка в размер на сумата от 964,25лв.,ако в срок от един ден от подписването му кредитополучателят не осигури обезпечение на задължението чрез поръчител или банкова гаранция,която кредиторът начислява на месец.

Твърденията на ищцата са,че е изплатила изцяло сумите по договора за паричен заем и претендира връщането на договорената в т.1.3.1 от договора възнаградителна лихва в размер на 197,75лв. и договорената в т.3.3 от договора неустойка,на осн.чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД като платени на кредитора без основание,позовавайки се на нищожност на възнаградителната лихва поради противоречие с добрите нрави и нищожност на неустойката също като уговорена в нарушение на добрите нрави и като прекомерна.

По делото е представено от ищцата удостоверение,изходящо от отв.дружество от дата 17.11.17г.за липса на кредитно задължение,в което изрично е посочено,че във връзка с процесния договор за кредит № ***г. „към настоящият момент А. Д. Д. е погасила кредита си към дружеството,включително дължимите такси и няма задължения към „Ай Ти Еф груп“АД“.

От своя страна ответникът е представил справка,инкорпорирана в молба,депозирана на 02.02.23г.,в която посочва,че по договора има постъпили суми както следва:на 22.09.17г.постъпила сума в размер на 366лв.;на 24.10.17г. постъпила сума в размер на 365лв.и на 17.11.17г.е постъпила сума в размер на 978,75лв.,като сумите са разпределени по следните пера: главница-в размер на 1400лв.(т.е.изцяло изплатена),възнаградителна лихва в размер на 148,71лв.и неустойка в размер на 161,04лв.

По делото е постъпило и писмо от „Изипей“АД,с приложена към него справка,от 2 която е видно,че А. Д. Д. е извършила плащане в брой чрез системата на „Изипей“АД за сумата от 1298лв.в полза на ответника на 16.02.18г.В графа основание е записано „п.погасяване кредит А. Д. Д.,**********“

Доколкото с въззивната жалба се атакува решението само в частта относно дължимия размер на претендираните възнаградителна лихва и неустойка и не се оспорва приетата от съда неравноправност на клаузите по т.1.3.1 и т.3.3 от договора за паричен заем,то и съдът следва да се произнесе само по наведените доводи за неправилност на решението досежно размера на претендираните суми за възнаградителна лихва и неустойка.

В тази връзка от значение е изясняването на въпроса дали ищцата е заплатила всички суми по договора за паричен заем № ***г.,и преди всичко сумите за възнаградителна лихва и неустойка в претендираните размери като дадени без основание по един недействителен договор.

Районният съд в решението си се е позовал на постъпилата справка от „Изипей“АД,като приема,че в основанието за плащането ищцата е посочила „п. погасяване на кредита“ и номера на договора,който съвпадал с този на процесния договор.Така е стигнал до извода,че сборът от така установените плащания от страна на ищцата в полза на ответника се равнява на сумата от 3007,75 лв.,която дори надхвърляла дължимото по договора за кредит,в това число и лихва и неустойка,поради което е намерил исковете за основателни изцяло-за възнаградителна лихва в размер на 197,75лв.и за 964,25лв.за неустойка при непредставяне на обезпечение,така както са описани в договора.

Този извод на съда е неправилен.Никъде в справката,представена от „Изипей“АД не се посочва номерът на процесния договор-№ ***г.,още по-малко в графата основание на плащането,където е посочено само предсрочно погасяване на кредита,трите имена на ищцата и нейното ЕГН.По никакъв начин не може да се приеме,че платената на 16.02.18г.сума от ищцата в полза на ответника е именно по процесния договор за паричен заем,още повече предвид представените с въззивната жалба от отв.дружество доказателства за водено дело между същите страни,на същото основание-чл.55,ал.1,предл.първо от ЗЗД във връзка с друг сключен между тях договор за кредит в размер на 1500лв.,който договор е сключен на 17.11.17г.,т.е.веднага след предсрочното погасяване на кредита по договора за паричен заем № ***г.Следователно,единствените доказателства за плащане на суми по процесния договор от страна на ищцата,са удостоверението от ответника от 17.11.17г.за липса на кредитно задължение и справката от същия,инкорпорирана в молбата му от 02.02.23г.

