Решение № 91 от 07.06.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Варна, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20243000500237 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.463 ГПК.

Образувано е по жалба на „Винарна Добрич" ООД, чрез процесуалния му представител адв.Д. и жалба на "Интереко" ЕООД, чрез представляващия М.Ч. против решение № 50/16.02.2024г., постановено по в.гр.д. № 260/2023г. на ОС – Добрич, с което е оставена без уважение подадената от „Винарна Добрич" ООД жалба срещу разпределение, извършено с Постановление от 31.01.2023г. по изп.д. № 20178100400359 на ЧСИ Николай Ников, рег. № 810.

И в двете жалби се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.

Жалбоподателят "Винарна Добрич" ООД сочи, че съдът не е отчел обстоятелството, че обжалваното разпределение е извършено два месеца след представяне на удостоверението от НАП и в тази връзка не е съобразено, че погасяването на публичните държавни и общински вземания по давност настъпва в началото на съответната календарна година, когато става и отписването им по см. на чл.173, ал.2 ДОПК, както и че това удостоверение не се връчва на длъжника. Излага доводи, че нормата на чл.171, ал.2 ДОПК е императивна, поради което и ЧСИ е длъжен да я приложи. Оспорва и извода на съда за приложимост на разпоредбата на чл.76 ЗЗД.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното решение и извършеното разпределение, като вместо това се извърши ново разпределение, евентуално се дадат указания на ЧСИ за 1 законосъобразното му извършване.

В жалбата на "Интереко" ЕООД са изложени доводи срещу обжалваното разпределение, а именно, че неправилно със същото са разпределени суми за погасени по давност вземания в полза на държавата и общината, както и срещу поредността на погасяванията /неправилно са погасени лихви, вместо главници/. Иска се от съда да отмени решението и даване указания на ЧСИ за извършване на ново разпределение.

В срока по чл.276 ГПК срещу подадената от „Винарна Добрич“ ООД жалба е постъпил отговор от взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с който същата се оспорва като неоснователна.

Взискателят Държавата чрез ТД на НАП - Варна, офис Добрич, е подал писмен отговор само срещу жалбата на „Интереко“ ЕООД, оспорвайки я като недопустима, евентуално неоснователна.

Останалите взискатели по изпълнителното дело Община Добрич, Агенция за публични предприятия и контрол, "Меди Плюс Р" ООД и "КапсЛовеч" ООД не са изразили становище по която и да е от жалбите.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството пред ОС - Добрич е било образувано по жалба на „Винарна Добрич“ ООД, с която на основание чл.463 ГПК дружеството е обжалвало изготвеното по изп.д. № 359/2017г. на ЧСИ Николай Ников, рег. № 810 разпределение на сумата от 78 026.97 лева, постъпила от публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника - жалбоподателят "Винарна Добрич" ООД /предишно наименование "Винарна Алвина"/.

Наведените в жалбата оспорвания досежно законосъобразността на същото са, че съдебният изпълнител неправилно е разпределил сумата от 77 814.17 лева между Държавата и Община Добрич, тъй като не е посочено как е определена съразмерността в удовлетворяването на вземанията на всеки един от тези двама взискатели; не е посочено какво включва вземането на Общината, за да бъде проверено дали са погасени вземания, за които е изтекла абсолютната 10-годишна давност по чл.171 ДОПК; не е конкретизирано кои вземания се погасяват – главници, лихви, разноски; неправилно вземането за ТБО е включено като вземане с привилегия.

На настоящия състав му е служебно известно, че жалбоподателят "Интереко" ЕООД също е обжалвал процесното разпределение, но по неговата жалба е било образувано в.гр.д. № 283/2023г. по описа на ОС – Добрич и с постановеното по него решение, потвърдено с влязло в сила решение на АпС – Варна № 186/31.10.2023г. по в.ч.гр.д. № 430/2023г., жалбата му е оставена без уважение като неоснователна. С оглед на това производството по упражненото от този взискател право на жалба срещу процесното разпределение е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Този жалбоподател не е жалбоподател в производството по сега обжалваното пред настоящата инстанция решение, поради което и предвид изхода от спора /оставяне без уважение жалбата на "Винарна Добрич" ООД/ следва, че 2

"Интереко" ЕООД не разполага с право на жалба срещу това решение.

Признаването право на жалба би означавало допускане защита на чужди права, което е недопустимо освен в изрично посочени в закона хипотези, каквито в случая не са налице.

Ето защо жалбата на "Интереко" ЕООД е процесуално недопустима, макар и по различни мотиви от изложените такива в отговора на ТД на НАП, и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

Жалбата на „Винарна Добрич“ ООД е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.275 ГПК. Разгледана по същество същата е неоснователна.

От материалите по приобщеното изп.д. № 20178100400359 е видно, че същото е образувано по молба на Община Добрич срещу "Винарна Добрич" ООД за принудително събиране по реда на ГПК вр. чл.163, ал.4 ДОПК на вземания, установени с АУЗ-107-165/27.11.2012г. в общ размер на сумата от 36 954.41 лева /главници и лихви към 2017г./. Към изпълнителното дело е присъединено изпълнително дело № 20178100400360 между същите страни и имащо за предмет вземания на Община Добрич, установени с АУЗ-107444/30.11.2015г. на стойност 30 571.10 лева /главници и лихви към 2017г./.

За удовлетворяване на вземанията е извършена публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника, като за постъпилата от нея сума в размер на 93 000 лева, с вкл.ДДС, е било изготвено разпределение от 03.12.2019г. Предвид обстоятелството, че преди влизането му в сила привилегията като ипотекарен кредитор на Агенция за публичните предриятия и контрол, за когото е била заделена сума в размер на 78 026.97 лева, е отпаднала е било извършено последващо разпределелние на тази сума /разпределение от 14.05.2021г./. Последното е отменено с решение от 14.12.2021г. по в.гр.д.№ 432/2021г. на ОС - Добрич и върнато с указания за изготвяне на ново разпределение, което е обжалваното пред настоящата инстанция разпределение от 31.01.2023г. С това разпределение процесната сума от 78 026.97 лева е разпределена по следния начин:

В ред първи, с привилегия по чл.136, т.1 ЗЗД е разпределена сумата от 185.80 лева - разноски в полза на ЧСИ.

В ред втори, на основание чл.136, т.6 ЗЗД е извършено разпределение на остатъка от 77 814.17 лева съразмерно между Държавата и Община Добрич, като публичните държавни вземания на Държавата, чрез ТД на НАП - Варна са погасени със сумата от 67 321.31 лева, а със сумата от 10 519.86 лева са погасени вземания на Община Добрич по АУЗ -107-444/30.12.2015г. за лихви върху главниците /5 096.65 лева лихва върху дължим данък сгради, 4 733.20 лева лихва върху дължима ТБО и 690.01 лева лихва върху дължим данък за МПС/.

Отчитайки гореустановеното и в рамките на заявените от жалбоподателя оплаквания, съгласно задължителните постановки на ТР № 3

2/2021г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира, че така извършеното разпределение е правилно и законосъобразно.

Видно от материалите по изп. дело е, че в хода на изпълнението и към момента на изготвяне на процесното разпределение като присъединени по право взискатели, на основание чл.459 ГПК, се легитимират Държавата, чрез ТД на НАП - Варна за публични вземания от длъжника, "Капс-Ловеч" ООД и "Меди Плюс Р" ООД за вземания, обезпечени с възбрана върху продадения имот. Присъединени взискатели по реда на чл.456 ГПК са настоящият жалбоподател "Интереко" ЕООД, "Агенция за събиране на вземания" ЕАД и Агенция за публичните предприятия и контрол. В тази връзка при извършване на разпределението ЧСИ е отчел вземанията на всички взискатели, т.е. не е налице хипотеза на неучастие на присъединен по право взискател или удовлетворяване на вземания на неприсъединени по реда на чл.456 ГПК взискатели.