От представената справка в молбата от 02.02.23г.се установява,че ищцата е платила изцяло главницата от 1400лв.по процесния договор,възнаградителна лихва в размер на 148,71лв.и неустойка в размер на 161,04лв.Настоящата инстанция приема,че исковите претенции са основателни и доказани до тези размери и в тези размери следва да се уважат:

148,71лв.за възнаградителна лихва и 161,04лв.-за неустойка.За разликата над тези размери до претендираните такива от 197,75лв.за възнагр.лихва и от 964,25лв.за неустойка исковете са недоказани.

ПдОС приема,че плащането на други суми по процесния договор за паричен кредит не се установява от представеното удостоверение от 17.11.17г.С него ответното дружество е удостоверило,че към датата на издаването му-17.11.17г.(и преди уговорения в договора срок-20.02.18г.),ищцата е погасила кредита си към дружеството,включително дължимите такси и няма задължения.С тази формулировка се удостоверява погасяването на задълженията по кредита,но не и плащането на сумите за лихва и неустойка в пълен размер.Това е така,защото погасяването на задълженията е родово понятие и не означава във всеки случай плащане на определена сума.Съгласно разпоредбите на ЗЗД погасяването може да се извърши чрез различни начини-плащане,подновяване,опрощаване или прихващане.Поради това само въз основа на представеното удостоверение за погасяване на 3 задълженията по договора не може да се направи категоричен извод,че са платени всички суми по него.От датата на издаване на документа е видно,че Д. е погасила предсрочно главницата по кредита,а в такъв случай,както е посочено и в клаузите по договора,вземанията за лихва и неустойка се дължат само за периода на ползване на предоставената сума,а не за целия уговорен срок.

Предвид горното въззивната инстанция намира исковете за неоснователни за разликата над 148,71лв.до 197,75лв.за възнагр.лихва и за разликата над 161,25лв.до 964,25лв.за неустойка.Обжалваното решение следва да се потвърди като правилно досежно претенцията за възнаградителна лихва до размера от 148,71лв.и за претенцията за неустойка до размера от 161,25лв.и да се отмени за разликата над така уважените размери,като вместо това исковете следва да се отхвърлят за тази разлика над уважените размери катонеоснователни и недоказани.

2.По отношение на частната жалба:

С атакуваното решение съдът е осъдил отв.дружество да заплати на Адвокатско дружество „К. и Б.“ сумата от 480лв.с ДДС,представляваща адв.възнаграждение за предоставено на ищцата А. Д. Д. безплатно представителство пред ПдРС за един адвокат,определено по реда на чл.38,ал.2 от ЗА,като е приел,че адв.възнаграждение следва да се присъди с оглед на материалния интерес,или като за един иск,макар да са предявени два кумулативно съединени иска,тъй като основанието,от което произтичат тези искове е сключеният между страните договор за паричен заем и твърдяната недействителност на последния.Т.е.недължимостта на сумите по двете клаузи на договора се претендирала на едно основание,а разпоредбата на чл.2,ал.5 от НМРАВ не следвало да се съотнася с определянето на вида и броя на предявените искове съобразно правилата в процесуалния закон,а с осъществените действия от страна на процесуалния представител във връзка с основанието,от което произтичало твърдяното спорно право.

С молба,депозирана на 25.05.2023г.Адвокатско дружество „К. и Б.“на осн.чл.248 от ГПК е поискало изменение на решението в частта за разноските,като съдът присъди разноските съобразно разпоредбата на чл.2,ал.5 от НМРАВ като за два иска.

С атакуваното определение № 8605/31.07.23г. ПдРС е оставил без уважение молбата,посочвайки,че не следва да бъдат ревизирани изложените в мотивната част на решението съображения досежно разноските.

Въззивната инстанция намира частната жалба принципно за основателна,като споделя възражението на частния жалбоподател,че възнаграждението на процесуалния представител на А. Д. Д. следва да бъде определено,като се съобрази разпоредбата на чл.2,ал.5 от Наредбата,с която се предвижда (съобразно редакцията й към датата на приключване на устните състезания по делото,която е приложима при определяне на адв.възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.) при определяне на възнаграждението да се вземе предвид вида и броя на предявените искове,за всеки един от тях поотделно,независимо от формата на съединяване на исковете,като за всеки от тях се определя отделно възнаграждение.