Посочени са размерите на дълга към всеки един от взискателите, поради което и неоснователно е оплакването, че в обжалваното разпределение не е ясен размера на вземането на Община Добрич. Изрично ЧСИ е посочил неговия размер и какво се включва - задължения за местен данък за недвижими имоти и МПС, ТБО, ведно с лихвите, всичките предмет на АУЗ107-444/30.12.2015г., както и начислените към дата 25.01.2023г. лихви върху главниците.

От приетото пред ОС – Добрич заключение на в.л. по проведената ССЕ се потвърждава, че вземането на Държавата е в приетия от ЧСИ размер въз основа на удостовереното в изисканото от него по чл.458 ГПК вр. чл.191, ал.4 вр. ал.3 ДОПК удостоверение. Единствената разлика е в начислената лихва, което се обяснява с това, че вещото лице е изчислило същата към датата на разпределението – 31.01.2023г. докато ЧСИ е приел посочената в удостоверението лихва, която е към 08.12.2022г. и което не е в ущърб на длъжника.

Аналогично е и по отношение на размера на задължението към основния взискател – Община Добрич /разминаването в размера на начислената лихва е различните дати, към които същата е определена от в.л. и ЧСИ/.

Във връзка с размера на задълженията съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя "Винарна Варна" ООД за евентуално извършено удовлетворяване на вземания на Държавата и Община Добрич, които са погасени по давност. По делото не е установено към датата на извършване на разпределението пред ЧСИ да са били представени данни за отречени като погасени по давност или служебно отписани към 31.01.2023г. задължения към държавата, които да участват в размера на вземането по удостоверението от 08.12.2022г. Нещо повече, искане в тази насока от длъжника е направено едва след предявяване на разпределението.

Представеното едва с жалбата решение по адм.д. № 2413/2022г. също не 4 установява извършено отписване на задължения.

Що се отнася до задълженията към Община Добрич, то видно от процесното разпределение е, че ЧСИ е отчел направеното от този взискател признание, че претендираните по АУЗ-107-165/27.11.2012г. вземания са погасени по давност, същите не са включени в размера на задължението към този взискател и не са участвали при определяне на съразмерното разпределяне на суми между взискателите по чл.136, т.6 ЗЗД.

По повод възражението за удовлетворени погасени по давност вземания следва да се отбележи и това, че давността е институт, който по правило не се прилага служебно. Само в хипотезите на чл.173, ал.2 вр. чл.171, ал.2 ДОПК задълженията се отписват служебно, но от установилият ги орган. Съдебният изпълнител не може да извършва служебна преценка дали е изтекла погасителната давност, в т.ч. и абсолютната давност по чл.171, ал.2 ДОПК /при нея са налице изключения, които няма как да бъдат изследвани от съдебния изпълнител/. В индивидуалното принудително изпълнение по ГПК, който ред е приложим в настоящия казус по силата на изричната норма на чл.4, ал.2 ЗМДТ, съдебният изпълнител е обвързан от посоченото в удостоверението по чл.191, ал.4 вр. ал.3 ДОПК, каквото с актуални данни безспорно е изискал преди изготвяне на процесното разпределение /л.837 от изп.д./, съответно от АУЗ за възложените му за събиране от взискателя – Община Добрич вземания.

Въведеното с разпоредбата на чл.173, ал.2 ДОПК задължение за служебно отписване на публични задължения към държавата и общината е задължение за органа, установил задължението, респ. публичният изпълнител при отпочнато изпълнение по ДОПК, но не и ЧСИ /в т.см. Определение № 130 от 24.07.2017г. на ВКС по ч. гр. д. № 756/2017г., II г.о./.

Именно поради обстоятелството, че принудителното изпълнение се реализира по реда на ГПК приложима е и нормата на чл.76 ЗЗД, с оглед на което оплакванията за извършени погашения към общината на задължения за лихви, а не на главниците, също са неоснователни.